1/34 снимки в галерията Двайсет и пет години думата Чернобил беше свързана в съзнанието на хората с най голямата ядрена катастрофа в историята на човечеството. До 11 март 2011 г., когато Чернобил остана най-голямата, но не и последната ядрена трагедия. На тази дата силен трус, последван от цунами, разруши ядрената централа във Фукушима, Япония, и последиците от това вече се съизмерват с чернобилските.

На снимката: Контролният център на четвъртия реактор на атомната електроцентрала. Снимката е от началото на 1986 г.
 

2/34 снимки в галерията Машинното помещение на АЕЦ Чернобил - снимката е правена през февруари 1986 г.
 

Причини за аварията. На 26 април 1986 г. на 4-ти реактор се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Това учение е продиктувано донякъде от инцидент, станал няколко години по-рано, когато израелска ракета удря иракска атомна централа, която има същия тип РБМК реактор. Имитира се авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда ток още няколко часа, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора. Счита се, че процедурните нарушения са спомогнали за инцидента. Едно от тях е недостатъчна комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността.

След 25 години японският град Фукушима може да заприлича на Припят - украинския град-мъченик, който на 27 април 1986 г. е напуснат панически от обитателите си.
  

3/34 снимки в галерията Работниците проверяват  реактора,  1982 година.

Градът е построен през 1970 г. едновременно с централата.
     4/34 снимки в галерията Четвърти реактор на Чернобилската АЕЦ, май 1986 г. Експлозията отнася капака, тежащ 1200 т.

Днес 3000 души работят в забранената за достъп зона на централата, където френско-руски консорциум се е заел с обновяването на саркофага на повредения реактор. Тези хора живеят в Славитич, в радиус от 55 километра.

 

5/34 снимки в галерията Други 4000 души отговарят за надзора и управлението на разширения периметър около централата, където са се преместиха жителите на града.

Над 300 души живеят днес в 30 км радиоакативна зона. Това са хора, които за нищо на света не искат да напуснат домовете си, макар и те да са заразени с радиация. Те живеят по правилата на натуралното стопанство - ядат това, което произведат. Започват да се връщат по домовете си няколко седмици след аварията - някои не знаели що е то радиацията, други си мислели, че само се опитват да ги сплашат, трети не искали да оставят имуществото си, четвърти просто предпочитат да си умрат у дома.

Снимката е направена няколко дни след трагедията на 26 април 1986 г. от хеликоптер.

 

6/34 снимки в галерията Част от разрушения покрив на атомната електроцентралата в Украйна. Снимка от 13.10.1991 г., заснета по време на посещение на журналисти в Чернобил.

Украйна успя да събере 550 млн. евро за изграждането на нов саркофаг над взривилия се 4-ти блок на АЕЦ "Чернобил".

 

7/34 снимки в галерията Радиоактивният облак се разпростира  над Украйна, Беларус, Русия и други части на Европа. Снимката е от юли 1986 г.

За завършването на жизненоважния нов саркофаг "Укритие" над Чернобилската АЕЦ не достигаха общо 740 млн. евро. Реализацията на проекта, който би предотвратил втора радиационна катастрофа в Чернобил, струва общо около 1,6 млрд. евро.

 

8/34 снимки в галерията Май, 1986 г. - военни, запасняци и цивилни работят денонощно по авариралата електроцентрала. Работници премахват от покрива на третия реактор на атомната електроцентрала отломките от взрива.

25 години след трагедията от 26 април 1986 г. територията в радиус от 30 км от централата е засегната от радиоактивно замърсяване. Радиоактивният облак от Чернобил е засегнал общо 19 руски региона с обща площ почти 60 000 кв. км и население 2,6 млн. души, както и 46 500 кв. км, или 23% от общата територия на Беларус. Общата площ на радиоактивно замърсяване в самата Украйна е 50 000 кв. км в 12 области.

 

• 9/34 снимки в галерията Работници в Чернобилската атомна електроцентрала позират за снимка с лозунг "Ще изпълним плана на правителството". Снимката е  от ноември 1986 г. Зад тях се вижда четвъртият реактор, след като той вече е покрит с първия слой на бетонния си саркофаг. Хиляди работници, които са участвали в почистването на Чернобил, са починали вследствие на работата си в централата след взрива.
  
  Смята се, че между 15 000 и 30 000 души са починали от радиационна болест в резултат на облъчването с радиацията. Над 2,5 млн. украинци страдат от здравословни проблеми в резултат на радиационното заразяване, като 80 000 от тях получават пенсия като инвалиди.
  
   

•  

  10/34 снимки в галерията Стотици камиони с бетон са разтоварени на строителната площадка за изграждането на саркофага, октомври 1986 г.
  
  Въпреки тежките последствия от катастрофата Украйна не смята да се отказва от плановете си за изграждането на 9 нови ядрени реактора в действащите си АЕЦ през следващите няколко години.
  
   

  

• 11/34 снимки в галерията Повредената контролна зала в четвърти реактор на електроцентралата, 10 ноември 2000 г.
  
  След Чернобил Украйна въвежда много строги изисквания за безопасност на АЕЦ, включително повишена сеизмична устойчивост, гарантираща издържането на земетресения до 8,0 по Рихтер.
  
   

  

  12/34 снимки в галерията Жителите на Киев се редят на опашка за попълване на формуляри за проверка на радиация, 9 май 1986 г.
  
  АЕЦ "Чернобил" бе окончателно закрита на 15 декември 2000 г. Защитният саркофаг, вдигнат над взривения 4-ти реактор през 1986 г., се руши от години. Специалистите са категорични, че след около 5 години той вече няма да е в състояние да спира разпространението на радиоактивни материали във въздуха.
  
   

  

  13/34 снимки в галерията Растителността е завладяла улиците на Припят, край които се издигат пустите жилищни блокове с апартаменти с изпочупени прозорци.
  
  Украйна се надява до 5 години да построи новото "Укритие" над запечатания енергоблок, което ще има срок на годност 100 години. Съоръжението с формата на арка ще има височина от 105 м, дължина 150 м и ширина 260 м