Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2018 10:20 - ,,Новият свят" на извращенците като всемирна содомска антицърква
Автор: zahariada Категория: Хоби   
Прочетен: 657 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ,,Новият свят" на извращенците като всемирна содомска антицърква

image
от Novus Ordo Seclorum 9 MONTHS ПУБЛИКУВАНО ВРЕМЕ      https://illuminatibg.blogspot.com/2018/01/blog-post_10.html

Хомосексуализъм - извратено полово влечение към лица от същия пол. През последните две десетилетия светското общуване стремително потъва в състояние на древно езичество, характерно за онази епоха, в която Христос още не се е явил в света. Времето като че ли се е върнало назад и народите, решително отхвърляйки наследството на многовековното християнство, под лозунгите за свобода и прогрес се връщат в допотопните времена, стараейки се във всичко да приличат на наследниците на Каин.   Характерно, че точно когато християните отбелязват 1700-годишнината от приемането на Миланския едикт (313 година), утвърждаващ свобода на вероизповеданието в Римската империя и полагащ началото на християнизация на държавата, на Запад повсеместно се легализират содомитските бракове. Ако християнските императори Констанций II и Констант въведоха за содомитите смъртно наказание, то днешните европейски управници обявяват за престъпна не само всяка дискриминация спрямо извращенците, но дори и моралното им приемане.   Макар и случващото се да изглежда като обективен процес, става дума за добре управлявана всеобща либертарианска революция, осъществявана от разбунтувано против Твореца общество от нехора и насочена към изменение на самата същност на човека, лишаването му от неговите духовни основи, естествени биологически корени, разрушаване на семейството и традиционните обществени връзки.   Става дума за пълно „преформатиране“ на човека, така че да стане възможно неговото встъпване в антицърквата на сатана.   Религиозни източници на содомизма В повечето древни езически общества не е съществувала нравствена забрана на мъжеложството. То било общоприето и често имало не толкова чувствено-удоволствен, колкото култов характер. Това било характерно както за Древния изток, така и за Древна Гърция, Древен Рим, келтите и пр. Хомосексуалните отношения се явявали или част от свещената храмова проституция, или влизали в ритуала на възрастовата инициация, при която момчета ставали подчинени обекти на възрастен хомосексуалист.   С помощта на тази инициация била потискана тяхната воля и те сляпо се подчинявали на племенните вождове-жреци. Подобен мистически ритуал съществувал и в Древна Гърция, в Атина, където хомосексуализмът бил институционализиран и обезпечавал юношите от богати семейства да получат място в управлението на държавата.   Инициация се осъществявала като правило и с бъдещия тъст. При нея на младия човек се давала ролята на жена, а когато достигал зряла възраст, получавал за жена дъщерята на своя учител (1). Пример за такава социална организация на хомосексуализма била и средновековна Япония, когато политическият живот на страната се намирал в ръцете на самураите, които с помощта на хомосексуалната любов възпитавали у юношите абсолютна преданост към господаря.   Доколкото хомосексуализмът бил разглеждан като ритуален начин за подчинение, той бил използван и в отношенията със социално неравни хора, например като унижение и превръщане в абсолютни роби на военнопленници, както е било в Древен Египет. Съществувала е и комерсиална мъжка проституция, сексуално обслужване на робовладелци от техните роби, използване на евнуси и кастрати за сексуални цели. В това отношение с крайна степен на разпуснатост се отличавали римските знатни патриции, особено в периода на гоненията против християните.   Историкът Арно Карлен, указвайки, че от първите 15 римски императори 14 били содомити, пише: „Те встъпвали във взаимодействие с такива култове, че отклоненията на императорите ставали възможно най-скандални."
Комод, завзел трона през 180 година, се появявал публично в женски одежди и бил удушен от хомосексуалния си фаворит;   Адриан обожествявал хомосексуалния си любовник Антоний. Но никой не може да се сравни с Хелиогабал, започнал своето управление на четиринайсетгодишна възраст през 218 г., възпитан в Сирия като свещеник на Ваал. Той влязъл в Рим съпровождан от сирийски свещеници и евнуси, облечен в коприна, с руж на бузите и очна линия. Различни историци сочат, че събрал римските хомосексуалисти и се обръщал към тях като момче проститутка; обличал наметало и стоял на вратите на бордеите; опитвал да принуди лекари да го превърнат в жена; отдавал се на содомии, изпълнявайки ролята на Венера в пантомимни спектакли; публично целувал гениталиите на своите фаворити и като Нерон формално се оженил за един от тях... Хелиогабал установил в Рим гигантски ашрим (фалически култ), от каквито еврейските царе се опитвали да очистят своята земя.   Както показва историята, източник на содомския грях не е грубата чувственост на древния човек, а пълното помрачение на неговото религиозно съзнание, окултно-пантеистичният, демонически характер на езическия светоглед.   Известно е например каква роля са изиграли в развитието на хомосексуализма в Древна Гърция ритуалите, привнесени от Изток с Орфическите мистерии и култа към Дионис, в които приемали груби и извратени форми. В Рим те били известни като вакханалии.   Именно това демонично, окултно значение на содомизма се разкрива в Книга Битие, където този грях, единствен измежду всички се определя като „мръсотия“ – по този начин е преведена еврейската дума toevah, чието автентично значение е култова „нечистота“(5). „И казал Господ на Моисей: Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мръсотия: да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях“ (Левит 20:13).   Действително, цялата библейска история с град Содом свидетелства, че той е представлявал сатанинско общество, въплъщение на содомокрация, при която съответното действие имало култов характер (като освен него имало още четири такива града, т.е. това не е било изключително явление). Когато Бог, узнавайки за безбожното поведение на жителите на Содом и Гомор, изпратил там два ангела и Лот ги помолил да пренощуват, всички жители, „млади и стари“, обкръжили дома му. Содомяните поискали от Лот „изведи ни ги, да ги познаем“, т.е. да ги изнасилим. Ясно е, че те не търсели чувствено наслаждение, а искали да осъществят ритуален акт с пришълците, като ги хвърлят на олтара на своето божество, на сатана. Именно заради това Господ унищожил Содом и други подобни на него градове(6). Содомизмът представлява не просто ритуален акт, а религия, която поема отговорността за кощунственото подменяне на Божия образ с дяволския. Най-пълно това е представено в Кабала, тайното юдейско учение, което започнало да се оформя по времето на вавилонския плен, при който юдеите били в тясно общение с халдейските жреци и заимствали от тях пантеистичния мироглед, обединяващ божеството с природата и прехвърлящ върху него нейните закони.
  Бог (Ен-Соф) според учението на Кабала се явява безкрайно нищо, съчетаващо в себе си дух и материя, женско и мъжко начало. Мъжкият принцип изтича от дясната му страна, женският – от лявата. Първият човек Адам бил също такова духовно двуполово същество – андрогин. Но бидейки съблазнен от земните неща, той придобил плътско тяло и отделяйки от себе си женското начало, се оказал разделен на полове. Заедно с Адам били създадени множество души, които съставлявали една колективна душа и които също били андрогинни на небето, но при раждането им тяхната цялост се нарушавала и те губели съвършенството и хармонията си. Така Кабала интерпретира грехопадението и доколкото целта на живота е освобождаването от плътското тяло и възвръщането в предишното състояние на цялост и сливане с божеството, то и разделението на полове се разглеждало като временно явление на дисхармония, водещо до космически хаос. По този начин содомският бунт против Твореца придобил изначално религиозна обосновка, противопоставяйки се на библейското „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“.   От признаването и утвърждаването на християнството в Римската империя до XIX век мъжеложството на Запад се е разглеждало като извращение, явяващо се в резултат на съзнателен човешки избор. Това отношение било обусловено от твърдата позиция на Християнската църква, оценяваща това явление като смъртен грях, изцяло изменящ личността, като противоестествена блуд („блуд, извършена против природата“), като страст, преминаваща в навик, което значи болест на душата. Съответно и гражданското право квалифицирало мъжеложството като престъпление против обществения морал и го подлагало на углавно наказание.   Все пак тази практика не изчезнала напълно, съхранила се в тайни окултни общества и секти, в които й бил придаван все така сакрален смисъл. Свързаните с кабализма антихристиянски секти на гностиците и манихеите, изхождайки от дуалистичния светоглед (дух – добро, материя – зло), смятали видимия свят и плътта за творение на злото, а носителите на „гносиса“ – за избрани, и се чувствали абсолютно освободени от нормите на общоприетия морал. Както пише изследователят Пюеш, „тук става дума за бунт в много по-голяма степен, отколкото за критика и несъгласие... против човешкото наследие, против самото битие, света и даже Бога. И този бунт може да доведе... до нихилизма на „гностиците либертарианци“, които нарушават всички естествени и нравствени закони, злоупотребяват с телата си и с всичко на света, за да унижат всичко, да го изтощят, отхвърлят и разрушат“.   Отхвърляйки любовта, гностиците и манихеите отхвърляли и брака, и раждането на потомство, считайки съпружеството за низше наследство.Гностикът Маркион например заявявал, че чрез въздържанието от съпружество и отказа от продължаване на човешкия род той безпокои Твореца. Гностиците утвърждавали, че отнемането на тайнството на брака и подмяната му с мъжеложство ще избави човека от индивидуализма на двойката, от егоизма на любовта и семейството.   Такова дуалистично виждане на света и отношение към семейството и брака по приемственост се предава и на новоманихейските секти – павликяни и богомили, наречени по-късно катари, чиято практика народът така и наричал – мъжеложство. Този грях бил разпространен и сред рицарите на Тамплиерския орден. След тайно посвещение обетът за целомъдрие, бедност и послушание губел за тях всякакво значение и вместо смирение сред тях процъфтявали разврат, разпуснатост и религиозно безразличие. Наследници и пазители на учението на храмовниците станали шотландските франкмасони, изиграли главна роля при формирането на висшите степени на движението на свободните зидари.   С укрепването на позициите на масонството и с развитието на създаденото от тях идейно движение на Просвещението сред западните елити започнало да се променя и отношението към мъжеложството. Първият трактат в негова защита, борещ се за неговата декриминализация, бил „Есе за педерастията“, написан през 1785 г. От известния английски „просветител“ Джереми Бентам, автор на теорията на утилитаризма, изхождаща от възгледа, че смисълът на човешкия живот е стремежът към наслаждение.   Бентам призовавал да бъдат отменени санкциите против мъжеложството и скотоложството, защото били „резултат от ирационални религиозни страхове, породени от старозаветното разрушение на Содом“ и укрепени благодарение на „ирационалната антипатия“ на обществото към наслаждения от всякакъв вид. „Очевидно – пише Бентам – то (мъжеложството) не предизвиква у никого никакво страдание. Напротив, то принася удоволствие... То не предизвиква никакво сериозно опасение и в него няма нищо, от което да се плашим. С него се занимават само тези, които сами решават да бъдат такива и които намират в него удоволствие.“   По този начин Бентам утвърждавал, че содомизмът не е болест, а доброволен, съзнателен избор на човека и оценявал това явление като положително. Значението на неговия трактат се изразявало в това, че той първи дал рационално обосноваване на правото на мъжеложство, изхождайки от концепцията за естествените права на човека, и именно тази аргументация лежи в основата на съответните правни актове в най-ново време. Углавното преследване на содомитските отношения било отменено първо във Франция през 1791 г., което било следствие от революционния масонски преврат и приемането на Декларацията за правата на човека и гражданина. По-късно, през 1810 г., това било потвърдено и от Наказателния кодекс на Франция, съгласно който на наказание подлежали само насилствените хомосексуални действия. В течение на XIX в. по примера на Франция декриминализацията на содомизма се осъществила и в други страни (Холандия, Бавария, редица италиански държави и накрая и в Италианското кралство), но в широките слоеве на западното общество той продължавал да се оценява като безнравствено действие.   Грехът се превръща в болест Положението се променя в края на XIX – началото на XX век във връзка с налагането на строго научно-рационален подход към проблемите на развитието на обществото, семейството и човека. Това се проявило в раждането на множество нови „науки“ – социология, психология, сексология, евгеника и пр., което съвпаднало с възраждането на езическата окултна мистика. На тази вълна се формирало и ново, феминистко движение, поставящо в центъра на своето внимание отношенията между половете. Решаваща роля за неговото установяване изиграли отново същите масонски кръгове, имащи за задача да въвлекат жените в антихристиянски и либертариански възгледи и да ги изведат от лоното на Църквата. Както се указва в един от документите на конвента „Великият изток“: „Само протестирайки против закона и християнския морал, ние ще разчистим място за нов морал, в който няма да има необходимост от закодиране“.   Зародил се като движение за равни политически права (суфражизъм), феминизмът много скоро се съсредоточил върху нуждата от промяна на положението на жените в семейството и преразглеждане на тяхната социална мисия в този свят. Повдигнал искането за разрешаване на употребата на противозачатъчни средства, а след това и на аборти, тоест детеубийство, радикалният феминизъм преминал към пропагандиране на свободната любов и отричането на брака, придобивайки с времето ясно изразен малтусиански характер. Неомалтусианството, пропагандиращо евгениката, по това време се намира в подем, в негова подкрепа се създават множество добре финансирани феминистки групи и асоциации.   Най-показателна в това отношение била дейността на американската феминистка Маргарет Сенгър, основала през 1914 г. списание „Женски бунт“ (с мотото „Нито богове, нито господари“), в което за първи път бил използван изразът „контрол на раждаемостта“, влязъл впоследствие в името на основаната от тази дама Американска лига за контрол на раждаемостта, която намира своето продължение в дейността на Международната асоциация за семейно планиране. През цялото това време окултно-масонските кръгове, оставайки в сянка, контролират движението и го направляват в нужното им русло. Периодически те се „осветявали“, за да напомнят на лидерите на новообразуващото се революционно общество за главните му цели. Един такъв рупор била известната представителка на теософията, масонка 33 степен Ани Безант, която на конгреса на свободните мислители в Брюксел през 1880 г. провъзгласила: „Преди всичко трябва да победим Рим и неговите пророци, да се борим с християнството навсякъде и да изгоним Бога от небесата“.   Теософията, като най-популярно окултно-мистическо учение от този период, изиграла важна роля в разпространението на либертарианските идеи. Това учение било развито от световноизвестната окултистка Е. Блаватска и представлявало смесица и обобщение на кабала, гностицизъм, херметизъм, манихейство, будизъм и индуизъм, на основата на които били формулирани догматите на съвременния окултизъм.   При цялата си търпимост към други религии и философии теософията хранела ненавист към монотеистичните религии и на първо място – към православието. Основният „принос“ на Блаватска се състоял във формулирането на идеята за „новия свят“, в който ще управлява притежаващата по-развит разум, засега все още формираща се шеста раса. Тя на свой ред ще започне „подготовка“ за седмата раса, която ще се представлява вече от чисти духове, с появата на които човечеството ще завърши цикъла на своето земно развитие и ще се пресели на друга планета, за да започне нов цикъл.   В резултат теософията се превърнала в огромна „яма“ в областта на културата, чрез която знанията на древния свят и Изтока се предавали на съвременната западна цивилизация и която породила множество окултни движения и секти, подготвили масовия взрив на окултизма във втората половина на XX век. В тези условия се извършва новата оценка на мъжеложството, повлияна от опитите то да бъде представено като „естествено състояние“. Макар и защитниците на извращенците да не постигнали своето, общото отношение към него се смекчило: ако по-рано то се разглеждало като нравствен порок, който бивал наказван, сега то преминало в категорията на психическите заболявания, които трябва да бъдат лекувани. През 1869 г. за него бил измислен нов термин – „хомосексуализъм“, а през 1886 г. психиатърът Рихард Крафт Ебинг го характеризирал като „дегенеративно заболяване“, което било прието и преобладавало в психиатрията до средата на XX век. Новият статус на хомосексуализма позволил на неговите последователи да се представят за жертви и да се оградят от агресията на обществото (не бива да осъждаме болните, трябва да им съчувстваме).   Въпреки това все по-широкото разпространение на хомосексуализма сред висшите слоеве на западното общество, особено в средите на интелектуалните и културните елити, довело до това, че сексолозите и психолозите, занимаващи се с изучаване на сексуалните аномалии, започнали да опитват да реабилитират носителите на този порок. Значителен принос в това имал Сигизмунд Шломо Фройд, член на еврейската масонска ложа „Б‘ней Б‘рит“, благодарение на която и била популяризирана в световен мащаб неговата теория на психоанализата.   Известно е, че Фройд не просто е имал влечение към практическата магия и окултизма, той всъщност създал свой собствен таен масонски орден, с тайни сбирки и собствен език.   Огромно влияние върху неговите възгледи оказали такива деятели като „най-големия от юдейските пророци“, кабалиста Адолф Йелинек, и доктор Вилхелм Флис, който развил идеята и концепцията за бисексуалността, която провъзгласил за „властница над всичко живо“.   Както пишат и изследователите на фройдизма, той представлявал не научна, а религиозна система, „въплъщение на юдейската мистика“, „психологическо изследване на Стария завет“, така че ненапразно Фройд бил наричан „светски равин“. Фройд активно критикувал възприемането на хомосексуализма като резултат от дегенерация и го представил като форма на психосексуална ориентация, зависеща от „избора на обект“, който се осъществява в съответствие със собствения образ.   Особено ценни за последвалата декриминализация на хомосексуализма били неговите заключения, че „всички хора са способни на избор на обект от своя пол и извършват този избор в своето несъзнавано“ и че психоанализата позволява у всекиго да се прояви „елемент на хомосексуален избор на обект“.   Друг защитник на извращенците станал членът на Фабианското общество, големият почитател на Бърнард Шоу, главата на евгеническия институт „Галтън“ и председател на Световната лига за сексуални реформи Хавлок Елис, женен за суфражетката и лесбийка Едит Елис. В своите трудове („Сексуалната инверсия“, „Изследване по психология на пола“) той отхвърлял представата за хомосексуалистите като за изроди, представяйки ги като нормални хора, отличаващи се от другите само по своите сексуални предпочитания. С радикалността на своите възгледи той предсказал бъдещата „сексуална революция“.   „Ню Ейдж“ дава най-развитата религиозна обосновка на хомосексуализма, предлагайки свой път към спасението на човека. Но прикривайки духовния смисъл на своята програма, това движение взима на въоръжение „научната“ джендър реторика, за да внедри широко своите идеи в образователната система.   Болестта става норма Решаващите промени в духовния живот на западното общество стават вече през втората половина на XX век, което е свързано със започващата в Америка „сексуална и културна революция“, обявила открита война на всички традиционни ценности, норми и устои. Това също така съвпада с нова, вече по-мощна вълна на окултизма, представен от движението „Ню Ейдж“, приемник на предишните езотерични учения и претендиращо за създаването на последната световна синтетична религия, призвана да замени християнството.   Неговото начало било положено от Елис Бейли, продължителка на делото на Е. Блаватска, която става пророк на „Новата ера“ – ерата на водолея или на „новия световен ред“. С разяснението на идеите и прокарването им в широките слоеве на интелигенцията се занимавала Мерилин Фъргюсън, автор на програмната книга „Заговорът на Водолея“, издигаща нова културна парадигма, която представлява съвременна религия на човекобожие.   Целта на „Ню Ейдж“ е тотално изменение на световния порядък чрез духовно преустройство на човека до достигане на състояние на „божествено всемогъщество“, което да го направи способен да управлява света. Именно това учение дава най-развитото религиозно обосноваване на хомосексуализма, предлагайки свой път към спасението на човека.    „Ню Ейдж“ изцяло възпроизвежда кабалистичното учение за първия човек като богоподобен духовен андрогин, чиято цялост се разпада на две половини в резултат на материализацията. По този начин полът се явява ущърбно ограничение, разделение, привеждащо човека към смърт и тление. За да се спаси, човек трябва да се върне към предишното духовно състояние на цялост и да се съедини с божеството. Търсенето на тази цялост трябва да започне още в този живот. И понеже съединявайки се с Ева в брака, Адам не може да се съедини с нея действително в едно цяло, той остава непълноценен мъж, а тя – непълноценна жена.    Тоест, докато мъжът се стреми към мъжественост, той не може да постигне хармония, така както и жената, стремяща се към женственост. Затова и божественото установяване на брака им се явява ненавистно. За възстановяване на андрогинното единство мъжът трябва да събере в себе си женски начала, а жената – мъжки. Тази цялост, както учи „Ню Ейдж“, се възсъздава чрез излизане от предела на рождения пол, което се постига чрез хомосексуални и лесбийски връзки.    Това е и нюейджката „теология на възстановяването“: за да се върнем в състоянието на първосъздадения хармоничен безсмъртен андрогин, е необходимо да станем мъжежени чрез хомосексуализъм и лесбийство. Нещо повече, андрогинизацията води до раждането на някакъв ангелоподобен вид, тази седма раса на Блаватска, която ще се състои само от духове. Затова за „пророците“ на „Ню Ейдж“ хермафродитът е единствената норма и негов символ се явява неразривното сливане на противоположностите – Ин-Ян. А разделението на половете е аномалия и всичко, свързано със семейството, създаващо натоварващи културни ограничения за себеизразяването на човека, трябва да бъде премахнато.    По този начин хомосексуализмът в трактовката на „Ню Ейдж“ не е просто предизвикателство към съвременното общество и неговия морал, той е подготовка към провъзгласяването и налагането на „религия на содомизма“, която в качеството си на нова икуменическа религия на Третото хилядолетие следва да замени християнството.    „Ню Ейдж“ обявява смъртния грях за висша, божествена, възстановяваща любов, но с това за човека завинаги се затваря пътят към истинно спасение.    Съдбата на содомита е страшна – с отказа от пола той се отказва от дадения му от Бога дял, съгласява се на втора смърт. Неговата душа, изоставена от ангелите, претърпява духовна мутация и тръгва вече по програмата на сатаната.    Скривайки истината и духовния смисъл на своята програма, „Ню Ейдж“ използва възможностите на набиращи по онова време сила нови направления на социологията и психологията, обличащи техните идеи във формата на научни концепции и теории, напълно отговарящи и съответни на духа на времето. Сред тях най-голямо значение имала разработената в края на 60-те години от американската психология джендър концепция, формулирана за първи път от сексолога Джон Мани, специализиран в изучаването на интерсексуалността и транссексуалността.    Именно той въвежда понятията „джендър“ и „джендърна роля“ като обозначения за „социалния пол“ на човека, разбирано като социално определима идентичност, която той отличава от „биологичния пол“, даден на човек от природата.    Скоро тези понятия започват да се използват широко от социолози и психолози и стават крайно разпространени в средите на феминисткото движение, което, борейки се против властта на мъжете, изместило своя анализ от критика на „биологическата“ към критика на „социалната“ идентичност.    Това позволявало разглеждането на пола вече като чисто социално явление, зависещо не от природата, а от възпитанието. В резултат, в новата конструкция „джендър“ става ключова концепция.    Голям принос в нейното развитие има френският философ Мишел Фуко, апологет на гръцката педерастия, представяна от него като истинска любов. В условията на „културна революция“, опирайки се на мощен научно-религиозен фундамент, радикално настроените извращенци започват политическа борба за признаване на хомосексуализма за нормален, алтернативен начин на живот.    Създаденият с тази цел в САЩ „Фронт за освобождение на гейовете“ въвежда ново социално понятие – „лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални“ (ЛГБТ), за отличаването им като носители на особено самосъзнание и нова субкултура. През 1969 г. избухнали така наречените Стоунуолски бунтове и сложили началото на въстание на вече сплотеното ЛГБТ общество. В САЩ и други страни от Запада се формират многобройни организации, които, позовавайки се на правото си на „различност“ и използвайки като основно политическо средство натиска на ежегодните „гей паради“ (gaypride), преминават под лозунги за защита на „човешките права“ в пълномащабно настъпление. Разработеният за гей парада от американския художник активист Гилбърт Бейкър флаг с цветовете на дъгата се превръща в символ на движението. Фактически той възпроизвежда един от символите на „Ню Ейдж“: с помощта на дъгата там се обозначава мост между индивидуалната човешка душа и „всеобщият свръхразум“, тоест Луцифер.    Основното, с което ЛГБТ се сдобива в резултат – това е коренното изменение в отношението на обществото към хомосексуализма. В американската социология и психология спрели да го разглеждат като патология или отклонение и започнали да го определят като една от формите на „сексуална ориентация“, наред с хетеросексуалната и бисексуалната.    За дискредитация на тези, които критикували или просто не приемали тази аномалия, американският психиатър Джордж Уайнбърг въвежда през 1972 г. понятието „хомофобия“, означаващо „ирационални страхове“. Фактически той повторил Джереми Бентам, според когото осмислената нравствена позиция също се оценявала като „ирационален религиозен страх“.    Накрая, когато почвата била подготвена, през 1973 г. под влиянието на чисто политически фактори, свързани със заплахата от организиран безпорядък,Американската психиатрична асоциация (АПА) въпреки научния медицински подход престанала да отнася хомосексуализма към психическите заболявания(3) и въпросът спрял да се обсъжда на научни конференции и симпозиуми. Тази диагноза била призната за „дискриминираща“, а на дискриминация били подлагани вече тези, които искали да се избавят от порока.    Основния си пробив ЛГБТ обществото извършило в разпада на Съветския съюз и сриването на двуполюсния свят, когато западната концепция за „правата на човека“ се утвърждава като единствено възможна ценностна система. На 17 май 1979 г., ориентираща се по АПА и подложена на най-силен натиск, и Световната здравна организация изключва хомосексуализма от списъка на заболяванията. Този ден сега се отбелязва от ЛГБТ обществото като Международен ден за борба с хомофобията.    По този начин извращенството бива легитимирано и започва да се разглежда като един от вариантите на физиологична и морална норма, тоест като алтернативен начин на живот. Шлюзовете са отворени и патологичното явление започва да се утвърждава на Запад с невероятна скорост.    ЛГБТ обществото си поставя за крайна задача „снемането на знака на патология или девиация от хомосексуалността“ във всички национални държави, което и се случва през 90-те години. Паралелно с това протича повсеместен процес на премахване на наказанието за мъжеложство, което в момента се преследва само в някои страни на Африка и Азия. В Русия съответната наказателна статия е отменена през 1993 година.    Куиър революция: от равенство на половете към тяхната отмяна    Наред с това, 80-те и началото на 90-те години са ознаменувани със сериозни промени вътре в рамките на содомитското общество, в което се проявяват две течения. Едното обединява гейовете и лесбийките, признаващи мъжкия и женския пол, но имащи търпимост към техния избор, докато другото категорично отхвърля самия принцип на различаване на полове и хетеросексуалността като такава.    И ако първото представлява така наречения „уличен хомосексуализъм“ и постига определени юридически и социални резултати, то второто доминира в интелектуалните и университетските кръгове и съставлява най-активното научно-окултно ядро, което разработва далечна стратегия за разрушаване на естествения порядък на нещата чрез унищожаване на различията между половете.    Укрепването на второто течение става вследствие активизирането на женския хомосексуализъм, който се съединява с широкото феминистко движение и съставяйки неговия идеен гръбнак, го направлява в нужното русло. Именно феминистките лесбийки създават така нареченото куиър течение (от думата queer – странен, обратен), което става основа на нова интерпретация на понятието „джендър“.    За първи път понятието куиър идентичност, което после става така широко разпространено, е употребено от професора от Калифорнийския университет Тереза де Лауретис, лесбийка.    След това то започва да се употребява не само за описание на содомити, но и за други „идентичности“, които не се вместват в рамките на традиционната джендърна дихотомия(4).    По такъв начин понятието „куиър“ отбелязва прехода от феминистката теория за хомосексуалността към джендър теорията, която говори вече за различни типове „джендърна идентичност“. Истинска основателка на куиър теорията става Джудит Бътлър (с труда „Джендърно безпокойство“, 1990), която дава революционно определение на концепцията за „джендър“, като изцяло критикува самото понятие „полова идентичност“.    Разделяйки окончателно понятията „биологичен пол“ и „социален пол“ (джендър), тя заявява, че второто съвършено не зависи от първото, всичко се определя изключително от свободния избор на човека, в зависимост от този джендър, който човекът си присвоява. Новата същност може да се изрази с понятието „множество куиъри“, с утвърждаването на което се провъзгласява изчезване на разликата между мъжки и женски пол и свързаните с тях категории.    Сега се утвърждава „мултисексуалност“, която характеризира и хомосексуалисти, и андрогини, и бисексуални, и хермафродити, и травестити, и хетеросексуални, като при това е възможно спокойно преминаване от една към друга разновидност. Както учи Джудит Бътлър, човек не се определя от дадената му природа, а се структурира или форматира, „половото поведение не е заложено в нашето дълбоко „аз“, то се ражда от опита, от нашите отношения с другите, под влияние на сложни психически механизми“.    По такъв начин новата „джендър“ концепция, станала плод на куиър теорията, се бори за пълно смесване на половете и за неутрално определение на пола, съответстващо на средния род „то“ (на англ. „It“). При такъв подход, обявяващ всички проявления, свързани с биологическите различия между мъжа и жената, за някаква митология, хетеросексуалността става просто една от възможните форми на поведение.    Джендърът трябва да се определя според личния избор на човека, който може да се мени в зависимост от влечението – това и започва да се нарича „джендърна идентичност“ (англ. „performance”).    Всички тези теории лежат в основата на проекта за тотална световна сексуална революция, насочена към „отчуждение“ на човека от неговия пол, въпреки че в зависимост от пътя за неговата реализация поддръжниците му могат да се разделят на две групи. Едната се застъпва за скрито разрушаване на културния и социалния порядък, основани на разделение по полов признак, докато другата избира максималисткия вариант, отричащ самата физическа природа на половото разделение, и се бори за пълна сексуална анархия.    Например испанският куиър философ Беатрис Пресиадо настоява за такива „политически стратегии“ като „лишаване от идентичност, промяна на технологията на телата, промяна на анатомичната медицина, която произвежда телата „нормални“ и „с отклонения“ и пр., и пр.    Друга писателка извращенка, Моник Уитинг, представителка на радикалното крило на лесбийското движение и автор на модната теория Straight (което значи „сексуално правилен“), твърди че не съществуват нито мъже, нито жени. Тя нарича тези категории „езикови хитрости“, с помощта на които е устроено цялото хетеросексуално общество, и призовава да се освободим и да изобретим нов език и нова граматика, като заменим всички думи, свързани с пола (майка, баща, мъж, жена), с нови, „джендър неутрални“. Още един куиър философ, Жак Дерида, обобщава своите размишления така: „А защо да не измислим нещо друго, друго тяло? Друга история? Друга интерпретация?“.    В резултат, именно това добре сплотено куиър течение успява да утвърди понятията „джендър“ и „джендърна идентичност“ не само в социологията, но и в правовата сфера, превръщайки ги под името „сексуална ориентация“ в основополагащ елемент на строящия се нов сексуален ред. А това на свой ред залага началото на тотална разруха. Работата е в това, че макар и понятието „сексуална ориентация“ да се счита за параван на хомосексуализма, в нито един от международните и националните документи то не е конкретизирано, така че нормален статут може да се придаде на всяка сексуална ориентация.    Тоест, всеки сексуален акт, даже и такъв, който днес се разглежда като престъпен, но извършен по доброволно съгласие, може по право да стане социално легитимен. Това се отнася и за полигамията, и за полиандрията (многомъжство), и за сексуалното мултипартньорство, и за бисексуалността, и за инцеста, и в крайна сметка и за педофилията, и за зоофилията (тук и защитниците на животните няма да помогнат).    Сега всичко зависи от степента на „напредналост“ на обществените върхушки, които или само са членове на световната содомитска мафия, или се намират под нейното мощно влияние.    Юридическо признание на содомитската мафия    Реабилитацията на хомосексуализма довежда не само до рязкото нарастване на броя на извращенците, но и до по-нататъшна консолидация на това агресивно общество, целящо преход към нови форми на експанзия. Както правилно сочи един от изследователите, хомосексуалистите са подобни на ракови клетки. Докато имунната система изчислява и унищожава отделни ракови клетки, те съществуват в групи, за да преживеят, като лъжат клетките на имунния контрол. „Те се развиват до такава степен, че най-горните клетки започват да задушават долните слоеве и ги унищожават. В резултат се получава гнилостна маса, която отравя организма, развива се така наречената туморна интоксикация. Това е директна аналогия с небесносинята мафия“(6).    Наистина, те не се задоволяват с легализацията и действайки като престъпно общество, искат за себе си особен статут и особени права, които да ги поставят в уникално положение и да им позволят открито да пропагандират и налагат своя мироглед и начин на живот. Именно в това се заключава смисъла на отстояваните от тях права. Въвеждайки понятието „сексуално малцинство“, което в момента се използва вече и в юридически документи, те започват да настояват не само за директното им включване в антидискриминационни закони, но и за приемане на отделни закони за „сексуалните малцинства“ и даже за директно упоменаване на „сексуалната ориентация и джендърната идентичност“ в текстовете на конституциите.    Образувало влиятелно лоби в международните организации, ЛГБТ обществото постига през 1993 г. включване на Международната организация на гейовете и лесбийките в числото на организациите, акредитирани в ООН.Тази организация провежда мониторинг на ситуацията и ежегодно на 17 май публикува карта, отразяваща положението със спазването на правата на сексуалните малцинства в света. В същата година Управлението на Върховния комисариат по бежанците в своите консултативни заключения започва да определя хомосексуалистите като „особена социална група“, а през 1995 г. ООН внася нарушаването на правата на сексуалните малцинства в състава на нарушенията на основните човешки права.    Най-последователен и безкомпромисен защитник на правата на извращенците става Европейският съюз.    Началото на неговата активна позиция по този въпрос е положено в 1994 г., когато Комитетът по гражданските свободи и вътрешните работи към Европарламента съставя и приема документа „Равни права за хомосексуалистите и лесбийките в ЕС“, чийто автор е Клаудия Рот, представител на Партията на зелените на ФРГ. След резултата от изслушването Парламентът приема резолюция с препоръка към Съвета на министрите за забрана на всички форми на дискриминация според признака на сексуалната ориентация (включително сферата на партньорските отношения и осиновяването на деца), макар че съществуващият тогава Договор на ЕС не осигурявал съответстващата законодателна основа.    За поправяне на това положение ЛГБТ обществото съвместно с други борещи се за равноправие групи започват да лобират пред държавните правителства на страните членки за приемане на поправки към Договора. Вследствие на това в новия Амстердамски договор от 1997 г. (влязъл в сила от 1 май 1999 г.) била внесена поправка, даваща на ЕС юридическо основание за борба с дискриминацията на основата на сексуалната ориентация. За това се споменава на стр. 13 от Договора, станал първият международен документ, който открито говори за сексуална ориентация.    Забрана на такава дискриминация е вписана и в Хартата на ЕС за основните права на гражданите на ЕС от 2000 година. Накрая, през 2006 г. Европарламентът приема декларация „Хомофобията в Европа“, в която неприемането на извращенците се определя в съответствие със същата тази формула на Бентам като „ирационален страх и отвращение към хомосексуалните, гейовете, лесбийките, бисексуалните и травеститите, които се основават на предразсъдък и са сродни на расизма, ксенофобията, антисемитизма и сексизма“.    При това към примерите за хомофобия са причислени не само преследването и убийството, но и изпълнени с ненавист речи, присмех и вербални оскърбления. Стига се дотам, че някои експерти предлагат хомофобията да се класифицира като „нетърпимо разстройство на личността“ заедно с расизма и сексизма и в недалечно бъдеще по възможност за това да се настанява в психиатрични заведения.    Източник: epicenter.bg      



Гласувай:
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39748717
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031