Постинг
19.04.2011 23:34 -
Доц. Йорданка Кандулкова: Липсва достатъчно целево финансиране за опазването на недвижимото културно наследство в България
По повод 18 април – Международен ден за опазване на паметниците на културата, Агенция „Фокус” разговаря с доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова – директор на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) към Министерството на културата.Фокус: Арх.Кандулкова, какви проблеми стоят пред опазването на паметниците на културата у нас?
Йорданка Кандулкова: Проблемите са много. Може би най-големият, който се усеща и сред хората, и сред тези, които се занимават с опазването в държавната система, е липсата на достатъчно целево финансиране за опазването на недвижимото културно наследство. Необходими са средства, с които държавата да осъществява своите правомощия, да подпомага и публичните структури, и частните стопани, собственици на недвижими културни средства или да осъществява тази дейност по закон вместо тях, когато те са немарливи или в невъзможност да го правят. Една от горещите точки на проблемите на опазването е липсата на целеви фонд, който да служи като финансова гаранция на опазването.
Фокус: Единствено средствата ли са проблем?
Йорданка Кандулкова: Бих казала и ресурсното обезпечаване от гледна точка на кадрови състав. НИНКН е с крайно свит кадрови състав, което тормози системата, усещат го гражданите, очаквайки своите преписки, усещат го хората, които имат инициатива за вписване в регистрите на недвижимите културни ценности. Недостатъчна е възможността откъм хора и средства да направим актуализацията на регистъра. Това действително е прът в колелата на системата. Иначе има добро желание, добри намерения и визия за това – как трябва да се случват нещата. Въпросът е да можем да ги обезпечим.
Фокус: Да разбирам ли, че липсват млади кадри?
Йорданка Кандулкова: Не е точно така. Има млади хора с желание, образование и интерес в тази област. Въпросът е системата да може да се подреди така, че тези млади хора да влязат да работят в нея. Ние вече имаме нови шестима млади хора в института. Проблемът е, че заплащането е ниско, това все още не е атрактивно за младите хора, т.е. не задоволява елементарните им нужда. Това са хора с огромно желание да влязат да работят и при това заплащане, което ги принуждава успоредно с това да търсят прехрана и другаде, което прави работата трудна. Но все пак възрастните имат стаж „прослужено време”, чрез който компенсират доходите, младите нямат това.
Фокус: По какви проекти работите, свързани с издирване и проучване на недвижимото културно наследство?
Йорданка Кандулкова: Работим по два проекта с европейско финансиране. Единият от тях вече е спечелен. Това е проект, свързан с архитектурата на тоталитарните режими от втората половина на XX век, която би следвало да бъде защитена като недвижимо културно наследство. В проекта участват 11 държави, а водеща и инициираща страна е Италия. Ние сме партньор по този проект, по който работата вече стартира. Освен това сме изготвили проект за изграждане на информационна система за недвижимото културно наследство у нас, която ще бъде и интернет базирана и ще даде най-накрая в електронен вид информация за недвижимото културно наследство, която ще бъде периодично обновявана. До тази система ще има достъп гражданството, специализираните институции и на държавно, и на областно ниво. Това е наша стара мечта, която се надявам най-накрая, ако успеем да спечелим проекта, ще се сбъдне. Това е свързано с бъдещ проект за дигитализация на националния документален архив за недвижимото културно наследство, за да може основна информация от съхраняването да влезе в информационната система. Това е първа важна крачка за осъвременяване на системата. Надявам се, че държавните институции, от които зависи финансиране, ще оценят усилията ни и ще успеем да спечелим финансиране. Кандидатстваме по програма ОПАК (Оперативна програма „Административен капацитет”).
Фокус: Във връзка с първия проект – толкова страни искат да запазят паметниците, останали от тоталитарните режими, а защо у нас искат да ги събарят, като паметника на Съветската армия?
Йорданка Кандулкова: Това не е странно. Това е нашата най-нова история, която е толкова близо до нашето съвремие, че все още поколения, свързали живота си с този период, са и емоционално обременени от историята и пренасят това емоционално отношение към епохата и режима към материалните следи, свързани с него. Логично е, когато сме толкова близо до това време, да има такова отношение. Необходимо е много мъдрост, за да успеем да се дистанцираме и да не унищожаваме това, което е белег за историята. Трябва да я помним с постиженията на този период и с травмите, които той е оставил в нашия народ. И двете е важно да не бъдат забравяни. Логично е, когато нещата са толкова близки и осезаеми, негативните емоции да са по-силни. Те събуждат по-мащабни публични действия и провокират по-мащабни публични действия и провокират подобни идеи – за събаряне. Ние обаче като хора пазители сме се научили да се дистанцираме от емоциите и рационално да възприемаме, да разсъждаваме за следите и да правим всичко възможно за тяхното опазване. Факт е, че това се случва и в другите страни по света. Проблемът със загубата поражда обществена нагласа за опазване. Както виждате, това се случва в много страни, не само социалистически, но е логично в страните, които са минали през социалистическия режим, емоционалното отношение да е по-силно и наследството да е по-запазено. Имаме културно наследство, свързано с тоталитарни управления от втората половина на XX век, не само в страни, свързани със социализъм. Ето Италия, която също си поставя за задача да опази наследството от втората половина на XX век – това са режимите, свързани с фашистката идеология, те също са създавали архитектура с подобни белези.
Фокус: Ценят ли българите паметниците на културата и имат ли подобавачно отношение към тях?
Йорданка Кандулкова: За съжаление, това не е масово явление. Българите ценят, но не мога да кажа, че това се отнася за цялата нация. Ако има нещо, което е пропуснато не само в последните 20 години, това е да възпитаваме култура в отношението към културното наследство. Може би това е важна грижа за в бъдеще – педагогика на наследството, за да можем да възпитаваме още в децата такова отношение към наследството. Само след 10-15 години децата стават възрастни и тогава те ще носят у себе си тези морални ценности. Имаме изпуснати десетилетия в тази посока и трябва да работим. Имаме примери и добри практики в това отношение – Франция, Италия, Гърция са страни, които могат да ни учат.
Фокус: Колко са паметниците, за които се грижите и които фигурират в Националния регистър на недвижимите културни ценности?
Йорданка Кандулкова: България е много богата на недвижими културни ценности, в националния регистър са вписани около 40 000 ценности. 20 000 от тях са регистрирани културни ценности с краен статут на опазване, а около 20 000 са с временен статут на декларирани недвижими културни ценности, които очакват своята окончателна научна и културна оценка, за да получат трайния си статут. Но и едните, и другите са поставени под закрилата на закона и за едните, и за другите законът важи с цялата си сила.
Фокус: Колко често се подновява регистърът? На кои обекти им предстои регистрация и съответно има ли отпаднали обекти?
Йорданка Кандулкова: Има и отпаднали обекти, защото има т.нар. мъртви души в списъците. Има обекти, които отдавна физически са изчезнали, все още актуализация на списъците няма и те стоят в тях. Има обекти, които отдавна физически са изчезнали, все още актуализация на списъците не е извършена и те стоят в тях. Има обекти, които са загубили изцяло средата си и са като странни явления в една съвременна среда. Те са загубили свои културни качества, в много тежко физическо състояние са, т.е. има обективни причини, които налагат някои обекти да бъдат отписани от регистъра. Списъкът се актуализира ежегодно, ежедневно. Имаме отдел към Дирекция „Изучаване, регистрация и документиране на недвижимите културни ценности”, които се занимават с актуализация, но хората са малко. Успяваме да работим по 4-5 планови задачи на година, свързани със селища и успоредно с това работим по индивидуални проблеми, които изникват по повод нарушена среда, физическо унищожаване, изчезване на културни ценности, които налагат преоценка на някои обекти, свързани с културното наследство.
Фокус: На кои обекти предстои регистрация?
Йорданка Кандулкова: В момента работим в защита на групови културни недвижими ценности в Златоград, по защита на Широка Лъка като историческо селище. През следващата година ни предстоят Варна, Велико Търново. През тази година предстои да започнем работа и по София, предстои актуализация на регистъра на София. Трябва да завършим започната преди година-две работа в Бургас и доста други селища очакват нашата намеса. Тази година ще довършим Димитровград, за там сме извършили временната фаза – деклариране на групови недвижими културни ценности, свързани с архитектурни обекти от нашата най-нова история, т.е. втората половина на XX век. През тази година ще се опитаме да направим регистрацията на тези ценности.
Фокус: Има ли обекти, за които се налага по-спешно консервиране и реставриране?
Йорданка Кандулкова: Много са тези ценности. Обектите, които се управляват и стопанисват от Българска православна църква. Много от старите храмове са в тежко положение, гробищни съоръжения, много от сградите, които са частна собственост. Сигурно е по-лесно да се изброят тези, които нямат нужда. Културното наследство е наследство ерго исторически скеди – архитектура и съоръжения от древността. При тях грижите никога не свършват, както при стратите хора – небходимо е всеки ден да вземат хапчетата си за младост. Културното наследство също изисква постоянни грижи, там те не свършват.
Фокус: Какво се случва с разрушители на обекти – достатъчни ли са наказанията за тях?
Йорданка Кандулкова: За мен са недостатъчни стимулите. Наказанията, такива, каквито са, ще бъдат полезни, ако те се прилагат. Напоследък всички наблюдаваме воля в държавните институции да намират причините и нарушителите и да налагат наказанията. Но по-ефективно ще бъде да намерим стимулите и средствата, които да карат хората да опазват наследството, защото имат интерес от това, защото искат, а не защото ги е страх от наказания.
Фокус: Каква е ролята на публично-частното партньорство при опазване на архитектурните обекти, като например Стария Пловдив?
Йорданка Кандулкова: Това е бъдещето. Трябва да намерим успешни формули за публично-частно партньорство, за да се случат нещата. Пример за това са резултатите от спомоществувателството на Фондация „Левентис”, която дари сериозни средства, благодарение на което бяха опазени ярки културни следи на българското наследство – църквата „Св. Стефан” в Несебър беше консервирана и реставрирана благодарение на тях, Одеона в Пловдив, църквата „Св. Димитър” в Бобошево. Дори само това е достатъчно, фондацията има и бъдещи намерения за финансиране. Това е чудесен пример за публично-частно партньорство. Проектите и изпълнението се случи със съдействието на Български национален комитет на ИКОМОС, на държавата и нещата стават. Публично-частното партньорство е формула на бъдещето при опазване на недвижимото културно наследство.
Фокус: С аккви чуждестранни институции си партнирате? По какви чужди стандарти се консервират и реставрират обектите?
Йорданка Кандулкова: Реставрацията н недвижмите културни ценности е явление, което е различно за всеки паметник. Стандарът е чужда дума, но ако говорим за добри практики, които следваме, това са всички европейски и световни практики. Българските специалисти са на европейско и международно ниво, познават практиката в Европа и света и всички положителни методи се прилагат и у нас. Институтът тепърва трябва да възстанови международните си контакти, те не са изцяло загубени. В НИНКН има Учебен център за следдипломна квалификация на дипломирани архитекти, които искат да се занимават в сферата на опазване на културното наследство. Тази дейност осъществяваме в сътрудничество с Институт за следдипломна квалификация във Франция, който е много реномиран. Институтът добре партнира с Българския национален комитет на ИКОМОС и със световната организация на ИКОМОС. Предстои ни да изпробваме европейските програми, за да възстановим контактите си с други европейски институти, аналогични на НИНКН, за да изведем института отново на подобаващо европейско ниво. Това ще се случи чрез проектите за партньорство по различни европейски програми.
Фокус: Каква е съдбата на обекти, за които има спор на собствеността им? Има ли такива, които се рушат, заради неуредиците?
Йорданка Кандулкова: Спор по отношение на собствеността би трябвало да няма. Законът изисква този, който е собственик или стопанисва обект, който му е даден за стопанисване, като концесионер или наемател, да осъществява грижата за паметника. Нашият Закон за недвижимо културно наследство е изключително толерантен по отношение на собствеността – една недвижима културна ценност може да бъде и държавна, и общинска, и публична, и частна, и на физически лица, и на сдружения, на неправителствени организации – няма ограничение върху собствеността. Но законът казва категорично чие е задължението за опазване – на собственика. За съжаление, има обекти, които се рушат, не само заради спорове. Първо, защото собственикът може да е във финасова невъзможност да изпълнява задълженията си. Второ, собственикът може да е немарлив по отношение на тези задължения. Тогава законът предвижда работата по опазване на един обект, аварийните действия за неговото съхраняване да бъдат предприети от държавата или общината – в зависимост от това с каква категория е недвижимата културна ценност. Проблемът е, че и държавата, и общината нямат целеви фонд, за да изпълнят тези си задължения. Точно затова казах, че един от големите проблеми е да се създаде фонд, който да гарантира, че държавата и общините могат да изпълнят тези си задължения.
Аделина ГЕОРГИЕВА
Пламен Юруков: Компроматните барони бърз...
Историята на един аборт - или как се жив...
Кабинетът раздаде още 710 хил. лв. на из...
Историята на един аборт - или как се жив...
Кабинетът раздаде още 710 хил. лв. на из...
Няма коментари
Търсене
