Постинг
22.04.2011 19:28 -
Съвета на сърцето - виртуални диалози с баба Дейна
- Как си Ела? -баба Дейна звучи шеговито в слушалките ми, дори бодро - очите ми са уморени затова предпочитам да си поговорим вместо да си пишем в скайпа. Следя твоите рицарски битки за академичната автономия, управлението или самоуправлението и трябва да ти кажа, че много от моите приятели подкрепят подписката в защита на БАН. Те от своя страна общуват със свои приятели и така - новината стига до какви ли не места по земята... Да знаеш, че високо ценя ангажираността ти.
- Дейна, не съм си мислила, че може на Хикари да й се наложи да влезе в ролята на ериния или фурия от древна Гърция или Рим. Въобще не съм си се представяла в театъра на желанията с ролята на богиня на отмъщението в антична трагикомедия! В най-добрият случай Хикари би могла да бъде тайнственият вътрешен глас, който при трудни обстоятелства нашепва какво да се прави... Поне според поетичната ми нагласа провокирала изграждането на тази социална роля във виртуалното пространство.
- Ериния? Фурия? - хайде, хайде с тези митологични образи да изиграеш ролята на социална съвест на управляващите, така че да почувстват ясно упреците и наказанията за делата си... Общуването с Хикари създава усещане за спокойствие в добрите хора... Не се самоупреквай. Ако се е наложило Хикари да предупреждава злонамерените, да бичува лошите и да наказва злодеите - не е ли заради разминаването на високите идеали на света на идеите с жалката действителност на обладаните от демоните на притежанието и отчуждението?
- Но Дейна! Библейските автори и класиците-писатели познават в дълбочина съвестта на човека и съумяват да отразят нейната същност като я персонифират, като разкриват строгите й но справедливи наказания за лошите постъпки на хората. Спомни си Каин, който заради братоубийството преживява много страдания и не намира мир на земята. Или още по тежките мъки и страдания от угризенията на собствената съвест на Юда Искариотски, който предава Иисус Христос, а след това се обесва...
- Или Шекспировите герои Макбет и лейди Макбет, Пушкиновият Борис Годунов, Друмевият Иванко, както и много други. Все пак Хикари е жив виртуален образ и в движение се разкрива за читателите ти. Библията, литературата, киното, театърът и цялата психотерапевтична традиция показват колко важна за духовния живот на човека е съвестта, а дори не само за духовния. Болезнено е да реализираш интуитивното си познание за действието й върху социалните актьори в тази "трагикомедия", защото малко знаем къде се локализира тя у човека, и какви са механизмите за нейното задвижване и действие.
- Добре си ме усетила Дейна. Интуитивната Хикари страда в проявлението си на мяра. Опитах се да чета психологическа студия за личността, за съвестта и нейната чувствителност. Оказва се, че съществува център у човека, в който се съсредоточават психичните основи на аз-а. От този център произлиза чувството ни за идентичност и самосъзнание. Когато Хикари активира своят "аз" - се пробужда съвестта - организират се творческите сили, и се изгражда хармонично съществуване.
- Този "аз" - особен духовен център, се определя от Стария завет с думата "сърце", Ела. В сърцето се зараждат страстите на човека, възникват мотивите за делата му, изгражда се духовният му образ. Един аспект от многозначителността на тази дума е изразът - човек с добро сърце , което означава благороден човек.
- Това е Канон в източната митология - Духът на милосърдието.
Баба Дейна се разсмива заразително - Не измествай темата на разговор Ела! Все пак аз не съм твоят Духовен наставник Морихей Уешиба! Да поговорим за Старият завет...
Според Старият завет човек е изградил верни критерии за оценяване на добро и зло. Старозаветните писатели свързват познаването на нравствените ценности със сърцето на човека. Замисли се върху тези думи:
" Придържай се, човече, към съвета на сърцето си, защото за теб няма никой по верен от него". Знаем, че сърцето ни говори много повече истини, отколкото биха ни казали най-добрите ни приятели и познавачите на душата. Тази убеденост се проектира и върху морала ни.
- Такова е и чувството, което ясно изразява цар Соломон в молитвата си към Бога: "Дай ми Боже разумно сърце /чиста съвест/, за да ръководя твоя народ и да разпознавам що е добро и що е зло."
- С помощта на съвестта си човек осъзнава и оценява както добрите така и лошите си дела: "Престъпленията ни пред Тебе, Боже, са многобройни и греховете ни свидетелстват против нас. С нас са винаги престъпленията ни и беззаконията си знаем."
- За сърцето се говори и в Новият завет - "Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а лошият от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо". Разбирам, че съвестта прониква до най-дълбоките пластове на човешката психика. И все пак маниашко е да превъплътя в ролята на Хикари онази морална инстанция, която оценява доброто и злото, и за която се говори на много места в Библията, макар авторите да не я наричат съвест.
- Не забравяй, че Хикари е Дух - т.е. самосъздава се от нищото. Всъщност самото съществуване на социалната роля Хикари в театъра на желанията е предопределено, дотолкова доколкото има нужда да се разглежда естеството на съвестта, нейната същност и въздействието й върху човешките дела.
....
- Но какво е съвестта според Библията, Ела? - баба Дейна въздъхна в слушалките ми. Не забравяй за състоянието на юдеите от онова време. Библията говори главно за практическите функции на съвестта, които се проявяват в поведението на човека.
- Да, да знам добре - саморефлексията - необходимостта човек да се замисли върху всяка работа, с която се заема и резултатите, които ще произлязат. В Библията има много примери за това, че разумният човек размисля предварително и се вслушва в гласа на съвестта си, а неразумният и особено горделивият не се съобразява с нищо и действа спонтанно. В размисъла на разумният човек съвестта се проявява като наставник.
- Така е, тази функция е рефлексивна и поддържа равновесие в поведението на човека. Заради това добро старозаветните писатели препоръчват да изследваме своите пътища и да се обръщаме към Бога.
- Има и нещо друго - съвестта се проявява и като свидетел в съд, и свидетелства въз основа на съгласуваността /или несъгласуваността/ между човешкото поведение и върховният нравствен закон - Бог. "Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни..."
- Обективното свидетелство на съвестта придава на човешките постъпки достоверност и правдивост: "Ние отхвърляме тайните срамни дела, без да прибягваме до хитрост, и като се препоръчваме всекиму на съвестта."
- Всъщност, като обхваща всички сфери на човешката психика, съвестта разкрива емоционалните ни състояния като радост, тревога и скръб. Радостта винаги е резултат от добра постъпка а лошата поражда у нас страх и съвестта ни ни измъчва.
- "Истина говоря в Христа, не лъжа - свидетелства ми моята съвест"....
- И пак опираме до нравственият закон - "И върши каквото е право и добро, за да ти е добре". Свещеното Писание разкрива тази нормативна функция на съвестта, заповядано ни е да постъпваме честно и справедливо.
- Такова постъпване потвърждава правотата на нравственият закон. Когато изпълняваме изискванията на съвестта усещаме одобрение и това ни носи похвала и вътрешно спокойствие. Ако отхвърляме повелите на съвестта си усещаме угризения и тревожност. Знаем, че съвестта ни е постоянно будна и когато сме насаме със себе си тя ни нашепва и ни предупреждава.
- Затова и горко на този, който извършва зло вместо добро и се опитва да измами съвестта си.
....продължаваме разговора си в скайп с баба Дейна след едно вълшебно посрещане на Бъдни вечер. Вчера Баба Дейна е пекла бъдник с внучката си отвъд Океана и я е учила на българските наименования на различните постни госби и съставките им. Всъщност, това е може би една от големите мечти на милата ми Дейна, американската й снаха и внучката й да научат български... Иначе като вярващи християни, нямат проблем с това, че баба Дейна е православна християнка а синът й и снаха й са пастори - протестанти. Очакването на Сина Божи беше обединило цялото семейство и приятелите им на домашен куклен театър, в който импровизирано пресъздаваха събитията от Святата нощ... След полунощ, когато всички се унасят в сън, продължаваме прекъснатия си разговор за съвестта.
- Уморена ли си Дейна?
- Аз? Уморена? Благословена съм, мила Ела! Щастие е да си сред обичните си хора, сред толкова много нежност и топлина! Но въпреки че сме във връзка с близките ми хора в България, ужасно ми липсвате! Нали ще се видиш с децата тези дни?
- Ще се съберем още днес, Дейна. Така сме се разбрали. Те следят с интерес общуването ни онлайн...за съвестта.
- Да, да. Съвестта. Знаеш ли Ела, понеже последно говорихме за нормативната функция на съвестта - не бива да пропускаме, че съвестта може да бъде определена като добра или лоша. Добрата съвест винаги поражда спокойствие у човека. Тя предразполага към открити и дружелюбни отношения между хората.
- Лошата съвест всъщност се ражда от лоши думи и лоши постъпки. Чрез нея се постига ниска степен на чувствителност а нейният притежател се превръща в безсъвестен човек.
- Тъжното е, че човекът с лоша съвест се отдалечава не само от доброто, но и от вярата в Бога. Това е твърде недобро човешко състояние. Човекът без съвест е играчка в ръцете на сатаната.
- Много е важно да се осмисли, че върховният страж на човешкото поведение - съвестта е пряко свързана с Бога, чийто глас говори на човека. "В началото Бог надари човека с проницателност и разум и му показа доброто и злото. Той положи окото Си на сърцата ни, т.е. на съвестта ни." Чрез нея Бог наблюдава човешките постъпки и ги претегля на везните на справедливостта Си. Но тъй като съвестта на човека е все пак погрешима, нейните оценки се съдят окончателно от Бога.
- Когато размишляваме за духовните способности на човека, не можем да не забележим, че съвестта изпълнява много специални функции и се откроява сред другите.
- Съвестта е Окото, с което Бог вижда делата ни, и Гласът, чрез който разговаря с нас. Съвестта е едновременно и оценител и съдия. Но оценъчната сила и справедливото въздаване на съвестта зависят от нравствената чистота на човека.
- При неморалният човек съвестта е притъпила своята чувствителност и не реагира на злото. На такъв човек, тя не може да помогне.
- И все пак съвестта не заглъхва никога във човека, дори когато той се превърне в истински злодей. Тя продължава да мъждука и може неочаквано да се пробуди, за да осъди човека според делата му. Често този съд завършва трагично за злите хора.
- Така е, но не бива да забравяме че съвестта е дар, който се възпитава и развива. Тя е както наш морален законодател, така и вечен ученик, който се усъвършенства през целият си живот.
- Да оценяваш и да въздаваш правосъдие - тези умения се формират под влияние на множество фактори, не всеки от тях е осъзнат от човека. Ние възпитаваме съвестта си под въздействието на цяло кълбо от преживявания: стремежи, склонности, знание, култура, вяра и други.
- Само когато е най-достоверен изразител на нравственият закон съвестта може да бъде обективен критерий за морала на човека.
- В този смисъл - да завършим засега разговора си с един любим стих, съгласна ли си Дейна!
- Кажи го!
хоризонт
Чистотата се крепи на широтата на кръгозора
а кръгозорът се разширява от знанието.
Ако искам да поддържам своята чистота
не мога да спра да разширявам
своя кръгозор.
Съзнание отворено за знанието,
съзнание без граници...
Учение през целия живот -
а най-добрият учител са ДЕЦАТА.
- Дейна, не съм си мислила, че може на Хикари да й се наложи да влезе в ролята на ериния или фурия от древна Гърция или Рим. Въобще не съм си се представяла в театъра на желанията с ролята на богиня на отмъщението в антична трагикомедия! В най-добрият случай Хикари би могла да бъде тайнственият вътрешен глас, който при трудни обстоятелства нашепва какво да се прави... Поне според поетичната ми нагласа провокирала изграждането на тази социална роля във виртуалното пространство.
- Ериния? Фурия? - хайде, хайде с тези митологични образи да изиграеш ролята на социална съвест на управляващите, така че да почувстват ясно упреците и наказанията за делата си... Общуването с Хикари създава усещане за спокойствие в добрите хора... Не се самоупреквай. Ако се е наложило Хикари да предупреждава злонамерените, да бичува лошите и да наказва злодеите - не е ли заради разминаването на високите идеали на света на идеите с жалката действителност на обладаните от демоните на притежанието и отчуждението?
- Но Дейна! Библейските автори и класиците-писатели познават в дълбочина съвестта на човека и съумяват да отразят нейната същност като я персонифират, като разкриват строгите й но справедливи наказания за лошите постъпки на хората. Спомни си Каин, който заради братоубийството преживява много страдания и не намира мир на земята. Или още по тежките мъки и страдания от угризенията на собствената съвест на Юда Искариотски, който предава Иисус Христос, а след това се обесва...
- Или Шекспировите герои Макбет и лейди Макбет, Пушкиновият Борис Годунов, Друмевият Иванко, както и много други. Все пак Хикари е жив виртуален образ и в движение се разкрива за читателите ти. Библията, литературата, киното, театърът и цялата психотерапевтична традиция показват колко важна за духовния живот на човека е съвестта, а дори не само за духовния. Болезнено е да реализираш интуитивното си познание за действието й върху социалните актьори в тази "трагикомедия", защото малко знаем къде се локализира тя у човека, и какви са механизмите за нейното задвижване и действие.
- Добре си ме усетила Дейна. Интуитивната Хикари страда в проявлението си на мяра. Опитах се да чета психологическа студия за личността, за съвестта и нейната чувствителност. Оказва се, че съществува център у човека, в който се съсредоточават психичните основи на аз-а. От този център произлиза чувството ни за идентичност и самосъзнание. Когато Хикари активира своят "аз" - се пробужда съвестта - организират се творческите сили, и се изгражда хармонично съществуване.
- Този "аз" - особен духовен център, се определя от Стария завет с думата "сърце", Ела. В сърцето се зараждат страстите на човека, възникват мотивите за делата му, изгражда се духовният му образ. Един аспект от многозначителността на тази дума е изразът - човек с добро сърце , което означава благороден човек.
- Това е Канон в източната митология - Духът на милосърдието.
Баба Дейна се разсмива заразително - Не измествай темата на разговор Ела! Все пак аз не съм твоят Духовен наставник Морихей Уешиба! Да поговорим за Старият завет...
Според Старият завет човек е изградил верни критерии за оценяване на добро и зло. Старозаветните писатели свързват познаването на нравствените ценности със сърцето на човека. Замисли се върху тези думи:
" Придържай се, човече, към съвета на сърцето си, защото за теб няма никой по верен от него". Знаем, че сърцето ни говори много повече истини, отколкото биха ни казали най-добрите ни приятели и познавачите на душата. Тази убеденост се проектира и върху морала ни.
- Такова е и чувството, което ясно изразява цар Соломон в молитвата си към Бога: "Дай ми Боже разумно сърце /чиста съвест/, за да ръководя твоя народ и да разпознавам що е добро и що е зло."
- С помощта на съвестта си човек осъзнава и оценява както добрите така и лошите си дела: "Престъпленията ни пред Тебе, Боже, са многобройни и греховете ни свидетелстват против нас. С нас са винаги престъпленията ни и беззаконията си знаем."
- За сърцето се говори и в Новият завет - "Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а лошият от лошото съкровище на сърцето си изнася лошо". Разбирам, че съвестта прониква до най-дълбоките пластове на човешката психика. И все пак маниашко е да превъплътя в ролята на Хикари онази морална инстанция, която оценява доброто и злото, и за която се говори на много места в Библията, макар авторите да не я наричат съвест.
- Не забравяй, че Хикари е Дух - т.е. самосъздава се от нищото. Всъщност самото съществуване на социалната роля Хикари в театъра на желанията е предопределено, дотолкова доколкото има нужда да се разглежда естеството на съвестта, нейната същност и въздействието й върху човешките дела.
....
- Но какво е съвестта според Библията, Ела? - баба Дейна въздъхна в слушалките ми. Не забравяй за състоянието на юдеите от онова време. Библията говори главно за практическите функции на съвестта, които се проявяват в поведението на човека.
- Да, да знам добре - саморефлексията - необходимостта човек да се замисли върху всяка работа, с която се заема и резултатите, които ще произлязат. В Библията има много примери за това, че разумният човек размисля предварително и се вслушва в гласа на съвестта си, а неразумният и особено горделивият не се съобразява с нищо и действа спонтанно. В размисъла на разумният човек съвестта се проявява като наставник.
- Така е, тази функция е рефлексивна и поддържа равновесие в поведението на човека. Заради това добро старозаветните писатели препоръчват да изследваме своите пътища и да се обръщаме към Бога.
- Има и нещо друго - съвестта се проявява и като свидетел в съд, и свидетелства въз основа на съгласуваността /или несъгласуваността/ между човешкото поведение и върховният нравствен закон - Бог. "Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни..."
- Обективното свидетелство на съвестта придава на човешките постъпки достоверност и правдивост: "Ние отхвърляме тайните срамни дела, без да прибягваме до хитрост, и като се препоръчваме всекиму на съвестта."
- Всъщност, като обхваща всички сфери на човешката психика, съвестта разкрива емоционалните ни състояния като радост, тревога и скръб. Радостта винаги е резултат от добра постъпка а лошата поражда у нас страх и съвестта ни ни измъчва.
- "Истина говоря в Христа, не лъжа - свидетелства ми моята съвест"....
- И пак опираме до нравственият закон - "И върши каквото е право и добро, за да ти е добре". Свещеното Писание разкрива тази нормативна функция на съвестта, заповядано ни е да постъпваме честно и справедливо.
- Такова постъпване потвърждава правотата на нравственият закон. Когато изпълняваме изискванията на съвестта усещаме одобрение и това ни носи похвала и вътрешно спокойствие. Ако отхвърляме повелите на съвестта си усещаме угризения и тревожност. Знаем, че съвестта ни е постоянно будна и когато сме насаме със себе си тя ни нашепва и ни предупреждава.
- Затова и горко на този, който извършва зло вместо добро и се опитва да измами съвестта си.
....продължаваме разговора си в скайп с баба Дейна след едно вълшебно посрещане на Бъдни вечер. Вчера Баба Дейна е пекла бъдник с внучката си отвъд Океана и я е учила на българските наименования на различните постни госби и съставките им. Всъщност, това е може би една от големите мечти на милата ми Дейна, американската й снаха и внучката й да научат български... Иначе като вярващи християни, нямат проблем с това, че баба Дейна е православна християнка а синът й и снаха й са пастори - протестанти. Очакването на Сина Божи беше обединило цялото семейство и приятелите им на домашен куклен театър, в който импровизирано пресъздаваха събитията от Святата нощ... След полунощ, когато всички се унасят в сън, продължаваме прекъснатия си разговор за съвестта.
- Уморена ли си Дейна?
- Аз? Уморена? Благословена съм, мила Ела! Щастие е да си сред обичните си хора, сред толкова много нежност и топлина! Но въпреки че сме във връзка с близките ми хора в България, ужасно ми липсвате! Нали ще се видиш с децата тези дни?
- Ще се съберем още днес, Дейна. Така сме се разбрали. Те следят с интерес общуването ни онлайн...за съвестта.
- Да, да. Съвестта. Знаеш ли Ела, понеже последно говорихме за нормативната функция на съвестта - не бива да пропускаме, че съвестта може да бъде определена като добра или лоша. Добрата съвест винаги поражда спокойствие у човека. Тя предразполага към открити и дружелюбни отношения между хората.
- Лошата съвест всъщност се ражда от лоши думи и лоши постъпки. Чрез нея се постига ниска степен на чувствителност а нейният притежател се превръща в безсъвестен човек.
- Тъжното е, че човекът с лоша съвест се отдалечава не само от доброто, но и от вярата в Бога. Това е твърде недобро човешко състояние. Човекът без съвест е играчка в ръцете на сатаната.
- Много е важно да се осмисли, че върховният страж на човешкото поведение - съвестта е пряко свързана с Бога, чийто глас говори на човека. "В началото Бог надари човека с проницателност и разум и му показа доброто и злото. Той положи окото Си на сърцата ни, т.е. на съвестта ни." Чрез нея Бог наблюдава човешките постъпки и ги претегля на везните на справедливостта Си. Но тъй като съвестта на човека е все пак погрешима, нейните оценки се съдят окончателно от Бога.
- Когато размишляваме за духовните способности на човека, не можем да не забележим, че съвестта изпълнява много специални функции и се откроява сред другите.
- Съвестта е Окото, с което Бог вижда делата ни, и Гласът, чрез който разговаря с нас. Съвестта е едновременно и оценител и съдия. Но оценъчната сила и справедливото въздаване на съвестта зависят от нравствената чистота на човека.
- При неморалният човек съвестта е притъпила своята чувствителност и не реагира на злото. На такъв човек, тя не може да помогне.
- И все пак съвестта не заглъхва никога във човека, дори когато той се превърне в истински злодей. Тя продължава да мъждука и може неочаквано да се пробуди, за да осъди човека според делата му. Често този съд завършва трагично за злите хора.
- Така е, но не бива да забравяме че съвестта е дар, който се възпитава и развива. Тя е както наш морален законодател, така и вечен ученик, който се усъвършенства през целият си живот.
- Да оценяваш и да въздаваш правосъдие - тези умения се формират под влияние на множество фактори, не всеки от тях е осъзнат от човека. Ние възпитаваме съвестта си под въздействието на цяло кълбо от преживявания: стремежи, склонности, знание, култура, вяра и други.
- Само когато е най-достоверен изразител на нравственият закон съвестта може да бъде обективен критерий за морала на човека.
- В този смисъл - да завършим засега разговора си с един любим стих, съгласна ли си Дейна!
- Кажи го!
хоризонт
Чистотата се крепи на широтата на кръгозора
а кръгозорът се разширява от знанието.
Ако искам да поддържам своята чистота
не мога да спра да разширявам
своя кръгозор.
Съзнание отворено за знанието,
съзнание без граници...
Учение през целия живот -
а най-добрият учител са ДЕЦАТА.
С баба Дейна - на урок по толерантност -...
С баба Дейна - на урок по толерантност -...
за християнските ценности
С баба Дейна - на урок по толерантност -...
за християнските ценности
Няма коментари
Търсене
