Постинг
23.04.2011 07:45 -
Не на културата на страха
Автор: elahikari
Категория: Изкуство
Прочетен: 1404 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.04.2011 07:46
Прочетен: 1404 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 23.04.2011 07:46
В дома за сираци отново сме с баба Дейна и група абитуриенти. Разговаряме за съдбата.
Ела Хикари: Често се сблъсквам с противоречиви реплики на мои приятели и дори с мрачно чувство за безизходица в този свят. Кои са избраните? Кои са отхвърлените?
Баба Дейна: Болезнена тема започваш Ела за децата от Дома. Да бъдеш избран означава ли да бъдеш привилегирован, определен за щастлив живот, а другите—означава ли, че те са изоставени от Бога?
Петър: Всичко е съдба, предопределение.
Полина: Мислиш ли, че имаме основание да не се надяваме на Бога и на добро и успешно бъдеще, за каквото мечтаем?
Петър: Мисля, че има предопределеност– Тя е в нашият генетичен код, в онези уникални характеристики, които унаследяваме с 23—те хромозоми, предадени от родителското ни тяло плюс социума, в който живеем. Ние не избираме родителите си, ДНК-то си, времето, държавата или социалното положение, в които попадаме по рождение.
Ела Хикари: Някога стоиците фаталистично смятали, че в живота на хората господства неумолима съдба, която води покорните, а непокорните влачи против волята им. Спомнете си за Езоп... Всеки който се съпротивлява на тази съдба, за да живее свободно, е заставен от самата нея да изпълни определеното му.
Ясно е, че в тази ситуация човек не може да извърши нещо друго, освен да се подчини на своята съдба.
Петър: Така е Ела. Никой от нас не е избрал да бъде изоставен от родителите си и забравен от равнодушните хора отвън Дома. Това е съдба.
Ела Хикари: Звучиш точно като Сенека, който между другото е бил повлиян от християнството. И той е смятал, че добродетелта на човека се състои в подчиняването на съдбата.
Баба Дейна: От което следва, че съвършенството се постига чрез старателно изпълнение на задълженията в живота, който съдбата отрежда на човека, а не чрез избор на своето поприще и усилия за утвърждаване в него.
Полина: Един пример с театъра.. /кима съзаклятнически на Ела, която няколко пъти вече ги води на постановки в учебният театър на Алма Алтер или при НАТФИЗ./ Да си представим, че си актьор в драма и трябва да играеш ролята, обяснява стоическият мъдрец, която ти е определил директорът на театъра. Ти трябва да я изиграеш, независимо от това дали е голяма или малка. Ако той ти определи ролята на просяк, постарай се и тази роля да изпълниш добре. Същото важи и за всяка друга роля, която трябва да играеш—ролята на сакат, на обикновен човек или на политически лидер...Твоята единствена задача е да изпълниш добре определената ти роля, а изборът на ролята—това не е твоя работа, той е във властта на друг.
Баба Дейна: Тази убеденост парализира не само живота на отделния човек, но и на цялото общество. Поради което се говори за съдба на род, жилище, народ. Освен всичко друго фатализмът е мощен задържащ фактор и на социалният живот.
Ела Хикари: Фаталистичен лайтмотив се съдържа и в етическото учение на Марк Аврелий, според когото каквото и да се случи на човека, то му е отредено от съдбата.
Баба Дейна: Тази строга форма на фатализма а и по-либералните му форми са пагубни за човека.
Роза: Това довежда до безнадеждност, отчаяние, пасивност. Човек с фаталистична нагласа сам се превръща в инструмент на някаква съдба....
Ела Хикари: за която никой нищо не знае, защото такава не съществува.
Петър: Но така—този човек не се чувства отговорен за собственият си живот и за неуспехите на семейството си. Така са разсъждавали и родителите ни когато са ни изоставили.
Ела Хикари: Ето защо собствените ви прояви на фаталистично поведение трябва да се разглеждат през призмата на душевната нищета.
Полина: Нищета?!
Ела Хикари: Да, именно. Защото когато вярваш в предопределението и същевременно осъждаш собствените си биологични родители, не се ли самоосъждаш предварително—в една друга ситуация, когато ролите са разменени?
Не си ли казваш—не мога да си позволя да имам деца и семейство, защото съм неспособна да се грижа дори за себе си?
Полина: Да, така е, и си казвам, че не искам да повтарям грешките на майка си.
Ела Хикари: т.е. Стигаме до осъждането и самоосъждането.
Петър: Но това е затворен кръг.
Ела Хикари: За някои хора съдбата е изключително мощен фактор и те нямат достатъчно воля, за да направляват живота си. Тяхната съдба е, така да се каже затворена в този кръг—предварително програмирана и тотално извън техният контрол.
Баба Дейна: Но при други хора волята е достатъчно силна, за да преодолее ударите на съдбата или каквото там им се поднася.
За такива хора казваме, че направляват своята съдба.
Ела Хикари: Истина е, макар и твърде често затъмнена от житейски бури—неоспорима истина е, че всеки от нас е свободен да упражни волята си, за да оформи собствената си съдба. Но темата е твърде интересна, за да я дискутираме само днес. Обещавам да продължим и утре а сега—завършвам със стих:
Не на страха!
Очите ми не гледат света
със страх или ненавист.
Сърцето ми смело посреща
това, което стои
като изпитание на Пътя.
Моят свят е
свят на Омиротворение.
Ела Хикари: Често се сблъсквам с противоречиви реплики на мои приятели и дори с мрачно чувство за безизходица в този свят. Кои са избраните? Кои са отхвърлените?
Баба Дейна: Болезнена тема започваш Ела за децата от Дома. Да бъдеш избран означава ли да бъдеш привилегирован, определен за щастлив живот, а другите—означава ли, че те са изоставени от Бога?
Петър: Всичко е съдба, предопределение.
Полина: Мислиш ли, че имаме основание да не се надяваме на Бога и на добро и успешно бъдеще, за каквото мечтаем?
Петър: Мисля, че има предопределеност– Тя е в нашият генетичен код, в онези уникални характеристики, които унаследяваме с 23—те хромозоми, предадени от родителското ни тяло плюс социума, в който живеем. Ние не избираме родителите си, ДНК-то си, времето, държавата или социалното положение, в които попадаме по рождение.
Ела Хикари: Някога стоиците фаталистично смятали, че в живота на хората господства неумолима съдба, която води покорните, а непокорните влачи против волята им. Спомнете си за Езоп... Всеки който се съпротивлява на тази съдба, за да живее свободно, е заставен от самата нея да изпълни определеното му.
Ясно е, че в тази ситуация човек не може да извърши нещо друго, освен да се подчини на своята съдба.
Петър: Така е Ела. Никой от нас не е избрал да бъде изоставен от родителите си и забравен от равнодушните хора отвън Дома. Това е съдба.
Ела Хикари: Звучиш точно като Сенека, който между другото е бил повлиян от християнството. И той е смятал, че добродетелта на човека се състои в подчиняването на съдбата.
Баба Дейна: От което следва, че съвършенството се постига чрез старателно изпълнение на задълженията в живота, който съдбата отрежда на човека, а не чрез избор на своето поприще и усилия за утвърждаване в него.
Полина: Един пример с театъра.. /кима съзаклятнически на Ела, която няколко пъти вече ги води на постановки в учебният театър на Алма Алтер или при НАТФИЗ./ Да си представим, че си актьор в драма и трябва да играеш ролята, обяснява стоическият мъдрец, която ти е определил директорът на театъра. Ти трябва да я изиграеш, независимо от това дали е голяма или малка. Ако той ти определи ролята на просяк, постарай се и тази роля да изпълниш добре. Същото важи и за всяка друга роля, която трябва да играеш—ролята на сакат, на обикновен човек или на политически лидер...Твоята единствена задача е да изпълниш добре определената ти роля, а изборът на ролята—това не е твоя работа, той е във властта на друг.
Баба Дейна: Тази убеденост парализира не само живота на отделния човек, но и на цялото общество. Поради което се говори за съдба на род, жилище, народ. Освен всичко друго фатализмът е мощен задържащ фактор и на социалният живот.
Ела Хикари: Фаталистичен лайтмотив се съдържа и в етическото учение на Марк Аврелий, според когото каквото и да се случи на човека, то му е отредено от съдбата.
Баба Дейна: Тази строга форма на фатализма а и по-либералните му форми са пагубни за човека.
Роза: Това довежда до безнадеждност, отчаяние, пасивност. Човек с фаталистична нагласа сам се превръща в инструмент на някаква съдба....
Ела Хикари: за която никой нищо не знае, защото такава не съществува.
Петър: Но така—този човек не се чувства отговорен за собственият си живот и за неуспехите на семейството си. Така са разсъждавали и родителите ни когато са ни изоставили.
Ела Хикари: Ето защо собствените ви прояви на фаталистично поведение трябва да се разглеждат през призмата на душевната нищета.
Полина: Нищета?!
Ела Хикари: Да, именно. Защото когато вярваш в предопределението и същевременно осъждаш собствените си биологични родители, не се ли самоосъждаш предварително—в една друга ситуация, когато ролите са разменени?
Не си ли казваш—не мога да си позволя да имам деца и семейство, защото съм неспособна да се грижа дори за себе си?
Полина: Да, така е, и си казвам, че не искам да повтарям грешките на майка си.
Ела Хикари: т.е. Стигаме до осъждането и самоосъждането.
Петър: Но това е затворен кръг.
Ела Хикари: За някои хора съдбата е изключително мощен фактор и те нямат достатъчно воля, за да направляват живота си. Тяхната съдба е, така да се каже затворена в този кръг—предварително програмирана и тотално извън техният контрол.
Баба Дейна: Но при други хора волята е достатъчно силна, за да преодолее ударите на съдбата или каквото там им се поднася.
За такива хора казваме, че направляват своята съдба.
Ела Хикари: Истина е, макар и твърде често затъмнена от житейски бури—неоспорима истина е, че всеки от нас е свободен да упражни волята си, за да оформи собствената си съдба. Но темата е твърде интересна, за да я дискутираме само днес. Обещавам да продължим и утре а сега—завършвам със стих:
Не на страха!
Очите ми не гледат света
със страх или ненавист.
Сърцето ми смело посреща
това, което стои
като изпитание на Пътя.
Моят свят е
свят на Омиротворение.
С баба Дейна - на урок по толерантност -...
С баба Дейна - на урок по толерантност -...
за християнските ценности
С баба Дейна - на урок по толерантност -...
за християнските ценности
Няма коментари
Търсене
