The Three Monkeys...

Hear No Evil... See No Evil... Speak No Evil.

3 май - празник за кого?

По повод Международния ден на свободата на печата Агенция „Фокус” разговаря с председателя на Съюза на българските журналисти Милен Вълков.

Фокус: Г-н Вълков, има ли свобода на печата в България, ако я има заплашена ли е тя?
Милен Вълков: По Конституция в България има свобода на медиите. По данни обаче на редица авторитетни международни организации нашата страна се нареждае едва в седмата десятка на оценяваните по различни критерии показатели за свободата на медиите. Причината за това донякъде е в наслоеното от десетилетия и в прехода, който продължава вече повече от 20 години у нас. На практика свободата на медиите у нас до голяма степен се превърна в икономическа зависимост на журналистите от собствениците на изданията и техните главни редактори. Освен това, за съжаление, през последните години сме свидетели и на ясно изразявани корпоративни интереси. Достатъчно е да погледнем печатните медии. В тях за няколко дни може да се проследи, кой, какви и чии интереси защитава. За сега се въздържам от оценка на бившите ВАЦ-ови вестници, тъй като е минало много малко време от всъпването във владение на новите собственици. Мога да посоча, разбира се, и някои фрапантни, отрицателни примери. Нека да си спомним последните избори, при които определени медии обвиняваха в какво ли не сега управляващите и буквално още на сутринта след като излязоха резултатите от гласуването, грубо казано „обърнаха палачинката”. Свободата на медиите е относително понятие и едва ли по света съществува напълно независима медия. За свобода на медиите трудно можем да говорим в България. Мен обаче ме безпокоят и други проблеми, пред които са поставени колегите като условията на труд на журналистите и липсата на всякакви гаранции свободно да изпълняват своята професия в интерес на обществото. Много от журналистите работят срещу минимално работно заплащане и осигуровки, а какво получават отделно и кога, това са други въпроси.

Освен това в България липсва практиката на колективното трудово договаряне. Само няколко медии правят изключение. Това са неща, които светът отдавна е решил – минималното заплащане, правото на колективно договаряне, включително и защитата срещу неоснователни твърдения и съдебни искове срещу журналисти.
Фокус: Предвид изборите, които наближават ще се увеличи ли контролът от страна на собствениците на медиите срещу разследващата журналистика и кои са изданията от печата, които отделят дължимото място на разследващата журналистика?
Милен Вълков: Определено този процес ще се засили. Това е ясно и никой не може да ме разубеди. По отношение на разследващата журналистика ние имаме твърде малко примери на сериозни и аналитични публикации за корупцията по високите етажи на властта. Публикуват се доста често отделни информации и чест прави на колегите, които правят това, но след това отсъства „тежката артилерия”. Изключение тук правят някои издания, които сме свикнали да наричаме жълти, но в повечето случаи тези публикации са подчинени именно на интересите на собствениците. Като цяло не бих казал, че разследващата журналистика е често явление в България.
Фокус: Липсата на разследваща журналистика в печата за мен означава, че свободата на словото е поставена под критичния минимум. Така ли е това?
Милен Вълков: Да съгласен съм с това, че свободата на медиите е под критичния минимум, но разследващата журналистика е само част от журналистиката. Действително тя е най-сериозната и граничи с публицистиката, но журналистиката не е само разследваща, тя е и информационна. Тук подчертавам, че в информационно отношение колегите се справят и публикуват дори скандални информации за корупцията по висшите етажи на властта и в сферата на политиката. Но уви, нещата стигат до тук. След това липсват сериозни задълбочени разследващи материали. В националните печатни издания се появяват информации за корупция, но няма сериозни разследвания за причините и резултатите от тази порочна практика.

Фокус: Във времето на интернет медиите ще изчезнат ли печатните издания и каква ще е тяхната функция след време?
Милен Вълков: Това е един много интересен въпрос, който съществува в развитите европейски държави. Преди близо 20 години се твърдеше, че едва ли не печатните медии ще изчезнат. Това се оказа не вярно твърдение. Например, в момента в много държави се забелязва процес на окрупняване на печатни медии и подчертан интерес на обществото към публикациите на тези медии. По този начин се разчита да се сложи по-сериозна бариера пред корпоративните интереси в медиите. Този процес съществува в световен мащаб и аз бих казал, че изданията ще продължат да съществуват. Интернет е един начин на информация, но печатните издания имат своята особеност и трудно би се стигнало до тяхното ликвидиране. Според мен те ще се запазят в един определен обем, когато задоволяват от една страна тези, които могат финансово да си купят вестници, това е особено важно за България, а от друга – онези, които обичат да четат. Такива хора винаги ще има.
Фокус: Казахте, че се безпокоите за условията на труд на заетите в бранша. Какво се случва с готвения от вас законопроект, има ли развитие?
Милен Вълков: Ние всъщност имаме работна група, която доста сериозно е проучила опита в развитите демокрации. Групата продължава своята работа и нейната цел е да направи рамков проект за закон, който да гарантира най-общо казано условията на журналистическия труд, заплащането и улеснения за журналистите, каквито са съществували в България преди 9 септември, включително и колективното трудово договаряне. През 1942 г. в България е приет един много интересен нормативен акт – Закон за професионалния журналист. В него се гарантира и избор на специална комисия, която да работи при възникване на спорове между журналисти и читатели. В тази комисия задължително присъства апелативен съдия и представител на редакцията, където работи конкретния журналист.

Това е изведено на законодателна основа и решенията на тази комисия имат много по-голяма тежест и много по-категорични са становищата й. В този закон са посочени като задължителни колективното трудово договаряне, минималния праг на заплащане, правото на почивка и минималните условия на труд. Сега ние ще си свършим предварителната работа и ще започнем обсъждане и консултиране с организациите, свързани със свободата на словото. Вярвам, че ще стигнем до някакви общи рамки, които след това да предложим на Народното събрание. Искам да подчертая, че тук не става въпрос за Закон за печата. Когато преди повече от десет години ние в СБЖ заговорихме за нормативна уредба, регламентираща журналистическия труд, много тогавашни "демократи” ни обвиняваха в ретроградност. Вече ме радва фактът, че много от тях сега открито говорят за необходими действия в тази насока. За да бъда ясен ще добавя и за улесненията. В много държава по света, включително и в ЕС съществуват редица удобства за журналисти при ползване на електричество, телефон, транспорт, закупуване на оборудване и превозно средство,медицинско осигуряване и т.н. Елементарен пример: посетил съм десетки страни в няколко континента и навсякъде нашата членска карта осигурява редица улеснения при практикуването на професията, а в България едва от миналата година започнаха да пускат журналисти в музеи и то не винаги.
Фокус: Съществува още един въпрос, свързан с промените в Наказателния кодекс, които предвиждат четири години лишаване на свобода за журналисти, които насаждат етническа омраза и дискриминация. Как гледате на тях?
Милен Вълков: Какво има да се коментира. Демокрацията, разбира се, е преди всичко правила и тяхното спазване със съответните санкции. Самото обстоятелство, че по елементарен начин се инкриминират действия на журналисти и писатели е нонсенс. Ето ви факт: дори колегите на преките вносители на съответната поправка в Наказателния кодекс искат да сезират Канституционния съд.

Друг въпрос е по какъв начин и как е била внесена и приета тази поправка. Подобни явления за жалост не са изключение в практиката на нашия парламент. Редица сериозни международни институции като ОССЕ на пример, вече се изказаха за тази поправка, а ние от своя страна сме информирали своите международни партньори.
Десислава АНТОВА