Постинг
06.05.2011 15:16 -
Колко е важно да бъдеш отворен
За Себастиан Нордман, интендант на Konzerthaus Berlin, културният мениджмънт е преди всичко креативност
Млад, усмихнат и енергичен, с перфектно образование и опит, с иновативни идеи, които са в състояние да разчупят вековна консервативност, но без да увредят добрите традиции. Така би изглеждал съвременният мениджър мечта, от когото се очаква да поддържа интереса към класическата култура, да привлича нова публика и да печели от нея. Намираме го като по поръчка в Берлин.
Себасиан Нордман е интендант на Konzerthaus Berlin. Интендантът е най-важният човек в управлението на всяка голяма опера, музей или театър. Неговата лява и дясна ръка са шеф-диригентът, с когото определят културната програма, и управляващият директор, който му помага в бизнес развитието.
Срещаме се с Нордман, за да разкаже за стила си на работа, за новите форми на управление на една грамадна структура, каквато е Konzerthaus Berlin. Това е организация с бюджет от близо 20 млн. евро, почти 300 самостоятелни представления и около 14 хил. посетители на година.
Нордман е интендант в Берлинската опера от края на 2009 г. Роден е през 1971 г. и за годините си има впечатляващ опит. Прави докторантура по музикални науки, а след университета е консултант в американската Boston Consulting и специализира в сферата на мениджмънта и оптимизацията на процесите, стратегическото корпоративно планиране, дългосрочното планиране. На 32 вече е интендант на фестивала в Мекленбург-Предна Померания – мащабно събитие, на което се събират най-търсените изпълнители на класическа музика. След седем години стаж там поема операта в Берлин.
Всъщност вие можете ли да свирите?
Свиря на пиано. На 15-16 години се сблъсках се големия пианист Евгений Кисин и го слушах как свири. Тогава още не беше толкова известен. Докато го слушах, осъзнах, че сме на една и съща възраст, но той свири 10 хиляди пъти по-добре от мен. И много бързо реших, че ще свиря само за удоволствие.
Какви са вашите отговорности в KonzerthausBerlin? Как е организирана работата, кой определя програмата?
Това е доста простра структура. Има един интендант, един шеф-диригент и един управляващ директор. Решенията в областта на изкуството се взимат от шефдиригента и от мен. Икономическите решения са за управляващия директор и за мен. Аз не управлявам сам като Лудвиг XIV. Всяко решение се дискутира, преди да стане окончателно.
Важно е интендантът да има концепция за управление. Стратегическа представа за целите, които преследва. Само тогава той може да спечели на своя страна и шеф-диригента, и управляващия директор. Всъщност точно това е културният мениджмънт: управление, маркетинг, но преди всичко креативност. Интендантът трябва да има идеи.
Кои бяха вашите идеи, с които дойдохте преди две години?
Берлин е град, който се посещава от туристи с най-различни интереси. Моята концепция е да отворя Konzerthaus за повече хора. Не искам да се концентрираме в една сфера, в една ниша. Целта е да сме възможно най-широко представителни.
Ние имаме прекрасна сграда, разположена на един от най-хубавите площади, част от впечатляващ ансамбъл. Хората застават пред нея и си казват: "Уау, прекрасно е", но не се осмеляват да пристъпят. Затова пуснахме червен килим по стълбите, отворихме широко вратите и поканихме публиката. По всяко време хората могат да влязат, да видят залата през стъклена витрина. Там ги посрещаме с информация за нашите концерти, за да ги накараме да се върнат като публика. При мен решаващата дума е отваряне и в прекия, и в преносния смисъл. Open.
Разработваме втора линия от програми. Малко занимания преди обед, обедни концерти, следобед може да гледате генералните репетиции. Вечер в 20 часа са централните концерти. Сега дори разработваме нощно шоу с известен модератор за класическа музика, който ще прави спонтанно музициране.
Отварянето ни е и към нови стилове и формати: джазирана музика, класическа музика и литература, музика и рисуване. Специалистите, тези, които така или иначе се интересуват от класическа музика, ще дойдат. Искам да заговорим новата, младата публика.
Звучите модерно и напредничаво. Не срещате ли противодействие? Мога да си представя, че има много почитатели на класическата музика, които обаче са и консервативни в мисленето си?
Задължителното за нас е да предложим на обикновените абонати, на традиционните ни гости именно това високо качество, което очакват. На класическите концерти например е недопустимо да пускаме посетители с кока-кола в ръка. Не това е идеята. Разчупваме модела там, където форматът го позволява. Но първо трябва да покажем операта на повече хора, да ги разведем напред-назад. После трябва да ги запознаем с музиката, за да започнат да я разбират, и чак тогава да ги спечелим за целогодишен абонамент.
Да, искаме да имаме значително повече гости, но качеството не трябва да страда. Трябва да пазим високите си претенции и нивото, затова много внимаваме.
Кои от новите ви идеи вече се осъществяват? Разкажете конкретно за някои от тях.
Например една програма, която се казва "Два пъти". Това е представяне на дадено произведение за съвременна музика от XX или XXI век. Произведението се изпълнява в продължение на 20 минути. След това един превъзходен модератор обяснява как е създадено. Той демонстрира как се наслагват темите, как се надгражда музиката. Всичко се визуализира с помощта на предмети, цветове и мултимедия, а публиката проследява всеки детайл. Накрая се изсвирва още веднъж.
Имаме Моцарт матине, подходящо за семейства с деца. Първо има закуска, а в 11 часа следва концерт. Децата се отделят в друга зала и там се занимават с музика, свирят на инструменти, пеят, докато в голямата зала шеф-диригентът разказва на родителите за живота и творчеството на Моцарт и изпълнява отделни произведения. Имаме невероятен успех с този проект, 1200 билета се разпродават за нула време. В неделя има много семейства, които искат да правят нещо заедно, но нещо, свързано с култура. Тази програма е за тях.
Това ли е бъдещето на класическите зали? Разнообразяване на форматите и отваряне?
Ние се финансираме с парите на всички данъкоплатци. Затова трябва да дадем по нещо на максимално много хора. Наскоро например имахме гостуване на Фазил Сей – един прекрасен турски пианист. Направихме партньорство с в. "Хюриет" и дойде много турска публика.
Възможностите са толкова много. Просто трябва да протегнем ръце и да ги уловим. Какво означава да си седя тук вътре и да чакам някой да дойде, нещо да се случи. Не. Ние трябва да отидем при хората, да измисляме и да действаме.
Сега имаме нова идея – да правим квартални концерти. Мислим да организираме камерни концерти на различни места из Берлин. Това пак е част от цялостното отваряне. Ще отидем навън и ще доведем публиката вътре.
Казахте, че сте длъжни на хората, защото се финансирате с техните пари. Как функционира
Konzerthaus финансово?
Оркестърът от над 100 музиканти, цялата администрация и поддръжката на сградите се финансират с публични средства от град Берлин. Ние организираме собствен фонд за набиране на средства, чрез който финансираме допълнителни проекти. На година получаваме около 11 млн. евро публични средства. Сградите са наша собственост, отдаваме ги под наем и получаваме около 1.5 млн. евро годишно. Около 2.5 млн. евро идват от продажбата на билети. Фондът за набиране на средства акумулира около 1 млн. евро. В него влизат пари от всички видове спонсорства, меценатство и партньорски програми. Имаме един основен спонсор и други по проекти. Например правим 70 концерта за младежи на година и имаме конкретен спонсор за тях.
При нас най-важното е да достигнем златната нула – приходите да покрият разходите. Ако остане нещо допълнително, това е идеалният вариант. Тогава заделяме печалбата за по-трудни години или за нови проекти.
Това не са малко пари, които градът дава. Няма ли дискусия, недоволни, че се дават толкова средства за култура?
Всъщност в момента темата е на дневен ред. Но едно нещо е ясно на всички - този град живее от културата. Туристите идват в Берлин заради културните предложения. Оставят парите си за ядене и хотели и те под формата на данъци влизат обратно в града. Ако нямахме толкова култура, нямаше да има толкова туристи. Затова, когато става дума за харченето на публични средства, трябва да се гледа целия икономически ефект.
Какви алтернативни възможности може да има за финансиране на институция като вашата?
Едната възможност при нас беше да отдаваме по-добре сградите си. Обърнахме се към агенция, като идеята беше да не даваме само залата, а цялата сграда. Отворихме се и за повече бартерни схеми. Не е нужно във фонда да влизат непременно пари. Може да съкращаваме разходите си. При партньорство с някоя хотелска верига например музикантите ни могат да спят без пари, когато пътуват. И тук става въпрос за отваряне. Въпросът не е да чакаме някой да дойде да ни даде пари, а да отидем при другите и да чуем техните предложения.
Имаме идея и за повече корпоративни клиенти. Футболните стадиони например продават места за целия сезон. Защо да не го направим и ние. Някоя фирма може да иска да си купи ложата, в която да кани важните си клиенти.
Казахте, че съставяте програмата заедно с шеф-диригента. При това трябва да се конкурирате с много други като вас. Как планирате, откъде черпите идеите си?
Планираме за три години напред. Да, с шеф-диригента обсъждаме идеите му за оркестъра, гостите, акцентите. Той прави програмата, а после аз имам задачата да я реализирам. Да я купя. Пътувам често. Точно бях в Лондон, следващата седмица заминавам за Ню Йорк. Получавам всички възможни програми и се информирам кой, къде, какво прави. Най-важното е и двамата да имаме възможно най-креативните идеи. Това е интуиция. Както композиторът има интуиция за музиката или журналистът за историята, така и аз трябва да имам усещане какво ще се хареса на публиката. То е гъделичкане в корема, което ти казва: "Човече, трябва да направим това."
Кое беше последното гъделичкане, което усетихте?
Фазел Сай. Поставихме големия пианист на една сцена с нашите петима солисти на духови инструменти. Фазел Сай беше написал специална програма за тях. Получи се вълшебно. И тук не става въпрос дори за пари, а за атмосфера. И като виждаш развълнуваната публика, си казваш: "Хей, тук наистина се случва нещо."
Как въздейства класическата музика? Това не е ли елитарно изкуство?
Класическата музика има по-високи претенции. Колкото повече я слуша човек, толкова повече я разбира. Това е различно от един рок или поп рефрен, който след много слушане омръзва. Класическата музика е по-сложно композирана. Тя не е само една мелодия, която човек научава. В нея човек открива все повече подмелодии и това е красивото.
Класиката не е само за тези, които носят фракове и говорят тихо.
А вие каква музика слушате?
Всичко. Каквото е настроението ми, такава е и музиката, която звучи в ушите ми. Разбира се, често слушам класика. Но в Берлин преживях цялата рейв история. Обичам техно музиката. Не тежкото техно, но определени стилове. Обичам да танцувам цяла нощ на електронна музика. Прекрасно е. Харесвам и поп. Херберт Грьонемайер пише прекрасни песни. Като чуя хубава песен на Роби Уилямс, също ми харесва. Обичам разнообразието.
Млад, усмихнат и енергичен, с перфектно образование и опит, с иновативни идеи, които са в състояние да разчупят вековна консервативност, но без да увредят добрите традиции. Така би изглеждал съвременният мениджър мечта, от когото се очаква да поддържа интереса към класическата култура, да привлича нова публика и да печели от нея. Намираме го като по поръчка в Берлин.
Себасиан Нордман е интендант на Konzerthaus Berlin. Интендантът е най-важният човек в управлението на всяка голяма опера, музей или театър. Неговата лява и дясна ръка са шеф-диригентът, с когото определят културната програма, и управляващият директор, който му помага в бизнес развитието.
Срещаме се с Нордман, за да разкаже за стила си на работа, за новите форми на управление на една грамадна структура, каквато е Konzerthaus Berlin. Това е организация с бюджет от близо 20 млн. евро, почти 300 самостоятелни представления и около 14 хил. посетители на година.
Нордман е интендант в Берлинската опера от края на 2009 г. Роден е през 1971 г. и за годините си има впечатляващ опит. Прави докторантура по музикални науки, а след университета е консултант в американската Boston Consulting и специализира в сферата на мениджмънта и оптимизацията на процесите, стратегическото корпоративно планиране, дългосрочното планиране. На 32 вече е интендант на фестивала в Мекленбург-Предна Померания – мащабно събитие, на което се събират най-търсените изпълнители на класическа музика. След седем години стаж там поема операта в Берлин.
Всъщност вие можете ли да свирите?
Свиря на пиано. На 15-16 години се сблъсках се големия пианист Евгений Кисин и го слушах как свири. Тогава още не беше толкова известен. Докато го слушах, осъзнах, че сме на една и съща възраст, но той свири 10 хиляди пъти по-добре от мен. И много бързо реших, че ще свиря само за удоволствие.
Какви са вашите отговорности в KonzerthausBerlin? Как е организирана работата, кой определя програмата?
Това е доста простра структура. Има един интендант, един шеф-диригент и един управляващ директор. Решенията в областта на изкуството се взимат от шефдиригента и от мен. Икономическите решения са за управляващия директор и за мен. Аз не управлявам сам като Лудвиг XIV. Всяко решение се дискутира, преди да стане окончателно.
Важно е интендантът да има концепция за управление. Стратегическа представа за целите, които преследва. Само тогава той може да спечели на своя страна и шеф-диригента, и управляващия директор. Всъщност точно това е културният мениджмънт: управление, маркетинг, но преди всичко креативност. Интендантът трябва да има идеи.
Кои бяха вашите идеи, с които дойдохте преди две години?
Берлин е град, който се посещава от туристи с най-различни интереси. Моята концепция е да отворя Konzerthaus за повече хора. Не искам да се концентрираме в една сфера, в една ниша. Целта е да сме възможно най-широко представителни.
Ние имаме прекрасна сграда, разположена на един от най-хубавите площади, част от впечатляващ ансамбъл. Хората застават пред нея и си казват: "Уау, прекрасно е", но не се осмеляват да пристъпят. Затова пуснахме червен килим по стълбите, отворихме широко вратите и поканихме публиката. По всяко време хората могат да влязат, да видят залата през стъклена витрина. Там ги посрещаме с информация за нашите концерти, за да ги накараме да се върнат като публика. При мен решаващата дума е отваряне и в прекия, и в преносния смисъл. Open.
Разработваме втора линия от програми. Малко занимания преди обед, обедни концерти, следобед може да гледате генералните репетиции. Вечер в 20 часа са централните концерти. Сега дори разработваме нощно шоу с известен модератор за класическа музика, който ще прави спонтанно музициране.
Отварянето ни е и към нови стилове и формати: джазирана музика, класическа музика и литература, музика и рисуване. Специалистите, тези, които така или иначе се интересуват от класическа музика, ще дойдат. Искам да заговорим новата, младата публика.
Звучите модерно и напредничаво. Не срещате ли противодействие? Мога да си представя, че има много почитатели на класическата музика, които обаче са и консервативни в мисленето си?
Задължителното за нас е да предложим на обикновените абонати, на традиционните ни гости именно това високо качество, което очакват. На класическите концерти например е недопустимо да пускаме посетители с кока-кола в ръка. Не това е идеята. Разчупваме модела там, където форматът го позволява. Но първо трябва да покажем операта на повече хора, да ги разведем напред-назад. После трябва да ги запознаем с музиката, за да започнат да я разбират, и чак тогава да ги спечелим за целогодишен абонамент.
Да, искаме да имаме значително повече гости, но качеството не трябва да страда. Трябва да пазим високите си претенции и нивото, затова много внимаваме.
Кои от новите ви идеи вече се осъществяват? Разкажете конкретно за някои от тях.
Например една програма, която се казва "Два пъти". Това е представяне на дадено произведение за съвременна музика от XX или XXI век. Произведението се изпълнява в продължение на 20 минути. След това един превъзходен модератор обяснява как е създадено. Той демонстрира как се наслагват темите, как се надгражда музиката. Всичко се визуализира с помощта на предмети, цветове и мултимедия, а публиката проследява всеки детайл. Накрая се изсвирва още веднъж.
Имаме Моцарт матине, подходящо за семейства с деца. Първо има закуска, а в 11 часа следва концерт. Децата се отделят в друга зала и там се занимават с музика, свирят на инструменти, пеят, докато в голямата зала шеф-диригентът разказва на родителите за живота и творчеството на Моцарт и изпълнява отделни произведения. Имаме невероятен успех с този проект, 1200 билета се разпродават за нула време. В неделя има много семейства, които искат да правят нещо заедно, но нещо, свързано с култура. Тази програма е за тях.
Това ли е бъдещето на класическите зали? Разнообразяване на форматите и отваряне?
Ние се финансираме с парите на всички данъкоплатци. Затова трябва да дадем по нещо на максимално много хора. Наскоро например имахме гостуване на Фазил Сей – един прекрасен турски пианист. Направихме партньорство с в. "Хюриет" и дойде много турска публика.
Възможностите са толкова много. Просто трябва да протегнем ръце и да ги уловим. Какво означава да си седя тук вътре и да чакам някой да дойде, нещо да се случи. Не. Ние трябва да отидем при хората, да измисляме и да действаме.
Сега имаме нова идея – да правим квартални концерти. Мислим да организираме камерни концерти на различни места из Берлин. Това пак е част от цялостното отваряне. Ще отидем навън и ще доведем публиката вътре.
Казахте, че сте длъжни на хората, защото се финансирате с техните пари. Как функционира
Konzerthaus финансово?
Оркестърът от над 100 музиканти, цялата администрация и поддръжката на сградите се финансират с публични средства от град Берлин. Ние организираме собствен фонд за набиране на средства, чрез който финансираме допълнителни проекти. На година получаваме около 11 млн. евро публични средства. Сградите са наша собственост, отдаваме ги под наем и получаваме около 1.5 млн. евро годишно. Около 2.5 млн. евро идват от продажбата на билети. Фондът за набиране на средства акумулира около 1 млн. евро. В него влизат пари от всички видове спонсорства, меценатство и партньорски програми. Имаме един основен спонсор и други по проекти. Например правим 70 концерта за младежи на година и имаме конкретен спонсор за тях.
При нас най-важното е да достигнем златната нула – приходите да покрият разходите. Ако остане нещо допълнително, това е идеалният вариант. Тогава заделяме печалбата за по-трудни години или за нови проекти.
Това не са малко пари, които градът дава. Няма ли дискусия, недоволни, че се дават толкова средства за култура?
Всъщност в момента темата е на дневен ред. Но едно нещо е ясно на всички - този град живее от културата. Туристите идват в Берлин заради културните предложения. Оставят парите си за ядене и хотели и те под формата на данъци влизат обратно в града. Ако нямахме толкова култура, нямаше да има толкова туристи. Затова, когато става дума за харченето на публични средства, трябва да се гледа целия икономически ефект.
Какви алтернативни възможности може да има за финансиране на институция като вашата?
Едната възможност при нас беше да отдаваме по-добре сградите си. Обърнахме се към агенция, като идеята беше да не даваме само залата, а цялата сграда. Отворихме се и за повече бартерни схеми. Не е нужно във фонда да влизат непременно пари. Може да съкращаваме разходите си. При партньорство с някоя хотелска верига например музикантите ни могат да спят без пари, когато пътуват. И тук става въпрос за отваряне. Въпросът не е да чакаме някой да дойде да ни даде пари, а да отидем при другите и да чуем техните предложения.
Имаме идея и за повече корпоративни клиенти. Футболните стадиони например продават места за целия сезон. Защо да не го направим и ние. Някоя фирма може да иска да си купи ложата, в която да кани важните си клиенти.
Казахте, че съставяте програмата заедно с шеф-диригента. При това трябва да се конкурирате с много други като вас. Как планирате, откъде черпите идеите си?
Планираме за три години напред. Да, с шеф-диригента обсъждаме идеите му за оркестъра, гостите, акцентите. Той прави програмата, а после аз имам задачата да я реализирам. Да я купя. Пътувам често. Точно бях в Лондон, следващата седмица заминавам за Ню Йорк. Получавам всички възможни програми и се информирам кой, къде, какво прави. Най-важното е и двамата да имаме възможно най-креативните идеи. Това е интуиция. Както композиторът има интуиция за музиката или журналистът за историята, така и аз трябва да имам усещане какво ще се хареса на публиката. То е гъделичкане в корема, което ти казва: "Човече, трябва да направим това."
Кое беше последното гъделичкане, което усетихте?
Фазел Сай. Поставихме големия пианист на една сцена с нашите петима солисти на духови инструменти. Фазел Сай беше написал специална програма за тях. Получи се вълшебно. И тук не става въпрос дори за пари, а за атмосфера. И като виждаш развълнуваната публика, си казваш: "Хей, тук наистина се случва нещо."
Как въздейства класическата музика? Това не е ли елитарно изкуство?
Класическата музика има по-високи претенции. Колкото повече я слуша човек, толкова повече я разбира. Това е различно от един рок или поп рефрен, който след много слушане омръзва. Класическата музика е по-сложно композирана. Тя не е само една мелодия, която човек научава. В нея човек открива все повече подмелодии и това е красивото.
Класиката не е само за тези, които носят фракове и говорят тихо.
А вие каква музика слушате?
Всичко. Каквото е настроението ми, такава е и музиката, която звучи в ушите ми. Разбира се, често слушам класика. Но в Берлин преживях цялата рейв история. Обичам техно музиката. Не тежкото техно, но определени стилове. Обичам да танцувам цяла нощ на електронна музика. Прекрасно е. Харесвам и поп. Херберт Грьонемайер пише прекрасни песни. Като чуя хубава песен на Роби Уилямс, също ми харесва. Обичам разнообразието.
Няма коментари
Търсене
