Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05.2011 04:30 - Не всичко свършва с 12
Автор: elahikari Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1952 Коментари: 0 Гласове:
1




Абитуриентските балове стават все повече кич, но една вълна отученици отказва да се впише в него 
  Не виждам смисъл да се празнува 12 години тарикатлъщини като например как да прецакаме образователната система, как да си вземаш фалшива медицинска бележка или къде да си скриеш пищова." Станислава Янкова тази година завършва Търговска гимназия "Княз Симеон Търновски" в Стара Загора, но съвсем не е в трепетно очакване на "едно от най-важните събития в живота", както много нейни връстници определят абитуриентския си бал. Тя се готви за кандидатстване в университет в чужбина, знае точно какво иска да учи и не е особено доволна от средното образование, което е получила. Станислава е представител на една (за щастие) немалка група завършващи ученици, които осъзнават, че успехът не се измерва с цената на роклята за бала или с това дали си успял да си наемеш "Кадилак Ескалейд".

В края на май обаче вниманието ни ще привлекат по-скоро учениците от другата група - шумните, нетърпеливи абитуриенти, които търсят в бала някаква неизпитана досега емоция в иначе пренаситения си с възможности живот. Причините за истерията около баловете са комплексни - от възрастта на завършващите, в която си мислят, че външният вид е най-важен, през семейната среда и липсата на положителни примери за подражание, до бедното ни на истински ценности общество. "За днешните тийнейджъри всичко е достъпно и е много трудно да намериш нещо, с което да бъдеш различен", коментира психологът Маргарита Бакрачева. Според нея това кара младежите да мислят, че, като влагат повече пари, ще бъдат оценени по-високо. Бакрачева вижда обаче в това и снимка на цялостната ситуация на обществото ни в момента. Ако се опитаме да опишем тази снимка накратко, тя ще изглежда така -

Пайети, гол гръб и лъскави коли

И още няколко подобни елементи, а за ориентир спокойно може да служи някой средностатистически поп-фолк клип. Ако се върнем към тенденциите на тазгодишните балове, блестящите украшения са задължителни, а дамската прическа не струва, освен ако косата не е удължена, навита на букли и за предпочитане руса. Весела Матанова, асистент в моден бутик "Рошавата гарга", разказва, че на мода са късите рокли със задължителна цепка, голият гръб и прилично откритият бюст. "Абитуриентките идват с конкретни желания, най-често нещо, което са видели в интернет или по телевизията", коментира дизайнерът на Mon Amour Поля Миланова и разказва, че е много трудно да се работи с тях, защото не искат да бъдат консултирани и не се вслушват в съветите на дизайнерите.

"Кофти е, защото всичко е по калъп - къси рокли и руси коси", смята Диана Василева, абитуриент от 12 СОУ в София и недоумява как може за един човек да е по-важно с каква рокля е на бала, "отколкото дали знае коя е най-дългата река в България". Вероника Маринова от софийската френска гимназия също не разбира ненужната истерия и смята, че някои от връстниците й надскачат своя стандарт 3-4 пъти за една вечер. Тя споделя, че би предложила на съучениците си да заместят бала с екскурзия на някое море, но е сигурна, че никой няма да се съгласи.
Инфографика image

Иначе абитуриентският бал съвсем не е евтино начинание (вижте графиката). От впечатленията на абитуриенти, с които "Капитал" разговаря, разходите в повечето случаи варират от 500 до 2000 лв. (без да включваме шокиращи желания в стил рокля с камъни "Сваровски", разбира се). Дори на пръв поглед да не си личи обаче, икономическата криза все пак е намалила ентусиазма на завършващите ученици. По наблюдения на модни дизайнери, интересът тази година е спаднал изключително много и хората търсят възможно най-евтините варианти. Бутиците правят намаления в активен сезон - нещо, което скоро не се е случвало, а Поля Миланова от Mon Amour е още по-категорична - "ако продължава така, догодина няма да има абитуриентски балове".


Засега обаче всичко е под контрол и балните емоции здраво са захванали завършващите още от 15 септември миналата година. Станислава от Търговската гимназия в Стара Загора прехвърля истерията по-скоро на родителите, които според нея "са на принципа моето гардже да е най-хубаво". Асенка Папазова, учител по математика и майка на абитуриент, опровергава обаче това мнение и съвсем не залита в еуфорията на бала. За нея това събитие съвсем не е на първо място и е "по-важно какво ще става след него". Тя се е концентрирала върху кандидатстването на сина си, макар да смята, че идеята не е просто да стане студент, а да влезе там, където има желание. "Балът е една вечер, прекарана с приятели - такива вечери има винаги", смята Асенка Папазова.

Радослав Петров, който завършва столичната Немска езикова гимназия, пък намира причините за истерията на някои от връстниците се в ниската култура, желанието да се изтъкнеш и конкуренцията между момичетата. Според него чалга културата влияе по много негативен начин на подрастващите. Въпреки това обаче и неговият випуск е намерил допирна точка именно в тази култура - след ресторанта ще отидат да си допразнуват в "Син сити", защото "чалгата обединява" хора с иначе различни музикални вкусове. Според Радослав е по-вероятно човек, който не слуша чалга, да се забавлява на този тип музика, отколкото някой, който не слушаш рап - на рап. Абитуриентът има и обяснение на този феномен - "чалгата действа на първично ниво - не извисява човека духовно, но го извисява физически и го кара да се забавлява".

Радослав не е особено щастлив, че завършва. Казва, че е обхванат от някакво носталгично чувство, защото "това е краят на една епоха". За него 12-те години сигурност, в които знаеш, че винаги на 15 септември отново ще си на училище, сега са отстъпили място на неизвестността. Повечето му връстници обаче нямат търпение да напуснат досадното задължение, наречено "училище".
"Не искам да се връщам обратно никога"

казва Екатерина Кошеджийска от езикова гимназия "Бертолт Брехт" в Пазарджик. Тя има големи амбиции за бъдещето си - ще кандидатства право в Софийския университет и знае, че иска да работи за България, "защото ми писна всички да седят настрана и да критикуват или да се оправдават с миналото, а в действителност да не правят нищо в насока промяна". "Сега мога да се разплагам с живота си, както си искам, няма нищо задължително, всичко е въпрос на мой избор", сигурна е и Мартина Маринова от Математическа гимназия "Гео Милев" в Плевен.

Повечето от абитуриентите бързат - да завършат училище и да влязат веднага в университет (по-възможност престижен, каквото и да означава това по българските стандарти). Идеята да пропуснеш дори само една година между двете образователни степени е някакъв непростим грях, след който най-вероятно завинаги ще останеш черната овца на семейството. "Не съм голям привърженик на висшето образование, но тъй като в Българията снобщината цари и методът е "ако не покажеш диплома, никъде не те искат", съм длъжна да запиша нещо", казва Мартина, която смята да учи връзки с обществеността. Все пак е оптимистка, защото "работа за млади и хубави жени винаги има".

Една от причините, заради които абитуриентите не искат да се обръщат назад, е може би неудовлетворението им от средното образование, което са получили. В общи линии оценката, която повечето от тях дават на обучението си в училище, не е повече от

Четири на релси

Бившите вече ученици не са доволни от претоварената и твърде многообразна програма, от ученето на теория наизуст, от малкото практични упражнения, от липсата на млади и мотивирани учители. Младежите от днешното поколение отказват да учат неща, които не виждат как ще им потрябват в бъдеще, и предпочитат да се концентрират само върху избраните от тях области. Затова и най-голямата им критика към средното образование е липсата на профилирана подготовка и стремежът да те накарат да знаеш от всичко по малко. "Не е възможно да бъдат изучавани всички предмети с еднакви темпове, а когато ученикът има претенции да бъде отличник по всичко (което е обичайно у нас), това резултира в занижени изисквания, стремеж към лесни оценки и липса на приоритети", категорична е Теодора Ангелова, която завършва езикова гимназия "Бертолт Брехт" в Пазарджик. Според нея, ако след десети клас се изучават засилено предмети, избрани от ученика, приемът в университетите и подготовката ще бъдат много улеснени.

Според Вероника Маринова от френската гимназия в програмата трябва да се включат повече упражнения, снимков материал и любопитни примери и истории. Тя дава пример с това, че ученикът може и да не запомни в коя година е роден Луи ХIV, но със сигурност броят на жените му ще му направи впечатление.

"Младите хора днес са много по-информирани, за сметка на което по-малко аналитично мислещи", обяснява психологът Маргарита Бакрачева. Според нея мобилните комуникации и интернет, от една страна, предоставят на подрастващите повече възможности, но, от друга страна, това им създава една потребителска нагласа да черпят всичко наготово, вместо да се опитат да го постигнат сами. А простият пример е, че броят символи, които използват за съкращаване, когато пишат, добива непрекъснато нови измерения.
Люба Йорданова  
     
  •  



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elahikari
Категория: Политика
Прочетен: 1819821
Постинги: 2299
Коментари: 1477
Гласове: 1565