ВЕНЧАВКИТЕ   Венчавките да се извършват само в храмовете. Свещениците повече да не си позволяват да бракосъчетават в ресторанти, барове, край басейните на луксозни хотели, яхти и в градините на вили, каквато мода има от няколко години у нас.

 

Това решение на Светия синод бе разпратено на свещениците и публикувано дори в църковните календарчета за 2012 година. За всяко нарушение поповете  ще трябва да дават обяснения пред владиката и дори ще бъдат санкционирани.

 

 
Православното изискване е младоженците да присъстват по време на Светата Литургия, да вземат Свето Причастие и едва след това да бъдат венчани. Изключения ще се правят само ако разреши епархийският митрополит, като например за тежкоболни.  

 

Според духовници от свещеническия синдикат, ако свещениците спазват стриктно забраната, венчавките драстично ще намалеят. Причината е, че сега повечето младоженци не разбирали, че венчанието е свето тайнство, а не обикновен ритуал.

 

„Крайно време беше да се пресече порочната мода всеки да се венчава където нему е угодно, а не както е угодно на Господ. Сега някои свещеници изпадат в човекоугодие вместо в богоугодие”, заяви викарийният епископ на Софийска митрополия  Йоан. Според него бракът следва да се сключва само в храма и то след света литургия, както го изисква канонът. Но и това се практикувало твърде рядко.

 

ЕПИСКОП КИПРИЯН, викарий на Врачанска епархия: Ритуалът да е само

 

в храма, а не в ресторанта

 

    Приветствам решението на Светия синод за по-строгото съблюдаване на изискването венчанията да се извършват само в храма, а не по желание на младоженците и гостите им в ресторант, край басейна на хотели или в градините на вили за тяхно удобство. Надявам се публикуването му в църковните календарчета да бъде забелязано от хората и да се съобразяват с тези изисквания.

 

Не случайно канонът изисква венчанието да се извършва в храма, защото там Светият Дух обитава по особен начин. Причината е, че храмът е осветен от епископ, в олтара се положени свети мощи и всяка суета на света остава до неговите врати. Когато влезем вътре, се променя цялата ни нагласа, защото влизаме в дома на Бога – там, където обитават и светите ангели, и светиите, и всички просияли за нашата православна църква.

 

Нещо повече, православното изискване, което важи за всички църкви, е, че младоженците трябва да присъстват по време на Светата Литургия, да вземат Свето Причастие и едва след това да бъдат венчани. У нас, за съжаление, тази практика се е изгубила. В нашата епархия имахме само един такъв случай миналата година. Беше в едно врачанско село. Младоженците постиха, изповядаха се, причастиха се по време на Светата Литургия и бяха венчани. Тази практика в православната църква е толкова изолирана в днешно време, че когато това се случи, ние – духовниците, се радваме, че тя все още не се е изгубила съвсем.  

 

Важно е да се знае, че има и изключения за венчание извън храма, но само когато за това има извънредни случаи. Те обаче са само с разрешение на епархийския митрополит. Като например, ако в селището няма църква. В по-стари времена това е ставало, като сватбарите са пътували до съседното село, където младите се венчавали.

 

Във Врачанска епархия нямаме практика да допускаме изключения. Християните знаят, че митрополитът ни, дядо Калиник, е принципен и безкомпромисен по отношение на съблюдаването на канона, и се съобразяват. За тази година имахме само едно прошение за венчавка в ресторант, но владиката не разреши. 

 

Във Врачанска епархия не се практикуват и църковните бракове в събота. За това също се съблюдава строго. Този ден е отреден за покойника. В него православният християнин отива на гробищата да занесе цвете, да запали свещ и се помоли за своите близки. Не е редно в такъв ден да има шумни тържества и музика. Предвиждат се обаче изключения и за тях. Миналата година дядо Калиник разреши венчавка в събота на възрастна двойка, тъй като жената беше много болна и искаше да има брак и пред Бога, преди да си отиде от този свят.

 

За съжаление в нашата църква се е поизгубила практиката свещеникът да наставлява младите преди венчавката и да им обясни смисъла на християнското семейство. Всъщност важно е да се знае, че християнското семейство – със своето разбирателство, любов, взаимопомощ и етичност, е своеобразна малка домашна църква. Когато младите знаят това, успяват да възпитат деца християни, което на свой ред дава своята полза за обществото. Затова и наставлението преди брака е така необходимо. При нас, във Врачанска епархия, има практика, когато младите отиват да записват дата за венчание, да бъдат наставлявани от свещениците.   ОТЕЦ СТЕФАН СТЕФАНОВ, настоятел на храма „Св. Никола” в Русе: Брак извън църквата се превръща в атракция и поругаване     Решението за забрана на венчавките извън храма е правилно, но е половинчато. Венчанието е свето тайнство, което събира мъжа и жената в едно. Както казва Словото Божие, ще станат една плът. При бракосъчетанието в католическата църква се употребява изразът „докато смъртта ни раздели”. Ние не го използваме, защото за нас, православните, смъртта не разделя мъжа от жената. Те остават навеки и в отвъдния живот. Затова извън храма венчанието се превръща в една атракция, в едно поругаване.

 

Решението на Светия синод обаче наистина е половинчато. Венчанието може да бъде извършено и в храма, и пак да не е църковно, защото храмът не е църквата. Църквата е общност, и то богочовешка евхаристийна общност. Без Света Евхаристия няма църква. Храмът е една сграда. Христос казва: „На този камък ще съградя църквата си” - Христос не съгражда сграда, Христос съгражда общност. Тази общност, в която сме всички ние, приели Светото Кръщение, изповядваме именно Иисус Христос за Господ и Спасител и се причастяваме. Без Евхаристията, ако не приемаме Светото Причастие, ние отпадаме от църквата.  

 

Сега по време на венчавките масово се дава на младоженците чаша червено вино и хляб, но те не се причастяват, както е положено да бъде. Така се е практикувало от дълбока древност, практикува се и в останалите православни църкви. Такава венчавка не е църковна. Това е един църковен ритуал, но в никакъв случай не е тайнство, тъй като без Евхаристия тайнство няма.

 

Всеки, който не се причастява, е непричастен към църквата. Впрочем това се отнася и за Светото Кръщение. Кръщение, след което не се взема Свето Причастие, няма никакъв смисъл. Кръщението те прави член на една общност и след като току-що си станал член и не се причастиш, то моментално отпадаш от тази общност. А сега тези неща у нас масово се пренебрегват. Извършват се и кръщавки, и венчавки, колкото свещеникът да си вземе хонорара.

 

Руският патриарх Кирил и Светият синод на Руската православна църква излязоха неотдавна с решение, забраняващо абсолютно извършването на кръщения, ако кандидатът предварително не е катехизиран. За съжаление в Българската православна църква сме много далече от тази практика.

 

Преди 10 години повдигнах въпроса в Русенска епархия за катехизацията преди приемане на Свето Кръщение, не последва никакво решение. Обществото ни има остра нужда именно от катехизация преди кръщение и венчание. Ако клириците на БПЦ не бъдат обучени и заставени да се занимават с хората, които искат да бъдат кръстени и венчани, то кръщението и венчанието си остават нецърковни обреди, а храмът се превръща в обреден дом, в ритуална зала, а свещеникът – в ритуалчик. Тайнство е само тогава, когато е в тясна връзка с Евхаристията.