Нека управниците обичат народа, както обичат себе си   Обични в Господа братя и сестри,
Преди няколко дни всички вероизповедания в Република България бяха помолени от най-високо държавно ниво да отправят обща молитва. Молитва да спре насилието, самоубийствата и самонараняванията, да се възцарят спокойствие, търпимост и ред. Негово Светейшество българският патриарх Неофит вече отправи такава молитва пред чудотворното копие на иконата на Св. Богородица "Достойно ест". Такава молитва отправяме всеки ден, всеки един от нас, архипастирите и пастирите на светата ни православна църква. Но нищо. Радостно е, че държавното ръководство се обръща към вярата. Жалко, че то се обръща към вярата, след като, изглежда, другите възможности са изчерпани. Дали не са изчерпани, защото вярата е оставена за най-накрая? А не е в началото? Там, където започват ценностите?
БПЦ в лицето на своите клирици и верни миряни нито за миг не е спирала да се моли за добруването и спасението на нашия народ. За любов, мир и благоволение между човеците. Нашата най-силна молитва се изразява в Тайнството Света Евхаристия. В Светата Божествена литургия. Това е Тайнството на Тайнствата, което не може да бъде изпълнено като ПР акция. Това свещенодействие ние извършваме по българските земи от 1100 години насам и ако е рекъл Бог, ще извършваме до края на времената. Това е нашата молитва и ние не сме спирали да я отправяме към Господа.
Не само в момент на криза, а всекидневно
За да е ефективна нашата молитва, братя и сестри, тя трябва да е конкретна. Затова бих искал да се помолим заедно за следното: да се помолим за това, всички да започнем наистина да обичаме ближните си, както обичаме себе си. Нека се помолим за това, нашите държавници - тези, на които са поверени съдбините на нашия народ, да започнат да го обичат, както обичат себе си. Искам да се помолим, когато те изпращат своите деца в колежите в чужбина, да си помислят за онези родители, които не могат да изпратят своите. Нека се помолим, когато такива държавници и влиятелни хора изпращат близките си на лечение в чужбина, да помислят за онези милиони техни ближни, които не могат да си го позволят. Да се помолим всеки наш ближен да може да получи нужните му лекарства, без да е необходимо да се лишава от хляба. Да се помолим за това най-после някой освен за борсовите индекси и финансовите спекулации да помисли за труда. Нека се помолим за това, нашият ближен да има труд, да има работа. За да има хляб, да може да изпрати децата си на училище, да им даде пари за закуска, да ги изведе в неделя в парка и да им купи сладолед и играчка. Нека се помолим да спре развращаването на младото поколение. Да спре да му се внушава, че щастието е в парите, без оглед на начините, с които те са спечелени. Да се помолим да се изкорени от главите мисълта, че всяко нещо е за продан и всичко е въпрос на цена
Кажете, има ли добрината цена? Има ли любовта цена? Може ли да се купи вяра с пари? Как да възстановим загубената вяра, ако всичко е въпрос на пари? Някога църквата е била тази, която е създала българското образование, социално дело и интегритета на българската общност. Като е проповядвала, че всеки трябва да обича ближния си, както обича себе си. Правела го е с дарения. Тя никога не е събирала данъци и никога не е изпращала съдии-изпълнители. Църквата никога не е взела нищо от никого насила. С времето, с настъпването на атеизма и секуларизма, държавата е иззела всички тези функции и е решила, че ще ги изпълнява тя. Ами тогава да бъде така добра да ги изпълнява. Нека се помолим да бъде така добра да възстанови качеството на образованието. Хайде да се помолим държавата да възстанови социалното дело, така че всички да получават равна грижа. Да се помолим да изпълнява всички онези функции, с които се е нагърбила в името на общото, а не на частното добро. Ако не може, да признае, че не може, да обясни защо не може и какво ще направи, за да го може. Както го могат в другите държави. В които не са загубили вярата в Бога и любовта към човека. Ако искаме слабите да са солидарни със силните, първо силните трябва да покажат, че са солидарни със слабите. Не само с висящо кафе. То няма да замести солидарността, която държавата трябва да има със своите граждани. А не да продава малкото, което още е останало за продаване, например естествените монополи и инфраструктурата, и да казва на народа: Оправяйте се. И после да се пита защо хората се самозапалват или избиват семействата си и да моли религиозните общности за помощ. Защо не ни питахте преди? Защо ни питате сега? Нали сме отживелица и музеен експонат? Хайде, върнете вярата, без религия и без църква.
Бих искал да се помолим, държавата да спре да нарича и да третира ближните ни като потребители. Бих искал да се помолим държавата да спре да издава закони, които противоречат на Божиите закони. Бих искал държавата да помисли отново за въвеждането на вероучение в училищата. Нали искаме вяра? Хайде да започнем оттам.
Нека се помолим служебното правителство, служебният премиер г-н Райков, назначен от г-н президента Плевнелиев, да съдейства на църквата да си получи документа за собственост върху Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", който държавните чиновници досега й отказват. С което държавата ще покаже, че искрено иска да започне възстановяването на ценностите и вярата. Като даде пример как Божието се отдава Богу. Защото, дано да не се окажат основателни подозренията на тези, които смятат, че тя - държавата, през цялото време иска да сложи там билетна каса и да пуска нашите ближни в храма срещу входна такса. И че всички приказки за вяра и ценности са всъщност една ПР акция.
Моля, не разбирайте това като поставяне на условия. Светата БПЦ се моли и ще се моли за спасението на българския народ. Непрестанно и безусловно. Няма нужда да се възстановява вярата на вярващите. Трябва да се възстанови вярата на невярващите.
На тези, които държавата накара да не вярват в Бога, а да вярват в нея. Сега те и в нея не вярват. Вярата, за която пледира държавата, може да се върне само ако държавата започне да вярва в Бога. Затова нека се помолим, нашата държава, преминаваща през временни изпитания, които не са непреодолими, ако иска да ги преодолее, да си спомни първата заповед: възлюби Бога с всичкото си сърце, всичката си душа и всичкия си разум. И разум, защото е разумно да вярваш в Бога. И втората заповед, която е равна на първата: обичай ближния си, както обичаш себе си. Когато дадеш вяра, ще получиш вяра. Когато дадеш любов, ще получиш любов. Това е нашата молитва. Ако я споделяме, ако тя е обща, и ако я следваме искрено, то Бог ще опази България во веки в благоденствие, мир, здраве и душевно спасение.
Амин.

"ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ НИКОГАЖ: ИМА ПРАВОСЛАВИЕ У НАС, ИМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД, НЯМА ПРАВОСЛАВИЕ - НЯМА БЪЛГАРСКИ НАРОД" (митрополит Климент Търновски +1901 г.)

Това е най-великата мъдрост и истина, изречени за България от високопреоствещения митрополит Климент Търновски в края на 19 век.
За съжаление обаче след 1944 г., благодарение на "добре" свършената работа от страна на другарите комунисти, болшинството от българския народ престава да е Православен. След злополучната 1944 г. истинските Православни духовници, които отказват да сътрудничат на безбожната власт, са подложени на гонения, мъчения, смърт или заточение в лагерите на смъртта. Т.е. извършена е подмяна, като на мястото на истинските духовници безбожната власт поставя свои сътрудници - псевдодуховници, които узурпират Православните храмове и названието "Българска Православна Църква" (БПЦ).
Днешната официална "БПЦ" се представлява от безбожници, еретици и разколници, и е Църква, но само по име!
В същото време не бива да забравяме, че има български духовници, които са съумяли да се съхранят чисти през времето на безбожната власт и да запазят светата Православна вяра чиста! Именно тези духовници представляват Истинската Българската Православна Църква и те нямат никакво общение с официалната "БПЦ"!

С нами Бог!