Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2014 13:17 - КРЕМАЦИЯТА
Автор: elahikari Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1058 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 21.08.2014 13:19


image
Източник: http://www.stgeorgegoc.org

Гръцка Православна Църква „Св. вмчк. Георги Победоносец”, Минесота

Превод: Павел Стефанов

Въведение

„Пепел в пепелта и пръст в пръстта“ е общ израз, който се свързва с погребалните практики. Фразата “ пръст в пръстта “ има библейски произход (Битие 3:19) и (Еклисиаст 3:20), но думите „пепел при пепелта“ не се появяват навсякъде в Библията. Както ще видим от книгата на Алвин Шмид „Пръст в пръстта или пепел в пепелта? Библейско и християнско разглеждане на кремацията“, Писанията никога и никъде не инструктират хората да изгарят мъртвите тела, превръщайки ги в пепел

 

История на кремация

Думата „кремация” идва от латинската дума „cremare“, което означава „изгарям“. Някои исторически причини да бъдат кремирани мъртвите са били:

     1) Справяне със страха от мъртвите;
     2) За да се даде възможност за лесно пренасяне на останките обратно до домовете или други места;
     3) За да се предотврати телата да бъдат откраднати от крадци и злодеи;
     4) „Вярата”, че огънят освобождава душата от скитане и лутане;
     5) „Вярата”, че огънят пречиства душата на починалия.

До втората половина на четвърти век изгарянето на човешки тела станали все по-рядко явление в Римската империя. Вероятно естественото отхвърляне на кремацията от Християнството е имало широко влияние в империята.

Кремация започва да се появавя отново на Запад след усилията на прусите през 1855 г., когато международен конгрес на медицински експерти, състоял се във Флоренция през 1869 г., определя, че погребението в земята е нехигиенично. Кремация се харесва не само на атеисти и свободомислещи хора, но често тя е искана и от спиритистите (обиконовено като акт на неподчинение), теософите, унитарианци, анти-духовници и други анти-църковни хора. През 1875 г. са основани Общества на кремацията в Англия и Ню Йорк.

Процентът на кремирани хора в САЩ се е увеличил драстично през последните няколко десетилетия: от 0,003% през 1900 г.; 0,04% през 1920 г.; 3,5% през 1960 г. до 27% през 2001 г. и се очаква да нарасне до 40% до 2010 година (според данни от книгата, която е написана през 2005 г).

Какво всъщност е кремацията?

Кремацията не е напълно точен термин за изгаряне на починал човек. Човешки кости не изгарят, защото те съдържат около 60% неорганична, негорима материя. По този начин, неизгорелите части на костите се стриват на прах в днешните крематориуми чрез специален процес на смилане, който ги свежда до малки гранули наподобяващи на частици сух тор, съдържащ най-малко половината от общия размер на останките. Понякога се добавя бяло на цвят вещество с цел пепелта да изглежда по-добре. В резултат на течове от урните, големите транспортни фирми като UPS и FedEx отказват да транспортират останки от кремирани тела. Понякога прахта на починалия се смесва с прах от друг починал човек или даже други източници.

Погребение в Древния юдаизъм

Евреите / израилтяните в епохата на Стария Завет живели и са били заобиколени от езическите общества: ханаанците, аморейците, едомки, хетейците, филистимците и др. Чрез пророците Бог често предупреждавал израилтяните да не приемат ценностите на езическите вярвания, вярата им или практиките на тези общества като езическо поклонение на разни „божества”, бракове с езичници, участие в хомосексуални практики, ядене на нечиста храна, принасяне в жертва на кърмачета, както и правене на идоли.

В Стария Завет, погребението в земята е било задължително за починалите. Кремацията е била използвана само като наказание и унижение за тези, които участват в ужасни, греховни действия, както е записано в книгите на Иисус Навин 7:15; Левит 21:9; 20:14. Кремацията е също инструмент на Божия гняв, като Той унищожил някои народи от пожар, както е записано в Числа 11:1-3; 16:35; Иисус Навин 7:15,24-26; 2 Царства 1:10-12 и добре известните градове Содом и Гомор – Битие 19:24.

Господ казва чрез св. пророк Амос: „Тъй казва Господ: за три престъпления на Моава и за четири няма да го пощадя, защото той изгори костите на царя едомски и ги направи вар. И ще пратя огън върху Моава – и той ще погълне дворците кериотски, и ще загине Моав всред поразия с шум, при тръбен звук“ (2:1-2). Това е силно доказателство за ясно изобличаване на кремацията.

Израилтяните се грижели за тялото на мъртъв човек с голямо уважение чрез затваряне на очите (Битие 46: 4); измиване на тялото (Деян. 9:37); покриване с кърпа на лицето на починалия човек (Йн 11:44); помазване с благовония (Лк 23: 56; 24:1; Йн19: 40) и обвиване с повивки (Мт 27: 59; Марк 15: 45; Лк 23: 53; Йн 19:39 – 40).

Християнските аргументи против кремация

   1. Нашият Господ, Бог и Спасител Иисус Христос умря на Кръста и бе погребан (Никейския Символ на вярата). Ние трябва да подражаваме на Иисус Христос;
   2. Всички ще бъдат възкресени с телата си при Второто пришествие на Христос. Кремацията е отричане на възкресението на телата;
   3. Човешкото тяло е свещен съсъд, дори и след физическата смърт;
   4. Господ Бог никога не е благославял кремация, както се вижда в Свещеното Писание;
  5. „И недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия” (Римляни 12:2) – особено след като кремацията става все по-често явление.

Предимства на погребението в земята

Гробищата предоставят възможност за живите да посещават гробовете и обичните си близки. Тези посещения напомнят на живите за краткотрайността и несигурността на техния собствен живот и нашата неизбежна посока за напускане на този свят и среща с нашия Господ. Проучванията показват, че близките на починалите, които са кремирани изразяват по-малко скръб и плач по време на погребението, рядко посещават мястото, където се съхраняват техните роднини и близки, особено тези, чиято пепел е разпръсната.

Мощите на светиите

Добре е известно сред църковните историци, че ранните християни ревностно се противопоставяли на детеубийство, изоставянето на деца, аборти и самоубийство, защото те вярвали в светостта на човешкото същество. В техните представи, светостта на човешкото тяло не достига до своя край, когато човек почине. Те виждали човешкото същество като венец на Божието творение, за да се сътвори човека по образ и подобие на Бога (Бит. 1:27). „Светците, по време на земния си живот, били изпълнени със Светия Дух. И когато те се представяли пред Господа благодатта на Светия Дух не напускала техните души и техните тела в гробовете“(Св. Йоан Дамаскин). А кремация отрича и ни лишава от свещената традиция и ползите от наличието на светите мощи.

Св. ап. Павел подчертава: “ Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие“ (1 Кор 3:16-17). Той повтаря това отново по-късно: „Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си?” (1Кор 6: 19). И така, въпреки че ние може и да не достигнем ниво на святост, като някои от нашите духовни предшественици, въпреки това Бог Свети Дух живее и обитава в нас.

Заключение

Кремацията е отричането и умишлено унищожаване на Божия човешкия храм. Като последователи на Господ Иисус Христос, ние православните не сме като дуалистите или спиритистите, които вярват, че материалният свят е изначално зло и трябва да се презира. Напротив, като православни християни, ние вярваме в присъщата доброта на материалния свят, особено нашите човешки тела. Заедно, нашите тела и души са създадени по Божий образ и подобие. Ние сме призовани да възвърнем и преобразим създаването на първоначалния си блясък и красота, като постоянно се противим на греха и изкушенията, каейки се за нашите грехове, както и отваряне на нашите сърца, умове и тела за присъствието на обитаващата Божия благодат чрез Своя Единороден Син и Животворящия Свети Дух.

Единственият огън, който трябва да приемем в себе си е огънят на Божията любов и свято присъствие. Св. ап. Павел казва: „На всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже; защото чрез огън се открива, и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото. И ако някому делото, що е зидал, устои, той ще получи награда. А комуто делото изгори, той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се спасява някой през огън.“(1Кор 3:13-15). Амин!

Поради това, че православната вяра утвърждава, че всичко, което Бог е създал е твърде добро, разбира се, че тялото е съществена част от човешката личност и храм на Светия Дух, и очаква възкресението на мъртвите. Църквата счита кремацията за умишлено оскверняване и светотатство на това, което Бог е направил и предопределил за нас. Църквата настоява тялото да бъде погребано, така че естествения физически процес на разлагане да може да се осъществи. Църквата не разрешава погребения, както в храма, така и в погребалния дом, или във всяко друго място, на лица, които са избрали да бъдат кремирани. Освен това, заупокойните служби с коливо (варено жито с мед) не се допускат в такива случаи, тъй като приликата между „зърното на пшеница“ и „тялото“ е умишлено унищожена.




Гласувай:
1



1. newcastle - Съгласен съм с изложеното по-горе ...
22.08.2014 23:35
Съгласен съм с изложеното по-горе становище,просто сбърках при гласуването.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elahikari
Категория: Политика
Прочетен: 1819641
Постинги: 2299
Коментари: 1477
Гласове: 1565