Постинг
20.04.2011 05:14 -
Пролетта на 2011 г. буди съмнения за световни климатични промени
Иде ли нова ледникова епоха
Сняг в средата на април. Подобно явление стресна не само България, но и южната ни съседка Турция. В Москва също не мирише на пролет. Тук дневните температури не надхвърлят 8 градуса, а нощните стигат до нулата, което е с няколко градуса под нормата за сезона. Климатичните изненади накараха руските учени да се запитат накъде вървят глобалните климатични промени, търсейки причината за хладното време в земетресението в Япония и бомбардировките над Либия.
Мила Кудрина, Москва
Сняг в средата на април. Подобно явление стресна не само България, но и южната ни съседка Турция. В Москва също не мирише на пролет. Тук дневните температури не надхвърлят 8 градуса, а нощните стигат до нулата, което е с няколко градуса под нормата за сезона. Климатичните изненади накараха руските учени да се запитат накъде вървят глобалните климатични промени, търсейки причината за хладното време в земетресението в Япония и бомбардировките над Либия.
Сайтът „Краят на света” лансира теорията за стремително глобално заледяване на планетата. Причината
трусът от 9 бала по скалата на Рихтер
разтърсил Япония на 11 март т.г. Вследствие на земетресението между тектоническите пластове под Тихия океан се е образувала огромна цепнатина с размер почти 400 км, пише сайтът. Според авторите му това разместване на земните пластове може да доведе до промени в картата на световните течения. Още няколко не много силни земетресения дори можели да спрат топлото течение Гълфстрийм, което ще причини заледяване на северо-западните части на Европа.
Събудилият се от труса в Страната на изгряващото слънце вулкан Симое също играе ролята на катализатор на климатични промени. Специалистите са определили явлението от 3 до 5 бала за опасност. Кратерът бълва прах и камъни на височина 4 км. Учените правят паралел с т.нар.
година без лято - 1816 г.
когато в Западна Европа и Северна Америка царяло необичайно хладно време. Американският изследовател на климата Уилям Хамфрейс намерил обяснение за студа в изригването на вулкана Тамбора на индонезийския остров Сумбава. Той се пробудил през 1815 г., но били необходими няколко месеца, докато пепелта достигне до Европа. През март 1816 г. температурата на въздуха запазила зимните си стойности, а през април и май валял сняг, дъжд и градушка. През юни и юли в Америка всяка нощ стълбът на термометъра падал под нулата, в Ню Йорк и в североизточните части на САЩ падал метър сняг. Германия била обхваната от силни бури, а повечето реки излезли от коритата си. Заради лошото време и липсата на урожай през следващата 1817 г. цените на зърното скочили 10 пъти и много европейци били обречени на глад.
Ледниковата епоха -
холивудска измислица или мрачна перспектива
за планетата Земя? Споменавайки словосъчетанието, мнозина си представят апокалиптичната картина, нарисувана от авторите на филма „Денят след утре”. Какво обаче може да доведе до нова ледникова епоха? Ядрената зима е хипотетично глобално състояние на климата на Земята, предизвикано от широкомащабна ядрена война. Предполага се, че за постигането на този ефект е необходимо взривяването на 30-40% от световните запаси от атомни бойни заряди. В резултат на изхвърлянето в стратосферата на голямо количество дим и сажди съществено ще се повиши количеството на отразените слънчеви лъчи, което ще понижи температурата на планетата до арктически стойности.
Автори на теорията за ядрената зима
са американският астроном и астрофизик Карл Саган и директорът на Института по физика на атмосферата на Руската академия на науките акад. Георгий Голицин. В съвременните научни изследвания от 2007 и 2008 г. е направена значителна крачка напред. Компютърното моделиране на ситуацията показва, че дори малък ядрен конфликт, в който всяка страна използва около 50 заряда с мощност, равна на бомбата над Хирошима, ще предизвика малка ледникова епоха. 50 заряда се равняват на 0,3 на сто от световния запас по данни от 2009 г.
Според изследванията на американските учени Оуен Тун и Ричард Турко една индийско-пакистанска война с използването на бойни заряди със сумарна мощност от 750 килотона ще доведе до изхвърлянето в атмосферата на 6,6 млн. тона сажди. Това замърсяване би довело до падане на температурите под стойностите от годината без лято 1816 г. Обменът на ядрени удари между Русия и САЩ със задействането на 4400 заряда пък ще произведе 150 млн. тона сажди. В резултат валежите ще намалеят с 25% и
ще се върне студът от ледниковата епоха
с намаляване на температурите с 20 до 40 градуса по Целзий, като тази картина ще се запази минимум 10 години.
Учените са категорични, че днес не може да се говори за ядрена зима или за фатални климатични промени вследствие на аварията във „Фукушима” и саждите от бомбардировките над Либия. Но глобалното априлско застудяване е факт - по данни на руската метеорологична служба тази пролет в Москва може да стане най-студената за последните 10 години и столичани дори с усмивка се питат: „Ще има ли лято тази зима?” Дали хладното време и катаклизмите в света са само съвпадение, това тепърва ще бистрят специалистите по климата, но както е казал американският физик Лео Силард: „Ако ядрената зима беше невъзможна, то трябваше да си я измислим...” . ГЛОБАЛНОТО ЗАСТУДЯВАНЕ На Земята е имало 7 ледникови епохи, като първата датира отпреди повече от 2 млрд. години. Най-известна е последната ледникова епоха, завършила преди около 10 000 години. И до ден днешен учените не могат да посочат точна причина за глобалното заледяване на планетата. Според една от теориите студът е настъпил вследствие на отдалечаването на континентите един от друг.
Посочват се е други причини – постоянно променящият се ъгъл на наклона на Земята. В съчетание с неправилната форма на орбитата, означава, че в различни периоди планетата се намира на различно разстояние от Слънцето. Предполага се още, че голямото количество пепел в атмосферата също може да доведе до глобално застудяване. Някои учени смятат, че на Земята е паднал гигантски метеорит, който, вдигайки във въздуха огромен облак пепел и мръсотия, за дълги години е спрял достъпа на слънчева енергия.
Мила Кудрина, Москва
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
