Само за часове 6 милиона посетиха страницата на новия покровител на Европа По време на визитата си в София папа Йоан Павел Втори благослови българите, а хиляди искаха да го приветстват.     Миналата седмица името на Йоан Павел II за пореден път бе свързано с чудо. Приписаха му го италианските медии, независимо от това, че ставаше дума за нещо, което няма много допирни точки с религията – информатиката. Ами чудото се бе завихрило в социалната мрежа „Фейсбук”, където папата поляк направи на пух и прах всички представи за масова посещаемост. Защото само часове след като от Ватикана известиха, че по повод на предстоящата на 1 май негова беатификация е отворена страница с името му, тя бе видяна от над 6 милиона души. Като

 

 близо 50 хиляди от тях се „вписаха”

 

на бърза ръка в нея с видеоматериали, снимки или суперлативи за Йоан Павел II. Подобна „атака” на „Фейсбук” вещите по проблемите на интернет до този ден смятаха ако не за невъзможна, то поне за трудно осъществима поради технически, комуникационни, организационни и ред още причини. Сигурно спецовете не са си давали сметка за това какво може да стори Божи човек, който след като направи куп чудеса приживе, продължава да ги върши и от отвъдното?!

 

В интерес на истината чудото, заради което най-вече папата поляк ще бъде причислен към блажените, да прощава Господ, ама то не може да бъде взето много на сериозно. Ами явил се бил Йоан Павел II след смъртта си на една страдаща от Паркинсон клета френска моняхиня и я бил излекувал, макар че докторите отдавна я били отписали. Хубаво, изискват го подобно деяние църковните канони за беатификация. Ама за точно такова с щедър привкус на мистика със сигурност въобще не са си мислили стотиците хиляди богомолци, които на 8 април 2005 г. огласиха погребението в Рим на папата поляк със скандирания „Светец – веднага!”

 

По простата причина, че

 

призивът им идваше отвътре

 

спонтанно, а не заради някакво чудо. Изригваше се от дълбините на техните души, които от години признаваха, обичаха и се прекланяха пред един единствен върховен духовен пастир със светско име Карол Войтила. И напълно заслужено, защото той ги бе спечелил с личния си житейски пример, с човечността си, с надеждата, на която се уповаваше и която разнасяше с неговата непоколебима вяра в Господ Бог. Тази, която те извисява и те прави състрадателен към изпадналия в нужда, кара те да опрощаваш греховете на заблудения и да си готов на саможертва, за да я защитиш. И богомолците на площад „Свети Петър” в Рим го искаха веднага светец, стотици милиони пред телевизорите ­ при това не само католици ­ със сълзи на очи си мислеха същото.
 

 

Спечелил бе папата славянин сърцата на християните  и с направо светите си дела. Които никой никога не си бе помислял, че са по силата на един единствен човек, та бил той и 263-ия наследник на Свети Петър. Като например отприщеното от него запълване на пропастта между богатия Север и бедния Юг, първо с помиряване на думи, после с развитието лека-полека на стопанското сътрудничество между тях. Да не говорим за пасторската му неуморимост, с която Йоан Павел II върна към християнството или спечели за неговата кауза милиони хора особено в Латинска Америка, в Азия и дори в мюсюлманския Близък изток. А обединението на Европа, предшествано от рухването на комунизма? Сами по себе си тези двете дела са чудесни, епохални, велики ­ хвалебствените епитети за тях поне сега засега не стигат. Особено като се има предвид, че едното от тях – рухването на комунизма, бе извършено без каквото и да било насилие, без да е пролята и капка кръв. Каквато, съдейки по революционната същност на комунизма, при отстъплението му със сигурност щеше да се лее много, поне толкова, колкото при настъплението му. Но ако не беше Йоан Павел II. Той и само той показа първо в родната си Полша, а после и в останалата част от Източна Европа, че

 

комунизмът може да си отиде

 

без за това да бъде употребено каквото и да било насилие, без да бъдат дадени човешки жертви или да се руши. После закономерно и сравнително бързо се стигна до обединяването на Европа, до връщането на блудния източен син в лоното на доброто и просперитета.

 

Естествено заради изредените и заради още куп други заслуги към човечеството не можеше да не последва непознато бърза кауза за беатификация. Нужният за нея процес стартира бързо със специален декрет на наследника на Йоан Павел II Бенедикт ХVI, тъй като според каноните на Ватикана той можеше да бъде иницииран чак пет години след кончината на папата поляк. И приключи в съкратени срокове, като така стана възможно в неделя, на първи май, той да бъде обявен за блажен, а саркофагът с тленните му останки да бъде положен за поклонение вътре в катедралата „Свети Петър”. Ще бъде поставен в капелата непосредствено до едно от най-великите творения на човешкия гений – скулптурната композиция „Пиета” на Микеланджело.

 

След беатификацията

 

веднага ще се  отвори портата

 

за канонизиране на Йоан Павел II за светец. И за тази процедура се иска пак доста време, но със сигурност и тя ще бъде ускорена. Добре ще е обаче, ако един ден Свети Карол Войтила бъде обявен и за покровител на Обединена Европа – онази, за чието съществуване той има изключително голяма заслуга. Така полякът ще заеме абсолютно полагащото му се място до нейните сегашни патрони ­ свети Бенедикт и светите братя Кирил и Методий. Ще бъдат славянин до двама велики славяни, които самият Йоан Павел II обяви за покровители на Европа. Какво по-хубаво от това!? . Subito santo - светец незабавно! Първите апели за незабавно канонизиране на папа Йоан Павел Втори дойдоха навремето от полските католици. За голяма част от католическия свят Йоан Павел бе светец още приживе. Затова непосредствено след смъртта му започнаха да се носят призиви за незабавното му възвисяване.

 

Възторгът бе малко прекален дори за сънародника му монсеньор Славомир Одер, който ръководи процеса по канонизацията на покойния. "Щях да бъда по-доволен, ако този ентусиазъм беше по-сдържан. Това би ни помогнало повече в работата, с която сме се заели", казва той.

 

В родината си Полша папата беше светец още приживе.

 

Нетърпението бе огромно и папа Бенедикт едва ли можеше да стори нещо друго освен да съкрати сроковете, предвидени от църковното право. Обикновено стартът на процедурата по беатификацията се дава едва пет години след смъртта на съответното лице. В случая обаче Бенедикт стори това малко след погребението на Йоан Павел през април 2005. Тогавашният все още кардинал Йозеф Ратцингер заяви: "Можем да бъдем сигурни, че нашият обичан папа ни гледа и ни благославя."

 

Така на 1 май ­ само шест години след смъртта му, Йоан Павел ще бъде обявен за блажен. Кардинал Анджело Амато, префектът на конгрегацията за светците, подчерта в интервю за Радио Ватикана, че въпреки съкратените срокове се действало много внимателно, за да се премахнат всякакви съмнения и затруднения.

 

До последния момент обаче имаше известни подозрения относно начина, по който бившият папа е изпълнявал задълженията си ­ какво е знаел той например за обвиненията в злоупотреби по адрес на основателя на ордена "Легионерите на Христос" Марсиал Масиел.

 

Мексиканският свещеник и близък приятел на Йоан Павел Втори придоби печална слава покрай това, че извършвал сексуални посегателства над деца. Какво точно е знаел бившият папа по този въпрос, остана без удовлетворителен отговор от Ватикана.

 

Другият въпрос засяга предписаните за беатификацията чудеса. До последния момент имаше съмнения в чудотворното изцеление на една френска монахиня, която преди това се помолила за здраве пред бившия папа. Кардинал Амато разказва как е станало това:

 

"На 2 юни 2005 г. страдащата от болестта на Паркинсон сестра Мари казва на своята висшестояща, че възнамерява да се оттегли от всичките си служебни задължения. Последната обаче я призовава да отправи молитва и молба за изцеление пред папата и да се надява на неговото застъпничество пред Бога. Сестра Мари прекарва една спокойна нощ, а на следващата сутрин нямала никакви болки в ставите и се почуствала напълно здрава.

 

Нейните показания са потвърдени от медицинската комисия на Ватикана. Конгрегацията по беатификацията призна официално информацията за чудотворното изцеление, с което бе преодоляно последното препятствие за възвисяването на папа Йоан Павел Втори.
  Милано. Румен Михайлов

Председателката на Народното събрание Цецка Цачева ще бъде единственият български официален гост и политик по време на беатификацията (канонизацията) за блажен на папа Йоан Павел Втори, която ще се състои на 1 май във Ватикана. Това съобщи за „Монитор” директорът на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет Емил Велинов. Тя заминава за Вечния град със специална покана.„Поканен е и министър-председателят Бойко Борисов, но поради ангажименти той няма да може да пътува”, обясни Велинов. На беатификацията ще присъстват политици от всички страни на Европейския съюз, включително председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу и председателят на Европейския парламент Йежи Бузек. На тържествената церемония и самия акт на канонизацията, която ще бъде обявена от сегашния папа Бенедикт Шестнадесети, няма да присъстват наши епископи нито от православната, нито от католическата църква в нашата страна. „Светият синод не може да участва в тържествата поради различия в догмата, не бихме могли да участваме в тях”, коментира Варненският и Великопреславски митрополит Кирил. Затова според него архиереите ни въобще не са обсъждали кой от тях евентуално би могъл да замине за Вечния град. Екзархът на Епископската конференция на Католическата апостолическа църква у нас монсиньор Христо Пройков е предпочел да остане в България за беатификацията, за да може да разяснява моменти от нея по време на прякото й излъчване по БНТ. Той обаче изпраща за Ватикана 19 български младежи от католическата общност, които ще издигнат националния ни флаг на площад „Свети Петър”По прогнозата на кардинал Мартинс, префект на Конгрегацията на Ватикана за делата на светците, се очаква за тържествата във Вечния град да пристигнат над два милиона богомолци. Почти толкова бяха те и при погребението на покойния папа преди шест години. Вярващи предложиха папа Йоан Павел Втори (Карол Войтила) да бъде канонизиран месеци след неговата кончина.

Според католическата традиция кандидатът първоначално се канонизира за блажен, а след това и за светец. .