Постинг
08.04.2011 19:52 -
Антония Първанова, АЛДЕ: В Египет по време на размириците подлагали жени на тестове за девственост
Заместник-председателят на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) и евродепутат Антония Първанова в интервю за Агенция „Фокус” .
Фокус: Д-р Първанова, вие отдавна работите по темата за защитата на жените от насилие. На 5 април в Европейския парламент в Страсбург бе гласуван доклад, в който се настоява Евросъюзът да приеме директива, както и стратегия за борба срещу всички форми на насилието над жени. Вие сте участвала в писането на доклада. Настоява се Европейската комисия (ЕК)да въведе конкретни мерки за превенция и закрила на жени и да хармонизира различията в законодателствата на държавите-членки? Какви трябва да бъдат тези мерки според вас те?
Антония Първанова: Аз бях водещият докладчик от групата на АЛДЕ и не за първи път Европейският парламент повдига въпроса за третирането на насилието спрямо жени и неговото решаване.
Става дума не само за законодателна инициатива за промяна в страните-членки на отношението и третирането на насилието срещу жени като криминално престъпление (тоест не като деяние от битов характер или като хулиганство), а също така и във връзка на промени в законодателството по отношение на грижите за жертвите.
Числата са стресиращи. Те показват, че всяка четвърта жена е обект на насилие, а една на всеки 10 е обект на сексуално насилие. Тъй като законодателството е изключително различно при третирането на насилието срещу жени, ние искаме ЕС да подемем тази инициатива и съответно ЕК да излезе с директива по този въпрос.
Веднъж вече предложих такава поправка в резолюция на ЕП, която бе гласувана. ЕК излезе по повод на тази поправка със стратегия за борба с насилието, но парламентът счита, че това не е достатъчно и че страните-членки не са предприели стъпки за промяна на статута на този вид престъпления.
Има и доста тежки престъпления по отношение на жените, като сексуално малтретиране, изнасилване и т.н., които не се считат за престъпление също в някои страни-членки. Има и форми на осакатяване на гениталиите. Все още съществуват т.нар. престъпления на честта, като се налага не само по отношение на тях да има законодателна инициатива, но и да има и мерки по отношение на превенция и защита на жертвите, особено на тези, които произхождат от емигрантски малцинства, а сега и с масовата вълна емигранти от Северна Африка този проблем все повече се задълбочава и се налага да се обърне специално внимание.
В този доклад се отделя и специален параграф за създаването на защитени жилища, както за жените, жертви на насилие, така и за децата, защото децата също страдат от насилие в семейството и в интимните отношения. Има и специална забележка към ЕК – да се обърне внимание и към насилието на жени на работното място.
Фокус: Проблемът с насилието спрямо жените задълбочава ли?
Антония Първанова: Трудно е да се каже дали се задълбочава, защото той би трябвало да бъде измерен за дълъг период от време. А в част от страните това не се счита за престъпление, а за културно различие или обществено приемлива практика, поради което не са събирани данни. Така че няма с какво да се сравни дали проблемът се задълбочава. По-важното е, че този проблем така или иначе е достатъчно сериозен. Всяка четвърта жена е обект на насилие, което прави поне около 100 млн. жени. Поради това се налага да се обърне и по-специално внимание, защото тази бройка показва нерешаване на един проблем, свързан с дискриминация и нарушаване на човешките права.
Фокус: Мислите ли, че ЕК бяга от решаването на този проблем? ЕК вече е била призовавана да излезе с някакви мерки.
Антония Първанова: ЕК излиза с пакет от мерки, но не и законодателно предложение и то не поради желание да не предложи такова законодателство, а защото, за съжаление, някои от страните-членки се противопоставят и то тъкмо поради тези различия в начина, по който биват оценявани престъпленията и насилието срещу жени. За да може да има и правна основа и да има приемането на това законодателство, трябва да има съгласие на трите институции. По отношение на правната основа сме намерили начин от гледна точка на Хартата за правата на човека, както и на Лисабонския договор, да намерим основа, върху която тази директива да стъпи и да предложи общоевропейско законодателство. Но все още е необходимо съгласието на съвета и точно там се получава разминаването.
Фокус: Имате ли данни за насилието над жени и по-конкретно сексуалното насилие в Либия и в Египет?
Антония Първанова: По инициатива на АЛДЕ предложих резолюция на парламента, която за моя радост беше подкрепена от абсолютно всички парламентарни групи и бе гласувана. Резолюцията е свързана със сексуалното насилие в Либия и Египет. Имаме данни, с които разполагаме, специално за Либия. Става дума за конкретен случай, по който има оплакване за изнасилване от страна на представители на полицията и на военните. Докладването на тези престъпления е станало от жена, която се е оплакала на представители на международната преса. Тя е била задържана за 72 часа без близките й да знаят къде се намира. След това срещу нея било повдигнато обвинение за лъжа.
В Египет пък става дума за много по-тежки случаи. Участвали жени в протестните действия били подложени на унизителни тестове за девственост. По време на тези тестове са били измъчвани и изнасилвани. Тестовете са били филмирани и това е било извършено от войници. Жените, които не са били девствени, са били подложени на съдебни дела, но в крайна сметка всички, дори и тези, които са били девствени, са били изнасилени. Това е форма на издевателство и дори в религиозния аспект на исляма не може да става дума за подобни тестове, а за престъпления срещу човечеството. Затова с тази резолюция ЕП остро осъжда тези деяния, обръща внимание на ЕК да ги заклейми, да вземе специални мерки за защита на правата на жените. В контекста на резолюцията и доклада, който гласувахме преди дни не трябва да става дума за двойни стандарти, когато става дума за насилие срещу жени в ЕС и цени от страните, които в близост до Съюза. Предлагаме и политиката по съседство да включва и средства за развитие на проекти за постигане на по-голямо участие на жените в политиката и бизнеса в тези страни. Целта е да има баланс между половете и възможност за професионална и социална реализация на жертвите на насилие. В тези страни в момента ситуацията е доста размирна и е трудно да се постигне каквато и да е комуникация с официални институции и е трудно да се каже кой кого представлява и кой е легитимен. Заради това с това обръщение към ЕК отправяме нашия апел и към лейди Катрин Аштън за мерки, които тя като представител за външната политика на ЕС, би трябвало да започне да обсъжда с представителите на съответните страни или най-малко да направи публично изявление по тази тема.
Фокус: Къде проблемът е решен най-добре в ЕС и извън него?
Антония Първанова: В страните-членки на ЕС едни от най-строгите мерки като общ пакет и като данни за справяне с проблема са в Испания и то не само по отношение на насилието, но също и по отношение на равното заплащане, както и на равнопоставеността на половете. Добри примери има в Швеция, Финландия. Даже наскоро комисията по правата на жените в ЕП имаше среща със зам.-генералния секретар на ООН по въпросите на жените Мишел Башеле, бившият президент на Чили. Тя ни разказа, че докато премиерът на Финландия си е водила детето на детска градина, попитала едно момченце дали иска да станеш президент, и то отговорило, че в тази държава не е възможно мъж да стане президент. Та има държави, в които има много по-голям напредък по отношение на възможностите, които се предлагат за жените и това има положителен ефект не само върху икономиката, но се оказва, че колкото повече се поставя темата за равнопоставеността на половете, толкова по-сериозна е тенденцията за намаляване на насилието срещу жени. Икономическата независимост, професионалната дават много по-голяма сигурност и на жените в бита. В Испания са имали много сериозен проблем до 1996 г. с насилието срещу жени. Бройката на жетвите е била много по-висока, отколкото днес. Но след декрет на краля и пакет от мерки на правителството, те отчитат спад с повече от 20 % на насилието. По отношение на равнопоставеността на половете, това е правителството, в което жените доминират 50 % плюс една. Имат и добър баланс в парламента. Също така всяка година правят обследване на законодателството за форми на дискриминация на жените по полов признак.
Има и лоши примери, разбира се. Като например промените в конституцията в Унгария, които започват да приличат не само на насаждане на тежка форма на национализъм, но и започват да влизат в конфликт с принципите на ЕС. Мисля, че няма да приключи темата с Унгария и с конституцията, тъй като за поредна седмица това беше обсъждано в ЕП и мисля, че ще има и по-сериозни мерки. Освен това ЕП създаде специална интерпарламентарна комисия от председатели и зам.-председатели на всички групи в парламента, както и на всичко мисии за обследване на цялото европейско законодателство за създаване на форми на дискриминация.
В световен мащаб бих казала, че за грижата на жертвите на насилие, може би САЩ са едни от най-добрите примери, доколкото законодателството е ориентирано по начин, че жертвата остава в общото жилище, независимо чия е собствеността, докато по-голяма част от страните в ЕС изваждат жертвата в защитено жилище. Голяма част от жените се въздържат да докладват за насилие именно поради тази причина, че впоследствие трябва да се върнат в общото жилище и стават отново обект на повторно насилие, или пък децата остават с партньора или съпруга и продължават да бъдат обект на насилие. Изобщо това разрушава възможността за обратната реинтеграция и възстановяване на социалните им функции, които са имали. Затова този вариант не е най-добрият, но въпреки всичко, очевидно трудно на този етап може да се постигне американският модел.
Фокус: Какво е положението в България?
Антония Първанова: Това, което беше дискутирано в зала, и то за съжаление от депутати от други страни, които са посетили защитени жилища в България за жени, които са пострадали от насилие в партньорски отношение или в семейството – бяха примерите със заливане с киселина, а България е уникална в това.
В нито една друга страна-член на ЕС нямат такова насилие и бих казала, че това е доста лош имидж, лош пример за България и непрекъснато в нашите офиси има зов за помощ от жените, които са били обект на подобно насилие – че не получават достатъчно подкрепа, нито като правна помощ, нито като медицинска помощ, за да могат да възстановят лицата и нормалния си живот, нито пък да могат да получат защита от повторни заплахи и преследване от насилниците. В тази резолюция парламентът настоява и преследването, и психическият тормоз, да бъдат третирани като насилие и като криминално престъпление. Има жени, които са напуснали страната и живеят в защитени жилища, предимно в Испания и Италия, но не могат да се съберат с децата си, не получават адекватна правна помощ, нито решение от съда в България, който да може да предостави правата върху децата на тези жени – те се оказват не само обект на насилие, но на всичкото отгоре страдат поради това, че не може да живеят с децата си и са разделени от тях. Съпрузите обикновено злоупотребяват или партньорите и не само пречат или ги преследват и допълнително ги заплашват, но пречат децата да излязат и да бъдат с майката. Изобщо – поредица от проблеми. Мисля, че те не се дължат на липса законодателство, нито на инструменти за прилагане на това законодателство, а по-скоро е хаос и липса на контрол доколко това законодателство и инструменти работят. Защото България има защитени жилища, но очевидно те не работят достатъчно ефективно и очевидно по-голяма част от случаите остават в сферата на домашната разправия, което е много недостойно и се надявам да се обърне повече внимание и за съжаление, България е в групата на страните – недобре справящи се. Мисля, че след толкова много прецеденти на тежко насилие срещу жени в България, след толкова много семинари и срещи и неправителствени организации, които издигат тази кауза, като че ли е време не само да се говори, но и да се видят конкретни мерки, които да могат да отчетат някакво подобрение, а не просто като една съпричастност или временни политически обещания, които както видяхме, щедро се раздават не само в тази област, но от това не последва никаква по-ефективна защита на жертвите на насилие, нито при превенцията, камо ли за програми в училище, за създаване на нетолерантност в обществото към насилието над жени и деца, или пък кампания, която да обяснява какво е насилие и как да се предпазваме от него. Или ако щете, от детската градина да обучаваме децата в толерантност едно към друго както по отношение на пола, така и в рамките на общността. Изобщо, доста сме назад и има много какво да се прави, но аз лично не виждам някакви позитивни мерки и посока. Може би, това ,което правим в ЕП, ще помогне на България от гледна точка на позитивния натиск от страна на комисията България да предприеме определени ефективни мерки.
Фокус: Д-р Първанова, вие отдавна работите по темата за защитата на жените от насилие. На 5 април в Европейския парламент в Страсбург бе гласуван доклад, в който се настоява Евросъюзът да приеме директива, както и стратегия за борба срещу всички форми на насилието над жени. Вие сте участвала в писането на доклада. Настоява се Европейската комисия (ЕК)да въведе конкретни мерки за превенция и закрила на жени и да хармонизира различията в законодателствата на държавите-членки? Какви трябва да бъдат тези мерки според вас те?
Антония Първанова: Аз бях водещият докладчик от групата на АЛДЕ и не за първи път Европейският парламент повдига въпроса за третирането на насилието спрямо жени и неговото решаване.
Става дума не само за законодателна инициатива за промяна в страните-членки на отношението и третирането на насилието срещу жени като криминално престъпление (тоест не като деяние от битов характер или като хулиганство), а също така и във връзка на промени в законодателството по отношение на грижите за жертвите.
Числата са стресиращи. Те показват, че всяка четвърта жена е обект на насилие, а една на всеки 10 е обект на сексуално насилие. Тъй като законодателството е изключително различно при третирането на насилието срещу жени, ние искаме ЕС да подемем тази инициатива и съответно ЕК да излезе с директива по този въпрос.
Веднъж вече предложих такава поправка в резолюция на ЕП, която бе гласувана. ЕК излезе по повод на тази поправка със стратегия за борба с насилието, но парламентът счита, че това не е достатъчно и че страните-членки не са предприели стъпки за промяна на статута на този вид престъпления.
Има и доста тежки престъпления по отношение на жените, като сексуално малтретиране, изнасилване и т.н., които не се считат за престъпление също в някои страни-членки. Има и форми на осакатяване на гениталиите. Все още съществуват т.нар. престъпления на честта, като се налага не само по отношение на тях да има законодателна инициатива, но и да има и мерки по отношение на превенция и защита на жертвите, особено на тези, които произхождат от емигрантски малцинства, а сега и с масовата вълна емигранти от Северна Африка този проблем все повече се задълбочава и се налага да се обърне специално внимание.
В този доклад се отделя и специален параграф за създаването на защитени жилища, както за жените, жертви на насилие, така и за децата, защото децата също страдат от насилие в семейството и в интимните отношения. Има и специална забележка към ЕК – да се обърне внимание и към насилието на жени на работното място.
Фокус: Проблемът с насилието спрямо жените задълбочава ли?
Антония Първанова: Трудно е да се каже дали се задълбочава, защото той би трябвало да бъде измерен за дълъг период от време. А в част от страните това не се счита за престъпление, а за културно различие или обществено приемлива практика, поради което не са събирани данни. Така че няма с какво да се сравни дали проблемът се задълбочава. По-важното е, че този проблем така или иначе е достатъчно сериозен. Всяка четвърта жена е обект на насилие, което прави поне около 100 млн. жени. Поради това се налага да се обърне и по-специално внимание, защото тази бройка показва нерешаване на един проблем, свързан с дискриминация и нарушаване на човешките права.
Фокус: Мислите ли, че ЕК бяга от решаването на този проблем? ЕК вече е била призовавана да излезе с някакви мерки.
Антония Първанова: ЕК излиза с пакет от мерки, но не и законодателно предложение и то не поради желание да не предложи такова законодателство, а защото, за съжаление, някои от страните-членки се противопоставят и то тъкмо поради тези различия в начина, по който биват оценявани престъпленията и насилието срещу жени. За да може да има и правна основа и да има приемането на това законодателство, трябва да има съгласие на трите институции. По отношение на правната основа сме намерили начин от гледна точка на Хартата за правата на човека, както и на Лисабонския договор, да намерим основа, върху която тази директива да стъпи и да предложи общоевропейско законодателство. Но все още е необходимо съгласието на съвета и точно там се получава разминаването.
Фокус: Имате ли данни за насилието над жени и по-конкретно сексуалното насилие в Либия и в Египет?
Антония Първанова: По инициатива на АЛДЕ предложих резолюция на парламента, която за моя радост беше подкрепена от абсолютно всички парламентарни групи и бе гласувана. Резолюцията е свързана със сексуалното насилие в Либия и Египет. Имаме данни, с които разполагаме, специално за Либия. Става дума за конкретен случай, по който има оплакване за изнасилване от страна на представители на полицията и на военните. Докладването на тези престъпления е станало от жена, която се е оплакала на представители на международната преса. Тя е била задържана за 72 часа без близките й да знаят къде се намира. След това срещу нея било повдигнато обвинение за лъжа.
В Египет пък става дума за много по-тежки случаи. Участвали жени в протестните действия били подложени на унизителни тестове за девственост. По време на тези тестове са били измъчвани и изнасилвани. Тестовете са били филмирани и това е било извършено от войници. Жените, които не са били девствени, са били подложени на съдебни дела, но в крайна сметка всички, дори и тези, които са били девствени, са били изнасилени. Това е форма на издевателство и дори в религиозния аспект на исляма не може да става дума за подобни тестове, а за престъпления срещу човечеството. Затова с тази резолюция ЕП остро осъжда тези деяния, обръща внимание на ЕК да ги заклейми, да вземе специални мерки за защита на правата на жените. В контекста на резолюцията и доклада, който гласувахме преди дни не трябва да става дума за двойни стандарти, когато става дума за насилие срещу жени в ЕС и цени от страните, които в близост до Съюза. Предлагаме и политиката по съседство да включва и средства за развитие на проекти за постигане на по-голямо участие на жените в политиката и бизнеса в тези страни. Целта е да има баланс между половете и възможност за професионална и социална реализация на жертвите на насилие. В тези страни в момента ситуацията е доста размирна и е трудно да се постигне каквато и да е комуникация с официални институции и е трудно да се каже кой кого представлява и кой е легитимен. Заради това с това обръщение към ЕК отправяме нашия апел и към лейди Катрин Аштън за мерки, които тя като представител за външната политика на ЕС, би трябвало да започне да обсъжда с представителите на съответните страни или най-малко да направи публично изявление по тази тема.
Фокус: Къде проблемът е решен най-добре в ЕС и извън него?
Антония Първанова: В страните-членки на ЕС едни от най-строгите мерки като общ пакет и като данни за справяне с проблема са в Испания и то не само по отношение на насилието, но също и по отношение на равното заплащане, както и на равнопоставеността на половете. Добри примери има в Швеция, Финландия. Даже наскоро комисията по правата на жените в ЕП имаше среща със зам.-генералния секретар на ООН по въпросите на жените Мишел Башеле, бившият президент на Чили. Тя ни разказа, че докато премиерът на Финландия си е водила детето на детска градина, попитала едно момченце дали иска да станеш президент, и то отговорило, че в тази държава не е възможно мъж да стане президент. Та има държави, в които има много по-голям напредък по отношение на възможностите, които се предлагат за жените и това има положителен ефект не само върху икономиката, но се оказва, че колкото повече се поставя темата за равнопоставеността на половете, толкова по-сериозна е тенденцията за намаляване на насилието срещу жени. Икономическата независимост, професионалната дават много по-голяма сигурност и на жените в бита. В Испания са имали много сериозен проблем до 1996 г. с насилието срещу жени. Бройката на жетвите е била много по-висока, отколкото днес. Но след декрет на краля и пакет от мерки на правителството, те отчитат спад с повече от 20 % на насилието. По отношение на равнопоставеността на половете, това е правителството, в което жените доминират 50 % плюс една. Имат и добър баланс в парламента. Също така всяка година правят обследване на законодателството за форми на дискриминация на жените по полов признак.
Има и лоши примери, разбира се. Като например промените в конституцията в Унгария, които започват да приличат не само на насаждане на тежка форма на национализъм, но и започват да влизат в конфликт с принципите на ЕС. Мисля, че няма да приключи темата с Унгария и с конституцията, тъй като за поредна седмица това беше обсъждано в ЕП и мисля, че ще има и по-сериозни мерки. Освен това ЕП създаде специална интерпарламентарна комисия от председатели и зам.-председатели на всички групи в парламента, както и на всичко мисии за обследване на цялото европейско законодателство за създаване на форми на дискриминация.
В световен мащаб бих казала, че за грижата на жертвите на насилие, може би САЩ са едни от най-добрите примери, доколкото законодателството е ориентирано по начин, че жертвата остава в общото жилище, независимо чия е собствеността, докато по-голяма част от страните в ЕС изваждат жертвата в защитено жилище. Голяма част от жените се въздържат да докладват за насилие именно поради тази причина, че впоследствие трябва да се върнат в общото жилище и стават отново обект на повторно насилие, или пък децата остават с партньора или съпруга и продължават да бъдат обект на насилие. Изобщо това разрушава възможността за обратната реинтеграция и възстановяване на социалните им функции, които са имали. Затова този вариант не е най-добрият, но въпреки всичко, очевидно трудно на този етап може да се постигне американският модел.
Фокус: Какво е положението в България?
Антония Първанова: Това, което беше дискутирано в зала, и то за съжаление от депутати от други страни, които са посетили защитени жилища в България за жени, които са пострадали от насилие в партньорски отношение или в семейството – бяха примерите със заливане с киселина, а България е уникална в това.
В нито една друга страна-член на ЕС нямат такова насилие и бих казала, че това е доста лош имидж, лош пример за България и непрекъснато в нашите офиси има зов за помощ от жените, които са били обект на подобно насилие – че не получават достатъчно подкрепа, нито като правна помощ, нито като медицинска помощ, за да могат да възстановят лицата и нормалния си живот, нито пък да могат да получат защита от повторни заплахи и преследване от насилниците. В тази резолюция парламентът настоява и преследването, и психическият тормоз, да бъдат третирани като насилие и като криминално престъпление. Има жени, които са напуснали страната и живеят в защитени жилища, предимно в Испания и Италия, но не могат да се съберат с децата си, не получават адекватна правна помощ, нито решение от съда в България, който да може да предостави правата върху децата на тези жени – те се оказват не само обект на насилие, но на всичкото отгоре страдат поради това, че не може да живеят с децата си и са разделени от тях. Съпрузите обикновено злоупотребяват или партньорите и не само пречат или ги преследват и допълнително ги заплашват, но пречат децата да излязат и да бъдат с майката. Изобщо – поредица от проблеми. Мисля, че те не се дължат на липса законодателство, нито на инструменти за прилагане на това законодателство, а по-скоро е хаос и липса на контрол доколко това законодателство и инструменти работят. Защото България има защитени жилища, но очевидно те не работят достатъчно ефективно и очевидно по-голяма част от случаите остават в сферата на домашната разправия, което е много недостойно и се надявам да се обърне повече внимание и за съжаление, България е в групата на страните – недобре справящи се. Мисля, че след толкова много прецеденти на тежко насилие срещу жени в България, след толкова много семинари и срещи и неправителствени организации, които издигат тази кауза, като че ли е време не само да се говори, но и да се видят конкретни мерки, които да могат да отчетат някакво подобрение, а не просто като една съпричастност или временни политически обещания, които както видяхме, щедро се раздават не само в тази област, но от това не последва никаква по-ефективна защита на жертвите на насилие, нито при превенцията, камо ли за програми в училище, за създаване на нетолерантност в обществото към насилието над жени и деца, или пък кампания, която да обяснява какво е насилие и как да се предпазваме от него. Или ако щете, от детската градина да обучаваме децата в толерантност едно към друго както по отношение на пола, така и в рамките на общността. Изобщо, доста сме назад и има много какво да се прави, но аз лично не виждам някакви позитивни мерки и посока. Може би, това ,което правим в ЕП, ще помогне на България от гледна точка на позитивния натиск от страна на комисията България да предприеме определени ефективни мерки.
Провалената европейска политика
Вълна от арабски бежанци към Европа
Вишеградската четворка е с нас - заглуша...
Вълна от арабски бежанци към Европа
Вишеградската четворка е с нас - заглуша...
Няма коментари
Търсене
