Постинг
08.04.2011 10:28 -
Демография и избори
Трите района в София ще получат общо 8 мандата повече
Демографската картина променя и мандатите, за които ще се състезават политиците по време на избори. На 5 април т.г. Националният статистически институт публикува дълго очакваните експресни резултати от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България към 1 февруари 2011 г. И от пръв, и от втори поглед данните са стряскащи. Две неща са особено тревожни.
Демографската картина променя и мандатите, за които ще се състезават политиците по време на избори. На 5 април т.г. Националният статистически институт публикува дълго очакваните експресни резултати от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България към 1 февруари 2011 г. И от пръв, и от втори поглед данните са стряскащи. Две неща са особено тревожни.
Първо, макар и не особено изненадващо, е намаляването на населението спрямо 2001 г. с близо 582 хил. души, което дава отрицателен прираст за целия период от 7.3%. Причините са както емиграцията (193 хил. души, или 1/3 от отрицателния прираст), така и влошената демографска картина със значително превишаване на смъртните случаи над ражданията. Оттук и следващият, още по-тревожен факт.
Второ, катастрофално се е променил демографският коефициент, представляващ процента на населението над 18 години, или другояче казано, процентът на избирателите. Ако през 2001 г. той е бил малко над 80% ,което вече е страшно много, през 2011 г. той надхвърля 84%. Така българите под 18 години са само една шеста от населението. Няма държава с такава възрастова структура в Европа, а вероятно и по света! Според някои специалисти България бързо приближава (или вече е достигнала) точката, от която няма връщане към нормата. На английски език това се нарича “Point of no return” и е най-лошото, което може да се случи на една нация от гледна точка на нейното бъдеще. Затова ако изобщо има важна национална задача в момента, то тя трябва да е нормализирането на демографския коефициент и връщането му към стойности под 80%, а в перспектива – и до 75%. Или ще решим тази задача, или няма да ни има.
Има и още нещо, за което още няма данни, а и то е в сферата на политическите некоректности. Но пък именно там, при политически некоректните неща, се крият истините за живота. Това засега скрито нещо е наслагването на етническата картина върху демографската. Ако едва всеки шести българин е до 18-годишен, то каква е етническата структура на българската младеж? И ако етническите данни сами по себе си не страшни, то какво показва образователната структура, насложена върху етническата? Няма защо да се лъжем, положението с човешките ресурси на нацията допълнително сгъстява черните краски на общата демографска картина. Нещата са ясни: или страната ни ще си образова циганите и ще ги превърне в нормална част от обществото, или цялата държава ще се циганизира. От което пък съвсем никой няма полза. Ако образованите и работещи българи се стопят или напуснат, няма кой да храни необразованите и неработещите.
В допълнение всяка година до 10 000 от най-добрите ни зрелостници напускат страната, за да учат в Западна Европа и САЩ. Едва ли някой очаква много от тези млади хора след завършване на висшето си образование да се върнат в страната. Така България губи тези свои елитни представители, губи децата им и внуците им. Вярно, че светът като цяло и Европа в частност все повече се глобализират. Но пък и никой още не е отписал националните държави. Нито се кани да го направи. Което не означава, че някои национални държави няма скоро сами себе си да отпишат.
В някои европейски страни картината с раждаемостта и смъртността щеше да е доста подобна, ако не беше постоянната имиграция на хора, много често от бивши колонии. Това, разбира се, не подобрява образователната структура на населението там, но поне популацията не намалява толкова бързо. В това отношение България има огромни резерви. Едно време се казваше, че България навсякъде граничи със себе си. Сега такива приказки са политически некоректни, а и май наистина не са особено продуктивни. Но е факт, че извън днешните граници на страната живеят милиони българи - може би не по-малко, отколкото вътре в тези граници. Добре е тези хора не само да получават български паспорти, но и да се поощрява тяхното завръщане в страната. Абсолютно недопустимо е в България да има пустеещи земи. Та това са сред най-добрите земи на континента! Иска ми се да престана да бъда лош пророк (напоследък разните лоши неща все ги познавам), но ако нещата в Япония продължат да се развиват по най-черния сценарий, България може и да приеме някога част от този изстрадал народ.
Как се е променило населението по области?
В София има увеличение с почти 16%
и във Варна с малко повече от 1%. Навсякъде другаде населението намалява. Най-драстичен е спадът във Видин и Враца с близо 24%, следвани от Монтана и Разград с по около 20%. Значително намаляват също Габрово, Кюстендил, Ловеч, Силистра и Ямбол с по 16-17%. Най-слабо е намалението в Бургас: само 3,4%.
Тази промяна в населението има и преки политически последствия: променя се броят на предварително определените мандати по изборни райони при парламентарни избори. Парадоксално, но това именно развълнува най-много политици, анализатори и журналисти. А то е бял кахър на фона на другите тревоги.
Как се променят мандатите? Преди всичко тази промяна не засяга националния резултат на партиите, тъй като общият брой партийни мандати се определя от подадените гласове, а не от разпределението на мандатите по райони. Доколкото има интрига тя е в това, че някои партийни апаратчици ще бъдат “ощетени” за сметка на други такива в рамките на една и съща партия. Е, и доста райони ще останат с един депутат по-малко. Но все пак мисля, че е по-важно качеството на излъчваните във всеки район депутати, а не тяхното количество.
Според предварителните статистически данни и правилата в изборния кодекс трите изборни района в София ще получат в повече 7 или 8 мандата общо и това е най-голямото увеличение за страната. Освен тях само Благоевград, Варна и един от двата пловдивски района ще получат един мандат повече. За сметка на това
по един мандат ще загубят цели 11 изборни района
- Велико Търново, Враца, Добрич, Кюстендил, Монтана, Перник, Плевен, Разград, Русе, Сливен и Ямбол.
Интересно е, че според първоначалните сметки и Видин трябваше да загуби един мандат (от 4 на 3), но навремето ГЕРБ реши “да пощади” малките райони, като се записа в кодекса, че те не могат да паднат под 4 мандата. Така Видин си запази мандата и може да почерпи. За известно време доста спекулации предизвика един коментар за драстично увеличение на населението в Кърджали и съответно за увеличение на мандатите в този район. Оказа се, че нищо подобно няма. За последните 10 години населението в Кърджали е намаляло с над 14 хил. души, или с почти 9%. Това е над средния показател за страната от 7.3%
Нека да завършим с малко любопитни данни и съответен коментар. Най-голямата област София има население от почти 1360 хил. души, докато най-малката Видин е с едва 99 хил. Така София е близо 14 пъти по-голяма от Видин! Днес в България има 255 града и 5047 села, но в 186 от населените места няма преброени лица. В седем от градовете има над 100 хил. души и там общо живее 34,3% от населението на страната. Най-малкият град продължава да е Мелник със само 208 души население, а най-голямото село е Лозен в Столична община с население 6276 души. Така най-голямото българско село е над 30 пъти по-голямо от най-малкия български град! Може би ще трябва да кандидатстваме за рекорд в “Гинес” с тези данни.
Що се отнася до жилищата, то там положението по отношение на бройката е добро. В страната
има почти 4 милиона жилища
като средно в едно жилище живеят по 1,9 души. Друг е въпросът, че по редица комунални показатели страната ни изостава значително от средните показатели за Европа. Доста коментари предизвика и фактът, че 73% от населението живее вече в градовете и само 27% в селата. Това обаче е световна тенденция, като в някои развити страни процентът на градското население е доста по-висок. Проблемът не е в това колко души са останали в селата. А в това дали има в селата има условия за нормален живот и ефективен селскостопански труд.
В близките десетилетия светът ще води кървави битки за суровини, вода и обработваеми земи. Дано поне тогава се сетим къде ни е главното богатство: в геополитическите и географските параметри на страната. Ако върнем България на полагащото й се място, няма да са били напразни усилията на предишните поколения. А и на нашето също. . Проф. Михаил Константинов
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
