GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Стъпваме по тънък лед Щом дори ЕС няма единна ядрена политика, какво да прави България? Според Александър Андреев първата стъпка би трябвало да е следната: АЕЦ-темата да се деполитизира и да се "откачи" от напреженията в кабинета "Борисов".  

 

Поредната порция български скандали, свързана този път с АЕЦ "Белене", бързо стигна до специалистите, пък и до широката публика в ЕС. Точно в деня, в който Европарламентът обсъждаше документ за безопасността на АЕЦ, публиката научи следните факти:

1. Българите масово подкрепят ядрената енергетика.

2. Президентът яха това одобрение и предлага референдум за Белене.

3. Правителството излъчва противоречиви сигнали.

4. След оттеглянето на РВЕ българите разчитат за Белене само на Русия, а това е тревожно.

Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  Какви гаранции има за сигурността на Белене?

Помните ли дивите теории на заговора?

Един от наблюдателите в Германия с лека ирония намеква, че българският премиер Борисов, като известен почитател на германската канцлерка Меркел, в началото реагира с тримесечен мораториум, какъвто малко преди това обяви германското правителство. Встрани от този клюкарски аспект и от изброените информации остават обаче най-важните въпроси, свързани с българската ядрена енергетика, които вътре в страната се дискутират хаотично и непоследователно, а в Европа просто не се чуват.

За един от тях бегло спомена еврокомисарят Йотингер, който припомни, че предишният германски еврокомисар Ферхойген е имал важна роля при спирането на старите реактори в Козлодуй. Помни ли някой все още дивите теории на заговора, които тогава никнеха през ден в България? Какво стана например с мрачните предсказания, че европейското ядрено лоби иска да спре „руския” Козлодуй, за да строи „европейското” Белене? Станаха на пух и прах, защото днес и за Белене единствените мераклии са пак руснаците. Същите руснаци, прочее, които преди няколко месеца атакуваха дори Българската редакция на Дойче Веле с любезни предложения да разпространят чрез нас обективна информация за проекта „Белене”, защото хората били жертва на редица заблуди.

Без никаква българска вина до днес умишлено се премълчаваше и най-важният проблем: Евросъюзът просто няма единна енергийна политика и стратегия, за ядрено-енергийна пък изобщо да не говорим – показаха го нагледно вчерашните дебати в Европарламента, които завършиха почти със скандал и без обща позиция.

Няколко прости, но ключови въпроса

Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:  София трябва да разработи своя национална стратегия

Какво да прави при това положение България? Ясен отговор на този въпрос в момента няма. Възможни са навярно само няколко първоначални, прагматични стъпки. Например – дебатът да се деполитизира и да се „откачи” от вътрешните напрежения в кабинета "Борисов". А след това да се разработи истинска, задълбочена и балансирана национална стратегия – без популистки предложения за референдуми, но с активното участие на неправителствения сектор и на все още доста безличните български екологически движения.

За правителството ще бъде истински успех, ако в обозримо бъдеще съумее да представи пред хората в България такава стратегия, която най-после да дава еднозначни отговори на няколко прости, но ключови въпроса: Кой какво ще плаща за Белене? Какво ще струва токът със и без новата АЕЦ? И каква сигурност срещу земетресения, природни бедствия и терористични атаки биха гарантирали строителите на Белене? Очакването, че такава национална стратегия може да се появи и да получи всеобщо одобрение, сигурно е утопично, но ако това наистина стане – доволни ще са и българите, и останалите европейци.

Автор: Александър Андреев,

Българите, най-бедният народ в ЕС, свързват атомната енергия не с аварии, а с евтиния ток, от който нямат никакво желание да се откажат - пише Михаел Мартенс в статия за в. „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”.

Повечето българи одобряват атомната енергия. Нещо повече: мирният атом е така популярен в България, че президентът Първанов, който също е сред привържениците, излезе с идеята българите да гласуват по въпроса за изграждането на втора АЕЦ. Първанов, който обикновено има много добър нюх за популярното, предложи предстоящите наесен президентски избори, в които той няма повече право да се кандидатира, да бъдат обвързани с референдум за АЕЦ Белене.

Проект под лоша звезда

Въпреки катастрофата в Япония е сравнително сигурно, че привържениците на проекта ще се наложат. Онова, което в хода на преговорите за еврочленството настрои иначе необичайно въодушевените от ЕС българи най-много против Брюксел, бе поетото от София задължение да спре два от реакторите на АЕЦ Козлодуй заради съображения за сигурност. Защото българите, най-бедният народ в ЕС, свързват атомната енергия не с аварии, а с евтиния ток, от който нямат никакво желание да се откажат.

Само че още от самото начало проектът Белене стоеше под лоша звезда. Още от 90-те години българските политици обещаваха изграждането на втора АЕЦ при Белене на р. Дунав. Но едва премиерът социалист Станишев, който бе на власт от 2005 до 2009, се зае сериозно с това начинание. Подписан бе договор с германския енергиен гигант РВЕ, въпреки протестите на българските природозащитници, че Белене се намира в земетръсна зона.

Малко по-късно обаче РВЕ се оттегли от проекта и на преден план отново излезе руският полудържавен концерн Атомстройекспорт. Подписани бяха декларации и договори, но двете страни не можаха да се споразумеят по всичко - например по това колко ще струва изграждането на централата. Според българските медии руснаците искали 6,3 милиарда евро, докато правителството на Борисов давало най-много 5 млрд.

Но разликата от 1,3 милиарда евро не е единствената пречка. След станалото във Фукушима премиерът Борисов, за когото се говори, че ценял извънредно много прагматизма на германската канцлерка Меркел, се обяви - подобно на нея - за тримесечен мораториум върху проекта Белене. И наистина тази седмица бе подписана декларация, според която двете страни ще посветят следващите три месеца изключително на обмислянето на допълнителни мерки за сигурност на реакторите. Паралелно обаче бе съгласувано, че независимо от резултата от предстоящите проверки България се задължава да сключи обвързващ договор с руската страна.

Кой да ползва целия този ток?

И все пак не е сигурно как ще се развият нещата. Българските противници на проекта Белене - има и такива - се надяват, че цялата работа ще се разпадне. Те изтъкват, че в България и без това има все по-малко потребители за ток от Белене. Защото българската икономика може да се похвали наистина със стабилен растеж, но броят на жителите намалява както в никоя друга страна на Европа. А за износ на ток в съседна Турция, където икономиката и населението растат, не може и дума да става: Анкара планира изграждането на собствени АЕЦ-и.



АГ, ФАЦ, ММ, С. Гяуров, Д. Попова-Витцел