Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2011 18:23 - Истинската светлина
Автор: elahikari Категория: Политика   
Прочетен: 504 Коментари: 1 Гласове:
2



„Народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина.” /Мат.4:16/ Общопризнато е, че просветления, знаещия и можещ човек е по-подготвен за живота в този свят. Такъв човек се домогва до ръководни длъжности в обществените структури и това му дава право да има високо мнение за себе си, тъй като останалите започват да се съобразяват с него. Така и трябва да бъде, защото образованият човек вижда по-ясно нещата и събитията около себе си, тъй като знанието и опита осветяват пътя пред него. Затова и в един от най-хубавите химни, които нашият народ има се пее ”Напред науката е слънце!...” и напълно основателен е стремежът да имаме просветена младеж на която да разчитаме в утрешния ден. Този стремеж е човешки. Защо, обаче, въпреки непрекъснатото увеличаване на човешкото знание и възможности и днес има много спорове накъде трябва да се развива живота в света. Отговора за нас е един. Защото не се взема предвид Христовата истинска светлина, която осветява най-правилно житейския друм. За това се говори в литургийното евангелие. В езическа Галилея, където народа седял в мрак, видял голяма светлина и слънцето огряло ония, които били в страна и сянка мъртва. /Мат:12-17/ В град Капернаум, откъдето Спасителят започнал Своята проповед, както и в околните селища, имало вероятно много просветени човеци. Там мнозина юдеи и семейства от смесено потекло, били с езическа култура и възпитание и затова в Евангелието се говори за езическа Галилея. Езичниците – гърци, жители на Месопотамия, римляни, египтяни, били носители на знанието и просветата за времето си. Тяхното знание е в основата върху която се гради науката в света и до наши дни. Защо тогава Светото Писание казва, че те са живели в мрак, в страна и сянка смъртна? Те имали светлина, имали наука и изкуство, имали просвета и кадърни хора, обаче тази светлина била от земно естество. Светлината от езическата философия могла да осветява само живота в материалния свят, а не можела да проникне в гънките на човешката душа. Душата тя нито познавала нито признавала. При светлината на езичниците, изкуството, което често служело на развратени обичаи, изглеждало като нещо възвишено и благородно. При същата тая светлина християните били считани за побъркани човеци и безумци, които вярват в един разпнат, защото впоследствие той бил възкръснал. Тяхната светлина не достигала до истинския Бог, и затова те смятали за богове идолите или жестоките диктатори, които боготворяли или пък отричали всякакъв бог. Тази светлина можем да оприличим на мъждукаща свещ, която осветява фигурите само от една страна, докато всичко останало тъне в мрак. Можем ли да кажем, че при тази светлина нещата в света добиват същинските си форми и същност? Разбира се, че не. Защото, когато изгрее истинската светлина, светлината на слънцето, само тогава виждаме нещата такива каквито са. Така и когато Христос Се е явил в езическия свят, Неговото учение и делата Му из един път осветили и човеците и делата им в истинското състояние и стойност. Светлината на Христовото учение няма мъжки пол и женски пол, няма елини и варвари, няма роби и свободни, няма богати и бедни, а всички имат еднакво достойнство пред Бога. Светлината на Христовото учение ни дава да видим човека, като наш брат по произход, защото е чадо Божие. Езическата максима била: „Човек за човека е вълк.” В смъртната сянка, за която ни говори евангелието, човек се сблъсква със себеподобния и приемайки го за враг, по вълчи се отнася с него. Езическият мрак правел да изглеждат най-привлекателни земното богатство, славата, властта и похотта. Христовата светлина разкрива лъжовността на всички тия преходни земни блага и те се явяват като призраци, които колкото повече гони човек, толкова повече те се отдалечават от него. Тази светлина дава възможност на човека да различи ясно този гибелен път потънал в мрак, и да го разграничи от единственият спасителен път, който води към Царството Божие. Когато Христовата светлина озарила езическите идоли, те станали съвсем нищожни в очите на човека. Той не издига вече храмове за тях, а ги пази в музеите, като паметници на стари заблуждения. Сатаната обаче не е освободил напълно човешкото съзнание. Съвременният човек си гради други, по финни идоли, на които вярно да служи. Те не са изградени от камък и метал, но са по опасни от древните. По опасни са, защото обсебват човешката воля и душа, и ги подчиняват на пагубни сатанински цели. Затова толкова е необходима и Христовата светлина и в наши дни. Затова ни говори още св. Апостол Павел, който си вътрешният си човек намирал услада в закона Божи, но в членовете си виждал друг закон, който го правел пленник на греховният закон./ Рим.7:22, 23/. Вниквайки в тези думи на Апостола ще открием, че душата, осветлена от Христовата светлина, става прозрачна, и може лесно да се види кое е съгласно в нея с Божията воля, и кое е подчинено на греха. За да можем да вървим по познат път, първо условие е да го виждаме. Слепецът не може да върви из пътя, защото не вижда посоката му. В тъмна нощ човек не може да върви, защото не вижда наоколо си и лесно може да сбърка посоката. Пътя, по който вярващият човек се стреми да върви е пътя към вечността, към безсмъртието. Както на земята има само една истинска светлина – слънчевата, така и в духовната сфера има само една истинска светлина – Христовата. Сам Спасителят казва: „ Аз Съм светлината на света: Който Ме последва, той не ще ходи в мрак, а ще има светлината на живота”. /Йоан 8: 12/ Можем ли да се похвалим ние днес, че живеем в свят, осветен от Христовата светлина? Виждаме ли ясно Бога и пътя, който води към Него? Виждаме ли в лицето на ближния своят брат или сме готови да попитаме като стремящият се към съвършенство евангелски младеж:”А кой е моят ближен?” Ако виждаме ясно образа Божи в своята душа и в душата на ближния си, ние действително сме озарени от Христовата светлина и не седим в мрак и сянка смъртна. Ако обаче виждаме врагове в лицето на околните си, ако на местото на Бога сме поставили фалшиви химери, без които не можем да живеем, ако смятаме временното и променящото се за върховно щастие и цел на живота си, тогава значи ние живеем в дълбок и непроницаем мрак. Нашата душа прилича на зацапано и нащърбено огледало, което не може да отразява Божията светлина, която единствено може да осветява пътя на нашето спасение. Когато душата ни прилича на такова огледало, един е начина, по който можем да и върнем първичната чистота. Това е покаянието и изповедта. Служейки си с тези средства, може да очистим душата си от греховното наслоение, за да може тя да стане отражение на Божествената светлина. Правейки това ще видим ясно и нашето собствено духовно състояние и целият свят около нас, такъв, какъвто е той, огрян и стоплен от Христовата светлина. Тогава ще оправдаем думите на Спасителя, отправени към всички негови последователи: „Вие сте светлината на света. Тъй да светне пред човеците светлината Ви, та да видят добрите Ви дела и да прославят Небесният Ваш Отец. /Мат. 5:14,16/ Амин.



Гласувай:
2



1. morningstar1 - Невероятно е!
11.04.2011 19:26
Стопли ми сърцето! Силен заряд, чудесно написано, много божествена мъдрост!
Благодаря!
Имаш прегръдка от мен за тези прекрасни слова!
:)))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: elahikari
Категория: Политика
Прочетен: 1819735
Постинги: 2299
Коментари: 1477
Гласове: 1565