Постинг
12.04.2011 22:32 -
Петко Атанасов: Усвояването на европейски средства в момента е единствената реална антикризисна мярка
По повод конференцията на тема „Губи или печели България евросредства“, организирана от ПП ВМРО – НИЕ, Агенция „Фокус” разговаря с Петко Атанасов – председател на партията.
Фокус: Г-н Атанасов, какви са основните проблеми, които срещат хората, при кандидатстването по еврофондовете?
Петко Атанасов: Първият основен проблем е, че информацията за европарите не достигна до цялото българско общество в нейната цялост, както и възможността за приложение веднага и писането на проекти. Българите така и не разбраха тези европари за какво служат, как реално трябва да ги усвоим и по какъв начин те ще ни донесат печалба. Това е въпрос и на народопсихология или въпрос на слаба организация още в самото начало. За да усвоиш тези пари, не трябва да създаваш централизация и те да минават през едно тясно място, както е в момента, както беше и от самото начало.
Трябваше да бъде направено максимално широко отваряне – хората да подават документи, да бъдат разглеждани по-бързо техните проекти на регионален и на общински принцип. Трябваше да бъда създадена възможност самите общини да могат да управляват част от тези пари. Те да бъдат управляващи органи по част от тези програми, за да може да усвояваме средствата изцяло и напълно. Получи се първо недоверие към една голяма част на българското общество. Недоверие, че с европарите ще се обогатят най-вече хората близки до управляващите, което се и случи в един момент и, че европарите ще послужат за измама, т.е. те ще бъдат окрадени. Това още от самото начало внесе една много негативна атмосфера и едно негативно наслагване в управлението на еропарите. Тази атмосфера все още не може да бъда изчистена. Това е според мен една от първите основни грешки.
Втората основна грешка беше, че не беше упълномощен един орган – министерство или агенция, който да се занимава с всички европейски средства и европейски програми. Този орган да може да направи свои представителства във всяка област и община. По този начин да следи и да се занимава само с това. Нашите оперативни програми бяха разпределение между всички ресорни министерства, които управляват тези програми. Без да се направи сериозна административна реформа в министерствата, а тя не стана – няма как да се получи резултат от това разпределение. Оказа се, че чиновниците в министерствата бяха натоварени с несвойствени задължения. Вместо да си гледат работата по самите министерства, те трябваше да отговарят за изпълнението и управлението на европейските програми. А европейските програми бяха наблъскани от европейската бюрокрация, не само от нашата, с хиляди регламенти, правила, подправила, запетайки, точки, които още повече затормозиха работата на администрацията в тези министерства. Оттук нататък се получи едно страхотно забавяне, защото министерствата бяха натоварени с несвойствени длъжности и стотици проекти все още чакат да бъдат разгледани от управляващите органи. Слабата администрация и слабият административен капацитет доведе до това, че надолу и самите общини не успяха да задържат и да намерят достатъчно добри квалифицирани хора, които да управляват и да работят по европейските средства. Първо с ниските заплати, второ голямата отговорност, която носят една част от тези администратори; страхът, че ще бъдат обвинени при една грешка и, че ще бъдат наказани – доведе до там, че администрацията, която работи с европарите, както и администрацията в общините не работят спокойно. Те работят под заплахи. Сработва се един защитен механизъм – по-добре да не правим много работи, за да не сбъркаме, което също е голям проблем. Лоша шега изиграха най-вече сегашните управляващи, които още от самото начало започнаха със заплахи и опити да се покажат прекалено много, т.е. да се подложат прекалено много на европейските чиновници. С идеи да бъдат мачкани фирми, администрация, чиновници и всичко друго, за да не се допуснат някакви злоупотреби. Това е ясно, че трябва да става, но когато това се превърне в основна цел – да бъдат мачкани и заплашвани всички, се получи така, че този страх стопира процеса за усвояването на еврофондовете.
Друг основен проблем е законодателството. Със сега действащия Закон за обществените поръчки (ЗОП) в момента не само, че не се ускорява работата по проекти, които са свързани с управление на европари чрез обществени поръчки, т.е. с поръчки за строителство и всичко друго, което минава през общини и през държава. Не само, че не се забързва работата, но напротив – забавя се. Сегашният закон позволява в самота начало - още, когато процедурата стартира, тя да бъда обжалвана и спирана – без този, който я стопира да носи някакви санкции за себе си, ако се окаже, че не е прав. Това означава, че вместо да има дело накрая, че фирмата е спечелила или не е спечелила по законен или незаконен път, има дело още в самото начало - дали да продължи процедурата или да бъде спряна и направена нова такава. Така вместо ние да стигнем до момент, в който съдът ще се произнесе и една фирма ще бъде класирана или декласирана и втората след нея ще получи проекта и ще почне да работи по него – т.е. веднага ще започне управлението на парите и тяхното разходване. Ние в момента с новия закона за обществените поръчки стопираме изцяло процедурата. Нашите юристи изчислиха, че за да се стигне до момента, в който съдът ще се произнесе окончателно, дали тази фирма ще управлява и ще разходва тези пари или няма да ги управлява – трябва да се мине осем пъти през съда. Известно е с какви срокове работи съдебната система. Това означава, че до 2013 г. не само, че няма да сме сключили договора, но и до 2015 г. може да не сме го сключили. По този начин губим парите.
Неусвояването на европейските пари е страшен проблем, а тяхното усвояване в момента е единствената реална антикризисна мярка. Това е единствената мярка за подобряване живота на българина. За това той да усеща в джоба си повече пари, да кара по по-хубави улици, да има по-хубави училища, да има канализация, пречиствателни станции. Всичко това, което ни прави истински европейци.
Фокус: Защо хората не са мотивирани да кандидатстват по европейските програми и как те могат да бъдат мотивирани?
Петко Атанасов: Първо чрез административна реформа. Нужна е и една по-голяма информираност за европейските пари, за програмите и за това какво ние можем да направим с тях. Когато тази информация тече – тя трябва да бъде съпроводена веднага и с информацията – къде ти можеш да отидеш, да се запознаеш подробно с тази европейска програма, и кой ще те консултира и ще ти помогне. Това трябва да бъде променено като логика на управление.
Друг основен проблем е съфинансирането. Почти всички европейски програми изискват съфинансиране. Това означава, че ние трябва да имаме едни готови пари, заделени, за да може, когато спечелим програма да инвестираме първо тях и да ги дадем тях. И след това да чакаме да се доплаща с европейски пари. Това съфинансиране е основен проблем за общини, фирми и за всички. И държавата вместо да пълни дупки с парите от резерва – там да се даде на лекари, на театри или на някой друг, което трябва да се направи. Трябва да се създаде един специален револвиращ фонд, който да минава през банките. А самата държава директно да съфинансира и да помага с финансирането на по-важните проекти, за да може тези пари, които държавата извади от бюджета, т.е. от нашите обществени пари, да бъдат вкарани като инвестиции, за да може да се върнат с печалба. Защото, когато ние вкараме 1 млрд. съфинансиране, този млрд. може да се върне като 3-4 млрд. печалба. В момента ние държим пари в резерва, които трупат лихви, от които едва ли толкова много печелим, вместо с тези пари да съфинансираме европейски проекти, за да могат да дойдат европейски пари. Това е една от основните идеи, които искаме да наложим.
Фокус: Имаше кампании за информиране по обществените медии?
Петко Атанасов: Това информиране е проформа, за да се вземат едни пари. Информирането трябва да бъде съчетано с административната реформа. Когато във всяка община има поделение на тази агенция, която първо трябва да се създаде, информирането трябва да протече под тази форма. Така вие можете да разберете повече за европейските пари, като се обърнете към представителство на тази агенция. Ще разберете как да ги вземете, да ги управлявате и да спечелите от тях. Във всяка община трябва да има представителство на тази агенция. Тук могат да участват и неправителствените организации (НПО) – една част от тази дейност да бъде аутсорсвана, т.е. да бъде преотстъпена на НПО. По този начин, когато човек види рекламата по телевизията – ще каже – аз съм от община Елхово – тук, в нашата община имаме такова представителство, отивам там, за да ми дават пълната информация за всичките европейски програми и проекти и да ми кажат как мога евентуално да направя проект. Така човек знае към кого и как да се обърне. Това трябваше да бъде направено от самото начало, което беше основната грешка на управляващите. Това трябва да бъде направено сега, защото ние имаме и втори програмен период 2013 - 2020 г.
Красимира ГЕОРГИЕВА
Фокус: Г-н Атанасов, какви са основните проблеми, които срещат хората, при кандидатстването по еврофондовете?
Петко Атанасов: Първият основен проблем е, че информацията за европарите не достигна до цялото българско общество в нейната цялост, както и възможността за приложение веднага и писането на проекти. Българите така и не разбраха тези европари за какво служат, как реално трябва да ги усвоим и по какъв начин те ще ни донесат печалба. Това е въпрос и на народопсихология или въпрос на слаба организация още в самото начало. За да усвоиш тези пари, не трябва да създаваш централизация и те да минават през едно тясно място, както е в момента, както беше и от самото начало.
Трябваше да бъде направено максимално широко отваряне – хората да подават документи, да бъдат разглеждани по-бързо техните проекти на регионален и на общински принцип. Трябваше да бъда създадена възможност самите общини да могат да управляват част от тези пари. Те да бъдат управляващи органи по част от тези програми, за да може да усвояваме средствата изцяло и напълно. Получи се първо недоверие към една голяма част на българското общество. Недоверие, че с европарите ще се обогатят най-вече хората близки до управляващите, което се и случи в един момент и, че европарите ще послужат за измама, т.е. те ще бъдат окрадени. Това още от самото начало внесе една много негативна атмосфера и едно негативно наслагване в управлението на еропарите. Тази атмосфера все още не може да бъда изчистена. Това е според мен една от първите основни грешки.
Втората основна грешка беше, че не беше упълномощен един орган – министерство или агенция, който да се занимава с всички европейски средства и европейски програми. Този орган да може да направи свои представителства във всяка област и община. По този начин да следи и да се занимава само с това. Нашите оперативни програми бяха разпределение между всички ресорни министерства, които управляват тези програми. Без да се направи сериозна административна реформа в министерствата, а тя не стана – няма как да се получи резултат от това разпределение. Оказа се, че чиновниците в министерствата бяха натоварени с несвойствени задължения. Вместо да си гледат работата по самите министерства, те трябваше да отговарят за изпълнението и управлението на европейските програми. А европейските програми бяха наблъскани от европейската бюрокрация, не само от нашата, с хиляди регламенти, правила, подправила, запетайки, точки, които още повече затормозиха работата на администрацията в тези министерства. Оттук нататък се получи едно страхотно забавяне, защото министерствата бяха натоварени с несвойствени длъжности и стотици проекти все още чакат да бъдат разгледани от управляващите органи. Слабата администрация и слабият административен капацитет доведе до това, че надолу и самите общини не успяха да задържат и да намерят достатъчно добри квалифицирани хора, които да управляват и да работят по европейските средства. Първо с ниските заплати, второ голямата отговорност, която носят една част от тези администратори; страхът, че ще бъдат обвинени при една грешка и, че ще бъдат наказани – доведе до там, че администрацията, която работи с европарите, както и администрацията в общините не работят спокойно. Те работят под заплахи. Сработва се един защитен механизъм – по-добре да не правим много работи, за да не сбъркаме, което също е голям проблем. Лоша шега изиграха най-вече сегашните управляващи, които още от самото начало започнаха със заплахи и опити да се покажат прекалено много, т.е. да се подложат прекалено много на европейските чиновници. С идеи да бъдат мачкани фирми, администрация, чиновници и всичко друго, за да не се допуснат някакви злоупотреби. Това е ясно, че трябва да става, но когато това се превърне в основна цел – да бъдат мачкани и заплашвани всички, се получи така, че този страх стопира процеса за усвояването на еврофондовете.
Друг основен проблем е законодателството. Със сега действащия Закон за обществените поръчки (ЗОП) в момента не само, че не се ускорява работата по проекти, които са свързани с управление на европари чрез обществени поръчки, т.е. с поръчки за строителство и всичко друго, което минава през общини и през държава. Не само, че не се забързва работата, но напротив – забавя се. Сегашният закон позволява в самота начало - още, когато процедурата стартира, тя да бъда обжалвана и спирана – без този, който я стопира да носи някакви санкции за себе си, ако се окаже, че не е прав. Това означава, че вместо да има дело накрая, че фирмата е спечелила или не е спечелила по законен или незаконен път, има дело още в самото начало - дали да продължи процедурата или да бъде спряна и направена нова такава. Така вместо ние да стигнем до момент, в който съдът ще се произнесе и една фирма ще бъде класирана или декласирана и втората след нея ще получи проекта и ще почне да работи по него – т.е. веднага ще започне управлението на парите и тяхното разходване. Ние в момента с новия закона за обществените поръчки стопираме изцяло процедурата. Нашите юристи изчислиха, че за да се стигне до момента, в който съдът ще се произнесе окончателно, дали тази фирма ще управлява и ще разходва тези пари или няма да ги управлява – трябва да се мине осем пъти през съда. Известно е с какви срокове работи съдебната система. Това означава, че до 2013 г. не само, че няма да сме сключили договора, но и до 2015 г. може да не сме го сключили. По този начин губим парите.
Неусвояването на европейските пари е страшен проблем, а тяхното усвояване в момента е единствената реална антикризисна мярка. Това е единствената мярка за подобряване живота на българина. За това той да усеща в джоба си повече пари, да кара по по-хубави улици, да има по-хубави училища, да има канализация, пречиствателни станции. Всичко това, което ни прави истински европейци.
Фокус: Защо хората не са мотивирани да кандидатстват по европейските програми и как те могат да бъдат мотивирани?
Петко Атанасов: Първо чрез административна реформа. Нужна е и една по-голяма информираност за европейските пари, за програмите и за това какво ние можем да направим с тях. Когато тази информация тече – тя трябва да бъде съпроводена веднага и с информацията – къде ти можеш да отидеш, да се запознаеш подробно с тази европейска програма, и кой ще те консултира и ще ти помогне. Това трябва да бъде променено като логика на управление.
Друг основен проблем е съфинансирането. Почти всички европейски програми изискват съфинансиране. Това означава, че ние трябва да имаме едни готови пари, заделени, за да може, когато спечелим програма да инвестираме първо тях и да ги дадем тях. И след това да чакаме да се доплаща с европейски пари. Това съфинансиране е основен проблем за общини, фирми и за всички. И държавата вместо да пълни дупки с парите от резерва – там да се даде на лекари, на театри или на някой друг, което трябва да се направи. Трябва да се създаде един специален револвиращ фонд, който да минава през банките. А самата държава директно да съфинансира и да помага с финансирането на по-важните проекти, за да може тези пари, които държавата извади от бюджета, т.е. от нашите обществени пари, да бъдат вкарани като инвестиции, за да може да се върнат с печалба. Защото, когато ние вкараме 1 млрд. съфинансиране, този млрд. може да се върне като 3-4 млрд. печалба. В момента ние държим пари в резерва, които трупат лихви, от които едва ли толкова много печелим, вместо с тези пари да съфинансираме европейски проекти, за да могат да дойдат европейски пари. Това е една от основните идеи, които искаме да наложим.
Фокус: Имаше кампании за информиране по обществените медии?
Петко Атанасов: Това информиране е проформа, за да се вземат едни пари. Информирането трябва да бъде съчетано с административната реформа. Когато във всяка община има поделение на тази агенция, която първо трябва да се създаде, информирането трябва да протече под тази форма. Така вие можете да разберете повече за европейските пари, като се обърнете към представителство на тази агенция. Ще разберете как да ги вземете, да ги управлявате и да спечелите от тях. Във всяка община трябва да има представителство на тази агенция. Тук могат да участват и неправителствените организации (НПО) – една част от тази дейност да бъде аутсорсвана, т.е. да бъде преотстъпена на НПО. По този начин, когато човек види рекламата по телевизията – ще каже – аз съм от община Елхово – тук, в нашата община имаме такова представителство, отивам там, за да ми дават пълната информация за всичките европейски програми и проекти и да ми кажат как мога евентуално да направя проект. Така човек знае към кого и как да се обърне. Това трябваше да бъде направено от самото начало, което беше основната грешка на управляващите. Това трябва да бъде направено сега, защото ние имаме и втори програмен период 2013 - 2020 г.
Красимира ГЕОРГИЕВА
Пламен Юруков: Компроматните барони бърз...
Историята на един аборт - или как се жив...
Кабинетът раздаде още 710 хил. лв. на из...
Историята на един аборт - или как се жив...
Кабинетът раздаде още 710 хил. лв. на из...
Няма коментари
Търсене
