Репортаж Скандален репортаж в сп. “Шпигел” На кафе в русенска бензиностанция се уговаря кой накъде ще пътЕдна от уличните борси в Хамбург, където българи чакат някой да ги наеме. По 9-10 души живеят в един апартамент. По пътя към Германия. Покъртителен репортаж за българските гастарбайтери в Германия публикува най-авторитетното немско списание „Шпигел“.   Макар че българите все още нямат неограничен достъп до германския пазар на труда, търговци на хора са намерили пролуки. Модерните робовладелци "доставят" българи, работещи за по 3 евро и живеещи в мизерия.    Според "Шпигел" българите са една от най-многочислените миграционни групи в Германия. Огромните разлики в благосъстоянието осигуряват постоянен прилив на нелегална работна ръка. От 2007 г. броят на българите в Германия се е увеличил с около 36 000 души, а прирастът само през последната година е възлизал на повече от 20%.   Препечатваме с незначителни съкращения текста на „Шпигел”.   Никой не знае колко българи живеят в Германия   вън от всякакви официални статистики. Те са нископлатена работна ръка за по 3 евро на час максимално. Повечето не знаят немски. Нямат квалификация. Те преживяват ден за ден, предлагайки работната си сила на всеки, който плаща колкото и да е...   В Германия влизат, ползвайки правото на всеки европейски гражданин за легален престой като турист в рамките на три месеца. След това някои създават фиктивна фирма, продължавайки да се трудят като наемни работници на черно, а други просто потъват в нелегалност. Шансовете да бъдат разкрити са минимални.   В Русе   съществува нещо като офис    - в кафене на бензиностанция, където един път седмично се обсъжда кой за кои германски градове ще пътува. Единият от тези модерни търговци на робски труд в миналото търгувал с добитък - с овце, кози и крави. Животните трябвало да бъдат здрави, силни и работливи. Бизнесът му вървял добре. Днес той търгува с хора - здрави, силни и работливи. Бизнесът му върви значително по-добре.   Евтината българска работна ръка е търсена в Германия, а и в други страни на Европа - на строежи, по пристанища, в заведения за хранене и като чистачи. По мобифона постоянно идат нови поръчки: търси се човек за пицария в Дания, за склад във Франкфурт, една жена като чистачка в датско село. "Доставям ти я във вторник срещу 450 евро в брой", обещава трафикантът и си записва поръчката. От тях 200 отиват в собствения му джоб.   Разкъсан от употреба тефтер   върши цялата работа на подвижно германско-българско бюро по труда. В него са записани имената на потенциалните работници с данни за ръст, възраст и професия, ако имат такава. Щом профилът им отговаря на търсения в Германия, незабавно го транспортират дотам, свързват го с работодателя и му помагат да си намери място за спане. Всяка седмица единият от въпросните търговци на хора докарва с микробуса си по осем работници от България. На година са към 400, а хиляди други пристигат по подобни канали, примамени от мечтата за благосъстояние и възход.   За набирането на работната ръка "предприемчивите бизнесмени" обикалят българските села с визитни картички в ръце и   заговарят младите мъже със здраво телосложение   За транспорта до Германия всеки плаща по 150 евро предварително. За да платят сумата, мнозина са принудени да заложат или продадат и последното си имущество. Преди германската граница на пътниците се раздават по няколко стотин евро в брой, за да могат да покажат, че разполагат с лични средства, а една модерна видеокамера служи като алиби за легендата, че всички отивали на сватба на свой роднина.   150 евро струва осигуряването на нелегален подслон в Германия, който в повечето случаи се състои от един изтърбушен стар дюшек. Единият от пътуващите в минибуса слиза в Лудвигсбург. Там живее със седем други българи на общо 60 кв.м площ и работи на черно по строежи.   Друг пътник е за берлинския квартал Ной-Кьолн. Там живее с още девет души в тристайно жилище.   Алчността на работодателите, които предпочитат да плащат   по 3 вместо по 8 евро   или на наемодателите, които искат да припечелват допълнителни, необлагани доходи, осигурява на трафикантите на хора добри възможности за препитание. А как я карат наемните роби от България? Това е друга тема...   46-годишният Ерфан от Сливо поле пристигнал в Германия, за да работи в склад. Работодателят обаче го изхвърлил след само три седмици, защото бил прекалено възрастен и недостатъчно як. Оттогава Ерфан стои всеки ден на уличната борса - с надеждата, че ще бъде нает срещу 10 евро, за да разчисти някое празно жилище от боклуци. Живее в таванска стаичка, без тоалетна и без баня, която си дели с плъховете, примамени от остатъците храна. Дори не успява да си плати наема от 150 евро, а е натрупал и други дългове към трафиканта. "Вземи ме обратно към България", моли го той редовно. "Първо си плати дълговете. Да не съм те осиновил", е редовният отговор на робовладелеца. . Критикуват Холандия заради нас Скандал избухна в Холандия заради затварянето на пазара на труда за наши и румънски работници, за което призова социалният им министър Хенк Камп. Депутатката от Християнския съюз Синтия Ортега разкритикува Кемп, като заяви, че по този начин фермите за цветя ще останат без сезонни работници. Такива страхове изявиха и самите фермери – според тях това заплашва изпълнението на договорите им за доставка. Около 4000 са само румънците, които заработват през лятото, хиляди са и българите.

Ерик БесонФренският сенат прие на второ четене закона за имиграцията, според който страната ще екстрадира болните имигранти.

Министърът на вътрешните работи Клод Геан обясни идеята с това, че по този начин Париж няма да носи отговорност за лошите здравни грижи, полагани от други страни, преди имигрантите да пристигнат във Франция. Този текст се оказа доста оспорван от френското общество и правозащитните организации, които алармираха, че 28 000 чужденци с патологии подлежат на експулсиране и на прекъсване на здравните грижи. Законодателите обаче поясняват, че все пак при изключителни условия ще може да се приемат и болни хора.

Последният вариант на закона беше подготвен от Ерик Бесон, бившия министър на имиграцията, интеграцията и националната идентичност. .