Постинг
20.04.2011 12:16 -
Чернобил vs. Фукушима
От д-р Вера Михайлова, радиохимик
Една нова катастрофа, този път във Фукушима, Япония, предявява претенции да измести Чернобил от първото място. Все още не го е изместила, но вече успя да се изравни с него. Може и да го надмине. Кой знае...
Детайлните сравнения на двата инцидента тепърва предстоят. Но вече има достатъчно данни, за да може да се очертаят приликите и разликите между тези два ядрени събития от планетарен мащаб. Това се вижда ясно на долната таблица.
Това, което не е намерило место в таблицата, е
разликата в медийното отразяване на едната и на другата катастрофа
Това не е трудно да се разбере предвид къде и кога са се случили.
Чернобил се случва в Съветския съюз по време на Горбачовата перестройка, която независимо че по онова време е била вече в пълен ход, в конкретния случай старите рефлекси на съветската медийна политика се проявяват в техния характерен стил.
А този стил е мълчание. Особено когато става дума за неуспехи, за пропуски, за неуместни решения на съветската администрация от различни нива или просто за нещастни случаи и човешки трагедии в Съветския съюз.
Това е основната причина съветските хора и светът да узнаят за ядрената катастрофа на реактор №4 в чернобилската АЕЦ едва на 28 април 1986 г. в 20:00 часа местно време, когато за пръв път съветска медия, в случая радио Москва, предава официалното съобщение на ТАСС за случилото се. И добавя: "Взети са мерки за елиминиране на последиците от инцидента. На пострадалите е оказана помощ. По случая е сформирана правителствена комисия." Един час по-късно същото съобщение е излъчено и на английски език.
Следват всекидневни пестеливи съобщения в пресата и телевизията до 15 май 1986 г., когато Михаил Горбачов произнася своята знаменита реч за трагедията в Чернобил.
Бедствието във Фукушима Дайичи се случва в наши дни, във времената на интернет и, казано така, не трябва да се възприема като клише.Това означава, че всяко събитие от такъв мащаб става новина моментално след като се случи, където и да се случи, а тя, новината, прекосява континенти и океани и достига до екраните на милионите компютри и телевизори.
Независимо какви пространства лежат между участниците в събитието и зрителите, новината - добра или лоша - се разпространява с бързината на светкавица и никой не може да спре този процес.
Хронологията за това как кризата във Фукушима Даичи се разгръща, показва, че даже толкова напреднала страна като Япония и с такъв опит за справяне с природни бедствия се явява неподготвена за земетресение от такъв магнитуд, най-голямото за Япония от последните 1200 години.
Трусът е отбелязан в 14.46 часа на 11 март 2011 г. Оттогава досега всички събития, свързани с атомната централа във Фукушима, се отразяват непрекъснато в медиите. Съобщенията са толкова многобройни, че след време това събитие ще може да бъде описано не по часове, а по минути.
Трябва да се отбележи обаче, че майката природа все още пази много ревниво някои свои тайни, за които ние
не можем да бъдем подготвени с предварително репетиран сценарий
в лабораторни условия и в тренажори - като земетресенията и вулканичните изригвания например. Към тази група може по своя характер да бъде причислен и всеки инцидент в ядрен реактор, когато е засегната неговата активна зона.
При такива ситуации специалистите, които вземат решения, се изправят пред изключително сложна задача с много параметри, които нито са константи, нито са линейно зависими от времето, а са взаимосвързани нелинейни функции, чийто ход никой категорично не може да предскаже на базата на познанията си за протичащите процеси.
Трябва да си дадем сметка, че на тези хора им трябват не само знания, натрупани в университетите и практиката, но и смелост на духа и самоотверженост на сърцето, за да не спре от ужас пред лицето на огромното човешко страдание.
След страданието на жертвите на Чернобил се появиха нови жертви - този път в Япония. Тези две групи хора с близка съдба са отдалечени на няколко хиляди километра в пространството и на цели 25 години във времето. Това, което се случва днес в Япония обаче, показва колко малко за тези години е поумняло човечеството и колко бързо ние, хората, успяваме да забравим горчивините от миналото.
Може това да е вид спасително поведение, което нашата човешка психика е изобретила, за да се опазим от полудата на едно постоянно очакване на нови нещастия и катастрофи. А това, което мнозина чувстваме и мислим, бразилският писател Паулу Коелю е изразил в своята "Молитва за Япония": Имай състрадание към нас, Господи! Защото често си мислим, че сме облечени, когато всъщност сме голи...
Дано Господ не е глух и дано чуе молитвите ни.
Двайсет и пет години думата Чернобил беше свързана в съзнанието на хората с най голямата ядрена катастрофа в историята на човечеството. И така щеше да бъде, ако на 11 март т.г. човечеството не научи, че наистина Чернобил е бил най-голямото ядрено нещастие, но за съжаление не и последното.
Една нова катастрофа, този път във Фукушима, Япония, предявява претенции да измести Чернобил от първото място. Все още не го е изместила, но вече успя да се изравни с него. Може и да го надмине. Кой знае...
Детайлните сравнения на двата инцидента тепърва предстоят. Но вече има достатъчно данни, за да може да се очертаят приликите и разликите между тези два ядрени събития от планетарен мащаб. Това се вижда ясно на долната таблица.
Това, което не е намерило место в таблицата, е
разликата в медийното отразяване на едната и на другата катастрофа
Това не е трудно да се разбере предвид къде и кога са се случили.
Чернобил се случва в Съветския съюз по време на Горбачовата перестройка, която независимо че по онова време е била вече в пълен ход, в конкретния случай старите рефлекси на съветската медийна политика се проявяват в техния характерен стил.
А този стил е мълчание. Особено когато става дума за неуспехи, за пропуски, за неуместни решения на съветската администрация от различни нива или просто за нещастни случаи и човешки трагедии в Съветския съюз.
Това е основната причина съветските хора и светът да узнаят за ядрената катастрофа на реактор №4 в чернобилската АЕЦ едва на 28 април 1986 г. в 20:00 часа местно време, когато за пръв път съветска медия, в случая радио Москва, предава официалното съобщение на ТАСС за случилото се. И добавя: "Взети са мерки за елиминиране на последиците от инцидента. На пострадалите е оказана помощ. По случая е сформирана правителствена комисия." Един час по-късно същото съобщение е излъчено и на английски език.
Следват всекидневни пестеливи съобщения в пресата и телевизията до 15 май 1986 г., когато Михаил Горбачов произнася своята знаменита реч за трагедията в Чернобил.
Бедствието във Фукушима Дайичи се случва в наши дни, във времената на интернет и, казано така, не трябва да се възприема като клише.Това означава, че всяко събитие от такъв мащаб става новина моментално след като се случи, където и да се случи, а тя, новината, прекосява континенти и океани и достига до екраните на милионите компютри и телевизори.
Независимо какви пространства лежат между участниците в събитието и зрителите, новината - добра или лоша - се разпространява с бързината на светкавица и никой не може да спре този процес.
Хронологията за това как кризата във Фукушима Даичи се разгръща, показва, че даже толкова напреднала страна като Япония и с такъв опит за справяне с природни бедствия се явява неподготвена за земетресение от такъв магнитуд, най-голямото за Япония от последните 1200 години.
Трусът е отбелязан в 14.46 часа на 11 март 2011 г. Оттогава досега всички събития, свързани с атомната централа във Фукушима, се отразяват непрекъснато в медиите. Съобщенията са толкова многобройни, че след време това събитие ще може да бъде описано не по часове, а по минути.
Трябва да се отбележи обаче, че майката природа все още пази много ревниво някои свои тайни, за които ние
не можем да бъдем подготвени с предварително репетиран сценарий
в лабораторни условия и в тренажори - като земетресенията и вулканичните изригвания например. Към тази група може по своя характер да бъде причислен и всеки инцидент в ядрен реактор, когато е засегната неговата активна зона.
При такива ситуации специалистите, които вземат решения, се изправят пред изключително сложна задача с много параметри, които нито са константи, нито са линейно зависими от времето, а са взаимосвързани нелинейни функции, чийто ход никой категорично не може да предскаже на базата на познанията си за протичащите процеси.
Трябва да си дадем сметка, че на тези хора им трябват не само знания, натрупани в университетите и практиката, но и смелост на духа и самоотверженост на сърцето, за да не спре от ужас пред лицето на огромното човешко страдание.
След страданието на жертвите на Чернобил се появиха нови жертви - този път в Япония. Тези две групи хора с близка съдба са отдалечени на няколко хиляди километра в пространството и на цели 25 години във времето. Това, което се случва днес в Япония обаче, показва колко малко за тези години е поумняло човечеството и колко бързо ние, хората, успяваме да забравим горчивините от миналото.
Може това да е вид спасително поведение, което нашата човешка психика е изобретила, за да се опазим от полудата на едно постоянно очакване на нови нещастия и катастрофи. А това, което мнозина чувстваме и мислим, бразилският писател Паулу Коелю е изразил в своята "Молитва за Япония": Имай състрадание към нас, Господи! Защото често си мислим, че сме облечени, когато всъщност сме голи...
Дано Господ не е глух и дано чуе молитвите ни.
Борисовите хаос и какофония
Появи се партия на лудите. Иска властта
Борисов: Вината за "Белене" е ...
Появи се партия на лудите. Иска властта
Борисов: Вината за "Белене" е ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене