Постинг
20.04.2011 09:22 -
Старее, но не расте
Населението на България намалява и се концентрира в няколко големи градa
Тя е жена на средна възраст. Живее в София. Има максимум едно дете. Повечето й съседи са на средна и пенсионна възраст, младежите и децата са малцинство. Възможно е през последните десет години тя или близките й да са се преместили в столицата от Плевен, Враца или Смолян. Много вероятно е някои от приятелите й да са емигрирали в чужбина.
Така изглежда портретът на средностатистическия българин според изнесените тази седмица експресни данни от преброяването на Националния статистически институт (НСИ), проведено през февруари. Резултатите не изненадват, а изводът, който може да се направи от тях е, че населението на България намалява, застарява и се концентрира в няколко областни града (виж графиките).
През последните десет години броят на хората в страната е намалял с над половин милион души, което се дължи основно на отрицателния естествен прираст. За същия период от държавата официално са емигрирали 193 хиляди българи. Най-тревожни са данните за Северозападна България, където обезлюдяването на градовете и селата и застаряването са най-сериозни. За сметка на това над една трета от цялото население на страната живее в седем големи града.
В статистиката няма нищо драматично - подобни тенденции се наблюдават в много държави по света и се очакваха от експертите по демография и социология. Разликата е в това как държавите реагират на тези процеси - като например на естествения процес на урбанизация, при който хората напускат местата със слабо развита икономика и се заселват в по-големите градове. Така голяма част от територията на страната се обезлюдява и запада още повече, а в местата с много хора се получават натоварвания, засилен трафик и други неприятни последици. "Ако тенденцията голяма част от населението да се концентрира в малко населени места продължи, трябва да се предприемат съществени мерки за съответното градоустройство, инфраструктура и политики, които да отговорят на нуждите на населението", коментира Геновева Петрова, изпълнителен директор на социологическа агенция "Алфа рисърч". Тя допълва, че "за съжаление в момента повечето от силно населените места не успяват да предложат условия за нормален човешки живот". Въпреки активния процес на урбанизация данните на НСИ показаха, че жителите на София не са толкова много, колкото масово се твърди - става дума за около 1.3 милиона души.
Малко, но за това пък болни
Макар да се забелязва като трайна тенденция в повечето страни в Европейския съюз (ЕС), застаряването на населението (само 16% от българите са под 18 години, като делът им намалява от 1992 г. насам, а хората над 65-годишните са 19%) също изпраща негативен сигнал, и то не заради по-големия брой възрастни хора, а заради малкото млади и активни представители на населението. Доц. Тодор Калоянов от катедра "Статистика и иконометрия" при УНСС обяснява, че докато в развитите държави от ЕС застаряването се случва откъм върха, т.е. делът на възрастните нараства в резултат на понижената смъртност и увеличената продължителност на живота при относително равен брой родени деца, в България имаме застаряване и откъм основата - намаляване на ражданията и на броя млади хора до 16 години. Като се добави и фактът, че сме на едно от най-ниските места в ЕС по средна продължителност на живота и на едно от най-високите по смъртност (и то не само на хора в пенсионна възраст), картината става още по-тъмна. Така след няколко години хората в трудоспособна възраст ще са още малко, но ще трябва да издържат с осигуровките си още по-голям брой пенсионери.
Всъщност през последните няколко години броят родени деца в България започна да се повишава и за 2009 г. се оказахме на първо място в ЕС по ръст на раждаемостта, сочат данните на Евростат. Според доц. Калоянов обаче още е прекалено рано за някакъв оптимизъм. "Процесите, които се случват с населението, са трайно свързани с икономиката. Затова и първите сигнали за раждаемостта през 2010 г. са, че има леко забавяне в сравнение с 2008-2009 г., когато имаше средно около 3000 деца повече от предходната година", коментира той.
Калоянов вижда решение на демографските проблеми в по-голямата производителност на труда. Тя обаче е свързана с млади хора, които искат да се обучават, и бизнес, който да инвестира в тях, за да получи по-късно някаква възвращаемост. Тук свършват и естествените процеси, на които не може да се повлияе и идва ролята на държавата, която би трябвало да не чака следващото преброяване, за да се сети да предприеме някакви мерки.
Така изглежда портретът на средностатистическия българин според изнесените тази седмица експресни данни от преброяването на Националния статистически институт (НСИ), проведено през февруари. Резултатите не изненадват, а изводът, който може да се направи от тях е, че населението на България намалява, застарява и се концентрира в няколко областни града (виж графиките).
Инфографика
Автор: Инна Павлова, Ася Колева-Стоянова Смаляване |
Инфографика
Увеличаване 
Преглед на оригинала Автор: Инна Павлова, Ася Колева-Стоянова Смаляване |
В статистиката няма нищо драматично - подобни тенденции се наблюдават в много държави по света и се очакваха от експертите по демография и социология. Разликата е в това как държавите реагират на тези процеси - като например на естествения процес на урбанизация, при който хората напускат местата със слабо развита икономика и се заселват в по-големите градове. Така голяма част от територията на страната се обезлюдява и запада още повече, а в местата с много хора се получават натоварвания, засилен трафик и други неприятни последици. "Ако тенденцията голяма част от населението да се концентрира в малко населени места продължи, трябва да се предприемат съществени мерки за съответното градоустройство, инфраструктура и политики, които да отговорят на нуждите на населението", коментира Геновева Петрова, изпълнителен директор на социологическа агенция "Алфа рисърч". Тя допълва, че "за съжаление в момента повечето от силно населените места не успяват да предложат условия за нормален човешки живот". Въпреки активния процес на урбанизация данните на НСИ показаха, че жителите на София не са толкова много, колкото масово се твърди - става дума за около 1.3 милиона души.
Малко, но за това пък болни
Макар да се забелязва като трайна тенденция в повечето страни в Европейския съюз (ЕС), застаряването на населението (само 16% от българите са под 18 години, като делът им намалява от 1992 г. насам, а хората над 65-годишните са 19%) също изпраща негативен сигнал, и то не заради по-големия брой възрастни хора, а заради малкото млади и активни представители на населението. Доц. Тодор Калоянов от катедра "Статистика и иконометрия" при УНСС обяснява, че докато в развитите държави от ЕС застаряването се случва откъм върха, т.е. делът на възрастните нараства в резултат на понижената смъртност и увеличената продължителност на живота при относително равен брой родени деца, в България имаме застаряване и откъм основата - намаляване на ражданията и на броя млади хора до 16 години. Като се добави и фактът, че сме на едно от най-ниските места в ЕС по средна продължителност на живота и на едно от най-високите по смъртност (и то не само на хора в пенсионна възраст), картината става още по-тъмна. Така след няколко години хората в трудоспособна възраст ще са още малко, но ще трябва да издържат с осигуровките си още по-голям брой пенсионери.
Всъщност през последните няколко години броят родени деца в България започна да се повишава и за 2009 г. се оказахме на първо място в ЕС по ръст на раждаемостта, сочат данните на Евростат. Според доц. Калоянов обаче още е прекалено рано за някакъв оптимизъм. "Процесите, които се случват с населението, са трайно свързани с икономиката. Затова и първите сигнали за раждаемостта през 2010 г. са, че има леко забавяне в сравнение с 2008-2009 г., когато имаше средно около 3000 деца повече от предходната година", коментира той.
Калоянов вижда решение на демографските проблеми в по-голямата производителност на труда. Тя обаче е свързана с млади хора, които искат да се обучават, и бизнес, който да инвестира в тях, за да получи по-късно някаква възвращаемост. Тук свършват и естествените процеси, на които не може да се повлияе и идва ролята на държавата, която би трябвало да не чака следващото преброяване, за да се сети да предприеме някакви мерки.
Няма коментари
Търсене
