Прочетен: 796 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 23.04.2011 08:30
GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Магията на българското плодородие - къде е тя?
Преди около половин година премиерът Борисов заяви в Ню Йорк, че съвсем скоро българската земя ще може да храни света. Сега тези му думи са на път да се превъплътят в дела. Поредното вълшебство на властта!
Гледна точка на Георги Папакочев:
Според българския министър-председател Борисов, със своите почти 111 хиляди квадратни километра площ и населяващите я в момента едва 7 милиона жители, България не само може да храни човечеството, но и да започне да прави това още през следващите 10-20 години! Как? Много просто. Според него след като „сме държава на кръстопът и си направим магистралите, пристанищата, летищата и зона за високи технологии, парите ще дойдат в държавата. И тъй като имаме най-добрата земя и трудолюбив народ, с инвестиции и техника можем с тези милиони пустеещи декари земя да храним и света с нея”.
Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Гладните са много...
Селскостопански чудеса
Тези знаменателни слова на г-н премиера, произнесени миналия септември в Ню Йорк преди срещата му с Генералния секретар на ООН, сега, в навечерието на Великден, са на път да се превъплътят в дела чрез анонсираната в Ямбол от финансовия министър Дянков поредна стратегия за развитие на селското стопанство.
В което няма нищо лошо, доколкото в исторически план именно земята и селското стопанство са вадили страната от катастрофите, в които обикновено са я натиквали местните политици. Сега, в изборната година, предстои да станем свидетели на поредното вълшебство на природата и властта, този път „селскостопанско”, което ще нахрани българите, ще извади страната им от кризата и ще започне да засища с продукти гладуващия свят.
Голямото "молуване" започва!
Преди това обаче предстои да бъдат уредени някои дребни подробности. Като например правителството доста бързичко да върне почти 25 милиона евро на ЕС от помощите за земеделска площ поради неспазване на правилата или поради несъответстващи процедури за контрол на селскостопанските разходи. Освен това, за да задвижи замрялото от кризата потребление, властта трябва да убеди българите, че въпреки тежката безработица, санитарно ниските доходи и поскъпването на живота, те следва безкористно да се отдадат на щедро пазаруване, като например на изделията „Стара планина”, на замразено агнешко месо по 10 евро килограма, дори и на най-скъпите вносни картофи на Балканите, особено около Великденските празници.
Е, това че за миналата година доходите на местните домакинства са били едва 40 на сто от средните за ЕС едва ли има някакво значение, когато голямото предизвикателство пред тях се оказва глобалното спасение от глад!
Български химери
Всъщност, реалните български „спасители” от световната хранителна криза би трябвало да са хартисалите 30-тина процента силно застаряло селско население, за което концепцията за обработване на милионите декари пустеещи земи днес може да породи единствено отблъскващ спомен от комунистическите бръщолевения по някогашните текезесарски събрания.
Bildunterschrift: GroЯansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: На българската софра
А докато из нивите, оборите и порутените къщи на няколкото стотин „села-призраци”, в които отдавна няма жив човек, витаят единствено духовете на техните някогашни трудолюбиви земеделци и днес единствено озверели от глад банди мургави грабители помагат на природата по-бързо да си върне надмощието над човешкия труд, магията на българското плодородие все повече изглежда като празна и безсмислена химера.
Което всъщност звучи доста окуражително за бъдещите крупни чуждестранни инвеститори. Не след дълго те наистина ще могат да влагат „на зелено” в своите плодородни български полета и градини. А те ще започнат да хранят евтиничко платежоспособния свят през следващите 20 години.
Автор: Георги Папакочев
Историята на един аборт - или как се жив...
Кабинетът раздаде още 710 хил. лв. на из...
Наближава Великден и държавни чиновници и медии в един глас започнаха традиционното вайкане за цените на „традиционните продукти, които хората консумират по това време”. Както става всеки път и с рибата по Никулден, свинското по Коледа и цветята за осми март. Сега на мушката са кръвопийците производители и търговци на агнешкото, козунаците, яйцата и дори на боите за яйца.
На принципа „ден година храни” те „спекулативно” и „нереално” вдигали цените. Което било ненормално, защото точно по това време тези продукти трябвало всъщност не да поскъпват, а да поевтиняват.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Нереални ли са цените?
Кое всъщност е нормално?
Истината е обаче, че логиката на нещата е точно наобратно. В празничната ситуация поскъпването, доколкото и ако въобще го има, може да е грозно и неприятно, но няма нищо по-нормално от него. То е проява на естествения пазарен закон за търсенето и предлагането, описан теоретично и графично преди повече от век, действал благополучно, разбира се, и много преди това.
Когато търсенето на една стока се повишава рязко и драстично, както е например с агнешкото по Великден, нормално е цените да проявяват склонност към повишаване. Дали и доколко ще се повишат зависи от степента, в която предлагането балансира или превишава търсенето, и, разбира се, от финансовите възможности на потребителите. Защото една цена е „реална” само, когато има готови да я платят.
И обратно – когато търсенето намалее, цените спадат. Като при агнешкото, чието предлагане значително превишава силно намаляващото през останалата част на годината търсене.
Още по-красноречив е примерът с боята за яйца, от който ясно се вижда, че принципът „ден година храни” не е ненормален и осъдителен, а съвсем логичен.
Също като така наречената „спекула”. В икономическия език така всъщност се нарича естественият стремеж, с колкото се може по-малко усилия да произведеш и да продадеш колкото се може повече, на колкото се може по-висока цена, за да спечелиш колкото се може повече. На този стремеж се крепи цялото развитие, все по-богатото разнообразие от стоки и услуги, потреблението и доходите на всички ни.
Впрочем, въпреки голямото вайкане, напоследък не се забелязва кой знае какво поскъпване по празниците. И това не е защото, да кажем, земеделският министър усилено наблюдава цените и им бае. А защото, слава богу, има достатъчно голямо предлагане. И, разбира се, защото финансовите възможности на потребителите напоследък са донякъде ограничени.
Средство за отклоняване на вниманието
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Предпразничен популизъм
Проблем с поскъпването може да възникне само, ако производителят на, да кажем, яйца е единствен, както е например при горивата. Или ако има дефицит на яйца. Което често пъти е едно и също. За да не става това, държавата трябва да поддържа отворен и конкурентен пазар и да следи всички да спазват правилата. Такава е единствената й присъща функция. А не, за да се хареса на избирателите, да разпространява популистки заблуди, които традиционно най-добре се харчат по празници.
За разлика от пазарната, политическата празнична спекула с празни приказки е вредна. Защото подвежда и отклонява вниманието. Така че, взрян в стотинките, да не забележиш как се канят да измамят с милиарди.
Автор: Ясен Бояджиев
“Поскъпват олио, брашно, захар, сирене. Дизелът вече е 2.34.” Из първа страница на вестник “Република”
2011 година ни подхваща доста безмилостно. Не ни стигат флашките и отровната атмосфера на политическо интригантство, мръсният обществен въздух, който щем или не щем сме длъжни да дишаме всекидневно, та сега само растящите цени са ни ексикът. Ако се опитаме да опазим във всеобщите изпитания язвителното нашенско чувство за хумор, вероятно ще стигнем до обобщението, че в годината на заека отвсякъде сме подгонени като зайци за отстрел и сега със сърца, качили се в гърлата, не ни остава друго, освен тичешком да се скрием в подходящите дупки. Който оцелее - оцелее, както се казва…
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Глад мори народа
Цените - оръдие за масово поразяване
Сега сериозно: ценовата атака покосява твърде масово и без това обеднелия до шушка българин. Размерите на осиромашаването несъмнено водят подире си не само преки, но и косвени драми. Дълготрайното съществуване около и под екзистенцминимума означава първо физически глад, а гладуването съответно изостря ниските инстинкти, създава широко поле за агресивни прояви, ако го кажем по-просто: озверява хората.
Не са един и два напоследък случаите от криминалните хроники, които подкрепят с конкретни примери по-горния печален извод. Бащи пребиват пеленачетата си, млади хора масово се млатят почти без повод, битовата престъпност процъфтява, в смесени българо-ромски села и квартали хората се въоръжават. И ако има съществено сезонно намаление на нещо си, то е на човешкия живот, толкова обезценен не го помня.
Бедността лишава и образовани, и по-необразовани люде от каквато и да е по-дългосрочна перспектива, от мотивация да се работи по правила и да се работи изобщо. Деформира на ента степен смисъла на почтения и експертен труд, тъй като всичко в сбърканото ни всекидневие се превръща в оцеленчески алъш-вериш и неравна битка със собствената държава. А тя нито регулира безмерната власт на частни и държавни монополисти, нито е в състояние да утвърди правила или социални програми в услуга на гражданите, нито да им създаде възможности за нормална реализация. Ще ми се да го изрека направо: човек изперква при мисълта, че блъска от тъмно до тъмно за един хляб и кило сирене и че е крепостен на сметките за бита.
Докога все така ще я караме?
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Зад воала на отчаянието
Бедността създава и усещането за неовладаяема анархия в страната: престана да е ясно кой кой е в България, защо Алексей Петров дава съвети и поставя условия на българския министър-председател от ефира на някаква кабеларка, съществува ли икономическа визия за развитие, в чии интереси е поддържането на хаоса. Превърнахме се в територия на слуховете и слухтенето, място за политически интриги, конспирации и разконспириране, ченгесарско кукловодство и телефонно кадруване.
Би било нормално обществото да има прегледен дневен ред и точките в него да обслужват някакво движение към излизане от хроничната бедност: не под формата на помощи, подаяния, държавни хранилки и прочие, а като перспектива. Инак си е пълно отчаяние и деградация, и уви досещане, че днешната бедност води до утрешна още по-голяма бедност.
Автор: Мирела Иванова,
