Информация и дезинформация... Колко по-добре сме подготвени за знанието днес, в съвременният свят на информационното общество от прародителите си Адам и Ева? Може ли изобщо някой да се наеме да изследва това? А що се отнася до отговорността ни за прилагането на познанието? През изминалите векове и през целият 20 век определени хора, кръгове, общности злоупотребяват със знанието. След Хирошима и Нагазаки - когато беше употребена ядрената енергия за разрушителни цели светът не е същия... През последните години постиженията в генетиката пораждат тревога сред хората, защото тя е свързана с дешифрирането на човешкият геном ДНК и опитите за клониране на човешки същества. И докато на материално ниво няма проблем да възпроизведем биологична единица човек, какво става с въпроса за човешката душа, за която знаем че е Божие дихание? Ще стане ли съучастник Бог в безцеремонният ни план да се приравним с Него и да станем Сътворци или ще ни остави да изкупим вината си отглеждайки своя нов Франкенщайн... А при това се смятаме за духовно по-зрели от нашите прародители... Убедени сме, че сме способни да се учим от опита на човечеството и неговите грешки, - трябва ли да задавам реторичният въпрос - възможно ли е това без помощта на Исус Христос?!

Плодовете на знанието могат да бъдат сладки и зрели, но могат да бъдат и зелени и горчиви... Зависи кога са откъснати от дървото на познанието - били ли сме готови за тях. Когато са зрели - личат в разумните дела и житейските успехи, но най-ярко се проявяват в спокойствието на душите - висшата зрелост на човешката способност да съжителства с хората като с братя... Знанието се нарича още дърво за живот, на ония, които го придобиват. Има се предвид, че това е средството за достигане на райското дърво на живота, което преди много векове е предпазвало първите хора от болести и смърти. Т.е. познанието за живота във вечността, познание, което е духовна потребност за хората и ги храни подобно на райското дърво. По волята на Бога познанието на Истината е оставено като единственият ни залог за вечен живот.

Какво означават думите на Христос - Аз съм Пътят, Истината и Животът?

Човек се стреми към знание, защото то е и Божия сила, не само висше човешко постижение. Божията мъдрост - не земната, ни помага да разберем предназначението си,да схванем дълга си и да проникнем в Божият промислителен план. Затова и Бог ни изпраща послание в Библията:
Чрез познанието, което ще имат за Него, Той, Праведникът, Моят Роб, ще оправдае мнозина и греховете им върху Си ще понесе.

Чрез християнската вяра знанието става белег на висока духовност. То подтиква хората към лично съвършенство, вдъхновява човешкото творчество, свързва заблуденото човечество с Небесния му Отец в свят на омиротворение и красота.