16:08 - 6 убити деца, 1 убиец, 7 почернени семейства, безброй роднини и приятели.......цял един народ свит от мъка Автор: alllyallly   Бог показа на Великден, че трябва да го почитаме и да Вярваме!!! Моля Вярващите да ми помогнат и аз да повярвам в техния Бог, който ""допуска"" подобна трагедия на ден в който трябва да стават чудеса...........

Цветя на злото - баба Дейна се намесва   Баба Дейна ми се усмихва в оранжево на скайпа. На линия е.
- Какво те прихваща Ела? В навечерието на новата година претопляш постинги от блога си за злото...Не е честно да се самоизмъчваш заради разочарованията си като гражданин...
- Не си падам по мазохистични удоволствия, Дейна, познаваш ме добре. Деца ме провокираха да отговарям за произхода на злото. Гледали клипче в ютуб - като ми го изпратят ще ти пусна линка... Понеже вече съм писала на тази тема се разрових в блога - така анализа на политическите събития в реално време ще стане и по изчистен от емоции а и децата ще получат частично своите отговори.
- Аз не бих могла да ви бъда полезна с друго освен като допълня постингите ти с още една гледна точка за злото - християнската. Дотук от това, което прочетох мисля, че липсва точно християнското разбиране за злото.
- Така е Дейна и ще ти бъда благодарна ако отделиш време за разговор на тази тема. Библията съдържа прецизна представа и задълбочено учение за злото. Това, което им споменах е, че в Библията за злото се говори като за персонална сила, намираща се вън от човека.
- Ела, при един от кратките си престои в Берлин видях паметник, на който е изобразена борбата между медицината и болестта, чрез човек и дракон. Скулптурата разказваше много повече, отколкото създателят й беше замислил първоначално. От дракона - прастар символ на злото, човек не може да се освободи със собствени сили. Тази истина е изложена ясно в Библията. Според нея злото е много по силно от човека. Не инстинктите и нагоните ни преграждат пътя към доброто.
- Така е Дейна. Бог не е сътворил у човека зло и то не се корени в човешката душа и тяло.
- Свещеното Писание говори за сатаната, за неговата трансформация от светъл ангел от висш ранг в опасен противник на Бога и човека. Едва ли същността на злото може да бъде разбрана чрез разсъждения за сатаната. По смислено е да приложим познанието си за Бога като господар на света и за Неговият промислителен план, както и за неспособността на човека да познае тази тъмна сила. Злото е противоположност на Бога, сила, която действа в света против всички негови процеси. Имам предвид противоположност, която създава заплаха, страдания и смърт и която човекът не може нито да приеме, нито да познае, защото надхвърля познавателните му способности.
- Неспособността на човека да прозре същността на нещата, както и първопричината им, се сблъсква с неспособността му да се примири с това, че е невъзможно да ги познае. В това също има зло, то извира от тези две неспособности, събрани заедно, и е сила, която пречи на човека да се преживява като достойно същество - вместо това го заставя да се бори винаги срещу някого или нещо.
- Да обобщим дотук - сатаната, който е противник на Бога и хората, е персонално отражение на това зло у човека.
- Когато говорим за неспособността на човека да прозре същността на нещата, и първопричината им добре е да осмислим основната човешка неспособност - незнанието. Не може човек да извършва добро ако не знае какво е то. И обратното, почти никой не греши и не извършва зло съзнателно. Който извършва зло е жертва на незнание и на заблуда. Имам предвид истинско духовно знание, а не просто някакво знание.
- Истината е, че понятието зло не може да бъде дефинирано точно. Въпреки това то е морален феномен, който присъства в реда на света и има своя същност, смисъл и цели.
- Злото прониква в целия ред на света и го руши, но създаденият от Бога световен ред е неунищожим. Според Блажени Августин Бог е сътворил всички същества, не само тези, които извършват добро, но и тези, които грешат. Не ги е създал обаче за да грешат, а за да украсяват света, независимо дали грешат или не. Означава ли това, че и в двата случая човекът украсява вселената и злото се интегрира в света?
- Сам по себе си глупакът е неприятен, но когато извършва своето дело, той се вгражда с него в реда на света. В този свят си намират своето място борбата на петлите, делото на проститутките и войните. И както в поезията и литературата красотата на речта изпъква в противоположност на варваризма и грозния език, така и от противоположността се оформя красотата на всички неща. Светът, човекът и историята са красиви, затова злото е предназначено да бъде елемент на красивото и да му служи. Но когато говоря за злото като елемент на красивото, имам предвид злото, което Иисус Христос е победил и е превърнал в добро.
- Това е един твърде оптимистичен възглед! Вярно е, че позволява на човека да не унива и да не се отчайва, но го окуражава да извлича полза от всички злини, които го сполетяват. В този смисъл - прави са думите на св. апостол Павел, който пише: "Всичко съдейства за добро на онези, които обичат БОГА".
- Все пак да говорим за злото има смисъл само в контекста на световен процес под управлението на Бога. Именно в този процес изпъква онова чуждо тяло, което поставя под въпрос добротата на Бога или на творението, или на Твореца и творението.
- Тук проблемът се очертава приблизително така: Ако Бог е добър и всемогъщ, може ли при наличието на зло в света да Го наричаме добър и всемогъщ?
- Задава се и въпросът за съвършенството на творението: Ако творението е добро, при наличието на злото очевидно не е съвършено или съвършенството му е ограничено...
- Не по - малко важен е въпросът за съвместното съществуване на Творецът и творението.
- Приемайки че има световен ред, предполагаме че злото го е нарушило. Под бремето на всичките тези въпроси какво е мястото на човека?
- Всъщност така можем да се питаме когато разглеждаме отношението между Бога, творението и световните процеси външно, когато отказваме да забележим че това отношение има център в Библията и християнството. Именно от гледна точка на този център и във връзка с него разбираме истината за Бога, света, човека и злото.
- В момента се опитваме да вникнем в отношението между Твореца, творението и злото от християнска гледна точка отвътре. Опитваме се да намерим мястото на злото в отношението между Твореца и творението, в общия световен процес под управлението на Бога. Става въпрос за спасителното дело на Иисус Христос.
- Като изхождам от това, ще кажа следното: за злото трябва да се говори само с поглед назад, защото чрез Иисус Христос преди две хилядолетия то е осъдено и ликвидирано. Но като християнка знам, че само с поглед напред ще стане ясно неговото пълно премахване при Второто Христово идване.
- По този начин ти говориш за характера на злото и ролята, която то е играло, играе и може би ще играе. То е врагът, който Бог не е искал, не е търпял и когото отстранил от пътя.
- Затова ако злото не бъде видяно назад, когато е било победено от Иисус Христос, и в перспективата, когато ще бъде напълно отхвърлено, значи никога няма да бъде видяно.
- Това означава човек да се страхува от идеята за ужасното, а не от самото него. От самото зло човек се бои по странен начин само тогава, когато се убеди, че Бог е отнел силата на злото. Само в този поглед назад и в перспектива, когато окончателно ще се загуби, то не може да плаши.
- Говориш за културата на страха.
- За най-големия страх - страха от страха.
...

С баба Дейна сме заседнали в скайп и водим разговор на убийствено неновогодишна тема - Бог, злото и редът в света.

...
- Страхът следва от ясната констатация, че злото все още съществува и е опасно. Християнинът обаче осмисля, че всичко, което то може да извършва, е извършено със силата на победено зло, като отглас на онова, което е било, но вече не е. Злото може още да бъде дотолкова валидно, доколкото не е напълно отстранено и доколкото хората още го очакват.
- Но царството на злото е разрушено. А съществуващият остатък от злото в света е недобре видяното от хората добро.
- Така стигаме до още една констатация - че злото може да се проявява в своето победено положение само чрез Божието допускане. Тъй като ние не познаваме все още доброто в неговата пълнота, Бог позволява на злото да упражнява своята призрачна власт, да бъде забележимо и да ни притеснява. В този образ, след възкресението на Иисус Христос, злото още съществува, защото Бог го търпи още. Той го търпи, за да не ограничи свободата ни. Злото ни помага да изберем добрият път. В този смисъл допускането му е за наше добро.
- Последната констатация е, че злото в своя образ на победено и под Божието разпореждане, дори и нежелаещо да служи на Бога, все пак служи на Иисус Христос и на християнската вяра. Злото ни отваря очите за истината, която търсим. Като враг на Бога, който е разбит на полесражението и заловен, злото служи на Бога. И макар че, докато то съществува и е покрай хората никога няма да могат да са сигурни и спокойни, важно е да се знае и помни, че Бог се е погрижил и злото да принадлежи към нещата, за които се казва, че трябва да служат за най-доброто на тези, които обичат Бога.
- За да бъде разбран смисълът на злото в нашият Божи свят, който е под Божието разпореждане, трябва освен да го видим назад и в перспектива, да го оценим и от гледна точка на абсолютната скрита справедливост.
- Истината е, че в живота на творението и особено в живота на човека има светли и тъмни периоди. Човек преживява успехи и неуспехи, младост и старост, раждане и смърт.
- Очевидно е, че участието на хората в разпределението на благата и в обществения живот не е по равно. Всичко това се извършва според неизвестна за хората и скрита справедливост. Но също така е вярно, че творението е добро и във видимото различие и противоречие на своето съществуване.
- Творението възхвалява с всичко своя Творец - и с нощта, която граничи със злото. Щом Бог приема творението в неговата цялост във въплътения Си Син /Иисус Христос прие действително човешко тяло, като моето и твоето тяло, които съдържат елементите на творението/ , ясно е че творението е добро и трябва да го възприемаме като добро, без да се ужасяваме от състоянието му и без да обвиняваме Бога.
- Знаем ли дали светът в своята незначителност не възхвалява Твореца по-достойно, отколкото в своето величие, дали не Го слави повече в страх, отколкото в ликуване, дали не Го почита по-искрено, когато граничи със злото, отколкото когато благоденства...
- Знаем ли дали ние самите не размисляме по-дълбоко за Бога през лошите си дни, отколкото през дните на радост, когато страдаме, отколкото когато се въздигаме? Разбира се, може да е вярно и обратното. Но защо трябва да е вярно /винаги/ обратното?А ако не е вярно обратното? Ако възхвала на Бога се дава и от нощта, чрез бедността и страданието на хората?
- Изобщо имаме ли основание да се съмняваме в истинността на действията на върховната справедливост, според която се устройва този свят?
...
Към финала си е разговорът ни с Дейна за злото и абсолютната правда. Темата е изключително болезнена и разговорът върви с известни прекъсвания в скайпа и от двете страни...

- Може би някога ще се срамуваме от днешните си тревоги и протести, когато видим как цялото творение - със светлата си и неосветената си страна, с несполуките и страданията ни е било предназначено за добро. Странно е, че дори и през светлите периоди на живота си твърде бавно осъзнаваме, че творението е добро и в този вид и че съществуването на злото е допустимо от Бога и не е безсмислено...
- Разбирам, че Бог е могъл да не допусне възникването на злото в света, имал е силата да го унищожи и след появата му. Не го е направил, за да не лиши човека от избор, от свобода, да не засегне достойнството му.
- Заради това Бог търпи злото, - твърдят много християнски мислители - а търпимостта към него се включва в Божия промислителен план. Но не само търпимостта, всичко - и грехът, и злото, се намира в обсега на Божиите действия и служи за изпълняване на Неговите цели.
- Добър урок за тази истина е библейската история за Йосиф. Поради завист Йосиф бил продаден от братята си на търговци на роби. Точно този акт послужил да се сбъдне Божият план. "Вие кроихте зло против мене - казва Йосиф на братята си - но Бог обърна това на добро."
Цялата история на човечеството свидетелства, че от злото в този свят Бог извлича добро.  

какво искаш да кажеш? Толкова текст ми е трудно да изчета, просто с малко думи, в резюме....ако може

Не се възгордявай. Нищо - не си заслужава несмирението.

Не си угаждай на сетивата.Телесата нямат памет за чистотата.

Не се превъзнасяй. Червей е човекът без милостта Божия.

Не унивай. Нима пътя ти не е записан в книгата на Живота?

Не скърби. Няма загуба -само Божието си е останало Божие.

Не се гневи. Разумът може на езика на сърцето да говори.

Не се задръствай от имане. Притежаваното винаги притежава имащия.

Не се отдавай на похот. Тялото - на Духа Свети храм е.

Ела Хикари

Не скърби. Няма загуба -само Божието си е останало Божие.

от стихосб. Молитвеник

Обикновено не пускам анонимни коментари.

Не cатана властва в света а Бог. cатана се домогва до Бога чрез страховете на хората. Само с молитвата си към Бога Човекът има силата да противостои на злото.

Възхищавам се на силата и вярата ти!:)

Ако нищо не си създал можеш ли да го дадеш другимо? Отговори си на въпроса защо Господ Иисус Христос го е прогонил този лъстивец... Може ли някой да ти даде нещо, което си е твое?

Не пиши името на низвергнатия с главна буква, ако искаш изобщо да ти пускам коментарите. Въпрос на уважение към моето лично пространство е. Ела Хикари