Постинг
25.04.2011 08:50 -
За името Господне..
Автор: elahikari
Категория: Политика
Прочетен: 377 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.04.2011 18:08
Прочетен: 377 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 25.04.2011 18:08
Баба Дейна и Ела Хикари са поканили млади хора от Червената къща, които проявяват интерес към фондацията на баба Дейна и искат да снимат филм за дейността й.
Случайно или не—разговорът потръгва по посока на това, какво е богоугодно и какво не според Баба Дейна.
Румяна: Ти си вярваща и си се върнала в България, за да помагаш на сираците, които навършват пълнолетие и тръгват в реалният живот без опора. Колко благородно!
Баба Дейна: Аз съм в България, защото през годините на демокрацията фондацията е направила много дарения и част от тях просто не са стигнали до предназначението си. Случвало ми се е да изпитвам безсилие и гняв заради човешката природа и да споменавам в разочарование името на Бога.
Ела Хикари: Не е достатъчно, че вярваме в истинският Бог и Му служим с цялата си душа и искреност—важно е и да изпитваме респект към името Му.
Баба Дейна: Когато се е случвало да изпитвам разочарование и гняв заради човешките слабости и съм пожелавала възмездие отправяйки думите си към Бога съм се опреквала сама—а ти какво направи, направи ли всичко, което е по`силите ти за да се изпълни Божията воля?
Румяна: И стигна до извода, че трябва да присъстваш лично, за да осъществиш контрол дали помощите и даренията наистина стигат до местоназначението си.
Ела Хикари: И това, но по същественото тук е личният пример. Защото Дейна не си губи времето в съдене и самосъжаление, нито упреква Бога за това, че търпи слабостите на хората, а се стреми с каквото е възможно—с личното присъствие и вдъхновение да запали искрицата на добрата воля във всеки, който се докосне до нея.
Баба Дейна: Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог...
Ела Хикари: Третата заповед.
Баба Дейна: Божието име представлява Божието естество. Бог е свят и Неговото име е свято. А това означава, че когато човек словесно или мисловно се докосва до това име, той влиза в съприкосновение с Неговата същност. Какво е оставил като закон Иисус Христос за християните?
Павлина: Да обичаме ближните си като себе си...
Ела Хикари: И ни е попитал “Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?”
Баба Дейна: Винаги когато поведението ни не се съгласува с вярата ни или делата ни противоречат на това, което говорим, тогава ние безмълвно хулим и изговаряме Божието име напразно...
Ела Хикари: Справедливостта предполага обективност и критичност към себе си. И тъй като основна част от човешкият живот са личните ни взаимоотношения с хората, основното ни внимание е насочено към оценките им за нашата личност.
Баба Дейна: Колко повече би трябвало да се замислим за Божията оценка на личност
та ни...Такова е себелюбието и пътят към многото грешки за всеки, който се счита за непогрешим. Няма излизане от този кръг на глупава наивност—характерна даже за изключително интелигентни хора. Щом не обичаме другите като себе си ` не чуваме Божият глас. А Той ни казва—Преди да съдиш другия, потърси своята вина.
Полина: Прост но велик съвет и преобръща всичко. Мярката за събитията, в които участваме изведнъж става справедлива.
Баба Дейна: И така—споменавайки Божието име аз си дадох сметка, че не съм направила всичко, което съм в състояние, за да помогна наистина в България. Защото трябва във всяко едно от действията си да проявяваме вярата си.
Ела Хикари: Третата заповед е единствената, която има едно важно допълнение, което неразбираемо защо се пропуска често в религиозните календари и богословската литература—”... Защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно”.
Румяна: Посланието е ясно—подчертава, колко е важна и строга тази заповед и каква отговорност носим когато не я спазваме...
Баба Дейна: Онова, което не подхожда на християнина е агресивността, войнствеността. Крясъците, заплахите, обидите, клетвите, презрителните забележки. Да се отдадеш на бунта и на кръвта, а не на вътрешната промяна и душевното спасение... Когато ми се е струвало, че разговарям с духовно ограни`
чен човек съм си напомняла, че вината не е негова. А и защо да смятам, че тъкмо аз ще му открия Божията истина? Може би това ще стане на друго място, в друг момент. Казвам го по отношение на тия, които крадат от сирашките и вдовишките помощи. Приех, че това че не постъпват християнски не е моя работа да съдя, че не съм способна да проникна в плана на неведомите пътища Божии. Бог е дух. Моята работа е да свидетелствам за Истината. т.е. за Иисус Христос. Всъщност Иисус не е говорил рязко с никого освен с фарисеите.
Ела Хикари: Наистина—Иисус е съчувствал на грешниците и на заблудените, даже на престъпниците. Простил е малодушието на учениците Си и отричането на Петър. Не е упрекнал и самият Юда. Дори хулите срещу Себе Си е простил.
Баба Дейна: Но не е проявил снизхождение към фарисейската надменност, към окарикатуреното им благочестие, основано на познаването на безброй формални задължения и ритуали.
Полина: Защото тези правила са плашили обикновените вярващи, хората не са били в състояние да ги запомнят и да проникнат в техният смисъл, и това ги е потискало, сковавало е искреният им порив да общуват с Бога.
Румяна: Така фарисеите са прогонили Бога от сърцата на хората и са окупирали неговото място.
Ела Хикари: В този смисъл баба Дейна много ясно разбира, че с присъствието си
прави много повече от това да контролира правилното разпределение на помощите...
Баба Дейна: А ето какво ще ви прочета в подкрепа на последните ни мисли...Отваря Библията и чете:
“На Моисеевото седалище са седнали книжниците и фарисеите. А вас нека не ви наричат рави, защото един е вашият Учител, а всички вие сте братя. И никого недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец—Небесният. И нека не ви наричат наставници, защото един е вашият Наставник—Месията. А по`големият между вас да ви бъде слуга. Защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен, а който се смири, ще бъде въздигнат”
Момичетата от Червената къща много смутено се поглеждат. Наистина не знаят какво да питат—очакванията им за хода на разговора са били съвършено различни. Баба Дейна разбира притеснението им и ги кани на гости на курабийки с чай в дома си. Там има цял кашон със снимки с децата от Домовете и с лекари от една от дарените болници, ще бъде добре да им ги покаже. Уговарят се за нова среща с усмивка.
Случайно или не—разговорът потръгва по посока на това, какво е богоугодно и какво не според Баба Дейна.
Румяна: Ти си вярваща и си се върнала в България, за да помагаш на сираците, които навършват пълнолетие и тръгват в реалният живот без опора. Колко благородно!
Баба Дейна: Аз съм в България, защото през годините на демокрацията фондацията е направила много дарения и част от тях просто не са стигнали до предназначението си. Случвало ми се е да изпитвам безсилие и гняв заради човешката природа и да споменавам в разочарование името на Бога.
Ела Хикари: Не е достатъчно, че вярваме в истинският Бог и Му служим с цялата си душа и искреност—важно е и да изпитваме респект към името Му.
Баба Дейна: Когато се е случвало да изпитвам разочарование и гняв заради човешките слабости и съм пожелавала възмездие отправяйки думите си към Бога съм се опреквала сама—а ти какво направи, направи ли всичко, което е по`силите ти за да се изпълни Божията воля?
Румяна: И стигна до извода, че трябва да присъстваш лично, за да осъществиш контрол дали помощите и даренията наистина стигат до местоназначението си.
Ела Хикари: И това, но по същественото тук е личният пример. Защото Дейна не си губи времето в съдене и самосъжаление, нито упреква Бога за това, че търпи слабостите на хората, а се стреми с каквото е възможно—с личното присъствие и вдъхновение да запали искрицата на добрата воля във всеки, който се докосне до нея.
Баба Дейна: Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог...
Ела Хикари: Третата заповед.
Баба Дейна: Божието име представлява Божието естество. Бог е свят и Неговото име е свято. А това означава, че когато човек словесно или мисловно се докосва до това име, той влиза в съприкосновение с Неговата същност. Какво е оставил като закон Иисус Христос за християните?
Павлина: Да обичаме ближните си като себе си...
Ела Хикари: И ни е попитал “Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?”
Баба Дейна: Винаги когато поведението ни не се съгласува с вярата ни или делата ни противоречат на това, което говорим, тогава ние безмълвно хулим и изговаряме Божието име напразно...
Ела Хикари: Справедливостта предполага обективност и критичност към себе си. И тъй като основна част от човешкият живот са личните ни взаимоотношения с хората, основното ни внимание е насочено към оценките им за нашата личност.
Баба Дейна: Колко повече би трябвало да се замислим за Божията оценка на личност
та ни...Такова е себелюбието и пътят към многото грешки за всеки, който се счита за непогрешим. Няма излизане от този кръг на глупава наивност—характерна даже за изключително интелигентни хора. Щом не обичаме другите като себе си ` не чуваме Божият глас. А Той ни казва—Преди да съдиш другия, потърси своята вина.
Полина: Прост но велик съвет и преобръща всичко. Мярката за събитията, в които участваме изведнъж става справедлива.
Баба Дейна: И така—споменавайки Божието име аз си дадох сметка, че не съм направила всичко, което съм в състояние, за да помогна наистина в България. Защото трябва във всяко едно от действията си да проявяваме вярата си.
Ела Хикари: Третата заповед е единствената, която има едно важно допълнение, което неразбираемо защо се пропуска често в религиозните календари и богословската литература—”... Защото Господ няма да остави ненаказан оногова, който изговаря името Му напразно”.
Румяна: Посланието е ясно—подчертава, колко е важна и строга тази заповед и каква отговорност носим когато не я спазваме...
Баба Дейна: Онова, което не подхожда на християнина е агресивността, войнствеността. Крясъците, заплахите, обидите, клетвите, презрителните забележки. Да се отдадеш на бунта и на кръвта, а не на вътрешната промяна и душевното спасение... Когато ми се е струвало, че разговарям с духовно ограни`
чен човек съм си напомняла, че вината не е негова. А и защо да смятам, че тъкмо аз ще му открия Божията истина? Може би това ще стане на друго място, в друг момент. Казвам го по отношение на тия, които крадат от сирашките и вдовишките помощи. Приех, че това че не постъпват християнски не е моя работа да съдя, че не съм способна да проникна в плана на неведомите пътища Божии. Бог е дух. Моята работа е да свидетелствам за Истината. т.е. за Иисус Христос. Всъщност Иисус не е говорил рязко с никого освен с фарисеите.
Ела Хикари: Наистина—Иисус е съчувствал на грешниците и на заблудените, даже на престъпниците. Простил е малодушието на учениците Си и отричането на Петър. Не е упрекнал и самият Юда. Дори хулите срещу Себе Си е простил.
Баба Дейна: Но не е проявил снизхождение към фарисейската надменност, към окарикатуреното им благочестие, основано на познаването на безброй формални задължения и ритуали.
Полина: Защото тези правила са плашили обикновените вярващи, хората не са били в състояние да ги запомнят и да проникнат в техният смисъл, и това ги е потискало, сковавало е искреният им порив да общуват с Бога.
Румяна: Така фарисеите са прогонили Бога от сърцата на хората и са окупирали неговото място.
Ела Хикари: В този смисъл баба Дейна много ясно разбира, че с присъствието си
прави много повече от това да контролира правилното разпределение на помощите...
Баба Дейна: А ето какво ще ви прочета в подкрепа на последните ни мисли...Отваря Библията и чете:
“На Моисеевото седалище са седнали книжниците и фарисеите. А вас нека не ви наричат рави, защото един е вашият Учител, а всички вие сте братя. И никого недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец—Небесният. И нека не ви наричат наставници, защото един е вашият Наставник—Месията. А по`големият между вас да ви бъде слуга. Защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен, а който се смири, ще бъде въздигнат”
Момичетата от Червената къща много смутено се поглеждат. Наистина не знаят какво да питат—очакванията им за хода на разговора са били съвършено различни. Баба Дейна разбира притеснението им и ги кани на гости на курабийки с чай в дома си. Там има цял кашон със снимки с децата от Домовете и с лекари от една от дарените болници, ще бъде добре да им ги покаже. Уговарят се за нова среща с усмивка.
С баба Дейна - на урок по толерантност -...
С баба Дейна - на урок по толерантност -...
за християнските ценности
С баба Дейна - на урок по толерантност -...
за християнските ценности
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
