С председателя на БАН акад. Никола СЪБОТИНОВ разговаря Анета Петкова

- Акад. Съботинов, с много фанфари беше прието БАН да се управлява от Съвет на настоятелите. Депутатите се похвалиха, че всички гласували единодушно за бъдещето на академията. И сега като отзвучаха тържествените слова, какво се случва при вас?

- В момента сме ангажирани със съставянето на Съвета на настоятелите и дори сега, когато разговаряме, тече избор за него.

Действително по отношение на БАН има спокойствие. Приемането на поправките в закона за академията и изтеглянето на законопроекта на депутати от ГЕРБ беше едно мъдро решение на министър-председателя. Стигна се до консенсус, който прекрати голямото напрежение. Рядко в българската политическа дейнствителност се стига до обща позиция по какъвто и да е въпрос. В този смисъл, аз като председател на академията съм щастлив, че всички парламентарни сили се обединиха около БАН.

- Чудесно. Вече ще си имате 16 настоятели началници, а пари?

- Пари нямаме. Има мълчание. Но се случиха няколко важни неща. Първо - запази се целостта на академията. Изключително важно! Помните, че идеята беше те да отидат към университети и министерства. БАН остава научноизследователски център, какъвто ни позна светът и какъвто ние искаме да бъде. Второ - запази се автономията. Това е също много важно, защото само независима институция може обективно да осигурява услуги на обществото, политиците, бизнеса, държавата. Трето. Съветът на настоятелите е съществена промяна в живота на академията. Това е мястото за диалог за решаване на важни проблеми като финансирането, за работата с работодателите, с министерства, с местната власт, с висшите училища, с европейските научни структури. Четвърто - академията и нейните институти ще се отчитат всяка година пред Народното събрание. От това какви отчети ще бъдат представени ще се решава какви пари да бъдат давани. Ще има обективна оценка.

До един месец трябва да се готови номинациите за съвета (в него влизат представители на министерства, учени, депутати и бизнесмени). Хранят се големи надежди, защото жизнено важният въпрос е този с финансирането.

- Какво настоятелството ще има повече от вас, че да осигури пари? Или вярвате, че участието на финансовия министър или на негов представител ще увеличи потоците от средства към вас?

-Държавата е определила бюджетна субсидия от 59,7 млн. лв на академията. Но тя стига само за 70% за фонд “Работна заплата”. Този бюджет може би бе направен, като се очакваше БАН да бъде закрита. Но новият закон ясно казва, че бъдещето ни е друго и сега трябва да се осигурят пари за изследователския център. Сега в институтите се работи с намалени заплати, с отпуски. Ще ви посоча един факт. Средната работна заплата в академията през 2009 г бе 628 лева, а сега е 490 лева. Подобно явление в сродните нам институции като вузовете няма. Ние сме единствените, които работят със силно редуцирана заплата. Оказва се, че и в рамките на цялата сфера, най-висококачественият потенциал е с най-ниско възнаграждение. Сега се надяваме, че това ще се промени.

- Едно от основните обвинения срещу вас бе, че не стопанисвате добре имотите си и не изкарвате достатъчно средства. Ще смените ли начина на управление на средствата си?

- БАН има собствени приходи, които за м. г. са в размер на 44 млн. лв. Тези пари идват по линия на фонд “Научни изследвания”, работата по оперативните програми, по международни проекти, договори за научни разработки, наеми и дарения. Само от наеми сме получили 4 млн. лв. Много държим на този приход, защото оттам си плащаме аварийните ремонти, които при нас се случват често, данъците, съдебните такси, а сега и международния членски внос. Защото м. г. не получихме пари за това и го прекратихме. Това ни изключи от списъците на международните организации. А не може страна на ЕС да се самоизолира. Финансовото състояние на академията продължава да е тежко. Най-силно се отразява на младите хора. Искам да споделя пред “Труд”, че академиците и чл.-кор, които получават пожизнени възнаграждения с решение на Министерския съвет, отделиха по 25% от тях и направиха фонд за младите (месечно между 80 и 100 лева от учен влизат във фонда). Сега очаквам диалог с финансовия министър. Надявам се, че няма вече да си пишем писма, а ще си говорим и ще решаваме проблемите.

- Каква беше ползата от всички реформи, които правихте - сливахте институти, съкращавахте хора, извикахте 40 учени от цял свят да ви пишат оценки - като сега пак ще си говорите за това?

- Ние сме единствената институция, която намали броя на институтите си, съкрати хора, намали администрацията. Общо за 2010 г намаляхме с 1000 души. Сега сме 6600 души. Институтите от 69 станаха 42. Обедини се адиминистрацията и са съкратени 250 бройки. Това са реални крачки и се надявам вече да не се спори дали има реформа при нас или няма.

- Институтите не бяха закрити, а обединени.

- Така е, институтите са окрупнени. Но какво означава това? Премахна се двойната администрация, прекрати се дублирането на тематики за работа. Вече няма институти, които да вършат едно и също на различни места. Не се купуват или поддържат едни и същи лаболатории, техника, не се дават пари за това. В същото време учените се обединяват в един проект, няма вече многотемие и разхвърляност. Вярно е, че в този процес на окрупняване се стремихме да запазим добрата наука. Не сме допуснали добрите научни колективи да бъдат разформировани. Продължихме реформата, като направихме атестация на всеки един от учените. Персонална оценка по предварително изработени и зададени критерии, сред които патенти, научна продукция, международни иновации. Голяма част от тях издържаха проверката, подредени са по една скала. Около 250 души не се справиха. Сега не можем да довършим реформата, защото са нужни пари за съкращения. Някои казват, че тези 250 души са малко. Но не бива да се забравя, че тук е концентриран най-високият научен потенциал на страната (в БАН работят 15% от учените в страната и произвеждат 60% от научната продукция на страната). Никой не изхвърля учени на улицата. Най-важното, което направихме, е, че променихме научната политика на академията. Преди тя бе за развитие на самата наука, на дисциплинен принцип - математика, химия, физика и т. н. Сега тя е наука за обществото. Направени са 9 научни направления.

- Как ще се финансират те: ще се определят от тях приоритетите на държавата или пак на всички поравно, или ще се издържат сами?

- С пари от държавата и по проекти. Държавата трябва да гарантира заплатите на учените. По проекти средства за труд или не се отделят, или са много малко. Проектите дават пари за конкретни задачи, но не се грижат за научния потенциал, за сградите, за материалните нужди. В този смисъл не може без участието на държавата. Иначе е все едно да плащаме за армия само когато има война.

Трябва да се промени и проектът за стратегия за развитие на науката. Сега той е направен без участието на БАН. Стратегията трябва да съхрани наукатата, както направи Румъния. Знаете ли, че там намалиха бюджета на тяхната академия с 3%, при нас - с 30%?! Трябва да се промени и схемата на финансиране на държавния фонд “Научни изследвания”, който е към образователното ведомство. Това е много важно.

- В този фонд наскоро избухна скандал, че парите са разпределяни по неясни схеми. Вашите колеги са кандидатствали там, да са ви подавали сигнали?

- Написахме писмо до министъра на образованието с молба да получим пълния доклад за случващото се. Искаме прозрачност, защото сега се говори за проектно финансиране, което държавата дава точно чрез фонда. Така че искаме да знаем как се дават тези пари. Не може да се финансира нещо, чийто резултат не води до нови знания, до нови научни постижения. Този въпрос пряко ни касае. Но там има проблем с администрацията, която управлява фонда. Чакаме отговор на министър Сергей Игнатов.

- Вие вече говорите ли си с него?

- Когато се налага.

ВИЗИТКА

Роден в Бургас през 1941 година.

През 1967-а завършва радиофизика в Софийския университет

1976 г. - доктор по физика на БАН

1992 г. - става доктор на физическите науки. Създава научна школа по лазери с метални пари, призната в света

1996 г. става зам.-председател на академията

2003 г. - избран е за академик

2008 г. - председател на БАН

Има 330 патента и е цитиран 600 пъти в световната научна литература.