Теодора Димова: Църквата означава общност

В последната си книга "Марма, Мариам" писателката Теодора Димова казва, че "рано или късно всеки човек се среща с Исус". И това е най-важната, всъщност единствено важната среща в живота ни. Казва още, че трябва да я очакваме, да сме готови за нея.

За Теодора Димова тези думи са осъзнат житейски избор, въпреки че сама се нарича "типичен представител на онези поколения българи, израснали в пълно религиозно невежество". Родена през 60-те години на миналия век, когато тоталитарният режим е в своя апогей, дъщерята на автора на "Тютюн" Димитър Димов смята, че именно насаждането и укрепването на това невежество е едно от най-тежките му престъпления. 

По думите й за вярата се говори трудно, тъй като лесно може да се изпадне или в дидактизъм  или в сълзливост, а и двете еднакво категорично отблъскват хората. И казва: "Осъзнаването на вярата е сложен и дълъг процес. Не можем да го приемем изведнъж, трябва постепенно, според силите си, на малки глътки, ден по ден, стъпка по стъпка. Една истина, която за едни изглежда самоочевидна, е трудно достъпна за други. Може да отнеме години, за да се проумее."

За Теодора Димова обратното на вярата е липсата на смисъл. И това е най-страшното. Защото тогава дали човешкият живот ще приключи на 17- или на 70-годишна възраст е все едно. Разликите са само в степента на умора и отегчение. "Всички сме невярващи или полувярващи, или астрологично вярващи, или вярващи "в нещо". Не точно в Бог, но "в нещо", описва различните лица, под които се проявява религиозността тя и продължава: "Нашата религиозност се свежда до това как точно да постим и в кой ден точно да месим козунаците. Православието се е свело до палене на свещи и в най-добрия случай – до целуване на иконите. Невежеството ни по отношение на вярата е обидно за самите нас."

А невежеството води след себе си "някаква мътилка Щайнер, Блаватска, Дънов, Бхагавад Гита, Рьорих, чакри, Дийпак Чопра, Ванга, ню ейдж, астрология, приложна психология и какво ли още не". Почти всичко, казва Теодора Димова, само не и православната вяра, църквата и съвременните богослови, като причините за това са много дълбоки и много тежки. По нейните думи най-сериозната от тях е, че църквата се е обезцърковила. Че е престанала да вярва на самата себе си. "Престанала е да има съзнанието за своя божествен произход. Или е злоупотребила с него. Или е свела това съзнание до ритуали, формалност, суеверие, киприанови молитви, мърморене, шаманизъм, джипове, ролекси, всички грозни неща", обобщава Теодора Димова.

Всъщност няма как проблемите, които са сковали обществото във всички негови нива, да не обхванат и самата църква. "По време на комунизма официалната църква подпомагаше или най-малко не се противопоставяше на режима и той й се отблагодаряваше по един или друг начин – с привилегии, лукс, спокойствие, привиден авторитет. Във висшия клир нещата не са се променили", откровена е Теодора Димова. И настоява, че за тези проблеми трябва да се говори отчетливо и ясно. Надеждата й е в малките действени, евхаристийни общности – в Казанлък, в Русе, в София, в Търново, във Варна. Според нея те се разрастват и увличат около себе си все повече хора.

"Християнинът развива ново, особено сетиво. То е свързано със сърцето му, с очите на сърцето му. И още – с осъзнаването на това какво е църква. А църква означава общност", отсича Теодора Димова.

Прочетох с интерес изреченото от тримата интервюирани, които познавам пряко или задочно. Дичев се обявява за агностик, но вярва в астрология. Това не е ли пар екселанс псевдорелигия или по-скоро старо прогнило суеверие?

Всички вярващи не могат и не трябва да бъдат поставени под един знаменател. В зависимост от характера, възпитанието, знанията си те възприемат вярата по различен начин. Едни остават на битово-фолклорно ниво с яйцата и козунаците, чиято същност е имитационна магия. За тях Бог е чужд. Други смятат, че угаждат на Бога с молитви и служби. За тях Бог е страх. Трети са надхвърлили и този етап - за тях Бог е постоянно мистично присъствие, постигано чрез медитация и екстаз. За тях Бог е любов. Както се казва на руски, "умному довлеет".

Христос воскресе! -
http://archiman.livejournal.com/


_____

Вярата е нещо лично, верно е. Но вяра, без да работиш за нея е нищо! А се иска много малко - да спазваш Мойсеевия закон (10-те божи заповеди) и тези дадени ни от Исус! Първата от които е: обичай Бога с цялото си сърце и душа и по същия начин обичай ближния си! Съседа си. И прощавай грешките им. За това до тук, нямаш нужда от черква и свещеник! Те са нужни ако искаш служба, тя трябва да се върши от оторизирана (ръкоположена) личност. А ако тези личности не ти харесват, прочети Матей 23. Цялото Источноправославие се крепи на личността Кръсник. Ако комунизма не успя да разбие черквата, разби системата - кръсника. Той е отговорен за тебе, за духовното и физичеко развитие, за мястото ти в обществото. Навремето при нужда от гаранция не са питали кои са майка ти и баща ти, а кой ти е кръсник!!! Светото кръщене е завет с Бога да Му пазиш заповедите и да вървиш в пътищата Му. Ако искаш света около тебе да се промени, започни от себе си... Казвам го от личен опит!