Отец Стефан Стефанов: Българската православна църква има неизпълнен дълг към обществото

Отец Стефан Стефанов от храм "Свети Николай Чудотворец" в Русе не се вписва в обичайния образ на български духовник, който сме свикнали да срещаме. Той не говори с неразбираеми за повечето хора църковни текстове, а с думи, близки до обикновения човек. Ролята му в храма не се изчерпва с вечерната проповед, а се състои преди всичко в откровени разговори с всички, които търсят подкрепа и отговори. 

Отец Стефан разказва, че хората идват в храма най-често със съвсем конкретен проблем и когато усетят истинската духовност, стават част от църквата. Той дава пример с жена, която наскоро го посетила, защото по думите й "нищо не й вървяло". Отец Стефан й обяснява, че няма как да се пребори с тези свои проблеми, като научи няколко молитви наизуст, Казал й, че духовният живот може да съществува само ако я има постоянната жива връзка с Бога. Затова и когато правят кръщавания, в "Свети Николай Чудотворец" обясняват какъв е техният смисъл - за да може ритуалите да не се превръщат във формални обичаи, които от суеверие или навик трябва да бъдат направени.

Интересно е, че повечето членове на общността на "Свети Николай Чудотворец" са хора от нерелигиозни семейства - отец Стефан ги описва като млади, образовани и активни хора, които търсят истинската вяра и участват активно в богослужението. "Хората имат нужда от автентичната духовност на евангелието, а не от формални ритуали, имат нужда да чуят проповед, която да отговори на техните житейски въпроси, и то не само на екзистенциалните, но и на актуалните въпросите на деня", смята отец Стефан. Той е категоричен, че "човекът има нужда от почтена духовност, а не от шарлатания или от шарения".

Българската православна църква обаче (поне на най-високо ниво) като че ли е абдикирала от тези си функции - да приобщава, да помага на хората да се справят с проблемите си, да ангажира обществото във важните дебати за живота, смъртта, смисъла. Отец Стефан се съгласява с тези обвинения и дори вижда неизпълнен дълг на Българската православна църква към обществото заради липсата на богословие и църковен живот на високо ниво. Според него това до голяма степен е непреодоляно наследство от комунизма, когато църквата е била целенасочено изолирана от обществения живот и функционирането й принудително се е свеждало до формални ритуали. "Разочарованието на хората от църквата е пряк резултат от индиферентността на клира, чието безсърдечие и безпросветност силно отблъскват, и то най-вече хората, които имат по-високи духовни критерии. И след като те са отблъснати, в църквата остават тези, които се задоволяват с фолклорното, с ритуалното", откровен е отец Стефан.

За да преодолеят този дефицит, в храма "Свети Николай Чудотворец" организират конференции и канят водещи богослови и автори, които изнасят беседи, проповеди, представят свои книги. Организират и литургии за хора с увреждания, за деца, лишени от родителска грижа. "Но най-вече наблягаме на истинските братски отношения в общността, наблягаме на това да бъдем жива общност", казва отец Стефан. Той дава пример с това, че често след служби се събират да пият кафе и да си говорят. Според него това сплотява хората и не ги прави просто анонимни посетители на храма, както е на много други места.

Според отец Стефан дори и да има някакво възраждане на вярата, "то е в много по-малки мащаби, отколкото бяха очакванията, защото нашата православна църква се оказа богословски неподготвена да живее в условията на свобода". Така се появяват разколи, фундаменталистки старостилни течения, както и едно суеверие, което според отец Стефан наблюдаваме в най-голям мащаб на Цветница – "вяра, сведена до върбовата клонка".

Отец Стефан има репутация на сериозен човек не от вчера. Преди 21-22 години ако не се лъжа той беше един от основателите на русенската организация на СДС. Човекът винаги е имал позиция различна от тази на ДС синода на дядо ви Максим. Жалко наистина но е съвършено прав в това което е казал в интервюто си. Ирония е как православната ни църква 500 години е удържала българския дух по време на т.нар. "турско присъствие - според лекето Доган" и как 50 години червен атеизъм са успели да я превърнат в жив труп. Съгласен съм и с това че вече не е време православната църква да е слята с държавата, но е вярно и това че чрез действията си тя трябва да е пример за морал, милосърдие, обществена ангажираност и просветеност за всички нас.