gullwing

 

Не знам дали нарочно или случайно, но авторките са събрали трима души, които говорят за три различни неща - за вяра, за религия и за църква.
Вярата е индивидуална, тя не може да бъде премахната или насадена насила. Религията е посоката на вярата. Дали е насочена към дървета, слънцето или някое върховно същество зависи единствено от нивото на развитие на самото общество. А църквата е организация на тези, които се самообявяват за платени посредници между човека и неговото божеството.
Смесването на вярата, религията и църквата в едно е вечната, фундаменталната манипулация, която извършват тези посредници. Те са правили и правят това с една единствена цел – власт над вярващите. За това обожават да наричат ритуалите си "духовност".
Съвременната европейска държава, за разлика от феодалната, не се нуждае от църквата като елемент от властта. Премахването на този самозван посредник е гигантската крачка в човешкото развитие. Тази промяна преобрази Западна Европа, но много по-малко повлия върху нейната източна, православна част. Някой знае ли държава, която да е едновременно високо развита и православна?
Днес в тези източноевропейски държави, които са възприели западния модел, православните църкви са пред катастрофален проблем. Държавата, този вечен работодател, вече не се нуждае от техните услуги! Докато при Русия ситуацията е обратна. Властта затрупва църквата с внимание, пари и имоти. Църквата с благодарност и възторг й отвръща с вярна и всеотдайна служба. И най-вече говорят за Духовност...

 

Пешката

 

В центъра вече не е общността, която се направлява от пастора, от наставника, а потребителят, който се ръководи от собствените си желания ------- Ето това е разковничето гн Дичев! Всички проблеми на човека идват от там че той се е самопровъзгласил за един вид персонален бог - той казва какво е право и какво е грешно - но защо ли още се чувства духовно празен???

Oт падението насам ние смо откъснати от Бог и съзнателно или несъзнателно търсим път обратно към него - как иначе да си обясним вграденото чувство за добро и лошо в нас?

Този дефицит на духовност не е от вчера и не можем да обвиняваме никой освен себе си! Трябва да се вгледаме в себе си и да открием грешките които ни отдалечават от Господ - Покаяние е точната дума!

Starsky

 

Много хубаво сте повдигнали темата! Що не поканите някой път и Калин Янакиев?
Та, каква е причината за настоящата липса на духовност в българското общество? Държавата и църквата са ролеви модели за населението. Когато в последните 60 години тези ролеви модели са демонстрирали и налагали непрестанно двуличие, лъжа, грабеж, безхаберие, малодушие и прочие, няма защо да се чудим на резултатите. Остатъчният морал и чувството за мярка в по-старите поколения си одите заедно с тях.
Затова винаги много се ядосвам и силно протестирам, когато чета статии, в които българското население е несправедливо обвинявано в изконна любов към простотията. Българският народ е жертва на пълния разпад на основни обществени структури. Никое общество не може да издържи на подобна атака и е несправедливо и цинично да прехвърляме цялата отговорност на обикновените хора!

 

До коментар [#1] от "gullwing":не си съвсем прав драги, православието от край време (тръгнало е от България, между впрочем) се практикува по исисхастки, вярващият САМ търси БОГ и с при усилена МОЛИТВА и ВГЛЪБЯВАНЕ се опитва да постигне единение с БОГ ...
МИРЯНИНЪТ търси Църквата, не тя него ....
детайли тук например http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B7%D1%8A%D0%BC
-------------------------
Това което споделят тримата си е българска форма на лютеранизъм ЦЪРКВАТА и МИРЯНИТЕ да решават земните дела по Божиму, не че нещо лошо има в това, напротив, много полза имат хората в протестантският свят (САЩ, Англия, Холандия) но не се практикува у нас последните 600 години.....


_____

Религията и по спецално ортодоксалното християнство е енигма, която не всеки може да си позволи, но всеки бимогъл да докосне и почуства.

Но червената кървава ръка отказа това човешко право и пресече тази възможност на десетки ако не и на стотици милиони човешки същества.

Приемайки върху себеси всички рискове за съществуванието и живеенето. От това по-голямо нахалство и дебелоок лъжлив цинизъм не съществува. Това е духовен разврат, нещо засягащо корените на съществуването на човека като мислещ био вид. Та и в милата ни Родина благодарение на изкуственото обожествяване на псевдофилософи, подражатели и безидейни преставители на чисто прагматични дейности, каквито са кражбата, насилието и ежедневната лъжа и демагогия, облечени в откровенна простащина, докараха НЯКЪКВО ФОРМАЛНО ОТНОШЕНИЕ изискващо дори и минимален мисловен и философски процес в материята помещаваща се в часта от тялото им наречена глава. Това и доведе до днешните качествени изменения на живота, предизвикани от поколенчески натрупаните комуноидни безотговорни и безпочвени идеологеми, в което няма нищо неестествено. Горе гледам мненията на отец Стефан и преподавателя Дичев и двамата са абсолютно прави, но не оговарят на Основният Въпрос - Защо това е така? А констатациите и изводите са ясни като бистрата светена вода.

Оговорът е един и той е висторията на българското ортодоксално православие, което стои винаги плътно и зад управляващите, каквито и да са те. ВИНАГИ "ПЛЪТНО" И "ЗАД", НО НЕ КАКТО БИ ТРЯБВАЛО "ДО" И "ПРЕД" Това е една неписана традиция поставена от Княз Борис Първи с покръстването на прабългарските боляри в християнската религиозна уния.

СТРАХЪТ и ПОКОРСТВОТО е ръководил и ръководи БПЦ във всичките и действия и поведение особенно в последните 66 години и неразкриването на двуличната и същност след промените довеждат до тази голяма противоречивост и несъстоятелно поведение на една гузна съвест.

До коментар от "boby1945":

Струва ми се, че има много истина в това, което си писал. Само 1 допълнение - исихазмът, особено в България, се е развил на здрава богомилска почва. А тя е толкова дълбоко залегнала в душата на българина, че докато е в България, няма мърдане.
Интересно е, че повечето българи, които излязат от страната за по-дълго време, и не са в затворени български общности в чужбина, за по-малко от 1 поколение се лишават от богомилските/исихастките си "основи" и бързо възприемат новости. Значи все пак духовното си стои и дебне в мрака.

_____
Дяволът казва една малка истина, за да разпространи една голяма лъжа.

До коментар от "motochristo":доколкото знам Патриарх Евтимий е виден исихаст и е живял през 14 век.
Докато богомилите са се пръкнали по Македония и Тракия през 10 век под натиска на изгонени от Византия арменци и сирийци виж тук http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8
Както и да е исихазмът и днес движи нашата църква и не само нашата....