1
1:1 Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски,
1:2 за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума;
1:3 за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота;
1:4 да се даде на прости разумност, на юноша - знание и разсъдливост.
1:5 Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети,
1:6 за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки.
1:7 Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране;) само глупци презират мъдрост и поука.
1:8 Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си,
1:9 защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти.
1:10 Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй;
1:11 ако кажат: "дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина,
1:12 жив да го погълнем, както поглъща преизподнята, и цял като слизащия в гроб;
1:13 да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка;
1:14 ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни", -
1:15 синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им,
1:16 защото нозете им тичат към зло и бързат кръв да проливат:
1:17 не напразно се разпъва мрежа пред птици.
1:18 Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душите си.
1:19 Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил.
1:20 Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите;
1:21 проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти говори своята реч:
1:22 "докога, невежи, ще обичате невежеството? Докога буйните ще се наслаждават с буйство? Докога глупците ще мразят знанието?
1:23 Обърнете се към моите изобличения; ето, аз ще излея духа си върху вас, ще ви явя думите си.
1:24 Аз виках, а вие не послушахте; простирах ръка, но нямаше кой да внимава;
1:25 и вие отхвърлихте всички мои съвети, и изобличенията ми не приехте.
1:26 Затова и аз ще се насмея на вашата гибел; ще се порадвам, кога ви ужас нападне,
1:27 кога ви нападне ужас като буря, и беда като вихър мине над вас, кога ви постигне скръб и утеснение.
1:28 Тогава ще ме викат, и аз не ще чуя; от сутрин ще ме дирят, и не ще ме намерят.
1:29 Задето намразиха знанието и не избраха за себе си страха Господен;
1:30 задето не приеха моя съвет и презряха всичките ми изобличения,
1:31 затова те и ще ядат от плодовете на своите пътища и ще се насищат от своите замисли.
1:32 Защото невежите ще ги убие тяхното упорство, а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност;
1:33 но който слуша мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло."
Да измолим покаяние пред Кръстителя
Папа Бенедикт ХVІ: Няма любов в интернет