Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05.2011 07:47 - ЕС може да отвори трудовия пазар за България по-рано
Автор: elahikari Категория: Политика   
Прочетен: 503 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 02.05.2011 07:58


Мобилността като решение за европейската безработица image Подобряване на капацитета на службите по заетостта ще позволи и намиране на най-подходящите работници. Ласло Андор, европейски комисар по заетост, социални въпроси и социално приобщаване   image   Първи май дълго време е бил асоцииран с честването на празника на труда. Денят на труда напомня за борбите и победите на работниците в целия свят за подобряване на условията на работа. В нерадостната икономическа и социална ситуация, в която се намира понастоящем голяма част от Европа, този празник е още по-актуален.

 

На Първи май тази година се отбелязва също така седмата годишнина от най-голямото разширяване в историята на ЕС. През тази година ще бъдат премахнати някои от последните все още съществуващи пречки пред свободното движение на работници. От 1 май държавите от ЕС-15 вече няма да могат да налагат ограничения за работници от държавите от ЕС-8, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. Работниците от Унгария, Чешката република, Словакия, Словения, Полша, Латвия, Литва и Естония ще бъдат свободни да си търсят работа в повечето от държавите членки. Това е добра новина.

 

През 2004 г. ограниченията помрачиха радостта от присъединяването за много хора в ЕС-8, тъй като в ЕС-15 се ширеха опасения, че един

 

отворен европейски пазар

 

би бил заплаха за заплатите и работните места, ако на работниците от държави като Полша и Чешката република се даде право на работа.

 

Докладите, изготвени от Европейската комисия през 2006 и 2008 г., обаче показаха, че миграционните потоци от изток на запад са имали по-скоро голям положителен ефект за ЕС-15, особено за онези държави, които отвориха своите граници без никакви ограничения. Новодошлите работници не изместиха местните от трудовия пазар. В действителност тези нови работници запълниха нишите на този пазар. Те не влошиха безработицата и не обремениха социалните услуги. Гражданите от „новите“ държави членки представляват само 0,7% от населението в работна възраст в „старите“ държави членки. Цифрата на мигрантите от държави извън ЕС е много по-висока - близо 6%.  

 

Отворените трудови пазари спомогнаха също за намаляване на недекларирания труд

 

и опасенията от социален дъмпинг не се оправдаха. Заплатите на местните работници за периода 2003-2007 г. продължиха да растат както в страните, от които тръгва миграционният поток, така в страните, към които е насочен. Опитът показва ясно, че хората отиват там, където има свободни работни места. Трансграничната трудова мобилност се саморегулира и намалява по време на спад в икономиката.

 

Но отпадането на ограниченията през 2011 г. в условията на икономическа криза може да породи и смесени чувства. Когато все повече граждани се затрудняват да свързват двата края всеки месец, призивите за протекционизъм намират по-широк отзвук. И въпреки че сега всички държави трябва да отворят своите трудови пазари за държавите от ЕС-8, Румъния и България може и да трябва да изчакат до декември 2013 г.

 

Финансовата криза беше тест за „социална“ Европа. Въпреки икономическия трус през последната година в рамките на стратегията „Европа 2020“ Европейският съюз си постави амбициозни цели за увеличаване на броя и качеството на работните места и за борба с бедността.

 

Но възстановяването е крехко, търсенето на работна ръка не се е увеличило значително и несигурността, произтичаща от кризата в еврозоната, обезкуражава инвеститорите. За младите хора е особено трудно да намерят своята първа работа, а по-възрастните работници са изправени пред предизвикателството да останат по-дълго на трудовия пазар.

 

Въпреки всичко това мобилността е част от решението на проблема с европейската безработица. Това ключово съображение е в основата на водещата инициатива на ЕС „Младежта в движение“. Трябва да помислим и какво трябва да се направи за управлението на мобилността, така че да се постигнат най-добри резултати както в държавите, от които тръгва миграционният поток, така и в държавите дестинации.

 

В държавите източници на миграционния поток трябва да бъдат положени усилия и да се разработят стратегии, които да гарантират, че мобилността е двупосочна

 

Необходимо е да се оцени потенциалният риск от изтичането на работна ръка, особено на медицински кадри и специалисти в ИКТ. Движението на квалифицираните работници трябва да има циркулиращ характер, така че те да се връщат в страните си с ценни знания и опит, с които по-късно да допринесат за развитието на местната икономика и общество. За да се избегнат проблеми е важно също така да се активизира социалният диалог в новите държави членки на ЕС и да се разработят най-добри политики за заетостта чрез ангажирането на всички заинтересувани страни. Въпреки че в някои приемащи държави все още има известно недоволство от „прилива“ на работници, вече трябва да се подготвим за недостиг на квалифицирана работна ръка в различни сектори и професии (инженери, майстори-занаятчии, лекари и т.н.). Европейската комисия може да работи заедно с държавите членки за подобряване на капацитета на нашите служби по заетостта за търсене и намиране на най-подходящите работници. В неотдавнашните дебати за мобилността също бе подчертано, че минималната заплата може да бъде добър инструмент и в държавите, в която тя не е била официално въведена. Също така ако следващият период доведе до положителен опит, крайните срокове за Румъния и България могат да бъдат преразгледани.

 

В деня на труда трябва да подчертаем, че възможността за работа и учение в друга държава членка е един от крайъгълните камъни в градежа на Европейския съюз. Това е фундаментално право и свобода, което допринася и в борбата срещу безработицата.

 

Ако искаме заедно да постигнем целта за 75% заетост до 2020 г., трябва да се възползваме от всяка възможност, с която разполагаме. . Митът за полския водопроводчик се стопи Идат ли още евтини работници? "Полският водопроводчик" се превърна в нарицателно за дъмпинг на заплати от Източна Европа. От 1 май падат бариерите на германския трудов пазар за някои източноевропейци. Българите не са сред тях. Какво се променя?

 

Гражданите на осемте източноевропейски държави, които влязоха в ЕС през 2004-та, а именно: Полша, Чехия, Словакия, Словения, Унгария и трите балтийски републики, от 1 май т.г. ще могат свободно да се трудят в ЕС, без да се нуждаят от разрешително за работа.

 

Най-важният въпрос, който безпокои мнозина в Германия, е колко трудещи се от Източна Европа ще дойдат след 1 май. Институтът за изследване на трудовия пазар и професионалното развитие в Нюрнберг предполага, че ежегодно към Германия ще пристигат към 100 000 кандидати за работа от Източна Европа.

 

В строителството вече бяха въведени минимални надници

 

В Германия недостига работна ръка

 

До 2020 се предполага, че броят им ще бъде между 600 000 и 900 000. Германската министърка на труда Урсула фон дер Лайен въпреки това не очаква дъмпинг на заплащането: "У нас не достига не работа, а работна ръка и този недостиг ще се засили през идните години допълнително", казва тя.

 

Същевременно признава, че повод за известни опасения има в сектора на ниските заплати, поради което правителството предприело предпазни мерки, като въвеждането на минимални заплати в отделни браншове, например в строителството.

 

В Австрия предполагат, че общо между 20 000 и 25 000 ще пристигат на година от Източна Европа. Австрийският министър на труда Рудолф Хундсторфер наскоро обясни, че не очаква драматичен прилив на чужда работна ръка, защото източноевропейските работници просто вече са в Австрия.

 

И в момента 10% от работните места в източната провинция Бургенланд са изцяло в унгарски ръце. Същото е положението във Великобритания и Ирландия, които първи либерализираха своите пазари за източноевропейци. И там не се оправдаха първоначалните мрачни прогнози за дъмпинг от Източна Европа.

 

Застрашен е най-вече секторът на нископлатения труд

 

Някои работни места ще излязат "на светло"

 

В Германия дори очакват известен отлив от черния пазар на труда поради либерализацията за източноевропейците. Интересна е и друга тенденция: пазарът за квалифицирани вече не е така привлекателен за мнозина от чужденците.

 

Полски лекари, инженери или занаятчии междувременно предпочитат да си търсят работа в Швеция, Швейцария или Норвегия, където условията за работа и заплащането са по-добри от германските.

 

Повече шансове на германския пазар могат да очакват предимно нискоквалифицираните аботници. .



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elahikari
Категория: Политика
Прочетен: 1819704
Постинги: 2299
Коментари: 1477
Гласове: 1565