Работници берат аспержи край баварския град Хоенварт
На 1 май Германия и Австрия отвoриха трудовите си пазари за страните от Източна Европа, присъединили се към ЕС през 2004 г. Двете държави до последно пазеха и без това дефицитните си работни места за местни хора, но според правилата в ЕС седем години след присъединяването работници от ЕС-8 (Чехия, Словакия, Словения, Полша, Унгария, Литва, Латвия, Естония) трябва да могат свободно да търсят реализация в рамките на блока. За българи и румънци трудовите пазари ще се отворят след 1 януари 2014 г.

Нашествието ще започне със 100 хиляди

Икономически институти очакват още първата година наплив от около 100 хил. имигранти от Източна Европа, а до края на втората – 800 хил. души. След това според експертите притокът ще намалява, както се случи във Великобритания, която отвори пазарите си далеч по-рано.

 

В някои страни в Източна Европа безработицата е двойно или тройно по-голяма в сравнение с Германия, а пък икономиката е доста по-нестабилна. Очаква се много източноевропейци да намерят работа в германски провинции близо до границата като Бавария, Саксония, Бранденбург.

Така те ще получават германската си заплата и ще имат възможността да се връщат често до родината си и да вливат парите там. Наемите в градове като Хамбург и Мюнхен са много високи, а работните места в здравеопазването и грижите за възрастни хора, накъдето се насочват трудовите имигранти – едни от най-ниско платените.

Според Германския институт за изследване на пазара на труда и заетостта в Нюрнберг вълната от имигранти ще се усети най-вече в сектори като спедицията, хотелите и ресторантите, както и при търговията, където няма определено минимално възнаграждение. Така работодателите биха могли да се възползват и да плащат по-малко на чужденците, а от това потърпевши ще бъдат именно германците. Затова и все по-голяма става подкрепата за синдикатите, които настояват праговете на заплащане да бъдат подновени със закон. Профсъюзните говорят дори и за дъмпинг на заплатите.

Притеснения и надежди

Според последното проучване на Института за маркетингови изследвания GfK около 70% от германците считат потенциалните имигранти за заплаха, че ще отнемат работните им места заради готовността да работят за по-ниски заплати. Страхът от имигрантската вълна е най-осезаем именно в бившата Източна Германия.

Правителство, бизнес и експерти обаче са на различно мнение. Германия отдавна изпитва дефицит на квалифицирана работна ръка и кабинетът на Ангела Меркел призна, че федералната република ще се нуждае от близо половин милион чуждестранни работници, за да запълни тази липса.

Бизнесът в Германия очаква имигрантите като възможност и за набиране на квалифициран персонал, но компаниите са донякъде скептични. Основната причина за това е, че много лекари, инженери и специалисти от Полша и Чехия например отдавна са напуснали родните си страни и работят във Великобритания, Ирландия или Швеция.

Още с влизането в ЕС през 2004 г. много източноевропейци заминаха за тези държави, а две години по-късно трудовите си пазари отвориха и Испания, Португалия, Финландия, Гърция и Италия. Други страни от ЕС допускаха чужденци при липса на квалифицирана работна ръка в определени сектори, но само Германия и Австрия до последно пазеха свободните си работни места.

"Това имаше и друг ефект – през 2004 г. 60% от източноевропейските имигранти искаха да дойдат да работят в Германия. Сега този процент е едва 23 на сто", казва Херберт Брюкер от Института за изследване на пазара на труда и заетостта пред "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

"1 май няма да бъде стартът на масовата имиграция", твърди Кристоф Шмит, ръководител на Института за икономически изследвания. Според него очакваният приток на чуждестранни работници няма да е достатъчен, за да покрие нуждата от квалифицирани специалисти. "Не става така – отваряме вратите и специалистите идват", твърди Шмит.

Има вероятност обаче имигрантите във Великобритания и Ирландия да обърнат поглед към континента основно заради лошите икономически условия в Обединеното кралство и най-вече в Ирландия, смята седмичникът "Ди цайт". Там безработицата сред имигрантите възлиза на 18%, сред ирландците този дял е 12 на сто. Ако прогнозите на икономистите се сбъднат, нивото на безработицата в Германия ще се вдигне най-много с 0.2 процентни пункта, заплатите ща паднат с 0.4 пункта, а БВП на глава от населението ще нарасне с 0.2 на сто, е предвиждането на Херберт Брюкер.
 
Според експертите от Института за изследване на пазара на труда и заетостта може да възникне и конкуренция между вече установените в Германия чужденци и новодошлите. Така безработицата в страната може да нарасне в краткосрочен план, докато "новите" бъдат интегрирани.

По принцип имигрантите в Германия взимат с 20% по-ниски заплати, безработицата сред тях е двойно по-висока от тази сред германците. Според "Ди цайт" исканите механизми като въвеждане на минимална заплата или равни възнаграждения няма да повлияят кой знае колко. Затова според Брюкер Берлин трябва да инвестира в интеграцията на имигрантите.

Плюсовете Според списание "Шпигел" вълната имигранти може да подпомогне възникването на нови индустрии. Така например новите инженери могат да разработят нова машина, която от своя страна да е обслужвана от други хора – това означава верига нови работни места. Освен това, както показа опитът на Великобритания, Ирландия и дори Швеция, младите чуждестранни работници "подмладяват" нацията и пълнят осигурителните каси.

"Има глобална конкуренция за тези квалифицирани хора. Германия определено изтърва шанса си да привлече необходимите специалисти на нейния трудов пазар", твърди Улф Рине от частния Институт за изследване на заетостта пред "Дойче веле". Иронията е, че ограниченията, които трябваше да предотвратят наплива на нискоквалифицирана, евтина работна ръка, попречиха на професионалистите, а и направиха малко, за да спрат имигрантите, които намираха вратички в закона, като работеха като самонаети, коментира "Дойче веле".

Така например Баварското икономическо сдружение и сдруженията на работодателите в сектора на металообработването и електричеството търсят служители от  Чехия, Полша, Унгария и Словакия чрез интернет. На специален уебсайт те могат да се информират на родния си език за условията, да изпратят автобиографията си и да получат предложение за работа.

"Изненадващо, но моментните ефекти ще бъдат минимални. В дългосрочен план обаче ще има положителен ефект върху икономиката", казва Йоахим Мьолер, директор на Института за изследване на трудовия пазар към социалното министерство, пред "Ройтерс". Според икономистите от института в Нюрнберг имигрантите ще помогнат германската икономика да отбележи ръст от 1.5 процентни пункта до 2020 г.