7
  ^7:1 Синко, пази думите ми, и скрий в себе си заповедите ми. (Синко, почитай Господа, - и ще се укрепиш и, освен от Него, не се бой от никого.)
  ^7:2 Пази заповедите ми, и ще живееш; пази и учението ми, като зеницата на очите си.
  ^7:3 Вържи ги на пръстите си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си.
  ^7:4 Кажи на мъдростта: "ти ми си сестра!" и наречи разума твой сродник,
  ^7:5 за да те пазят от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си.
  ^7:6 Ето, веднъж гледах от прозореца на къщата си, през моята решетка,
  ^7:7 и видях между неопитните, забелязах между младежите един неразумен момък,
  ^7:8 който прекрачваше стъгдата близо до нейния ъгъл и който вървеше по пътя към нейната къща,
  ^7:9 по здрач, когато се свечеряваше, в нощната тъмнина и в мрака.
  ^7:10 И ето, насреща му жена, натруфена като блудница, с коварно сърце,
  ^7:11 бъбрива и необуздана, нозете й се не спират вкъщи:
  ^7:12 ту на улицата, ту по стъгдите и при всеки ъгъл залага примки.
  ^7:13 Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му думаше;
  ^7:14 "мирна жертва имам: днес изпълних оброците си;
  ^7:15 затова и излязох насреща ти, за да те подиря, и намерих те;
  ^7:16 с килими украсих леглото си, с разноцветни платове египетски;
  ^7:17 спалнята си накадих със смирна, алой и дарчин;
  ^7:18 дойди, ще се опиваме с нежности дозори, ще се насладим с любов,
  ^7:19 защото мъж ми не е у дома: той замина на дълъг път;
  ^7:20 кесия сребро взе със себе си; ще си дойде дома към пълнолуние."
  ^7:21 С многото ласкави думи тя го увлече, с мазните си уста го завладя.
  ^7:22 Веднага той тръгна подире й, както вол отива на клане (и както псе - на верига), както елен - на изстрел,
  ^7:23 докле стрела не прониже черния му дроб, както птичка се хвърля в примка и не знае, че тя е за нейна гибел.
  ^7:24 И тъй, деца, слушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.
  ^7:25 Да се не отклонява сърцето ти в нейния път, не скитай по пътеките й,
  ^7:26 защото тя мнозина е свалила ранени, и мнозина юнаци са убити от нея:
  ^7:27 нейният дом е път за преизподнята, който слиза във вътрешните жилища на смъртта.