Постинг
04.05.2011 16:59 -
Георги Наков: Най-важното за банатските българи е България да присъства колкото е възможно повече в живота им
Почетният консул на България в Румъния Георги Наков Агенция “Фокус”.
Фокус: Г-н Наков, каква е ролята и дейността на почетното консулство в Тимишоара?
Георги Наков: Това е първото почетно консулство на Република България в Румъния. То бе открито в Тимишоара, защото този град представлява значителен интерес за Република България. Първо тук живее най-старата запазена българска диаспора. Това сме ние банатските българи с най-голямото село – община Стар Бешенов, където живеем около 3000 българи от 4000 души население. Освен нашето село има доста банатски българи по градовете и по други селища, където има компактни маси българско население. Но това не е единственият повод да бъде тук открито почетното консулство. Най-важната е икономическата причина. Малко души знаят, че през последните три години стокооборотът между България и Румъния се е увеличил осем пъти и достигна 2,8 млрд. евро. Но само малка част от тези пари излизат от Банат, чиято столица е град Тимишоара. Банат е цялата западна част на Румъния. Консулският район обхваща освен Тимиш – централния окръг на Банат, окръзите Арад, Караш Северин и Хунедоара. Целта е да се създадат условия за развитие в много по-високо темпо на тези икономически и търговски отношения, така че Банат, която е втората по-развитие област след столицата Букурещ, да произвежда за България и Румъния, това, което е в състояние да произвежда. Освен това през този район има значителен транзит на български граждани, които пътуват към Западна Европа. Този транзит ще се увеличи с изграждането на моста между Видин и Калафат, който предстои да бъде открит през следващата или по-следващата година по мои данни. Освен това има доста български граждани, които пребивават в Тимишоара, повечето от които произхождат от нашата диаспора на банатските българи. Първата задача на почетното консулство е да се създадат по-бързо развитие на икономическите отношения между тази област – Западна Румъния и България, по-благоприятни условия за бизнес средата – създаване на контакти между български и румънски бизнесмени от моя консулски район. Второто е оказване на консулска помощ на всички български граждани, които или живеят тук или минават през района. Естествено третото трябва да бъде културният мост – да можем ние, банатските българи по-пряко да стигнем до централните органи на родината ни България. Това са трите основни задачи, които има почетното консулство в Тимишоара.
Фокус: Консулството започна ли вече действия за изпълнението на тези задачи?
Георги Наков: Продължава изпълнение на задачи, които се развиват, защото особено в културната област ние имаме значително богата програма. Ние имаме Съюз на банатските българи, чийто заместник-председател съм. Имаме представител в румънския парламент в лицето на председателя на съюза – Николай Миркович. Той е не депутат, а и генерален секретар на Постоянното бюро на камарата на депутатите, което е доста висока длъжност. Поддържаме връзки с другите български групи в Румъния, както и с България и други български малцинства от съседните страни – Унгария, Сърбия, и сме в много добри отношения. Връзките се поддържат от 1990-та година, но много се засилиха през последното десетилетие. В тази област се работи непрекъснато. Естествено, че и досега български граждани, които са минавали през нашия район, са получавали нашата подкрепа, но в друг вид, защото не сме имали възможност конкретно да им помогнем с документи. Сега вече това ще стане и аз съм убеден, че това е в интерес на всички.
В събота, по случай деня на Европа аз, като почетен консул на България, участват в едно културно мероприятие, което се организира от Консулския корпус в град Тимишоара. Нашето консулство е четиринадесето в града, три са генерални консулства, а другите сме почетни. В събота ще бъде първата проява в тази насока, като аз естествено ще бъда юноша в отбора.
Фокус: Споменахте, че банатските българи са най-старата изселническа група, която се е запазила и до днес. Кои са факторите, допринесли за запазването ви като българи?
Георги Наков: Банатските българи сме или пряка или косвена последица от Чипровското въстание от 1688 г. Казвам и пряка, и косвена, защото чипровчаните след потушаването на въстанието избягват на север от Дунава, но докато чакат освобождаването на България, те викат свои събратя българи католици от други краища на България и така се оформят две групи. Накрая в Банат достигат и двете групи. Чипровчаните се заселват в град Винга, тогава наречен Терезиополис в чест на Мария Тереза. А нашите прадеди, които идват от Белене и съседните райони, се заселват в Стар Бешенов през пролетта на 1738 г.
Два са основните фактора, допринесли за запазването ни, освен твърдия български характер, който е характерен за нас българите. Тези фактори са църквата и училището. Веднага след пристигането си нашите прадеди изграждат църква и веднага към нея се открива и училището. Църквата ни пази и до ден днешен, а училището действа и до ден днешен и е най-старото училище на българската диаспора, което работи непрекъснато от 1745 г. досега. Вече сме над 270 години в Банат. Центърът на нашия духовен живот е Римокатолическата църква, която нашите деди изградиха изключително със собствени средства, нашата гордост и закрила. В гимназията „Св. Св. Крили и Методи” от детската градина до 12 клас се изучава литературен български език и банатския диалектен български език. Това е единственото учебно заведение в Румъния, в което се прави това нещо. Тези са двата основни фактора – Римокатолическата църква, която ни запази като българи и второ – нашето училище.
Фокус: Колко деца се обучават в училището?
Георги Наков: В нашето училище, включително детската градина, се обучават около 500 деца.
Фокус: Каква част от младежите избират да учат в университетите в България?
Георги Наков: През последните години малко деца отиват на обучение в България, защото такива са днешните условия. Но в началото на 90-те години, когато ВУЗ-овете в Румъния бяха по-малко, доста деца сме учили в България. Аз съм от първото поколение банатски младежи, което се е обучавало в България. Аз завърших право в Софийския университет. От 1990 г. до 1997 г. живях в София, изкарах си юридическия стаж по българския закон, така че да получа юридическа правоспособност и в България. Но се върнахме в къщи заедно със съпругата ми. Тя завърши българска филология също в Софийския университет и сега преподава български език в гимназията. Ето, че мен хората ме избраха за кмет.
Фокус: Каква е причината по-малко банатски младежи да учат в България?
Георги Наков: Определящият фактор е разстоянието, защото сега има достатъчно ВУЗ-ове, естествено родителите предпочитат децата им да са близо. Пък и в България условията, които се предлагат на българските студенти от чужбина не са достатъчни по мои сведения, за да живеят само от стипендията. Повечето от децата предпочитат да се обучават тук в Тимишоара, който е голям университетски център и предлага вече всички специалности. Но връзката на децата с родното село остава при всички положения, така че не можем да се оплакваме от обезлюдяване или подобни проблеми. Връзката с родното място е много силна, както и на банатските българи с родината България.
Фокус: Българската държава полага ли достатъчно грижи за българското малцинство в Банат?
Георги Наков: Доста трудно е да отговоря на този въпрос с да или не. От една страна самото откриване на това почетно консулство в Тимишоара, при което беше взето под внимание и предложението на Съюза на банатските българи, естествено доказва, че българската държава се грижи за нас. При тези условия, днешната криза и т.н., не се и очаква от България да прави прекалено много неща в материалния смисъл на думата. Аз мисля, че ние имаме нужда от един вид институционализирано внимание от страна на България към нас. Просто да не се губи тази връзка между България и нашите младежи. Ние работим доста по този въпрос. Имаме младежка организация, постоянно идваме в България или на частни начала, или с помощта на български държавни органи. Нещата сега са наред и вървим в по-добра посока. На нас ни трябват такива неща, които не можем да си закупим тук от Румъния – български знамена, значки, книги и т.н. Естествено има нужда и от екскурзии в България, децата ни да опознаят родината на техните прадеди. Но мисля, че България върви в правилна посока относно политиката спрямо българската диаспора. Промени се и законът за българското гражданство. Аз мога да говоря от името на българското малцинство в Банат. Много от моите сънародници, които ме питат – Георги, кога започваш работа, искаме да си подадем документи за българско гражданство. А тук се касае на първо място за патриотични чувства, защото Румъния също е в Европейския съюз. Не става дума за това, че трябват някакви визови облекчения или да се пътува безпрепятствено към Европа. Просто става дума за патриотични подбуди на нашите по-млади или по-стари сънародници, които искат да узаконят тази връзка с родината, след като това е възможно. А почетното консулство изключително много ще помогне за това нещо и тази беше основната наша цел, на банатските българи, когато започнахме кампания за откриване на почетно консулство на република България в Тимишоара. Естествено България преследва и свои икономически цели, за които ние също ще работим и ще съдействаме. Но целта на банатските българи беше създаване на една по-пряка връзка между нас и България. Аз съм убеден, че ще мога да помогна за това нещо. Както казах, съм завършил право в Софийския университет, а пък съм роден, възпитан в Стар Бешенов и не бих си тръгнал от тук толкова лесно. Познавам банатските българи, познавам България и мисля, че мога да се справя със задачата, така че да спечелят всички страни.
Фокус: Как се развива Стар Бешенов – най-голямото българско село в Румъния?
Георги Наков: За щастие доста млади хора остават в селото ни. Естествено някой, който завърши тясна специалност и не намира работа в околността, трябва да търси своята професионална реализация другаде, което е нормално и разбираемо. Но тези, които са смесени бракове на българи или българки с други народности, тук в нашето село ако не стават те българи пряко, поне съдействат за запазване на нашите обичай и традиции. Децата им, даже и да са румънци, се кръщават в Римокатолическата църква. Те научават български от нашите деца в детската градина и училище. Имаме няколко стълба, на които се крепи сега банатското българско малцинство. Банатските българи като роднините ни в България и като всички хора на света са ни присъщи всички нужди на съвременния човек – култура, спорт, на първо място работните места, благосъстоянието на семейството и ние сме в доста добро положение тук. Много сме близо до Унгария и до Сърбия. Освен това най-развитото румънско градче се намира на 12 км от нас и много от нашите младежи намират там работа. Имаме няколко ансамбъла в селото към културния дом, футболен отбор, който се държи доста добре, много силно ловно дружество, имаме собствена ловна земя от 70 хил. декара. Има какво да се прави в това село в свободното време. Има и мъжки хор. Училището постоянно се грижи децата да имат развлекателни възпитателни мероприятия. Повечето от преподавателите са банатски българи от това село. Доста добре сме сплотени и аз се надявам през следващите поколения да се запазим поне толкова добре, както досега., Аз категорично съм против тази глобализация, но това е един процес, който не може да се спре. И ние лека-полека чувстваме влиянието на най-опасната асимилация – естествената. Защото една насилствена асимилация поражда у човека стремежа за съпротива, който естествено, че го няма, когато не чувства, че е асимилиран. Децата са все повече на компютрите, интернет и т.н. Терминологията, телевизията, радиото – всички тези неща влияят върху нашия бит, традиции, защото времето, което би било отделено за запазване на традиции и обичаи, сега е заето от разни компютърни развлечения и т.н. , чалги вместо нашите народни песни. За щастие нашите деца още с охота участват културните мероприятия, но не знам какво ще ни донесе бъдещето. Засега се крепим добре и дано така да си останем. В този смисъл имаме нужда от помощта на България. Непрекъснато трябва да подчертаваме нашите си корени, защото ние сме тук и се запазихме над 270 години. Едно посещение, каквото беше направил Негово величество Цар Симеон Втори при нас или вицепрезидента Ангел Марин – това са неща, които се помнят и подчертават връзката ни с родината. Това е най-важното нещо, което ни помага – България да присъства колкото е възможно повече в живота на банатските българи. Има редица градове и села, с които сме приятели, разменяме си гостувания – тези са нещата, които ни крепят като българи в този момент, тук в този район на Европа.
Весела БАРЪМОВА
Пламен Юруков: Компроматните барони бърз...
Историята на един аборт - или как се жив...
Кабинетът раздаде още 710 хил. лв. на из...
Историята на един аборт - или как се жив...
Кабинетът раздаде още 710 хил. лв. на из...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
