Постинг
04.05.2011 03:14 -
ПОКАЗАХМЕ, ЧЕ ШЕНГЕН НАИСТИНА Е НАЦИОНАЛНА КАУЗА
Логично е посланиците, работили за ДС, да бъдат отзовани Мария Неделчева, евродепутат от ЕНП/ГЕРБ: Брюксел вече не гледа към нас с негативизъм - Г-жо Неделчева, докладът на Карлуш Коелю относно готовността на България и Румъния за Шенген беше приет с голямо мнозинство от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европарламента. Очаквано ли беше това за вас?
- Убедителното мнозинство, с което беше гласуван докладът, потвърди още веднъж силната позиция на Европейския парламент за влизането на България и Румъния в Шенген. Тя се основава на три неща. Това е признание за свършената работа на нашето правителство и на ведомствените органи, които направиха възможна техническата готовност. С този вот заявяваме, че България е изпълнила техническите критерии и мнозинството потвърждава доверието на Европейския парламент за това, че България е способна да опази външната граница на ЕС. Гласуването беше съсредоточено най-вече върху четирите поправки в доклада. Едната беше внесена от самия докладчик г-н Коелю, който изключително много защитава България и Румъния вследствие на визитата му в двете страни. Той нееднократно заяви, че дори сме по-подготвени от някои държави членки на Шенгенското пространство. В тази своя поправка г-н Коелю настоява в рамките на шест месеца след влизане в сила на решението България и Румъния да изпратят документи, в които да опишат предприетите мерки след последните препоръки. Това не е нещо ново. Процедурата е била валидна и за другите 10 нови страни членки през 2007 година. Новото е, че за първи път в тази поправка Европейският парламент настоява да бъде държан в течение и това искане трябва да се ситуира в контекста на последните няколко месеца, по време на които Съветът по изключително обиден начин за Европарламента прие формацията при докладите. За мен това беше много важна и силна поправка. В тази връзка оставам изненадана, но колежката Илияна Йотова от ПЕС гласува против поправката. Явно си има своите аргументи, но ми изглежда малко странно европейски депутат да гласува против това, Европейският парламент да бъде информиран. Още повече че, ако през последните месеци имаше прозрачна и коректна институция, то това беше точно ЕП.
- Другите поправки обаче поставяха под съмнение готовността на страната ни за присъединяване, нали така?
- Останалите три поправки бяха изключително опасни за България, но според мен те показаха две неща. Първо, че дебатът за присъединяване не се ограничава до изпълнението на технически критерии. Намесиха се политически аргументи. Второ, намесиха се вътрешни за страните членки дебати, които няма как да са свързани с България и Румъния. За съжаление обаче станаха част от дискусията. Две от поправките целяха да се елиминира годината 2011 като посочена в доклада за влизане на България и Румъния. Третата поправка пък беше свързана с добавянето на друг критерий - оценка на борбата с корупцията, което е ново като оценка за окончателното влизане.
- Тези поправки обаче отпаднаха.
- Така е, това е радостното за мен. Те бяха депозирани от трима депутати - от Дания, Холандия и Германия. По този начин защитихме позицията на Европейския парламент, че отново настояваме да няма двойни стандарти и че България и Румъния трябва да влязат в Шенгенското пространство вследствие на критериите, въз основа на които са присъединени всички останали държави.
- Всъщност това одобрение в комисията ни дава зелена светлина за гласуването на доклада в пленарната зала през юнската сесия на Европарламента. Оптимист ли сте?
- Точно така. Този вот директно ни препраща в пленарната зала в Страсбург. Надявам се и тогава докладът да бъде приет с такова голямо мнозинство. Въпреки че Европейският парламент е само консултиран в рамките на процедурата, сами разбирате, че когато тази институция изпрати силен сигнал, ще чакаме с нетърпение дали Съветът на министрите ще бъде също толкова коректен в своето решение.
- Като наблюдавахте гласуването на останалите български евродепутати от другите политически сили, останахте ли с впечатление, че Шенген е наистина национална кауза или политическите противоречия отново надделяха?
- От това, което видяхме през последните месеци, смятам, че Шенген е наистина наша национална кауза. Факт е, че тримата български евродепутати в комисията по правосъдие - аз, г-н Станимир Илчев и г-жа Илияна Йотова, гласувахме „за” доклада. Явно обаче има нюанси в нашата позиция за отделните поправки. Например, г-н Илчев е гласувал „въздържал се” за поправката, засягаща корупцията. Ние всички сме съгласни, че корупцията е феномен, валиден за цяла Европа, и трябва да се борим с него. Но смятам, че в този доклад няма място за общоевропейски проблем. Той е посветен единствено на България и Румъния. Затова мисля, че беше необходимо да се гласува „против”. Ставаше въпрос за това, да изпратим силен сигнал, за да не се намесват допълнителни критерии. Но когато изключим тези нюанси в позиционирането ни, в никакъв случай не можем да кажем, че сме разединени за Шенген, защото заедно с всички колеги в пленарната зала защитавахме много ясно присъединяването на България.
- Наскоро Франция и Италия поискаха промяна на Шенгенското споразумение. С това положително гласуване отпадат ли всички спекулации по темата и вече изключвате ли появата на двойни стандарти към България и Румъния?
- Можем да кажем, че отпадат спекулациите и двойните стандарти вътре в Европейския парламент. Но знаем, че решението трябва да бъде взето единодушно от Съвета, където отделните държави членки видимо намесват вътрешни на тяхната политическа ситуация аргументи. Когато говорим за предложенията на Франция и Италия, би ми се искало да разграничим ясно двата сюжета. Докладът за присъединяването на България и Румъния е една тема, съвсем друга е темата за паралелно набиращия сила дебат за общия европейски механизъм. Той също беше обсъждан в комисията, докладчик е отново г-н Коелю. Вследствие на развитието на събитията в Северна Африка е необходимо общият европейски механизъм да бъде актуализиран, за да може да се подобри неговото функциониране. В тази връзка насочвам вниманието България да бъде активна и да защитим своята позиция като страна, която в най-близко бъдеще се очаква да опазва външната граница на ЕС. Няколко са ключовите предложения тук. Важен е въпросът за санкциите. Всички сме съгласни да има такива, когато дадена страна не изпълнява критериите. Но в този момент не трябва да има разделение между приети страни и кандидат-членки. Нека санкциите да бъдат валидни за всички държави. Аз приветствам и механизма, който се предвижда да бъде създаден в ситуации, когато една страна търпи особено силен натиск на бежанци. Важно е в тези случаи европейската солидарност да се прояви. Добре е включването на европейската агенция за външните граници „Фронтекс”. Но тук отново се появяват въпроси като какъв ще бъде мандатът на техните експерти и доколко това ще допринесе за по-доброто функциониране, защото трябва да предотвратим всякакво дублиране на работа и ресурси. Вярвам, че това ще бъде защитено от всеки европейски гражданин. Третото ново предложение в този механизъм е да бъдат включени мерки по отношение на корупцията и организираната престъпност. Тук привличаме вниманието още отсега, че няма признати общоевропейски показатели, които да измерват тези престъпления. Още повече че корупцията в повечето случаи се определя въз основа на обществено мнение. Да не говорим за клишета, както търпим такива обвинения, само защото сме от България. Много е важно кои са тези показатели, също така трябва те да важат за всички страни. И когато говорим за измерване на корупцията, нека стане ясно на какво ниво. Защото аз попитах колегите какъв е интересът да се измерва това престъпление на общинско ниво в една малка негранична зона, защото това вече е намесване във вътрешните работи на една страна. Трябва да бъдем много внимателни.
- Споменахте за събитията в Северна Африка. Ще се справи ли Европа с миграционния натиск?
- Ако Европа остане вярна на ценностите си като солидарност и обща мобилизация, за да се справим с феномените, а не националистически рефлекси, бихме могли да се справим. За мен алармиращ сигнал е, че в такива моменти на кризи в Европа има държави, които сякаш забравят, че сме Европейски съюз, а не страни сами за себе си.
- Има ли настроения в Брюксел по отношение на темата за посланиците ченгета, която толкова нашумя напоследък у нас?
- За да бъда съвсем откровена, трябва да кажа, че въпросът не получи отзива, който получи в България. Със сигурност, когато през декември нещата се разкриха, имаше реакции от страна на мои колеги. Съвсем логично е тези хора да бъдат отзовани. Мога да разбера и аргументи на наши противници, които казват, че тези хора имат и своите качества. Това, което на мен ми липсва, е защо не са намерили сили да кажат в какви условия са го правили, и смятам, че е едно достойно решение те да се оттеглят. Виждаме, че това е нещото, което очакват всички европейските граждани.
- За две години променили се образът на България в Брюксел?
- Със сигурност образът на страната ни се променя в много положителна насока. За две години се забелязва много ясно. Огромният негативизъм, недоверието, които бяха много видими през първите месеци на нашия мандат, вече ги няма. Колегите вземат предвид нашето мнение. Изразяват задоволство от реформите и борбата с корупцията. Знаят, че са трудни, но винаги се отбелязват положителните стъпки в тази посока. Това не бива обаче да ни успокоява. Доверие се гради много трудно, но се губи за един момент. Необходимо е да продължим да си вършим работата и да бъдем активни. Само така можем да покажем, че дори да ни е трудно в нашата страна, имаме воля да се справим. Визитка: Завършила е българска и френска филология
Изкарала е докторантура по политически науки във Франция
Владее английски, френски и руски
Парламентарен секретар е на групата на ГЕРБ в ЕНП .
Яна Йорданова
Скандалните СРС-та стигнаха до Брюксел
Блогъри: Експертизата на прокуратурата е...
Тази власт няма алтернатива, да дойде сл...
Блогъри: Експертизата на прокуратурата е...
Тази власт няма алтернатива, да дойде сл...
Няма коментари
Търсене
