Докладът от 18 юни 2009 г. на посланик Нанси Макълдауни до Държавния департамент на САЩ бе публикуван на 3 май 2011 г.

Документът първо се появи на българския частен сайт “Биволъ” (www.bivol.bg), който има споразумение с “Уикилийкс” и огласява доклади, свързани с България. По-късно същия ден документът бе публикуван и на един от сайтовете на “Уикилийкс”.

Обобщение

Българските медии са силно манипулирани, а собствеността им все повече се концентрира във все по-малко ръце. Репортери и редактори приемат подкупи, за да отразяват събития, да публикуват пропагандни статии, сякаш са новини, и да не излиза информация, която не е одобрена от спонсорите им. Неутрализирането на медии чрез поглъщане очевидно ограничава възможността им да служат като рупор на гражданското общество.

С наближаването на парламентарните избори вече изцяло се виждат последствията от концентрацията на собствеността в медиите и корумпираната журналистика. Въпреки че някои независими издания оцеляват, обществото до голяма степен е изгубило вяра в основните медии и се обръща към таблоидите за разнообразие.

Заради пренаситения пазар с традиционни и нови медийни издания много от тях не могат да оцелеят само с приходите от реклами и разчитат на донори. Новите частни медийни собственици, които за разлика от предшествениците си нямат журналистически опит, използват медиите за влияние върху обществото и за прокарване на бизнес интересите си чрез селекция на информацията и прицелени атаки. Сред по-важните играчи е неотдавна формираният конгломерат Нова медийна група, за която се твърди, че притежава три национални всекидневника и един седмичник, един регионален вестник и една телевизия, като вървят слухове, че планира да купи още една.

Групата тръгна с летящ старт през лятото на 2007 г. с придобиването на три вестника, като един от тях - “Телеграф”, се превърна във всекидневника с най-голям тираж - над 100 000 в съботите, и 60-70 хиляди в работните дни. Твърди се, че групата е притежание на кръг от компании, близки до Движението за права и свободи (ДПС) - младши партньор в управляващата сега коалиция. За шеф на групата се смята Ирена Кръстева - бивш правителствен служител. Трудно е да се повярва, че тя има средствата, за да си позволи такава инвестиция.

Самоцензурата е практика в медийните издания. Те дори имат черни списъци на политици и конкурентни бизнесмени, които не се отразяват или интервюират. Неотдавна Нова медийна група публикува една и съща статия във всичките си вестници в очевидна атака срещу своите врагове от бизнеса и политиката. Преди това групата приложи тази практика още два пъти - по време на газовата криза през януари и през април - при кризата с боклука в София. Националните всекидневници “Сега” и “Стандарт” са критикувани за по-интелигентното представяне на интересите на своите собственици, които са бизнес магнати. Подобни тенденции се наблюдават и в телевизиите, като разликата е, че излиза по-скъпо на бизнисмените и политиците.

За разлика от тях германската медийна група ВАЦ, която притежава два всекидневника - “Труд” и “24 часа” с общ тираж 150 000 копия дневно, изглежда по-фокусирана върху финансовите резултати. Акцентът върху приходите доведе до повече сензационни статии в двата вестника, което като цяло намали качеството. Тъй като чуждите собственици не се интересуват от близки отношения и нямат интереси на местната политическа сцена, главните редактори на вестниците определят до голяма степен отразяването на вътрешната политика. Макар да не се знае за черни списъци в тези издания, някои политици получават привилегировано отразяване, за което се твърди, че се дължи на лични приятелства с главните редактори.

С появата на нови медии и безброй вестници “еднодневки” много основни вестници се оплакват от намаляване на читателите. Редактори казват, че обикновено по време на предизборна кампания читателите им падат още, тъй като “знаели”, че материалите са платени. Компаниите ограничават рекламите и вместо това действат като посредници, купувайки рекламно място за политическите партии. С намаляването на приходите и репортерите по-малките вестници понякога прибягват до отразяване на новините чрез гледане на телевизии, които често предлагат платени репортажи.

Въпреки че са под голямо напрежение, по-големите вестници продължават да разполагат с достатъчно репортери, за да покриват основните събития. В частни разговори журналисти казват, че партии плащат на репортери, редактори и тв продуценти за интервюта и отразяване, които се появяват, без да се разкриват финансови параметри. Партии открито спонсорират вестници като “Дума” (социалистите) и “Атака”, а тв СКАТ е спонсорирана от “Атака”, което лесно се разбира. Свикнали с манипулациите на пресата, българските читатели се обърнаха за разнообразие към таблоидите. Печатният медиен пазар бе наводнен с жълти издания “еднодневки” с анонимни собственици. Редактори в основни медии твърдят, че тези собственици действат в сивата икономика, като не плащат данъци и не спазват основни правила на журналистическата етика.

Заради неясната собственост и преобладаващия брой неподписани статии обществото не е защитено от клеветническите материали, публикувани в тях. Таблоидните седмичници “Уикенд” и “Шоу” са сред най-популярните и влиятелни вестници, като общият им тираж е над 450 000 копия. Това увеличение на читателите им накара дори сериозни политици да дават интервюта на таблоиди. Дни преди изборите за Европейски парламент премиерът (Сергей Станишев - б. р.)даде интервю за “Уикенд”, представяйки идеите на партията си.

Кандидатите от целия политически спектър знаят правилата на играта. Журналисти описват сегашния силен стремеж на ДПС към медийно влияние като част от дългогодишна традиция, при която политически фигури инвестират в медии, когато са изправени пред предизвикателства за властта им. Социалистите и клонящата към либералите партия на царя също имат утвърдена история да плащат за медийно отразяване. Опозиционните десноцентристки партии (ДСБ и СДС) преди това плащаха само за реклами. В миналото ГЕРБ разчиташе за отразяване основно на харизмата на неформалния лидер на партията Бойко Борисов, който често се обажда или диктува директно на журналистите.

Коментар

Повечето българи се информират за новините от телевизиите, а не от вестниците. Но печатната журналистика е “шофьорът” в политическите възгледи и много тв новинарски програми цитират статии от вестниците, разширявайки тяхното влияние далеч над тиражите им. Като цяло играчите от сивия сектор са сериозна заплаха за разследващата журналистика и медийния плурализъм в България.

“Труд” потърси за коментар г-жа Ирена Кръстева, управител на Нова българска медийна група, Тодор Батков - председател на съвета на директорите на “Стандарт” и Сашо Дончев, издател на “Сега”. До редакционното приключване на броя не успяхме да получим техните отговори.

Има медии, които ще се обидят от начина, по който г-жа Макълдауни ги е възприела за краткия си престой тук. Факт е обаче, че върху част от колегията тежи отговорността за снижаване на журналистическите стандарти. И не само тези, чиито собственици действат в сферата на сивата икономика или не плащат данъци, а тези, които не успяха да защитят достойнството на почтената журналистика в България.

Тази, която продължава да търси поне 2 източника за всяка информация и не позволява доносите да пълнят първите й страници. Аз познавам 2 такива всекидневника - “Труд” и “24 часа”. И затова не приемам обобщените негативни оценки на американския дипломат, които за съжаление не са задълбочени.

Има медии, които липсват в доклада на първата дама на САЩ у нас и това е вероятно заради скромния им тираж и още по-скромното им влияние, но по тяхната редакционна политика може да се проследи печелившият или губещият бизнес на издателите им например. Това лесно се усеща от читателите и се радвам, че и новите издатели на “24 часа” и “Труд” държат най-много на редакционната независимост, която прави вестниците достоверни и влиятелни.

Усмихвам се на г-жа Макълдауни заради обяснението за някаква връзка между отразяването в “24 часа” на политици и приятелство с главния редактор. Ако при срещите ни американската посланичка бе попитала дали са верни тези “нечии твърдения”, щях да й кажа, че в “24 часа” винаги е било важно какво казваш и какво правиш, а не дали си близък с тази медия.

Спомням си с умиление един обяд в резиденцията на Нейно превъзходителство американската посланичка Макълдауни. Чаровната блондинка се бе подготвила не само с вкусно меню, но и с подходящото настроение за неколцина от шефовете на медии у нас. Говорихме си дълго и извън протокола, а накрая посланичката сама ми донесе и пепелник. Независимо от забраната да се пуши на US територия, особено пък Фидел Кастрови пури.

Всичко беше мило, приятелско и в тон с добрите братски традиции...

И през ум не можеше да ми мине, че през цялото време г-жа Макълдауни ни е шпионирала.

Мисля се за горе-долу сериозен човек и съм наясно, че няма как една дипломатическа мисия да не е всъщност и официалният доносник за държавата си. Но като дългогодишен редактор знам, че всяко твърдение се нуждае от доказателства. Иначе не става за публикуване. Стойността му е като на доста нелепици, изричани от калпави политици, и доносите на полуаматьори от мисиите. Едно от скромните доказателства за това заключение са твърденията на не знам кои си американски шпиони, подпалили войната в Ирак.