Постинг
06.05.2011 06:52 -
Българите намират начини да работят в Западна Европа въпреки ограниченията
Още две години в чакалнята
Величка е от Велинград, но работи в Милано - гледа близо 90-годишна болна жена. Живее при нея, ангажирана е почти денонощно шест дни в седмицата. И така вече пет години. През това време е сменяла семействата само веднъж - след смъртта на първата й "работодателка". Няма намерение да се връща трайно в България, въпреки че собствената й майка е над 80 и също има нужда от грижи. Идва си рядко. Миналата година пропуска дори абитуриентския бал на сина си, затова пък му изпраща пари за костюма.
Величка е в Италия от 2006 г. Не е усетила по никакъв начин, че междувременно България е влязла в ЕС. Не се интересува от законите, защото получава парите си на ръка и не е регистрирана никъде. Не се притеснява от трудовата полиция, защото почти не излиза от "работното си място". Българката не се бои, че след 1 май т.г. конкуренцията й може да се увеличи - не вярва някоя чехкиня, унгарка или полякиня да се наеме да върши нейната работа за същите пари. Затова й е все едно за кого трудовите пазари в Европа са отворени и за кого не.
Пред затворена врата
За България и Румъния действат т.нар. преходни периоди за достъп до пазарите на труда в ЕС. Съгласно Договора за присъединяване на двете държави към съюза старите страни членки могат да ограничават наемането на българи и румънци за две, за пет или най-много за седем години. Рестрикциите не се прилагат за самонаети. В момента българските и румънските граждани не могат да работят свободно в 10 държави (виж инфографиката). По принцип тези страни биха могли да отменят ограниченията още от 2012 г., след като се навършат пет години от влизането ни в ЕС. Преди дни австрийският министър на труда Рудолф Хундсторфер попари тази надежда, като заяви, че и десетте ще държат на преходните периоди до последния възможен момент - 31 декември 2013 г. Засега обаче не е известно еврокомисията да е официално уведомена за подобно решение от която и да е от тях.
Холандия първа обяви, че ще се възползва от това право. В началото на април социалният министър Хенк Камп предложи след 1 юли разрешителни за работа на българи, румънци и граждани на страни извън ЕС да бъдат издавани само в "изключителни случаи". Аргументира се със стремежа на правителството да намали безработицата сред холандците. Изненадващо за видимо спокойния си нрав социалният министър Тотю Младенов реагира доста остро. В писмо до холандския си колега той настоя българите да не бъдат третирани като граждани на трети държави. И напомни, че съгласно разпоредбите за свободно движение на хора за българите не могат да се въвеждат по-ограничителни условия за достъп до трудовия пазар от съществувалите преди влизането ни в ЕС.
Гласът на Младенов обаче остана глас в пустиня. Не помогна и подкрепата на еврокомисаря Ласло Андор, който неотдавна в прав текст заяви, че "налаганите ограничения на свободното движение за български и румънски граждани са вредни за доброто функциониране на eдинния пазар на ЕС".
Сигналът от Холандия бързо стигна до Швейцария. Тъй като не е длъжна да се съобразява с преходните периоди на ЕС, тя удължи ограниченията за двете нарочени държави до края на май 2014 г. Предупреди даже, че този срок може да се измести с още две години напред - до края на май 2016 г.
Заобиколните пътища
Въпреки строгите рестрикции далеч не всички българи припечелват в ЕС нелегално като Величка. По данни на Европейската комисия в началото на 2010 г. българските работници с официални разрешения и договори в Италия са били 46 хил. Италия е четвъртата държава след Испания, Германия и Гърция, в която работят най-много българи. Министерството на труда добавя към този списък Великобритания и Кипър. По официална информация става дума за десетки хиляди заети български граждани във всяка от тези държави. В някои като Испания, Гърция и Великобритания броят им надхвърля 100 хил.
Достъпът до затворените пазари все пак е възможен, макар и не за всички. Най-лесен е той за висококвалифицираните специалисти, за които местните работодатели без проблем могат да докажат, че нямат конкуренция на съответния пазар на труда. Особено дефицитни са лекарите и другите професионалисти в здравеопазването. Такива българи могат да търсят работа сами, както и с помощта на частни и държавни агенции по заетостта. Още една възможност е Европейската мрежа за услуги по заетостта EURES за обмен на работни места в европейското икономическо пространство.
Друг легален път за работа в "забранените" държави са междуправителствените спогодби между тях и нашата страна. Най-силно е сътрудничеството по тази линия с Германия. В момента действат две спогодби и две споразумения с Федералната република за наемане на работници и специалисти в конкретни икономически и професионални сфери. Най-голям е броят на българите, заети в хотелиерството, ресторантьорството и селското стопанство. През 2010 г. по това споразумение в Германия са работили 3 641 български граждани. До 1 април т.г. е предложена работа на 1340 души.
Въпреки кризата сравнително активно се използва и възможността за работа по междуфирмени договори в строителството и свързани с него дейности. През миналата година по този начин са били наети средно 357 човека на месец. Тази година те са 264 души средно месечно. От междудържавните договорености се възползват и студенти, които намират лятна заетост в Германия в сферите на ресторантьорството, селското стопанство, индустрията, услугите.
Всъщност, като държи българите и румънците отвън, "стара Европа" вреди най-вече на себе си. Там рецесията вече е минало и се усещат първите признаци на сериозен дефицит на работна ръка. Ако западните правителства не реагират достатъчно бързо и адекватно, скоро ограниченията за България и Румъния могат да се превърнат в проблем за собствените им икономики.
Сектори с легална заетост на българи в ЕС
Испания: селско стопанство, домашни помощници, строителство, услуги, хотелиерство
Гърция: туризъм, строителство, селско стопанство, домашни помощници, услуги, търговия
Великобритания: развлекателна индустрия, строителство, хотелиерство, хранително-вкусова индустрия, кетъринг и почистване, здравен сектор и социално-здравно обслужване, селско стопанство, бизнес администрация, търговия, банков и финансов сектор, културно-образователна област, информационни технологии
Германия: търговия, хотелиерство, ресторантьорство, строителство, транспорт, производство, услуги
Кипър: туризъм, хотелиерство, ресторантьорство, услуги, домашни помощници
Италия: селско стопанство, услуги, домашни помощници
Величка е от Велинград, но работи в Милано - гледа близо 90-годишна болна жена. Живее при нея, ангажирана е почти денонощно шест дни в седмицата. И така вече пет години. През това време е сменяла семействата само веднъж - след смъртта на първата й "работодателка". Няма намерение да се връща трайно в България, въпреки че собствената й майка е над 80 и също има нужда от грижи. Идва си рядко. Миналата година пропуска дори абитуриентския бал на сина си, затова пък му изпраща пари за костюма.
Величка е в Италия от 2006 г. Не е усетила по никакъв начин, че междувременно България е влязла в ЕС. Не се интересува от законите, защото получава парите си на ръка и не е регистрирана никъде. Не се притеснява от трудовата полиция, защото почти не излиза от "работното си място". Българката не се бои, че след 1 май т.г. конкуренцията й може да се увеличи - не вярва някоя чехкиня, унгарка или полякиня да се наеме да върши нейната работа за същите пари. Затова й е все едно за кого трудовите пазари в Европа са отворени и за кого не.
Пред затворена врата
За България и Румъния действат т.нар. преходни периоди за достъп до пазарите на труда в ЕС. Съгласно Договора за присъединяване на двете държави към съюза старите страни членки могат да ограничават наемането на българи и румънци за две, за пет или най-много за седем години. Рестрикциите не се прилагат за самонаети. В момента българските и румънските граждани не могат да работят свободно в 10 държави (виж инфографиката). По принцип тези страни биха могли да отменят ограниченията още от 2012 г., след като се навършат пет години от влизането ни в ЕС. Преди дни австрийският министър на труда Рудолф Хундсторфер попари тази надежда, като заяви, че и десетте ще държат на преходните периоди до последния възможен момент - 31 декември 2013 г. Засега обаче не е известно еврокомисията да е официално уведомена за подобно решение от която и да е от тях.
Холандия първа обяви, че ще се възползва от това право. В началото на април социалният министър Хенк Камп предложи след 1 юли разрешителни за работа на българи, румънци и граждани на страни извън ЕС да бъдат издавани само в "изключителни случаи". Аргументира се със стремежа на правителството да намали безработицата сред холандците. Изненадващо за видимо спокойния си нрав социалният министър Тотю Младенов реагира доста остро. В писмо до холандския си колега той настоя българите да не бъдат третирани като граждани на трети държави. И напомни, че съгласно разпоредбите за свободно движение на хора за българите не могат да се въвеждат по-ограничителни условия за достъп до трудовия пазар от съществувалите преди влизането ни в ЕС.
Гласът на Младенов обаче остана глас в пустиня. Не помогна и подкрепата на еврокомисаря Ласло Андор, който неотдавна в прав текст заяви, че "налаганите ограничения на свободното движение за български и румънски граждани са вредни за доброто функциониране на eдинния пазар на ЕС".
Сигналът от Холандия бързо стигна до Швейцария. Тъй като не е длъжна да се съобразява с преходните периоди на ЕС, тя удължи ограниченията за двете нарочени държави до края на май 2014 г. Предупреди даже, че този срок може да се измести с още две години напред - до края на май 2016 г.
Заобиколните пътища
Въпреки строгите рестрикции далеч не всички българи припечелват в ЕС нелегално като Величка. По данни на Европейската комисия в началото на 2010 г. българските работници с официални разрешения и договори в Италия са били 46 хил. Италия е четвъртата държава след Испания, Германия и Гърция, в която работят най-много българи. Министерството на труда добавя към този списък Великобритания и Кипър. По официална информация става дума за десетки хиляди заети български граждани във всяка от тези държави. В някои като Испания, Гърция и Великобритания броят им надхвърля 100 хил.
Достъпът до затворените пазари все пак е възможен, макар и не за всички. Най-лесен е той за висококвалифицираните специалисти, за които местните работодатели без проблем могат да докажат, че нямат конкуренция на съответния пазар на труда. Особено дефицитни са лекарите и другите професионалисти в здравеопазването. Такива българи могат да търсят работа сами, както и с помощта на частни и държавни агенции по заетостта. Още една възможност е Европейската мрежа за услуги по заетостта EURES за обмен на работни места в европейското икономическо пространство.
Друг легален път за работа в "забранените" държави са междуправителствените спогодби между тях и нашата страна. Най-силно е сътрудничеството по тази линия с Германия. В момента действат две спогодби и две споразумения с Федералната република за наемане на работници и специалисти в конкретни икономически и професионални сфери. Най-голям е броят на българите, заети в хотелиерството, ресторантьорството и селското стопанство. През 2010 г. по това споразумение в Германия са работили 3 641 български граждани. До 1 април т.г. е предложена работа на 1340 души.
Въпреки кризата сравнително активно се използва и възможността за работа по междуфирмени договори в строителството и свързани с него дейности. През миналата година по този начин са били наети средно 357 човека на месец. Тази година те са 264 души средно месечно. От междудържавните договорености се възползват и студенти, които намират лятна заетост в Германия в сферите на ресторантьорството, селското стопанство, индустрията, услугите.
Всъщност, като държи българите и румънците отвън, "стара Европа" вреди най-вече на себе си. Там рецесията вече е минало и се усещат първите признаци на сериозен дефицит на работна ръка. Ако западните правителства не реагират достатъчно бързо и адекватно, скоро ограниченията за България и Румъния могат да се превърнат в проблем за собствените им икономики.
Сектори с легална заетост на българи в ЕС
Испания: селско стопанство, домашни помощници, строителство, услуги, хотелиерство
Гърция: туризъм, строителство, селско стопанство, домашни помощници, услуги, търговия
Великобритания: развлекателна индустрия, строителство, хотелиерство, хранително-вкусова индустрия, кетъринг и почистване, здравен сектор и социално-здравно обслужване, селско стопанство, бизнес администрация, търговия, банков и финансов сектор, културно-образователна област, информационни технологии
Германия: търговия, хотелиерство, ресторантьорство, строителство, транспорт, производство, услуги
Кипър: туризъм, хотелиерство, ресторантьорство, услуги, домашни помощници
Италия: селско стопанство, услуги, домашни помощници
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
