Явор Джонев, гражданска инициатива "Диалог за бъдещето"
 

Явор Джонев е съосновател на "Сирма груп холдинг". Той е един от организаторите на гражданската инициатива "Диалог за бъдещето". Основната й цел е мащабен обществен дебат за бъдещето на страната и особено на образователната система. Според Джонев инициативата набира сила и не само в София, а и в други градове хората започват да се самоорганизират и да изпращат предложения. Разговаряме с него за необходимите реформи и проблемите на системата.

 

- Оценките са механизъм за насилие над децата - Реформата е прекалено важна, за да я оставим на правителството - Не искаме да плащаме на държавната система, но плащаме два пъти повече за частни уроци

Как оценявате направените досега реформи в образованието? 
- Очевидно за всички образователната система не работи както трябва и има нужда от сериозна реформа. Но досега промените са се извършвали, без да има ясно определени обществени изисквания към системата, а без това всяка реформа е самоцелна. Както се казва в "Алиса в Страната на чудесата", ако не знаеш къде отиваш, всеки път е добър.

Основната идея на "Диалог за бъдещото" е да създаде този процес, който за една-две години да определи обществените изисквания. Те могат да се разглеждат в три области – икономическата, където участват бизнесите, които имат различни изисквания за образованието. От друга страна е социалната и третият поглед е културният, който е свързан с нашата идентичност и как разбираме това "да живеем добре". Визията за образованието е тясно свързана с визията какво общество искаме.
Защото обществото ни ще бъде такова, каквото научим децата си сега. Ако ги научим на съревнование, конкуренция и успех за сметка на другите, ако ги научим на ценности, които унищожават околната среда, ако ги научим на фалшива демокрация, но всъщност налагайки дисциплина и учене чрез насилие, обществото ни ще бъде такова в бъдеще.

За съжаление по този път сме тръгнали. Но ако научим децата на сътрудничество, да се радват на успехите на другия, на това, че колективната мисъл е по-силна и дълбока, че ресурсите в природата са ограничени, обществото ни ще бъде друго.

Освен че липсват изисквания, реформите се правят от всеки. Всяко ново правителство заявява, че ще прави нещо и действително някой и друг министър успява да направи нещо само по-себе си разумно. Но най-важното е, че реформите се правят в обвивката на системата, в нейната административна структура, а не в сърцевината на учебния процес.

А тя е отношението между учителя, ученика и колектива, в който те са, както и с родителите. Там нещата са оставени на самотек. Оставени са да се управляват по тоталитарен принцип. Невероятен контрол се упражнява върху учителите - чрез вездесъщите инспекторати и от това, че те трябва като администратори да изписват тонове планове, които трябва да спазват, без значение дали децата са научили нещо.

Принципът е: материалът трябва да се усвоява в определено време и да се пишат оценки. А оценките се използват като инструмент на насилие. Всъщност, когато се получават слаби оценки, това означава, че системата не е успяла да осигури условия на децата и учителите за качествено учене, а не че децата са или учителите са неспособни.

Споменахте, че връзката между общността и училището е прекъсната и това води до големи проблеми. Как може да бъде възстановена? 
- Не е прост отговорът. Да, трябва да има промени отгоре - въпросните инспекторати трябва да бъдат премахнати радикално. Ако се запазят офисните сгради, в които те се помещават в момента, могат да бъдат превърнати в клубове на учителите за професионално развитие. Получават се истински абсурди - ние робуваме на график за овладяване на материала.

И благодарение на това материалът всъщност не се овладява. Цялата система е изградена на този принцип. И после се чудим защо децата не били мотивирани да учат. Ние не им даваме възможност за това.

Нещата трябва да се случат и от двете страни - отгоре чрез промяна в нормативна база и отдолу - чрез активиране на родителите и общностите. Училищата в малките градове и в селата са в много по-добро състояние не като база, а като грижа за децата, като интерес на общността това училище да просъществува.

Предложенията за по-голямо участие на училищните настоятелства не са крачка в тази посока?
- Да, така е. Реформата обаче не може да се делегира на правителството, достатъчно е доказано вече, че системата за делегиране на отговорност не работи. Този въпрос е прекалено важен, за да бъде оставен на правителството.

Правителствата трябва да се състезават с това дали се справят с изпълнение на изискванията, които обществото им е поставило.Обществото трябва да определи най-важните си приоритети и да изрази изискванията за тяхното изпълнение.Образованието е може би най-важният въпрос в обществото ни, защото той определя бъдещето. На практика от образованието зависи дали ще останем страната с най-ниска добавена стойност и с най-нещастните хора. Най-важният въпрос е какъв е националният приоритет. България в момента отделя най-малко средства за образование.

Ако парите за системата бъдат увеличени, къде би било най-полезно да се вложат? В ремонти, пренаписване на учебниците, нови планове?
- - Когато говорим за повече пари, винаги трябва да внимаваме те да се инвестират разумно и стратегически, а не да се наливат в продънена кошница, както често се случва в много други сектори.

Има необходимост и от сгради, защото доста училища, особено в големите градове, работят на две смени. Това е безумие. Първо, така децата не учат достатъчно. Второ, обединението на множество възрастови групи на едно място - т.нар. СОУ, е поредното безумие на системата. Има си ясно определени възрастови групи, които не е добре да се смесват, защото това има много негативни влияния. В големите училища ученикът е бройка, не е личност.

Другият абсурд е, че учителите се числят към държавните чиновници. Те не трябва да са на централизирана издръжка, както са полицаите. Неправилно се възприема, че по-доброто заплащане ще мотивира учителите. На първо място, човек не може да бъде мотивиран от външни фактори, това е вътрешен процес.

И със сигурност, ако започнем да плащаме повече на учителите, това няма да доведе до по-добро качество. Парите трябва да са достатъчни, така че да осигурят комфортно съществуване. Учителят не трябва да мисли как да свързва двата края или колко частни урока трябва да проведе, за да може да живее.

Това е другата извратеност на системата - ние не искаме да плащаме за финансиране на държавната система, но пък ние плащаме два пъти повече за частни уроци и допълнителни занимания. Това струва адски много пари, много повече, отколкото ако системата се финансира, така че да осигури целодневно образование. Така ни е направена системата, че ние не се грижим децата да разбират, а материалът да е минат в определения срок.

Защо сте против оценките?
- Оценките са механизъм за насилие с доказано негативно влияние върху качеството на учене. Едната страна е негативната, или т.нар. тояга, а другата е уж положителната с т.нар подкупи с отлични оценки и награди. С тях се опитваме да насочим децата в правия път. А така не се получава и това може да се докаже с много изследвания и практически примери. Това е вредно за един добър учебен процес.

Има разделение на слаби, средни и деца с високи постижения, което е резултат от педагогическите практики. И ние прилагаме два пъти по-голямо насилие върху "умните" деца, за да ги накараме да ходят на олимпиади, да се състезават помежду си, което разрушава съобществото.

Не трябва ли все пак да има някаква конкуренция между децата? 
- Аз съм завършил математическа гимназия, като едно време приемът беше много труден и с много голяма конкуренция. Сега вече не е така по демографски причини. От тези подбрани деца, които в сравнение с другата маса са много по-напред, изпъкваха единици. В класа имаше двама-трима човека максимум, които бяха водещи.

И действително се създаваше съревнование между децата, но това беше за сметка на другите. Масата ми съученици бяха смазани от тази система, защото това са подбрани деца. Истинското учене се получи в извънкласните дейности, където нямаше график, конкуренция и оценки. Там не трябваше да се усвоява материал за определено време. Трябва да се създаде безопасна за детето среда, в която то да може да изяви ентусиазма си за учене.

Как ще коментирате резултатите от международното изследване за грамотността на учениците PISA, в което българчетата се представят все по-лошо?
- Фокусирането на вниманието върху това на кое място е България в класацията и дали се е преместила малко нагоре или надолу всъщност заобикаля главните въпроси и пречи за смислено обществено обсъждане на истинските проблеми. Гордеем се с успехите на елитните училища по олимпиади, но не знаем колко деца от всички реално въобще не придобиват необходимите способности за реализация и къде се намират те.

Изследването на PISA търси причините за успеха или неуспеха на образователните политики. Нещо, за което българските изследвания са слепи. Основният извод, който се налага, е, че елитарният модел на образование (на избрано малцинство от деца, които разполагат с непропорционални ресурси и подкрепа) не води до добри резултати. Най-добре се представят страни, в които фокусът е добро образование за всички деца независимо от техния социално-икономически статус. Това са и страни, които осигуряват на учителите си висок обществен престиж с добро заплащане и възможности за развитие. 

Този влизал ли е в училище за да види хуните с които си имат работа учителите.
Училището трябва да учи на дисциплина и отговорност. Разбира се това трябва да става по възможност с метода на убеждението и моркова, но тоягата трябва да е зад вратата и когато се наложи да влиза в действие. Без респект към даскала и система за контрол на поведението, без възнаграждаване на усилията няма резултати. В основата на всичко стои конформизма и нагаждачеството, маймунското у човека, амбицията да се докажат. Това трябва да се канализира и култивира, но не може да се неглижира и отрече. Децата трябва да се научат ,че има граници и правила, отвъд които не трябва да преминават. Другото е утопия. 2/3 от тях са доста тъпи и освен една или няколко професии не може да се очаква повече. Трябва да се работи за 1/3, която ще влачи останалите. В един неелитен случайно подбран клас, от 25 ученика има максимум 3-4 които се справят с математиката и 5-6 с езиците и лаладжиските предмети. Останалото е пълна скръб и дори не изпитва любопитство към света, няма с какво да го заинтересуваш. Просто тъпанари