Постинг
28.05.2011 20:23 -
Възнесение Христово
Възнесение Господне. Стенопис от храма „Св. Възнесение Христово” в Несебър.
През следващата седмица – в четвъртък, предстои честването на Възнесението Господне, един от 12-те велики църковни празници на годината. Той се чества още през ІV в. под влияние на свидетелствата в книга “Деяния на светите апостоли ”. Господският празник, наричан още Спасовден, е свързан с 40-ия ден от Христовото възкресение. Точно тогава Възкръсналият Божи Син се връща при Своя Отец в небесата, и сяда отдясно на силата Му.
Същността на това велико събитие се състои в три основни неща: с възнесението се слага печатът на земното дело на Господ Иисус Христос; с него човешката природа чрез Богочовека Христос се издига в небесата и става причастна на небесното; възнесението предвъзвестява идването на Светия Дух на земята. Затова в църковната химнография доминират радостта, скръбта и надеждата. Радост от триумфа на Христа, Който е завършил делото на Божието домостроителство, и се възнася като победител над земята, която е спасил; радост от спасението на човека, който чрез човешката природа на Спасителя се възкачва на небесата и сяда отдясно на Бога. Тази радост се смесва обаче със скръб от физическата раздяла с Учителя. Но скръбта преминава в надежда, че Господ няма да остави Своите верни, а ще им прати Духа Утешител.
Ето какво се случва на Елеонската планина край Иерусалим:
В продължение на 40 дни след възкресението Си, Господ Иисус Христос многократно се явява на Своите ученици, като беседва с тях и ги посвещава в тайните на Божието Царство. На 40-ия ден от възкресението Си, Спасителят извежда учениците Си на Елеонската планина край Иерусалим, и тук им дава последното Си наставление и ги благославя. Докато извършва благословението, Божият Син отстъпва от тях и започва да се издига, да се възнася на небето.
Възнесението на Господ Иисус Христос е последният акт на Неговия земен живот и е пряко свързан с въплътяването и слизането на Божия Син на земята: “Никой не е възлязъл на небето освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето“/Иоан.3:13/. Възнесението е своеобразна граница в мистичната и нерушима връзка между Бог и човека. До него, въплътения Бог - Господ Иисус Христос, осезаемо присъствува на земята, за да яви Божието име на човеците /Иоан.17:6/, и те да познаят Единия Истинен Бог /Иоан.17:3/, и проповядвайки Божието Царство, да им даде пътя за спасение. Принесъл Сам Себе Си в жертва за това спасение, и изпълнил Божествената Си мисия, Божият Син, “Който пребъдва на небето”/Иоан.3:13/, издига там и съвършената Си човешка природа. Така в небесата, когато Христос “ седна отдясно на Бога “/Марк.16:19/, тя е прославена заедно с Божествената Му природа. Затова за нея има “приготвено място”, “ за да бъдете и вие, дето съм Аз” /Иоан.14:2-3/. С това окончателно е завършено изкупителното дело на Христа. След възнесението,обаче, когато присъствието на Божия Син вече е неосезаемо, човешкото спасение става дело на Неговата Църква, в която Той невидимо присъствува, и която ръководи като Неин глава. В 40-дневния период от Своето възкресение до възнесението Си, Спасителят подготвя Своите ученици за тази велика мисия, като ги посвещава в тайните на Божието Царство и им дава своя последен завет.
Евангелистът и дееписателят св. Лука разкрива живота на Господ Иисус Христос от неговото начало до оня ден, в който Той “се възнесе, като даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите, които бе избрал “/Деян.1:1-2/. Това е последна воля, последно завещание на Спасителя към Неговите ученици: “Той им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието на Отца, за което сте слушали от Мене “/Деян.1:4/.
След дадените последни наставления настъпва моментът и на физическата раздяла. Пред смаяните погледи на апостолите се открива величествената гледка на славното Христово възнесение, когато Той постепенно се отдалечава от тях, издигайки се над земята, и се възнася към небето. Самата среща, последните думи и наставления, дадени от Спасителя, и особено начина, по който сега Той си отива от тях – всичко това разкрива на апостолите, че те за последен път Го виждат на земята, че Той повече няма да живее видимо сред тях. Но, както в Рождественската нощ Ангелите възвестяват на Витлеемските овчари раждането на Спасителя /Лука.2:8-14/, така както при Неговия гроб вестят възкресението Му/Лука.24:5-7/, така и сега те възвестяват на апостолите Неговото възнесение на небето. Тази вест е придружена и с предричането на Второто Христово идване на земята /Деян.1:11/. МИТРОПОЛИТ СИМЕОН
Няма коментари
Търсене
