Петьо Цеков

Като гледам родилните напъни на ГЕРБ да изфабрикува кандидат-президент - щял да бъде един от министрите/нямало да бъде, бивш седесар ще е/няма да е, царят може да е/ не може да е, - все по-привлекателна става идеята да бера гъби на 23 октомври.

Като че ли тези хора номинират чрез хвърляне на боб.

Проблемът не се е закотвил единствено в пристанището на ГЕРБ. Същата безличностна пустота цари в социалистическата опозиция. Там всички на колене увещават Стефан Данаилов, а той незнайно защо е сърдит и не ще ли, не ще. Калфин го усуква. Станишев лети с него в един самолет, но не говорили за избори, защото седяли в различни класи! На "Позитано" дават вид, че мислят върху предълга листа, в която влизат те, жените и роднините им...

Това е несериозно!

4 месеца преди изборите в БСП да продължават да се търкалят 30 номинации за президент. И в същото време да са посочени едва 30 от 365 общински кметове. По подобен начин стоят нещата и в ДПС. В първите три политически сили доминира безхаберие по отношение на изборите. Щом те не се стремят да ни убедят, че имат добри кандидати, защо ние да им се връзваме на акъла и да легитимираме чрез гласа си посредствеността им? За нас, избирателите, това не е добра сделка.

Добавете към групата на все още неизвестните кандидати на големите партии вече номинираните - Siеg/Heil Сидеров, Румен Кой? Христов и Меглена Yes, sir - и се опитайте да откриете разнообразие в българския политически живот. Опитайте се да видите смисъл в разходката си до избирателната секция.

Аз не виждам.

Искам да гласувам против всички тях

Като избирател, който се интересува от политика, съм съвсем наясно, че трябва да се гласува. Зная това, тъй като демокрацията има характерна слабост - отчита бюлетините на активното малцинство, разходило се до урните, и въобще не й дреме за мнението на пасивното мнозинство. Затова предпочитам да се разходя до избирателната секция, а не да псувам следващите 4 години. Ако не гласуваме, знаем какво ще стане - ще дойдат както винаги "организираните избиратели" и ще решат всичко. Ще изпълзят твърдите партийни ядра и платените последователи. В този смисъл, въпреки всички резерви, съм склонен да отстъпя, ако един ден умните глави в НС въведат задължително гласуване.

Но преди това бих искал да мога да гласувам "Против всички". Искам да имам право на бял вот като в Испания, Франция и Гърция. Искам като в Украйна да гласувам Проти всіх или поне като в някои от американските щати - None of the Above. Лично за мен подобна бюлетина ще бъде израз на конфронтация не толкова с личностите, които ни се предлагат - личности неубедителни, спорни, омръзнали, а по-скоро с начина, по който функционира българската политическа система в режим на избори. Остават само 4 месеца, а все още основните кандидати липсват, какво остава за борбата на идеи, сблъсъка на позиции, защитата на проекти.

Затова - вот против всички!

На теория е така - ако ние гласуваме против тях и сме мнозинство, те няма да могат да направят парламент, да излъчат президент, да изберат депутати или местни органи на властта. Това, разбира се, съвсем не означава блокиране на държавата.

Това означава само, че с бюлетина "Против всички" те ще трябва да се борят за нашия глас. Ще им запука.

Сега в България практиката е друга. Тук ние наказваме, като не гласуваме. Като се правим, че не ни пука. Още преди 10 години имаше избори, вярно местни и частични, на които се явяваха едва по 13 % от избирателите (Сливен). Що за представителност е това?

Тук призивите "за гласуване" целят не да утвърдим демократичните ценности, а да помогнем на едни партийци за сметка на други. Примерно: "Да спрем ДПС"!, "Не на национализма...".

В мотивацията ни за гласуване се играе на чувства и няма абсолютно никакъв разум.

Разликата между сегашния наказателен вот и евентуална бюлетина "Против всички" е огромна. Досегашният протест чрез негласуване не се отразява по никакъв начин на изборния резултат. Празната бюлетина и бюлетината с нарисувани маймуни - също.

Те са обект само на статистиката

Щом липсва минимален долен праг на участвали гласоподаватели - няма абсолютно никакво значение колко хора гласуват и колко хора протестират. Както и колко от негласувалите протестират наистина и колко от тях изобщо не се интересуват какво се случва.

Спомняте ли си през зимата на 2002/2003-та колко пъти имаше президентски избори в Сърбия? Гласуваха, докато не се намериха 50%+1 от избирателите. Така и трябва. Не може президент на страната да бъде човек, който не е подкрепен от поне половината избиратели.

На практика "Вот срещу всички" няма как да се случи и на изборите тази година - освен ако не призовем чрез "Фейсбук" избирателите да си направят подобни бюлетини и да ги пуснат в изборния ден. Едно от малкото прилични неща, които свършиха настоящите депутати, бе да приемат овреме Изборния кодекс. Но той не предвижда "Бюлетина против всички", както и минимален праг за гласували избиратели. Липсва мажоритарен елемент при избора на депутати, липсват съществените промени в начина на гласуване на българите в чужбина.

Тогава защо на мен трябва да ми пука какво ще искат те на 23 октомври?

(Още статии от автора: http://www.tlaka.com )