Близо две-трети от българските емигранти в Испания не биха стимулирали децата си да се завърнат в България. Това сочат данните от изследване на Института за икономически изследвания на БАН за миграционния модел в Испания.   Проучването е осъществено през май-юни и обхваща 506 души в 24 населени места в Испания, обяви зам.-директорът на института доцент Веселин Минчев.   Майките в по-голяма степен не искат децата им да се върнат у нас, което е симптом, че нещо в държавата ни не е наред, коментира той.   Близо една-трета от родителите признават, че говорят на децата си на български, но те им отговарят на испански.   Над 70 процента от сънародниците ни в Испания нямат намерение да се връщат в България срещу 5 процента, които обмислят подобна стъпка, посочи Минчев.    Основната заетост на българите в Испания е в хотелиерството (15%), селското стопанство (12%) и строителството (11%).   Изглежда, губим една креативна част от населението си, която е способна да се справя сама с проблемите си, коментира Веселин Минчев. Той посочи, че средната възраст на българските емигранти в Испания е 36 години, като 23 процента от тях са с висше образование.

80 на сто от българските емигранти не изпращат пари в родината. Това сочи проучване на Световната банка, цитирано вчера от доц. Искра Балканска от Института по икономически изследвания на БАН. Въпреки това паричните трансфери са особено важни за родната икономика и последните данни на БНБ от тази седмица показаха, че средствата, изпратени у нас през май, са достигнали рекордните 77.4 млн. евро. Това е абсолютен рекорд за емигрантските пари, откакто националната банка събира подобни данни от началото на 2004 г.
Всяка година сънародниците ни в Испания изпращат на роднини около 169 млн. евро, сочат данните от изследване на Института за икономически изследвания на БАН за миграционния модел в Испания. Трайно установилите се българи на Пиренеите
харчат всичките си доходи на място
а техните инвестиции в иберийското кралство надскачат многократно размера на трансферите към родата у нас. Всеки трети българин в Испания има собствено жилище там. Въпреки това много от нашенците осигуряват по-добър на живот на семействата си с парите, които изпращат. От гурбетчийските постъпления 70 на сто отиват за храна и ежедневни харчове, сочат данните от анкетата. Една четвърт от парите от отиват за лечение,а около 10 на сто са за изплащане на стари заеми. Само 4,5% са предвидени за закупуване на жилище в родната страна.
Българите в най-голямата наша диаспора в Европейския съюз са около 170 000. Всеки пети от тях си говори всеки ден с хора у нас, а 42% си бъбрят поне веднъж седмично с роднини на Балканите. Около 4 на сто са прекъснали завинаги връзката със семействата си у нас и изобщо нямат контакти. Прави впечатление, че жените повече тъгуват и най-често посягат към възможностите за директна комуникация.

Започната е загубата на родния език сред българите в чужбина, констатира със съжаление доц. Веселин Минчев, зам.-директор на института, който е един от авторите на проучването. Над 20 000 малчугани с български произход има в Испания, от тях
повечето говорят прекрасен кастилски,
каталунски и всички други диалекти на областите, в които са се установили. Макар да има 22 български училища в цялата страна, все повече деца предпочитат да отговарят на родителите си на испански, дори когато разбират български. Връзката с родината е най-силна при новите емигранти, от тях 81 на сто си говорят на родния език. Запитани дали искат да се завърнат у нас обаче две трети от анкетираните са категорични, че няма да акостират скоро на родна земя. Още по-тревожно е, че 65 на сто от нашенците в странство не биха стимулирали децата си да се върнат у нас.