Ребека Брукс се издигна до главен изпълнителен директор на компанията, издаваща вестниците на Мърдок във Великобритания, но скандалът от времето, когато беше главен редактор на "Нюз ъф дъ уърлд" я принуди да подаде оставка на 15 юли.
"Това беше място, от което веднъж излязъл, не искаш никога да се върнеш." С тези думи бивш репортер описва редакцията на "Нюз ъф дъ уърлд" в периода между 2000 и 2003 г., когато начело на най-продавания британски неделен таблоид е страшно амбициозната Ребека Брукс.
Журналисти, които са работили във вестника през този период, описват съмнителни методи за събиране на информация, репортери под огромен натиск да намерят ексклузивни материали с всички възможни средства и възцарила се култура на страх, цинизъм, черен хумор и жестока вътрешна конкуренция.
"Говорехме със серийни престъпници през цялото време. Те бяха нашите източници", разказва бивш репортер във вестника. "Беше похвално да кажеш: "Моят е убиец!"
Последният брой на 168-годишния вестник излезе на 10 юли, защото беше спрян от Рупърт Мърдок в отговор на скандала с масовото подслушване на телефони, който заля британската компания "Нюз интернешънъл", американската компания майка "Нюз корп" и британската политическа класа и полиция.
Брукс, която подаде оставка в петък, беше арестувана в неделя по подозрения в корупция и прихващане на кореспонденция. Тя твърди, че нито е разрешавала, нито е знаела за подслушванията. В. "Гардиън" твърди, че освен знаменитости "Нюз ъф дъ уърлд" е подслушвал и семействата на убити британски войници и на жертви на престъпления.
Четирима бивши служители във вестника обаче смятат, че думите на Брукс не са убедителни. Те споделят, че хората от редакцията, които ръководят отразяването на новините, са подлагани на сериозни разпити от Брукс и нейния наследник на поста Анди Коулсън. Той подаде оставка от вестника след началото на скандала с подслушванията през 2007 г., по-късно стана говорител на британския министър-председател Дейвид Камерън, но преди няколко седмици се оттегли и от този пост.
Методите на "Нюз ъф дъ уърлд" бяха за пръв път поставени под въпрос през 2005 г. когато вестникът публикува информация за контузеното коляно на принц Уилям. Това породи съмнения, че гласовата поща на служители на кралската фамилия е била подслушвана. Повече от година по-късно редакторът за кралски новини Клайв Гудман и частният детектив Глен Мълкейр бяха осъдени на по шест месеца затвор за заговор за достъп до телефонни съобщения. Коулсън продължава да отрича да е знаел за подслушванията.
Бивши служители твърдят, че това е неубедително не само поради механизма за одобряване на материалите за публикация, но и защото заплащанията за такива услуги биха се забелязали при строгия контрол над бюджета. "Просто е невъобразимо, че който е бил редактор, не е знаел," твърди журналист, прекарал седем години във вестника.
Вестникът, обсебен от "Биг брадър"
Когато Брукс заема поста редактор на 31 г., тя е инструктирана да разшири аудиторията, като се фокусира повече върху новините за знаменитости и шоубизнес и намали броя на по-сериозните истории, с които вестникът е известен, като например политици, които вземат наркотици.
Все повече и повече начални страници са посветени на истории за знаменитости, като например за участниците в телевизионното реалити шоу "Биг брадър".
По думите на един от бившите репортери даже в един момент на всички журналисти от редакцията на вестника е наредено да кандидатстват за участие в "Биг брадър" с надеждата да направят репортаж под прикритие.
Заради скандала Рупърт Мърдок ликвидира вестник със 168-годишна история.
"На ръба, изплашени, несигурни"
Друг бивш служител, който е работил с "Нюз ъф дъ уърлд", разказва, че репортерите на вестника са били под "невероятно и изключително напрежение", докато техните шефове са се държали грубо с тях.
Освен това те са ги обиждали и са водили обща сметка за техните авторски статии. "Това поставя журналистите под непрекъснат ужас от провал и страх, че ще бъдат уволнени, ако не публикуват достатъчно често ексклузивни материали. Това от своя страна довежда до жестока конкуренция.
В "Нюз ъф дъ уърлд" никой не знае над какво работят другите. Някой те изпраща да свършиш нещо, без да ти казва за какво точно. Обикновено ще бъде с думите: "Ще срещнеш човек. Не го питай за неговото име и каквото и да правиш, не го изнервяй. Просто запиши какво казва и си тръгни." Във всяка минута, прекарана там, чувстваш, че твоят работодател те мрази", допълва бившият служител.
Чарлз Бигли, бивш репортер на "Нюз ъф дъ уърлд", е говорил публично за тормоза в изданието. Така например наредено му било да се появи в костюм на Хари Потър на пресконференция с цел вестникът да се възползва от манията по поредицата от книги. Това става само три часа след терористичните атаки на 11 септември 2001 г. в САЩ.
"В този момент предполагахме, че до 50 000 души може да са загинали. От мен искаха да се разхождам по време на сутрешната конференция, облечен като Хари Потър", казва Бигли през 2002 г. в записан разговор с помощник-редактора Грег Миски. В същия разговор Миски отговаря на Бигли, че "това, което правим, е да унищожаваме живота на другите хора".
"Никой никога не се чувстваше сигурен и това беше тяхната цел. Да сме на ръба, изплашени, несигурни", заяви друг бивш репортер.
Бурята от критики се стоварва върху "Нюз ъф дъ уърлд", но според анализатори повечето таблоиди в страната често прекрачват границата на законното и позволеното.
Икономика на подслушването
Противно на общественото разбиране, че таблоидът харчи големи суми пари, за да се докопа до интересна история, бюджетът за новини е бил контролиран изключително строго според журналистите. Репортер споделя, че се е случвало без никакво обяснение редакцията да откаже да възстанови направените разходи.
На читатели, които са подали новина като за първа страница, се плаща около 10 000 паунда (около 22 500 лева - бел. ред), докато истории, уговорени с посредничеството на PR агент, излизат поне двойно повече.
За по-кратките материали, написани основно от читатели, се плащат по няколкостотин паунда. В събота вечер, когато вече е твърде късно такава история да бъде продадена на конкурентен неделен таблоид, сумата намалява.
Според бившите репортери това е още една причина, която поставя под съмнение твърденията на главни редактори, че не са знаели за подслушванията и други скъпи незаконни услуги от външни лица. Мълкейр, частният детектив, по-късно осъден за подслушване, е получавал повече от 100 000 паунда годишно от "Нюз ъф дъ уърлд". "Никой главен редактор не може да казва, че не е знаел къде отиват 100 хиляди паунда, след като следяха дори суми по 50 паунда", коментира дългогодишен журналист на свободна практика.
Подслушването на гласовата поща или получаването на разпечатка от разговорите в началото е било начин за спестяване на разходи по думите на бившите служители. По този начин е по-лесно да се установи мястото и часът на дадено събитие и тогава на него да бъде изпратен репортер. За да се хване любовната връзка на някоя личност, първо се разбира кога и къде е срещата и така се пести репортерско време и пари.
Постепенно обаче подслушването се налага все повече като общоприета практика. "Това се превърна от мярка за краен случай в отправна точка за всяка история", споделя бивш репортер пред "Ройтерс".
Скандалът с медиите на Мърдок
