Постинг
20.07.2011 07:12 -
Кристалина Георгиева: Влаченето по корем е по-вероятно от повтаряне на глобалната рецесия
Кристалина Герогиева, eвропейски комисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакцията при кризи
Почти 2 години след като ГЕРБ спечели изборите и сформира правителство, за най-големите му успехи и недостатъци, както и за икономическите рискове пред България разговаряме с еврокомисаря по международно сътрудничество и реакции при кризи Кристалина Георгиева.
Какви постижения бихте откроили в икономическата политика на правителството?
- Най-голямото постижение е, че запази макроикономическата стабилност в България във времето, когато това е особено ценно на фона на повсеместната икономическа криза. Това се трансформира в много стабилна банкова система и е много добре, че се отнасяме консервативно в публичния сектор.
Имаме и по-спокойни условия за работа на частния сектор, отколкото в една съседна страна. Много малко са държавите в Европа, чийто рейтинг се вдига в условията на криза, а това се случи в България. Натискът да се отвори кесията беше и продължава да е много голям.
Второто постижение е , че това правителство увеличи усвояването на еврофондовете в един изключително труден момент. Частните инвестиции намаляха в условията на несигурност и еврофондовете са много важен източник за българската икономика.
След 18 месеца ще се вземе решение за новата финансова рамка на ЕС и това, което постигнем като усвояване на фондовете днес и през следващите 18 месеца, ще е много важно, за да гарантираме добрия потенциал за увеличаване на финансирането към България.
Колко сериозна е тази възможност, защото у нас има притеснение, че средствата на Кохезионния фонд ще се пренасочат за иновации, а в тази сфера България изостава?
- Средствата за инфраструктура продължават да са значителни и в следващия финансов период. Да, парите за иновации се увеличават, но от много по-малка база. Кохезионните фондове и фондовете за селско стопанство остават водещите пера и към това се добавя обвързването на европейските страни от гледна точка на транспортна, енергийна и информационна инфраструктура.
От гледна точка на географското си положение България може да предложи много конкурентоспособни проекти и те да влязат в този нов инструмент. Ако гледаме абсолютните размери, сумите, на които България може да разчита, ако се спазват сегашните темпове на усвояване, определено ще са по-големи, отколкото през този период.
Предложеният бюджет е справедлив. Ние ще сме по-малко конкурентоспособни в иновациите, защото тръгваме от по-ниска база, но имаме шанс и там да получим финансиране, ако използваме нашите сравнителни предимства. За България е най-важно да се оправи инфаструктурата и околната среда, да се подобри енергийната ефективност, да се участва в свързващите проекти в областта на енергетиката и транспорта, за селските стопани също има възможност да получат по-големи субсидии.
Какви са шансовете за земеделските производители да получат субсидии, равни на западноевропейските им колеги?
- Предстои да се свие разликата между това, което получават производителите в по-богатите и бедните страни. По предварителни разчети е възможно земеделските производители да получават 70% по-големи плащания спрямо сегашния програмен период и ние можем само да разчитаме на това финансиране, когато покажем добра отчетност и способност да използваме тези пари.
Правителството съумя благодарение на работата на няколко министри да ни постави в позиция, в която други страни искат да научат повече за българския опит и как сме успели от доста лошо положение да се придвижим напред. Но това е процес, който трябва да продължи в същия темп в следващите 18 месеца, а всяко отклоняване може да върне нещата назад.
Какво още можеше да направи кабинетът в икономическата сфера, за да се усети възстановяването и от домакинствата, а не само от експортния сектор и през няколко макропоказателя?
- За хората е важно да има работа и поле за развитие на малкия и средния бизнес. За частния сектор е трудно да дръпне заради тежката администрация, защото има проблеми на отговорността. Борбата с корупцията е правилно нещо, но понякога създава парализа, защото и в администрацията, и в бизнеса има рефлекс да не се прави нищо, за да не се сбърка.
Това е област, върху която правителството трябва да работи в остатъка на мандата си и да усетят хората, че нещата вървят напред. Учебникарска истина е, че малките и средните предприятия създават най-много работни места.
Но тук чувам от бизнеса, че в желанието да се пресече корупцията се създават ограничения, които малките и средните предприятия, точно защото са малки, се затрудняват де преодолеят. Ще има въпроси, които бизнесът поставя на правителството, но диалогът е изключително важен, за да може да се върви напред.
Ако сега Източна Европа и нововъзникващите пазари могат да се възползват от много по-ограничени капиталови и инвестиционни потоци, какво още може и трябва да направи правителството, за да съумее България да привлече по-голям дял от този ресурс?
- Най-логичният въпрос беше и остава този за административния потенциал. Какво може да не хареса човек в нашата среда за инвестиции - данъците ни са ниски, но имаме много кусури, които биха попречили на бизнеса.
Това са множеството процедури, проблемите от административен характер и усещането, че диалогът между бизнеса и правителството невинаги гарантира, че се поставят правилните въпроси и се вземат верните решения. Едрият бизнес си има платформи за общуване с правителството, но за малкия бизнес усещането е, че има проблеми, които не се знае как може да бъдат решени.
Има усещане, че те възникват по субективен фактор, и това се усеща също и от чужди компании в България. Върху това трябва да се работи, защото това е въпрос на промяна на култура на поведение, на капацитет, на стимули. Това, на което му викаме административна реформа, не е проста работа.
А каква е опасността проблемите на Гърция да повлекат и България?
- Ние сме в съвсем различно положение от Гърция. Когато казвам на хората, че външният дълг на държавата ни е 15% от БВП, те ме питат не искам ли да кажа 50% и не вярват, че може да е толкова нисък. Банковата ни система е стабилна и няма опасност проблемите в Гърция да се пренесат у нас през нея.
Притеснителна е онази част от света, която не познава в детайли нашия регион, за която фактът, че сме до Гърция, сам по себе си е достатъчен проблем. Даже в няколко статии името на България се появи в същия контекст, както и това на Гърция, което е, честно казано, резултат на непознаване. Но тези, които инвестират директно в България и си познават сектора, носят по-малък риск след себе си. Но нека не забравяме, че в сегашните условия тези хора също трябва да привлекат капитал отнякъде на най-добра цена и да го вложат, където е най-сигурно. В този смисъл запазването на стабилността и покачването на кредитния рейтинг е много важно за страната.
Как могат да се отразят на България бюджетните ограничения в ЕС и проблемите с дълга в САЩ, които ще доведат по-малко ликвидност в големите икономики?
- България има голяма възможност за компенсиране на свитата ликвидност точно защото имаме много нисък външен дълг. Не смятам, че ще се стигне дотам, но дори и да се стигне, в ръцете на правителството има инструменти, с които да овладее такова свиване. Що се отнася до частния сектор, проблемът е, че пазарите са толкова изнервени, че има по-голяма от обикновената доза нерационално поведение.
И така въпреки консервативното поведение на правителството и банковия сектор, както и добрите резултати на експортно ориентираните компании, ние виждаме, че пазарите реагират ирационално. Живеем във време, когато спречкване между политици може да доведе до голям стрес. Това означава, че за политиците в Европа сега е времето да покажат ясно определен приоритет - да успокоят положението и да се върне рационалността в еврозоната.
ЕС дава близо 20% от световния брутен вътрешен продукт. Европа има много солидна и здрава икономика, солидни и здрави институции, има много подготвена работна сила и на тази основа имаме общата валута - еврото. Проблемите идват от разноговоренето, противоречивите сигнали и е много важно да се понижи нервността на пазарите. А колко сериозен е рискът от повтаряне на глобалната рецесия и какви могат да са отраженията върху България?
- Аз смятам, че световната рецесия няма да се повтори, но ще продължим с ниските темпове на растеж, с отсъствието на динамизма, или това, на което му казваме влачене по корем. В момента очакванията на хората и бизнеса са преобладаващо негативни. Хората пестят, така няма достатъчна инжекция, която да отвори търсенето и да увеличи производството, и се постига точно обратният резултат на този, който бихме искали.
Няма еднозначна рецепта. Ще спечелят решителните правителства като тези в балтийските републики, в Швеция. Мерките там бяха много тежки, орязване на заплати и пенсии, но сега имат силно оздравени икономики, както и вяра на хората, че най-лошото е в миналото. В България първият опит за прокарване на единна политика в ЕС в областта на преките данъци удари на камък, като против се изказаха и правителството, и парламентът. Колко сериозно е подкрепена тази идея и какви са шансовете й тя да се наложи?
- Това не може да стане, без да се убедят страните, че е в техен интерес. Много важно е за България да отстоява националния си интерес. Той е да запазим нашите елементи на привлекателност, тъй като се конкурираме от по-ниска база.
Но нека не смятаме, че ние ще останем най-бедната страна завинаги, както и завинаги ще сме страната с най-нисък административен капацитет. Аз приемам хипотезата, че в България ще се създадат по-добри условия за малкия и средния бизнес, че ще се създадат и уважават повече правата на хората, което ще засили демократичните институти и ще подобри условията за живот.
В тези условия данъците ще са важен конкурентен елемент, но няма да имат това уникално значение. Сега те не трябва да се пипат, но ако България е по-богата и у нас има по-добри условия за работа на бизнеса и по-добра администрация, може да си кажем, че искаме по-високи данъци, защото искаме да инвестираме повече в образование и иновации. И в това няма да има нищо лошо.
Засега правителството е право и никой не може да ни задължи да променим данъчната си политика, освен това не сме единствените с подобна позиция.
Основният ви ресор на еврокомисар отново остана в периферията на разговора. Какво всъщност ви изненада в тази година и половина на този пост?
- Две неща. Първо, колко по-сериозни са рисковете за всички, не само за бедните страни. Аз започнах тази работа с убеждението, че по-бедните държави са тези, в които природните бедствия и конфликти носят огромни рискове и това трябва да е нашето внимание.
А Европейската комисия оказа хуманитарна помощ на Япония, техническа помощ на САЩ при разлива на петрол, съдействие на Австралия при пожарите. Изненада ме, че в Европа за 10 години са умрели 100 хиляди души от природни бедствия, че сме загубили 160 млрд. евро от природни бедствия за 10 години. Трябва да сме много по- внимателни и към образованието и към икономическите и технически средства, за да сме по-устойчиви към шоковете, които природата причинява и ще причинява все повече в бъдеще.
Второто, което ме изненада, е колко често в тези 18 месеца ние бяхме в положение да реагираме едновременно на 3-4 кризи. Най-сериозната сега е гладът в Източна Африка. Няма универсално решение, но тези кризи изискват специални решения и внимание. Например ислямистката групировка "Ал Шабаб" в Сомалия беше обявил война на хуманитарните работници и те бяха избивани. Много малко хора, които не са сомалийци, можеха да си позволят да работят в тази държава, която сега е най-трагичното място на света.
Но почна гладът и "Ал Шабаб" направи декларация, че ще допусне хуманитарни работници на своя територия. Но когато ние подготвяхме нашето решение за Източна Африка, ние се подготвяхме да изхранваме сомалийци в Кения и Етиопия. Но децата и възрастните хора измират, семействата се стопяват по пътя. Ако не закараме помощта до тях, не можем да постигнем много резултати.
Но ако сега наистина "Ал Шабаб" даде тази възможност, ние трябва да имаме куража да се възползваме от нея. Всичките спорове по останалите политики правят много трудно човек да се фокусира върху една криза. А има ли нужда Европейският съюз от реформиране на системите и институциите, с които отговаря на кризи и катаклизми, за да бъдат по-адекватни реакциите?
- В Европейската комисия сме избрали много разумен подход - работим с партньори, които сме оценели и проверили. В различни ситуации техният подход ще е различен. Ние имаме почти 200 регистрирани партньори и при всяка криза гледаме кой е на място. Половината хора от екипа, с който работя, а той е 600 души, са по горещите точки на планетата.
Те са очи и уши на данъкоплатците, но те могат да кажат дали Световната програма за изхранването или УНИЦЕФ, или Червеният кръст са най-добрият партньор, с който да работим. Но е очевидно, че в свят, в който хуманитарните кризи се увеличават, и не е без значение дали имаме сигурност, ние трябва първо да изкарваме колкото може повече от всяко евро, което инвестираме и, второ, трябва да работим с новите донори – с Турция, Русия, с Бразилия, с Китай, защото с повече богатство идва повече отговорност.
Сега бях в Русия, предстои ми да посетя Турция. Да работим с тях означава, че дори и някои въпроси да ги виждаме по различен начин – например относно човешките права, главната ценност, която трябва да ни движи, е хуманността.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
