Постинг
30.07.2011 21:11 -
Грешките в случая с убийството на Яна
Непрофесионализмът и политиката отидоха там, където нямат никакво място - в разследването на тежки престъпления
Знаете ли, че от началото на годината в София са станали 12 убийства? По данни на зам.-директорът на СДВР Ивайло Спиридонов 10 от тях са разкрити. Едно от тези убийства - на 28 годишната Яна Кръстева, беше извършено преди три седмици в самия център на София - Борисовата градина. В полицейската статистика то също е в колонката "разкрити". В края на годината някой полицейски началник ще разпечата екселската таблица за своя отдел. Ще я даде на своя началник, той на своя началник, той на своя началник и накрая министърът ще награди всички "за добре свършената работа". Никой няма да се интересува докъде е стигнало разследването по иначе разкритото убийство. Случаят "Яна" сигурно скоро ще е напълно затворена страница за медиите. Някъде, много страници назад, facebook ще пази спомен от виртуалните емоции, а в стенограмите на парламентарния контрол ще бъде записано откровението на министъра, който назова от трибуната "стопроцентови" доказателства и сигурните извършители. И ако след време съдът прочете оправдателна присъда, никой няма да се интересува кой, как и къде сбърка. А грешките в този случай са много. Прекалено много.
Двете крайности
За по-малко от две седмици МВР премина от двете крайности на публичността - от пълно мълчание за случая (в ежедневните бюлетини на МВР, където има всевъзможни безумия, информацията още я няма) до пълната публичност - пресконференция, на която се разкриха толкова много детайли за престъплението, че адвокатите на заподозрения трябва само да четат вестници. След като информация за случая излезе в "Дневник" и по-късно в bTV, случаят придоби популярност. Жертвата обаче бързо беше маргинализирана от няколко всекидневника - беше определена първо като клошарка, после като алкохоличка. Чак на петия ден СДВР свика пресконференция, на която изнесе ограничена информация, по думите на зам.-директора на столичната полиция - "за да се спрат свободните съчинения". Междувременно случаят придоби изключителна популярност (убийството на Яна е едно от 12-те от началото на годината в София, помните ли да сте чували детайлна информация за останалите?), особено в социалните мрежи и блоговете.
Гузните медии започнаха да отразяват разследването от първите си страници. Създалата се енергия се материализира в мълчаливо шествие в Борисовата градина. Предвид имиджа, който Цветан Цветанов си изгради сам ("аз-боря-ефективно-всякаква-престъпност"), очакванията на обществото бяха насочени към него. Откриването на извършителите бързо и шумно беше единственият изход от ситуацията, който би отговарял на установената вече традиция.
Цветан Цветанов показа това и с простия жест, че съобщи за установяването на предполагаемите извършители от парламентарната трибуна. От този момент той превърна случая в политически. Това обаче не е от полза нито за Яна, нито за върховенството на закона. Още по-малко за разследването.
Апогеят беше пресконференцията на СДВР миналия петък, на която дойде лично Цветан Цветанов. Информацията, изнесена там, не е била съгласувана с наблюдаващия прокурор (самият той е научил за ДНК профила и за втория заподозрян от медиите). По закон държавното обвинение е господар на досъдебното производство и не случайно само с разрешение на прокурора могат да се изнасят данни от разследването. Единствено той може да прецени кое ще навреди на работата по случая. На пресконференцията беше изнесена странна смесица от факти и предположения, някои от които в абсолютен конфликт с базови постановки в наказателния процес. Конкретно - ден след като Пламен Трифонов е задържан и му е повдигнато обвинение за това, че сам е извършил убийство по особено жесток начин, МВР заявява, че убийството е било по непредпазливост. В същото време обаче полицията казва, че извършителите са двама в съучастие. Наказателният кодекс абсолютно изключва възможността за съучастие в престъпления по непредпазливост. Груба грешка.
Съдът задържа Пламен Трифонов под стража, но ясно каза, че събраните срещу него доказателства към този момент не са достатъчни за осъдителни присъда. Когато апелативният съд потвърди мярката му тази седмица, стана ясно, че разследващите не са добавили към делото разпитите на Николай Русинов и експертизите, които потвърждават, че и той е бил на местопроизшествието. Което е най-малкото съмнително.
Не е право, не е разследване. Политика е
Разследването на убийството на Яна още от първия му ден няма нищо общо нито с правото, нито с добрите практики в криминалистиката и оперативно-издирвателната дейност. Източници на "Капитал", които са запознати с разследването, коментират, че сериозната работа на полицията започва чак след третия ден от убийството. Tочно на третия ден случаят със смъртта на Яна придоби медийна популярност и предизвика вълна от емоции в социалните мрежи, което без съмнение беше и причината министърът да съобщи предварително (и то от парламентарната трибуна), в грубо нарушение със законите и конституцията, кои са убийците (това може да каже само съдът, и то след като изслуша всички замесени) и дори излъга за доказателствата срещу тях. Пак заради емоциите бяха изнесени абсолютно ненужно и вредно доказателства в медиите. (Припомняме, че това се случи в навечерието на вота на недоверие към правителството, поискан именно заради дейността на Цветан Цветанов като министър - бел. ред.)
На capital.bg публикувахме текст на известния криминалист от близкото минало д-р Григор Вълков. Той коментира случаят така: "По мое дълбоко убеждение обаче арестът, в случая на Пламен Трифонов, не означава, че той е извършителят на престъплението, за което е задържан. От момента на задържането започва същинската работа за доказването авторството на престъплението. В конкретния случай разпространяването на информация за откритите следи и тяхната характеристика не е в полза на разследването. От една страна, може да се ограничи дейността на ангажираните полицейски органи в събирането на други доказателства, тъй като убиецът/убийците вече са разкрити, а от друга страна, при положение че в конкретния случай се обсъжда като пряк извършител и второ лице – Николай Русинов, то може да използва изнесената информация в собствена полза при изграждането на защитната си позиция както в досъдебното производство, така и пред съда. Според мен това неминуемо ще затрудни процеса на разкриването на обективната истина, както и на самото убийство."
Абе не били двама, един е
"Няма да повдигаме обвинения срещу Николай Русинов за убийството на Яна Кръстева на този етап." Думите са на градския прокурор на София Николай Кокинов. Наблюдаващите прокурори са се събрали и са преценили, че целият събран доказателствен материал води до извода, че истинският убиец в момента лежи в ареста. И още - според сведения на Русинов той е бил вечерта с Яна, употребили са голямо количество алкохол и са правили секс. След това си е тръгнал. Заради паниката той не се е обадил в полицията. Становището на прокуратурата - единствената институция по закон, която може да повдига обвинения, е в рязък контраст с категоричните декларации, които вътрешният министър отправи само няколко дни по-рано.
На пресконференцията миналия петък Цветан Цветанов коментира, че самият факт, че Русинов се е укрил, говорел за неговата вина. А директорът на СДВР Валентин Йорданов заяви, че издирваният е заявил, че заминава за Румъния, Гърция и Турция. Нямало данни да е напуснал страната, но със сигурност не бил в Турция, защото по данни на полицията нямал задграничен паспорт (а МВР би следвало да знае най-добре, защото издава документите за самоличност). Вчера Николай беше задържан на летище София на връщане в страната с полет от Истанбул. От МВнР коментираха, че няма как български гражданин да влезе с лична карта в Турция. При това положение излиза, че в справките на МВР както за личните документи, така и за влизането/излизането от страната има сериозни пропуски.
След задържането на Николай Русинов стана ясно, че той е влязъл в контакт с журналист (Мартин Карбовски) и адвокат (Марин Марковски). От разговора на Карбовски с Русинов разбираме, че Николай не помни нищо от събитията, но в разказа си включва съвсем детайлно (той нарича откъслечните спомени - флешбеци) част от широко обсъжданите в медиите доказателства, съобщени от представителите на МВР, които свързват жертвата с негово присъствие - бутилката (за нея точно посочва от каква материя е и от каква марка) и опаковката от презерватива.
Нещата нямаше да седят по този начин, ако МВР не беше поднесло на медиите доказателството по делото.
Единственото, на което можем да се надяваме сега, е "убедеността" на прокуратурата във вината на единия или на другия да е плод на доказателствата. А не на избиране на най-лесната за моделиране версия или пък в ситуация на безизходица и популистки устрем - на единствено възможната за представяне, тъй като събирането на доказателства по други версии с оглед разгласената преждевременно следствена тайна вече е безвъзвратно осуетено. Росен Босев
Знаете ли, че от началото на годината в София са станали 12 убийства? По данни на зам.-директорът на СДВР Ивайло Спиридонов 10 от тях са разкрити. Едно от тези убийства - на 28 годишната Яна Кръстева, беше извършено преди три седмици в самия център на София - Борисовата градина. В полицейската статистика то също е в колонката "разкрити". В края на годината някой полицейски началник ще разпечата екселската таблица за своя отдел. Ще я даде на своя началник, той на своя началник, той на своя началник и накрая министърът ще награди всички "за добре свършената работа". Никой няма да се интересува докъде е стигнало разследването по иначе разкритото убийство. Случаят "Яна" сигурно скоро ще е напълно затворена страница за медиите. Някъде, много страници назад, facebook ще пази спомен от виртуалните емоции, а в стенограмите на парламентарния контрол ще бъде записано откровението на министъра, който назова от трибуната "стопроцентови" доказателства и сигурните извършители. И ако след време съдът прочете оправдателна присъда, никой няма да се интересува кой, как и къде сбърка. А грешките в този случай са много. Прекалено много.
Двете крайности
За по-малко от две седмици МВР премина от двете крайности на публичността - от пълно мълчание за случая (в ежедневните бюлетини на МВР, където има всевъзможни безумия, информацията още я няма) до пълната публичност - пресконференция, на която се разкриха толкова много детайли за престъплението, че адвокатите на заподозрения трябва само да четат вестници. След като информация за случая излезе в "Дневник" и по-късно в bTV, случаят придоби популярност. Жертвата обаче бързо беше маргинализирана от няколко всекидневника - беше определена първо като клошарка, после като алкохоличка. Чак на петия ден СДВР свика пресконференция, на която изнесе ограничена информация, по думите на зам.-директора на столичната полиция - "за да се спрат свободните съчинения". Междувременно случаят придоби изключителна популярност (убийството на Яна е едно от 12-те от началото на годината в София, помните ли да сте чували детайлна информация за останалите?), особено в социалните мрежи и блоговете.
Гузните медии започнаха да отразяват разследването от първите си страници. Създалата се енергия се материализира в мълчаливо шествие в Борисовата градина. Предвид имиджа, който Цветан Цветанов си изгради сам ("аз-боря-ефективно-всякаква-престъпност"), очакванията на обществото бяха насочени към него. Откриването на извършителите бързо и шумно беше единственият изход от ситуацията, който би отговарял на установената вече традиция.
Цветан Цветанов показа това и с простия жест, че съобщи за установяването на предполагаемите извършители от парламентарната трибуна. От този момент той превърна случая в политически. Това обаче не е от полза нито за Яна, нито за върховенството на закона. Още по-малко за разследването.
Апогеят беше пресконференцията на СДВР миналия петък, на която дойде лично Цветан Цветанов. Информацията, изнесена там, не е била съгласувана с наблюдаващия прокурор (самият той е научил за ДНК профила и за втория заподозрян от медиите). По закон държавното обвинение е господар на досъдебното производство и не случайно само с разрешение на прокурора могат да се изнасят данни от разследването. Единствено той може да прецени кое ще навреди на работата по случая. На пресконференцията беше изнесена странна смесица от факти и предположения, някои от които в абсолютен конфликт с базови постановки в наказателния процес. Конкретно - ден след като Пламен Трифонов е задържан и му е повдигнато обвинение за това, че сам е извършил убийство по особено жесток начин, МВР заявява, че убийството е било по непредпазливост. В същото време обаче полицията казва, че извършителите са двама в съучастие. Наказателният кодекс абсолютно изключва възможността за съучастие в престъпления по непредпазливост. Груба грешка.
Съдът задържа Пламен Трифонов под стража, но ясно каза, че събраните срещу него доказателства към този момент не са достатъчни за осъдителни присъда. Когато апелативният съд потвърди мярката му тази седмица, стана ясно, че разследващите не са добавили към делото разпитите на Николай Русинов и експертизите, които потвърждават, че и той е бил на местопроизшествието. Което е най-малкото съмнително.
Не е право, не е разследване. Политика е
Разследването на убийството на Яна още от първия му ден няма нищо общо нито с правото, нито с добрите практики в криминалистиката и оперативно-издирвателната дейност. Източници на "Капитал", които са запознати с разследването, коментират, че сериозната работа на полицията започва чак след третия ден от убийството. Tочно на третия ден случаят със смъртта на Яна придоби медийна популярност и предизвика вълна от емоции в социалните мрежи, което без съмнение беше и причината министърът да съобщи предварително (и то от парламентарната трибуна), в грубо нарушение със законите и конституцията, кои са убийците (това може да каже само съдът, и то след като изслуша всички замесени) и дори излъга за доказателствата срещу тях. Пак заради емоциите бяха изнесени абсолютно ненужно и вредно доказателства в медиите. (Припомняме, че това се случи в навечерието на вота на недоверие към правителството, поискан именно заради дейността на Цветан Цветанов като министър - бел. ред.)
На capital.bg публикувахме текст на известния криминалист от близкото минало д-р Григор Вълков. Той коментира случаят така: "По мое дълбоко убеждение обаче арестът, в случая на Пламен Трифонов, не означава, че той е извършителят на престъплението, за което е задържан. От момента на задържането започва същинската работа за доказването авторството на престъплението. В конкретния случай разпространяването на информация за откритите следи и тяхната характеристика не е в полза на разследването. От една страна, може да се ограничи дейността на ангажираните полицейски органи в събирането на други доказателства, тъй като убиецът/убийците вече са разкрити, а от друга страна, при положение че в конкретния случай се обсъжда като пряк извършител и второ лице – Николай Русинов, то може да използва изнесената информация в собствена полза при изграждането на защитната си позиция както в досъдебното производство, така и пред съда. Според мен това неминуемо ще затрудни процеса на разкриването на обективната истина, както и на самото убийство."
Абе не били двама, един е
"Няма да повдигаме обвинения срещу Николай Русинов за убийството на Яна Кръстева на този етап." Думите са на градския прокурор на София Николай Кокинов. Наблюдаващите прокурори са се събрали и са преценили, че целият събран доказателствен материал води до извода, че истинският убиец в момента лежи в ареста. И още - според сведения на Русинов той е бил вечерта с Яна, употребили са голямо количество алкохол и са правили секс. След това си е тръгнал. Заради паниката той не се е обадил в полицията. Становището на прокуратурата - единствената институция по закон, която може да повдига обвинения, е в рязък контраст с категоричните декларации, които вътрешният министър отправи само няколко дни по-рано.
На пресконференцията миналия петък Цветан Цветанов коментира, че самият факт, че Русинов се е укрил, говорел за неговата вина. А директорът на СДВР Валентин Йорданов заяви, че издирваният е заявил, че заминава за Румъния, Гърция и Турция. Нямало данни да е напуснал страната, но със сигурност не бил в Турция, защото по данни на полицията нямал задграничен паспорт (а МВР би следвало да знае най-добре, защото издава документите за самоличност). Вчера Николай беше задържан на летище София на връщане в страната с полет от Истанбул. От МВнР коментираха, че няма как български гражданин да влезе с лична карта в Турция. При това положение излиза, че в справките на МВР както за личните документи, така и за влизането/излизането от страната има сериозни пропуски.
След задържането на Николай Русинов стана ясно, че той е влязъл в контакт с журналист (Мартин Карбовски) и адвокат (Марин Марковски). От разговора на Карбовски с Русинов разбираме, че Николай не помни нищо от събитията, но в разказа си включва съвсем детайлно (той нарича откъслечните спомени - флешбеци) част от широко обсъжданите в медиите доказателства, съобщени от представителите на МВР, които свързват жертвата с негово присъствие - бутилката (за нея точно посочва от каква материя е и от каква марка) и опаковката от презерватива.
Нещата нямаше да седят по този начин, ако МВР не беше поднесло на медиите доказателството по делото.
Единственото, на което можем да се надяваме сега, е "убедеността" на прокуратурата във вината на единия или на другия да е плод на доказателствата. А не на избиране на най-лесната за моделиране версия или пък в ситуация на безизходица и популистки устрем - на единствено възможната за представяне, тъй като събирането на доказателства по други версии с оглед разгласената преждевременно следствена тайна вече е безвъзвратно осуетено. Росен Босев
Няма коментари
Търсене
