Постинг
26.11.2011 01:20 -
Бог не е в силата, а в правдата
През ХІІІ в. Бог изпратил на Русия тежко бедствие. Татарите, под водителството на хан Батий, минали по цялата руска земя, опожарявали и ограбвали градове и села, взимали в плен хиляди мъже, жени и деца и разорили цялата земя до самия Новгород. Руските князе упорито защитавали своята родина. Един от тях бил и Александър, вторият син на великия княз Ярослав ІІ.
Светият благоверен княз Александър Ярославич се родил на 30 май 1219 г. в град Переяславъл. Детските му години преминали под грижите на неговите благочестиви и любящи родители - великия княз Ярослав Всеволодович и благоверната света княгиня Теодосия. За Александър знаменитият му баща бил образец за подражание, истински страдалец за руската земя, който положил душата си за нея. Александър бил благочестив, свято изпълнявал своя дълг, заслужил любовта на народа и Бог винаги му помагал.
Като опустошили Русия, татарите заели степите покрай реките Днепър, Волга и Урал до Черно и Каспийско море. Там хан Батий основал своето царство, наречено Златна орда, и недалеч от устията на Волга построил гр. Сарай. Руските князе станали негови васали и при възцаряването си трябвало да пътуват до столицата на хана, за да получат от него правото на князуване. Народът пък бил обложен с ежегоден данък. За Владимирски велик княз Батий утвърдил Ярослав ІІ, а син му Александър останал да управлява Новгородската област, която още била свободна от татарите.
Шведският крал предприел поход срещу Новгород. Той събрал грамадна войска и на ладии по река Нева се отправил към столицата на Александър. Новгородци били обхванати от ужас. Те никак не се надявали да отблъснат силния враг със своята малка войска. Но княз Александър възложил упованието си на Бога и на справедливостта на своето дело. Той се помолил в храма „Св. София”, взел благословение от епископа и бодро казал на дружината си: „Ние сме малко, а врагът е силен. Но не в силата е Бог, а в правдата!” И като се срещнал със силния неприятел на бреговете на р. Нева, Александър с Божия помощ удържал славна победа, за която бил наречен Невски. Такива бляскави победи той неведнъж удържал и над немци, и над литовци, които често нахлували в Русия. Когато баща му Ярослав починал, ханът утвърдил Александър за велик княз Владимирски, Киевски и Новгородски.
С възшествието на Александър на Владимировския великокняжевски трон се умножили и неговите грижи и трудове. Сега той станал единствен защитник на православната вяра и народ против татарите. Но Александър действал не с меч, а с мъдрост и търпение.
Като покорили Русия, татарите оставили руските князе да управляват своите княжества. За себе си те искали само редовно да им се събира определената дан, но при събирането на тая дан народът често оказвал съпротива. На много места се стигало до метежи, които татарите жестоко потушавали. Така, през последната година от князуването на Александър градовете Владимир, Суздал и Ростов въстанали и избили своите притеснители. В Ярослав и Устюк избухнали големи бунтове. В Ордата вече се готвело грамадно опълчение, за да накаже въстаналите. Великият княз Александър сам заминал за Ордата, като се решил или да умре за отечеството, или да го спаси. Бог благословил с успех последното дело на св. Александър. Руската земя била спасена от ново нашествие на татарите.
На връщане от Ордата Александър заболял в едно Нижгородско село. Почувствал близката смърт, той свикал князете, придружаващите го боляри и простите хора, дал последните си разпоредби, благословил всички присъстващи, простил им всичко, като поискал и от тях прошка за всичко. В края на земния си път князът приел монашески постриг, като бил наречен Алексий. След това се изповядал, причестил се със светите Тайни и предал Богу дух на 14 ноември 1263 г. Тогава той бил само на 44-годишна възраст. Всички горко го оплакали. Погребан бил в съборната църква в манастира „Рождество Богородично”, близо до гр. Владимир.
Св. Александър Невски е бил небесен покровител на Царя-Освободител Александър Николаевич, негов вдъхновител и помощник, особено по време на Руско-турската освободителна война. Затова Патриаршеската ни Катедрала носи неговото име и в светата литургия, по време на Великия вход, духовниците отправят възглас към Бога „да помене в Своето царство блаженопочиналия Цар-Освободител и всички воини, паднали на бойното поле за вярата и освобождението на нашето отечество.”
През 1998 г.,при посещение в Москва, църковната делегация, водена от Българския Патриарх Максим, получи безценен дар частица от мощите на св. княз Александър Невски. На 18 октомври 1998 година, след св. Литургия, с тържествено литийно шествие богато украсената ракла с частицата от мощите на светеца бе пренесена и положена за поклонение в Патриаршеската Катедрала „Св. Александър Невски”. За наш срам, днес – в навечерието на своята 100-годишнина, тя се намира в окаяно състояние. Най-благолепният български храм като че ли е плачевен образ на обзелата ни бездуховност и безразличие към истински ценните неща. А замисляме ли се, че с всяка рушаща се светиня всъщност рушим благодатната ни връзка с небесните ни застъпници и покровители?! МИТРОПОЛИТ СИМЕОН
Търсене
