Постинг
30.11.2011 01:44 -
Вежди Рашидов за парите за култура
Автор: elahikari
Категория: Политика
Прочетен: 677 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.11.2011 01:53
Прочетен: 677 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 30.11.2011 01:53
Вежди Рашидов – министър на културата в интервю за предаването на БНТ "Денят започва"
Водещ: Добро утро казвам и на министъра на културата Вежди Рашидов. Здравейте.
Вежди Рашидов: Добро утро.
Водещ: Сега ще поговорим, само след минути, за нещата, за които вие отговаряте, нещата, свързани с културата, но виждате какво става навън. Зърнопроизводителите днес продължават да протестират, продължава стачката в БДЖ. Утре синдикатите готвят мащабни протести срещу промените в пенсионната реформа и вдигането на възрастта за пенсиониране с една година. До какво ще доведе всичко това?
Вежди Рашидов: Ами вижте, някой трябва да разчита добре думите на премиера Борисов. Аз миналия ден го гледах в изявление по телевизията и умните хора трябва правилно да разчитат тези... Дори едно правителство да падне, нима кризата ще отмине? Защото тя е световна криза и европейска рецесия, има доста сериозна. Аз идвам от Париж. Положението не е само, във всички браншове в Европа е така, така е и в културата. Разговарях с министъра на културата Митеран. Не е добро положението. Дори и с френската култура, която като държава еди доста добър бюджет имаше за култура Франция. Сега в момента няма. До какво ще доведе? Вижте, ние трябва да се научим да вземаме примери от това, което се случва преди нас, за да не ги допускаме, защото положението ще бъде още по-драматично. Аз ще си позволя да кажа, без да влизам в темата за земеделието и за транспорта, тъй като не е моя сфера и не бих искал да сбъркам, но като човек, който наблюдава отстрани, бих казал едно нещо. Помните добре, че само за една седмица блокирана гръцката граница България претърпя около 10 млн. щети. Нали помните това нещо? Поради това, че сме европейски страни, че Гърция е много зле – не знам какво е положението, дали си ги искаме тези пари или не ги искаме, но това са реално загубени пари на България. давате ли си сметка, ако ние блокираме чужда граница, особено както говорим „Капъкуле” и Турция не е в ЕС, че Турция е една държава, където държавността е преди всичко, загубите, които ние ще наложим на Турция, те ще се вземат от българските граждани, от вас и от мен, от всички нас? И те могат да възлязат с тази глупост, която я вършим, на милиони. Само не знам кой не разбра, че има тежка европейска криза, че България е също в цялата тази система на тежка криза. Ясно е, че трябва да стиснем коланите, за да оцелеем. Тук става въпрос за оцеляване. Ако утре свалят правителството, какво значение има? Ще се оправи кризата ли? Ами че те европейска криза, ние сме скачен съд. Ако европейските държави дръпнат, дръпват и нас. Ако те са в криза, и ние сме в криза. Така че това е малко недалновидно и това е една игра с най-низките страсти на хората и не бива да се допуска. Защото вижте, ще ви питам нещо. Когато вие имате 200 лв. и ви иска инкасаторът 300 лв., как се оправяте?
Водещ: Е, не се оправям.
Вежди Рашидов: Е, не се оправяте. Същото е в държавата и това трябва да го разберем. Просто няма пари. И трябва с това, което имаме, да се справим. Сега отделно, не бих искал да обидя никого, но никой не седи и не обяснява, че субсидията е помощ, а не задължение. Субсидията е воля на държавата да развие политика, да прави политика, подпомагайки. Но то не е задължение, то не е дължима пара. Още не разбираме, още сме в социализма, че помощта не е задължение. Сега, не искам да обидя никого, моите уважения към всички. Бих искал България да се развива като една нормална страна, но ако обиколите пазарите, аз вчера, понеже гледам всички тези възбуди, обществени, и погледнах българските пазари. Бях на пазар вчера, като се прибирам. Ами ние нямаме нито един български продукт на щандовете. Ами това са по 200-300 млн. Извинявайте, ама със 100 млн. цялата българската култура в цялата нация с училища, със 106 второстепенни разпоредители, с читалища, с театри, с кина, ние се гърчим да оцеляваме и наистина оцеляваме и то добре. Защото ето, кинаджиите започнаха да произвеждат един добър български продукт, театрите са ни пълни. Сега се гърчим на 100 млн., българските пазари са пълни с турски домати...
Водещ: Министър Рашидов, знаете ли, аз не искам с вас да обсъждаме чушките и доматите...
Вежди Рашидов: Ама как? Нали за това говорим?
Водещ: Така де. В смисъл, хората, които произвеждат чушки и домати, ще ви кажат: „Ами няма български домати и чушки сега зимата, защото няма парници. Защо няма парници? Защото държавата не дава субсидии, защото загина българското зеленчукопроизводство”.
Вежди Рашидов: Напротив, тази година, доколкото разбирам, не само че дава повече, отколкото миналата година...
Водещ: Тази година дава повече, да.
Вежди Рашидов: Повече. И това не би било честно, сега аз като страничен човек казвам, не защото защитавам държавата, защото сега като съм министър, виждам нещата и от друга камбанария. Както в сферата на културата, не всичко е така, както ми е изглеждало и на мен преди да стана министър. Сега виждам и от обратната посока – че не всичко е и така. Нали, не съм бил прав, когато съм бил критичен, на 50%. 50% съм бил прав. Сега виждам, че 50% като не съм прав, също виждам обратната посока. Не може да вземаш повече пари от миналата година и отново докрай да искаш. Променят се ситуациите в държавата. Просто в момента рязко Европа влезе в рецесия и това всеки нормален човек трябва да разбере. И въпреки всичко малка България не е зле като финансиране. Да аз ще ви питам, от три години насам за тютюн се даваха, миналата година се дадоха 116 млн. Че аз със 116 млн. ще си управлявам като кукла Министерството на културата на цяла България. На цяла България. И ще произвеждам духовен продукт, какъвто сега ми произвеждат моите талантливи колеги, защото театрите ми работят. Срещу 6 лв. – мъничко билетче, по цял ден са пълни и забавляват българския народ, ако мога да кажа „забавление” или прекрасни представления, прекрасни премиери. Киното ни заработи. Дай Боже да заработи повече. Аз искам да работи българската култура. Музеите започнаха да ни стават. Да, тази година ще търсим и средства за купуване. Ами със 100 млн. ние се гърчим за продукт, който е качествен и го даваме, за тютюна дадохме 116 млн. миналата година, което ясно и точно се обясни, че това са само помощи, държавата за да не абдикира, защото трябваше да се търси алтернатива. Така с дарения само този мир, мисля, че този път позицията на премиера е правилна. Няма път назад. Или трябва да се променим или сме още в социализма след 20 години.
Водещ: Сега, знам колко са чувствителни творците на тема „Пенсионна възраст”. Само за да приключим тази тема, искам да ви питам, спомняте ли си миналата година, когато възникна тоя проблем с осигурителния стаж – тогава не беше възраст, разбира се, но осигурителния стаж на част от творците. Тогава вие казахте, че ще бъде учреден един орден за заслуги за националната ни духовност, който ще бъде приносител и на някакви средства за тези хора. Какво стана с този орден?
Вежди Рашидов: Да. Този орден почти е готов да влезе, но аз не знам дали е готово обществото.
Водещ: Защо да не е готово обществото?
Вежди Рашидов: Защото веднага се появиха, вечно има едни дежурни, които, те са анти всичко – едни хора, които дърво не посаждат, но те са критици.
Водещ: Но защо трябва да се съобразявате с тия, които вечно са анти и дърво не посаждат?
Вежди Рашидов: Защото трябва да има консенсус в обществото. Защото искам като има „против”, да чуя и мнението на тези, които са „за”. Да, защото защо казах орден-приносител? Има държави, имат този опит. Талантливите хора, българският творец не обича да бъде унижаван. Той е горд. Това няма две мнения. Те може да са бедни, но горди хора. И тая гордост и това достойнство никой не бива да им го намачква. Орденът е една форма едновременно да се уважи цялата му творческа дейност през живота и едновременно този орден да е приносител на едни средства – това ще го реши Министерския съвет това ще го реши едно общество обсъждане, нали не аз, може да е една половин заплата и към пенсията му, за да не кара унизителни старини.
Водещ: Ама отказвате ли се от тоя орден или не?
Вежди Рашидов: Не съм. Чакам да узрее обществото. Чакам, да. Аз се научих да чакам. Да, трябва да узрее обществото, защото вие виждате, тук замълчахме какво стана около „Шипка” 6. Помните ли какво стана?
Водещ: Помня.
Вежди Рашидов: „Шипка” 6 20 години се съдят със Софийския университет. Министерството на културата не отговаря за „Шипка” 6, защото „Шипка” 6 е частно АД. Но е творческа организация. След 20 години при мен дойдоха хора от Управителния съвет, когато Софийския университет окончателно осъди и днес те трябваше да бъдат на улицата. Де факто на улицата трябваше да бъдат, защото собствеността вече минаваше към университета. Разбира се, като художник откликнах на молбата на моите колеги и аз самият реагирах, защото не е честно 120 съюз на художниците, оттам са излезли едни от най-големите христоматийни имена на българската пластична култура, и изведнъж да са на улицата. Без да имам личен ангажимент към „Шипка” 6, станах, отидох при премиера и го помолих. Викам: „Не е честно да бъдат на улицата. Дайте да намерим решение”. решението какво беше? В „Бояна” ги събрахме проф. Илчев, председателя Любо, на Съюза на художниците, и седнахме, водихме тежък разговор. Да, дадохме реципрочно друго нещо, правителството, на университета – техникума „Сталин” бившия, който го помните, и по този начин решихме проблема да минем през Министерски съвет и тази сряда, всъщност другия ден, е окончателното решение, което аз ще го връча пред медиите на колегите ми от „Шипка” 6 да си седят в собствения им дом. Да, взе се решение. какво стана? Един месец медиите опрашваха един-единствен човек и никой друг и само отрицателното, без да чуят на 30 човека Управителен съвет гласа, едно отрицание, едно плюене. Разбира се, много лични беше, много нагрубяване. Аз не отговорих, защото нивото е друго, няма да отговоря. Какво се е случило, какво лошо сторихме, че върнахме на Съюза на художниците сградата? Това ли беше нашият грях? Че те, милите, аз съм напуснал съюза, че някакъв плакет от желание за благодарност... Големият проблем!
Водещ: Знаете ли, сам съзнавате, че...
Вежди Рашидов: Ние полудяваме. Искам да ви кажа, че ние сме народ, който бавно полудява. Съжалявам.
Водещ: Не, това че бавно полудяваме, никак не е добре. Но ако приемем, че в дадения случай фигурата на премиера Бойко Борисов е била спорна там по някакви причини...
Вежди Рашидов: Няма никакъв спор. Почетно се дава от уважение към човека, който е направил. Бойко Борисов е след 20 години първият премиер, който просто човешки седна, вика: „Дай, ще им помогнем” и реши един проблем.
Водещ: Добре, тая тема е приключена. Той каза: „Не го искам тоя плакет и тая награда”.
Вежди Рашидов: Кой щеше да има помогне? Ама питам, кой щеше... Днес щяха да са на улицата. Ами едно „мерси” се казва. В България единствената страна, вместо да благодариш, ще го оплюеш.
Водещ: Кой, обаче, ще се възпротиви срещу това, че Татяна Лолова, да кажем, ще получи такъв орден? Кои ще са тия дежурни, които ще припяват? Много ми е интересно.
Вежди Рашидов: Не знам. Появиха се. даже на един от тези хора аз се обадих по телефона. Веднага: „Кой ще ги раздава, кой...”. И аз се обадих по телефона, защото по медиите излязоха, казах, че точно те, защото в целия социализъм конкретни хора раздаваха конкретни неща. Ами пак те ще... За мен е важно, обаче, тези средства да стигнат до тези хора. Както виждате, Гюзелев е горд човек. Когато научих, че с 200 лв. пенсия седи в „Бояна” и никога няма да дойде да хленчи, да, аз бях човекът, който се вдигна, беше ми тъжно, унизително, направихме персонална пенсия. Велко Кънев, болен, дойде, персоналната пенсия уредихме. Да, Рангел Вълчанов, не е ли срамота един огромен, колосален, христоматиен, отново ще кажа, защото...
Водещ: Именно затова, за да не уреждате случай по случай...
Вежди Рашидов: Не уреждам. Вкарвам ги на Министерски съвет.
Водещ: ... направете някакво общо правило, което оттук насетне да се спазва.
Вежди Рашидов: Това не е уреждане. За съжаление, гилдиите, нито един не дойде да ми каже: „Абе дайте, Рангел...”, нали.. Аз /.../ Валя Балканска я чух, милата, със 108 лв. ли, 110 лв. пенсия, и тя горда женица. Да, сам се събуждах така на масата, за да го правя това нещо. Нито една професионална гилдия не дойде да предложи никой. Съжалявам, значи ние, наистина казвам, или полудяваме или сме болно общество. Много ми е тъжно, когато ви казвам това нещо. Да, разбира се, това е прекрасно, което казвате. Продължавам да ги мисля, защото това е достойно. Тези хора, една значка за труда им, защото те са велики хора. Има ли съмнение, че Наум Шопов е един велик български артист, има ли съмнение, че един Емил Стойчев или Светлин Русев е един голям български художник? Разбира се, че това не е дори и спорно. И тези старини тези хора не заслужават толкова тъжно да изкарват. Аз бях най-тъжния човек, тази идея отдавна ми дойде, когато Петко Сираков – първият световен шампион по борба, първият на България, за първи път в историята, вместо да го държим историческа личност, той продаваше сладолед зад мавзолея, за да се прехранва. Извинявайте, ако не си оправим нещата и не сме един горд, достоен народ, народ, който да може... Колко човека са? Една шепа. Колко ще отидат в бюджета? Стотина хиляди.
Водещ: Точно затова казвам, за да приключим темата, не се отказвайте и действате, за да не говорим за хората, които наистина са ни дали много...
Вежди Рашидов: Благодаря ви. Сигурно ще се върна към темата. Благодаря, че го казвате. Ще се върна...
Водещ: ... а след това продават сладолед зад мавзолея. За Лувъра – петгодишно споразумение за сътрудничество, края на януари ще го подпишете.
Вежди Рашидов: Е, това е по-приятна тема вече. На тая тема може да се говори.
Водещ: Казвайте какво ще ни донесе това. Какви неща ще могат да бъдат изложени в Лувъра?
Вежди Рашидов: Ами какво би донесло, примерно, един българин, ако бъде поканен в „Ла Скала” да пее? Носи му световна слава, висока летва, самочувствие, достойнство и добър имидж на нацията ни. Това е Лувъра. Лувъра вижте, трябва да го кажем, в Лувъра не е стъпвал български крак досега.
Водещ: Защо досега? Защото хем звучи хубаво, хем обаче си задавам от вчера въпроса, вече като знаех, че ще ми бъдете гост, защо предишните ваши колеги, министри на културата, не са подписали едно такова споразумение. Толкова ли е трудно?
Вежди Рашидов: Не е лесно. Лувъра имат такова рамково споразумение само с 10 държави от 180, с които работи. Всъщност 9, ние сме десетата. Защото, няма да крия, много хора са правили опит да стигнат до Лувъра. Да, Лувъра е световен музей. Той не е френски музей. Когато питах Лоарет сега колко човека минават през Лувъра, на ден минават 30 хил. човека. Давате си сметка за каква машина говорим. Да, той е един чудовищен, световен музей, светът минава през него. И онова, което аз използвах, че успях, дадох си приятелските контакти на моята държава, да се случи нещо добро за нея, защото тя заслужава. Докарах го в България и след като му показах всичко от Несебър, през Созопол, през Мадарския конник, през Казанлъшката гробница до НИМ и до „Александър Невски” иконите долу, изпратих го в Париж, първо, доволен, трето, изумен от това, което му показахме. И второ, той беше вече убеден, че... Аз исках поне една изложба да покажем българска култура. Отидох наистина за една изложба последния път в Париж. Онова, което беше изненада, че толкова беше узряло всичко в главите на тези хора, за което много им благодаря, че те ни предложиха, аз отидох с малка кошница и се върнах с една голяма. Те ни предложиха не една изложбичка да ни направят – петгодишен рамков договор, за да може България по-трайно, 5 години да присъства по някакъв начин със значимите си произведения в Лувъра. От 8 департамента, 3 департамента на Лувъра изключителен интерес към българската култура изведнъж се появи.
Водещ: Ясно ли е какво първо ще бъде изложено в Лувъра от България?
Вежди Рашидов: Ами сега на 31-ви отиваме да подпишем рамковото споразумение, потвърдихме датата 31 януари, споразумение. Работни групи са направени. Проф. Божидар Димитров е ръководител на работната група. Едва сега предстои да уточняват. Онова, което първо ще се представи, е едно от двете. Ние имаме един много голям архив на ислямска култура. В момента се прави разширение на Византия и на ислямската култура, пространствата. И сега ще ги откриват. Първо ще се открие ислямската култура. Дори тук, аз също не знаех, са запазени кореспонденцията между Наполеон и султана. В този архив се намира, което беше тотална изненада и за мен, изненада и за Франция. Така че мисля, че това ще присъства.
Водещ: Това е едното.
Вежди Рашидов: И Византия на първо време. И за пет години работните групи непрекъснато ще обогатяваме тези колекции. И това е прекрасно. Изобщо почваме да работим. Третото, което е, също е една изненада, в Лувъра ние ще подпишем този рамков договор и за съвместни археологически проучвания, консервация и реставрация работи. Защото сега научих, благодарение на Божидар Димитров, че първите разкопки в „Свети Кирик”, ето, ние сме две европейски страни, можем съвместно да изградим един общо, колосален проект и да направим „Свети Кирик” национален паметник на българската археология, защото долу има и подводна археология и... Първият археолог, 1927 година който е дошъл, е от Лувъра, френски археолог, който е копал „Свети Кирик”. Първите разкопки са правени, то е нещо символично.
Водещ: Представяте ли си? Близо век по-късно ние се връщаме там, където сме започнали.
Вежди Рашидов: Е много е хубаво. Беше страхотно приятно. Вижте, това ще ни донесе, първо, в рамките на пет години, който мине от света, ще чете „България”. Така се прави реклама. Просто като минеш по един артефакт, четеш „еди-кой си, България”. Правим значима държавата. Второ, тя има и за какво. Трето, аз много бих искал да излезем от капсулата на ниското самочувствие, от комплексите за липса на самочувствие. Нямаме основание да имаме ниско самочувствие.
Водещ: Като казахте за самочувствие, много емоционална беше атмосферата в зала „Плейел” в Париж, Силви Вартан – 50 години на сцената.
Вежди Рашидов: Страхотна жена. Много симпатична жена. Тя такива жестове направи към България, такава огромна публика, беше толкова емоционално. Изпя две български песни, пък тя се просълзи. Разбира се, поздрави ме първо като приятел, след това като министър. Една чаровница, която работи за имиджа на България по един такъв добър начин, че по-добър посланик от това аз не виждам как ще... Беше много трогателно. Беше страхотно приятно. Бяхме заедно с господин Митеран – министъра на културата. И там с него си поизчистихме някои концепции за българския театър, как да има представления в големите френски театри. Сега го врънкам, дето се вика, непрекъснато, че искам френската опера, а не покрайнините на Париж, там, където 20-30 човека ще отидат да гледат. Искам българската опера да си пее каквото е мястото – във френската опера, там, където отиват големите познавачи на опера. Да, искам „Гран Пале”. Никога български крак не е влизал там. Влизал е като самостоятелно присъствие, нали, членове на Парижкия есенен салон, какъвто е Светлин Русев, Дечко Узунов беше, още няколко човека има, моя милост е член на Парижкия салон. Но в „Гран Пале” бих искал да представя съвременна българска пластична култура, да речем от Майстора и неговите съвременници до най-младия. Защото това е едно ветрило, доста голямо. Да, българските талантливи млади съвременни творци заслужават да бъдат показани на добри места. Това се опитвам да правя – България да се показва на престижни места, а не в дупки и мазета.
Водещ: Защото за Силви Вартан заговорихме. Аз обичам да чета ваши стари интервюта, не знам дали съм ви казвала. В началото на 2008 година, не помня вече къде, но в едно интервю вие казвате, че животът в България ви навява много, много тъга и искате да отидете да живеете в Испания. Помните ли?
Вежди Рашидов: Вижте, аз и сега с тъга говоря за много неща, защото просто всички... Вижте, ние сме един народ, колкото и добри желания да имаш, каквито усилия, винаги се появяват едни хора и те са едни и същи, като зареден ластик са, и веднага започва нещо върху теб. Няма нещо, на което да можеш да се израдваш. Още от първия ден идвам с радост от Париж, защото аз дори не съм мечтаел за 5 години да подпиша рамков договор. Това беше тяхно предложение, за което аз бях безкрайно щастлив. Още с идването, разбира се, пак кисели някои. Все нещо нещастни сме от нещо, недоволни сме от нещо. И онова, което ме изумява, че непрекъснато говорим за пари, а не и за творчество. Непрекъснато. И това малко ме стряска, леко, защото един творец и без пари, ако той е роден да бъде голям...
Водещ: Така е. Но мисълта ми е, ако тогава, 2008, сте имали някакви емигрантски нагласи, какво бихте казали сега на хората, които живеят в България, ама не им се живее в България, искат да отидат някъде другаде?
Вежди Рашидов: На тази тема аз съм казал, защото хората трябва да имат алтернатива. Говорим за другите хора. Хората на изкуството трябва да разберат едно нещо и те го разбират, разбира се. често говори по медиите, много лесно се говори и към което пригласят и журналистите доста в хора, че България не е пазар за култура, че България... България няма да стане в близките 100 години пазар за култура. И това трябва да е ясно. По една проста причина. Няма как от 7 млн. да станем за 10 години 70 млн. Пазарът е хората, които имаме. Ето, турците правят, примерно, са на трето място по производство на филми в света. Те трудно продават навън. е, малко сериали тръгнаха сега, но иначе те са така – „Тополчице моя”, така малко от тия сантиментите, турските. Но са 85 млн. Като ги врътне три пъти в киното и 10 млн. го гледат, той вече е на супер печалба. А ние сме 7-милионен народ. Затова казвам, ние трябва да си отворим очите, като Костурица, като сме малък народ, това, което Митовски скоро направи с БНТ и аз му се изкефих много, защото това е пътят. Не може да си индустрия и да не си продаваш продукта. Ето това е пътят. Ние трябва да се научим да отворим пердето, да видим, че просторът е много широк, много голям, хоризонтът е пред нас, и да тръгнем – 7,5 млрд. за културата има сцена. 7,5 млрд. Тази сцена трябва да гоним. А там не питат българин ли си, какъв си. Там или си духовна стока – аз ще го кажа, защото и духовността е вид материализиране, защото и аз си материализирам духа чрез бронз, поетът – чрез тетрадката, композиторът – чрез нотната тетрадка, но ние си материализираме чувствата. Този продукт или е продаваем или не се интересува никой от теб. Така е в света.
Водещ: Добре. Благодаря ви за този разговор. Успех ви пожелавам.
Водещ: Добро утро казвам и на министъра на културата Вежди Рашидов. Здравейте.
Вежди Рашидов: Добро утро.
Водещ: Сега ще поговорим, само след минути, за нещата, за които вие отговаряте, нещата, свързани с културата, но виждате какво става навън. Зърнопроизводителите днес продължават да протестират, продължава стачката в БДЖ. Утре синдикатите готвят мащабни протести срещу промените в пенсионната реформа и вдигането на възрастта за пенсиониране с една година. До какво ще доведе всичко това?
Вежди Рашидов: Ами вижте, някой трябва да разчита добре думите на премиера Борисов. Аз миналия ден го гледах в изявление по телевизията и умните хора трябва правилно да разчитат тези... Дори едно правителство да падне, нима кризата ще отмине? Защото тя е световна криза и европейска рецесия, има доста сериозна. Аз идвам от Париж. Положението не е само, във всички браншове в Европа е така, така е и в културата. Разговарях с министъра на културата Митеран. Не е добро положението. Дори и с френската култура, която като държава еди доста добър бюджет имаше за култура Франция. Сега в момента няма. До какво ще доведе? Вижте, ние трябва да се научим да вземаме примери от това, което се случва преди нас, за да не ги допускаме, защото положението ще бъде още по-драматично. Аз ще си позволя да кажа, без да влизам в темата за земеделието и за транспорта, тъй като не е моя сфера и не бих искал да сбъркам, но като човек, който наблюдава отстрани, бих казал едно нещо. Помните добре, че само за една седмица блокирана гръцката граница България претърпя около 10 млн. щети. Нали помните това нещо? Поради това, че сме европейски страни, че Гърция е много зле – не знам какво е положението, дали си ги искаме тези пари или не ги искаме, но това са реално загубени пари на България. давате ли си сметка, ако ние блокираме чужда граница, особено както говорим „Капъкуле” и Турция не е в ЕС, че Турция е една държава, където държавността е преди всичко, загубите, които ние ще наложим на Турция, те ще се вземат от българските граждани, от вас и от мен, от всички нас? И те могат да възлязат с тази глупост, която я вършим, на милиони. Само не знам кой не разбра, че има тежка европейска криза, че България е също в цялата тази система на тежка криза. Ясно е, че трябва да стиснем коланите, за да оцелеем. Тук става въпрос за оцеляване. Ако утре свалят правителството, какво значение има? Ще се оправи кризата ли? Ами че те европейска криза, ние сме скачен съд. Ако европейските държави дръпнат, дръпват и нас. Ако те са в криза, и ние сме в криза. Така че това е малко недалновидно и това е една игра с най-низките страсти на хората и не бива да се допуска. Защото вижте, ще ви питам нещо. Когато вие имате 200 лв. и ви иска инкасаторът 300 лв., как се оправяте?
Водещ: Е, не се оправям.
Вежди Рашидов: Е, не се оправяте. Същото е в държавата и това трябва да го разберем. Просто няма пари. И трябва с това, което имаме, да се справим. Сега отделно, не бих искал да обидя никого, но никой не седи и не обяснява, че субсидията е помощ, а не задължение. Субсидията е воля на държавата да развие политика, да прави политика, подпомагайки. Но то не е задължение, то не е дължима пара. Още не разбираме, още сме в социализма, че помощта не е задължение. Сега, не искам да обидя никого, моите уважения към всички. Бих искал България да се развива като една нормална страна, но ако обиколите пазарите, аз вчера, понеже гледам всички тези възбуди, обществени, и погледнах българските пазари. Бях на пазар вчера, като се прибирам. Ами ние нямаме нито един български продукт на щандовете. Ами това са по 200-300 млн. Извинявайте, ама със 100 млн. цялата българската култура в цялата нация с училища, със 106 второстепенни разпоредители, с читалища, с театри, с кина, ние се гърчим да оцеляваме и наистина оцеляваме и то добре. Защото ето, кинаджиите започнаха да произвеждат един добър български продукт, театрите са ни пълни. Сега се гърчим на 100 млн., българските пазари са пълни с турски домати...
Водещ: Министър Рашидов, знаете ли, аз не искам с вас да обсъждаме чушките и доматите...
Вежди Рашидов: Ама как? Нали за това говорим?
Водещ: Така де. В смисъл, хората, които произвеждат чушки и домати, ще ви кажат: „Ами няма български домати и чушки сега зимата, защото няма парници. Защо няма парници? Защото държавата не дава субсидии, защото загина българското зеленчукопроизводство”.
Вежди Рашидов: Напротив, тази година, доколкото разбирам, не само че дава повече, отколкото миналата година...
Водещ: Тази година дава повече, да.
Вежди Рашидов: Повече. И това не би било честно, сега аз като страничен човек казвам, не защото защитавам държавата, защото сега като съм министър, виждам нещата и от друга камбанария. Както в сферата на културата, не всичко е така, както ми е изглеждало и на мен преди да стана министър. Сега виждам и от обратната посока – че не всичко е и така. Нали, не съм бил прав, когато съм бил критичен, на 50%. 50% съм бил прав. Сега виждам, че 50% като не съм прав, също виждам обратната посока. Не може да вземаш повече пари от миналата година и отново докрай да искаш. Променят се ситуациите в държавата. Просто в момента рязко Европа влезе в рецесия и това всеки нормален човек трябва да разбере. И въпреки всичко малка България не е зле като финансиране. Да аз ще ви питам, от три години насам за тютюн се даваха, миналата година се дадоха 116 млн. Че аз със 116 млн. ще си управлявам като кукла Министерството на културата на цяла България. На цяла България. И ще произвеждам духовен продукт, какъвто сега ми произвеждат моите талантливи колеги, защото театрите ми работят. Срещу 6 лв. – мъничко билетче, по цял ден са пълни и забавляват българския народ, ако мога да кажа „забавление” или прекрасни представления, прекрасни премиери. Киното ни заработи. Дай Боже да заработи повече. Аз искам да работи българската култура. Музеите започнаха да ни стават. Да, тази година ще търсим и средства за купуване. Ами със 100 млн. ние се гърчим за продукт, който е качествен и го даваме, за тютюна дадохме 116 млн. миналата година, което ясно и точно се обясни, че това са само помощи, държавата за да не абдикира, защото трябваше да се търси алтернатива. Така с дарения само този мир, мисля, че този път позицията на премиера е правилна. Няма път назад. Или трябва да се променим или сме още в социализма след 20 години.
Водещ: Сега, знам колко са чувствителни творците на тема „Пенсионна възраст”. Само за да приключим тази тема, искам да ви питам, спомняте ли си миналата година, когато възникна тоя проблем с осигурителния стаж – тогава не беше възраст, разбира се, но осигурителния стаж на част от творците. Тогава вие казахте, че ще бъде учреден един орден за заслуги за националната ни духовност, който ще бъде приносител и на някакви средства за тези хора. Какво стана с този орден?
Вежди Рашидов: Да. Този орден почти е готов да влезе, но аз не знам дали е готово обществото.
Водещ: Защо да не е готово обществото?
Вежди Рашидов: Защото веднага се появиха, вечно има едни дежурни, които, те са анти всичко – едни хора, които дърво не посаждат, но те са критици.
Водещ: Но защо трябва да се съобразявате с тия, които вечно са анти и дърво не посаждат?
Вежди Рашидов: Защото трябва да има консенсус в обществото. Защото искам като има „против”, да чуя и мнението на тези, които са „за”. Да, защото защо казах орден-приносител? Има държави, имат този опит. Талантливите хора, българският творец не обича да бъде унижаван. Той е горд. Това няма две мнения. Те може да са бедни, но горди хора. И тая гордост и това достойнство никой не бива да им го намачква. Орденът е една форма едновременно да се уважи цялата му творческа дейност през живота и едновременно този орден да е приносител на едни средства – това ще го реши Министерския съвет това ще го реши едно общество обсъждане, нали не аз, може да е една половин заплата и към пенсията му, за да не кара унизителни старини.
Водещ: Ама отказвате ли се от тоя орден или не?
Вежди Рашидов: Не съм. Чакам да узрее обществото. Чакам, да. Аз се научих да чакам. Да, трябва да узрее обществото, защото вие виждате, тук замълчахме какво стана около „Шипка” 6. Помните ли какво стана?
Водещ: Помня.
Вежди Рашидов: „Шипка” 6 20 години се съдят със Софийския университет. Министерството на културата не отговаря за „Шипка” 6, защото „Шипка” 6 е частно АД. Но е творческа организация. След 20 години при мен дойдоха хора от Управителния съвет, когато Софийския университет окончателно осъди и днес те трябваше да бъдат на улицата. Де факто на улицата трябваше да бъдат, защото собствеността вече минаваше към университета. Разбира се, като художник откликнах на молбата на моите колеги и аз самият реагирах, защото не е честно 120 съюз на художниците, оттам са излезли едни от най-големите христоматийни имена на българската пластична култура, и изведнъж да са на улицата. Без да имам личен ангажимент към „Шипка” 6, станах, отидох при премиера и го помолих. Викам: „Не е честно да бъдат на улицата. Дайте да намерим решение”. решението какво беше? В „Бояна” ги събрахме проф. Илчев, председателя Любо, на Съюза на художниците, и седнахме, водихме тежък разговор. Да, дадохме реципрочно друго нещо, правителството, на университета – техникума „Сталин” бившия, който го помните, и по този начин решихме проблема да минем през Министерски съвет и тази сряда, всъщност другия ден, е окончателното решение, което аз ще го връча пред медиите на колегите ми от „Шипка” 6 да си седят в собствения им дом. Да, взе се решение. какво стана? Един месец медиите опрашваха един-единствен човек и никой друг и само отрицателното, без да чуят на 30 човека Управителен съвет гласа, едно отрицание, едно плюене. Разбира се, много лични беше, много нагрубяване. Аз не отговорих, защото нивото е друго, няма да отговоря. Какво се е случило, какво лошо сторихме, че върнахме на Съюза на художниците сградата? Това ли беше нашият грях? Че те, милите, аз съм напуснал съюза, че някакъв плакет от желание за благодарност... Големият проблем!
Водещ: Знаете ли, сам съзнавате, че...
Вежди Рашидов: Ние полудяваме. Искам да ви кажа, че ние сме народ, който бавно полудява. Съжалявам.
Водещ: Не, това че бавно полудяваме, никак не е добре. Но ако приемем, че в дадения случай фигурата на премиера Бойко Борисов е била спорна там по някакви причини...
Вежди Рашидов: Няма никакъв спор. Почетно се дава от уважение към човека, който е направил. Бойко Борисов е след 20 години първият премиер, който просто човешки седна, вика: „Дай, ще им помогнем” и реши един проблем.
Водещ: Добре, тая тема е приключена. Той каза: „Не го искам тоя плакет и тая награда”.
Вежди Рашидов: Кой щеше да има помогне? Ама питам, кой щеше... Днес щяха да са на улицата. Ами едно „мерси” се казва. В България единствената страна, вместо да благодариш, ще го оплюеш.
Водещ: Кой, обаче, ще се възпротиви срещу това, че Татяна Лолова, да кажем, ще получи такъв орден? Кои ще са тия дежурни, които ще припяват? Много ми е интересно.
Вежди Рашидов: Не знам. Появиха се. даже на един от тези хора аз се обадих по телефона. Веднага: „Кой ще ги раздава, кой...”. И аз се обадих по телефона, защото по медиите излязоха, казах, че точно те, защото в целия социализъм конкретни хора раздаваха конкретни неща. Ами пак те ще... За мен е важно, обаче, тези средства да стигнат до тези хора. Както виждате, Гюзелев е горд човек. Когато научих, че с 200 лв. пенсия седи в „Бояна” и никога няма да дойде да хленчи, да, аз бях човекът, който се вдигна, беше ми тъжно, унизително, направихме персонална пенсия. Велко Кънев, болен, дойде, персоналната пенсия уредихме. Да, Рангел Вълчанов, не е ли срамота един огромен, колосален, христоматиен, отново ще кажа, защото...
Водещ: Именно затова, за да не уреждате случай по случай...
Вежди Рашидов: Не уреждам. Вкарвам ги на Министерски съвет.
Водещ: ... направете някакво общо правило, което оттук насетне да се спазва.
Вежди Рашидов: Това не е уреждане. За съжаление, гилдиите, нито един не дойде да ми каже: „Абе дайте, Рангел...”, нали.. Аз /.../ Валя Балканска я чух, милата, със 108 лв. ли, 110 лв. пенсия, и тя горда женица. Да, сам се събуждах така на масата, за да го правя това нещо. Нито една професионална гилдия не дойде да предложи никой. Съжалявам, значи ние, наистина казвам, или полудяваме или сме болно общество. Много ми е тъжно, когато ви казвам това нещо. Да, разбира се, това е прекрасно, което казвате. Продължавам да ги мисля, защото това е достойно. Тези хора, една значка за труда им, защото те са велики хора. Има ли съмнение, че Наум Шопов е един велик български артист, има ли съмнение, че един Емил Стойчев или Светлин Русев е един голям български художник? Разбира се, че това не е дори и спорно. И тези старини тези хора не заслужават толкова тъжно да изкарват. Аз бях най-тъжния човек, тази идея отдавна ми дойде, когато Петко Сираков – първият световен шампион по борба, първият на България, за първи път в историята, вместо да го държим историческа личност, той продаваше сладолед зад мавзолея, за да се прехранва. Извинявайте, ако не си оправим нещата и не сме един горд, достоен народ, народ, който да може... Колко човека са? Една шепа. Колко ще отидат в бюджета? Стотина хиляди.
Водещ: Точно затова казвам, за да приключим темата, не се отказвайте и действате, за да не говорим за хората, които наистина са ни дали много...
Вежди Рашидов: Благодаря ви. Сигурно ще се върна към темата. Благодаря, че го казвате. Ще се върна...
Водещ: ... а след това продават сладолед зад мавзолея. За Лувъра – петгодишно споразумение за сътрудничество, края на януари ще го подпишете.
Вежди Рашидов: Е, това е по-приятна тема вече. На тая тема може да се говори.
Водещ: Казвайте какво ще ни донесе това. Какви неща ще могат да бъдат изложени в Лувъра?
Вежди Рашидов: Ами какво би донесло, примерно, един българин, ако бъде поканен в „Ла Скала” да пее? Носи му световна слава, висока летва, самочувствие, достойнство и добър имидж на нацията ни. Това е Лувъра. Лувъра вижте, трябва да го кажем, в Лувъра не е стъпвал български крак досега.
Водещ: Защо досега? Защото хем звучи хубаво, хем обаче си задавам от вчера въпроса, вече като знаех, че ще ми бъдете гост, защо предишните ваши колеги, министри на културата, не са подписали едно такова споразумение. Толкова ли е трудно?
Вежди Рашидов: Не е лесно. Лувъра имат такова рамково споразумение само с 10 държави от 180, с които работи. Всъщност 9, ние сме десетата. Защото, няма да крия, много хора са правили опит да стигнат до Лувъра. Да, Лувъра е световен музей. Той не е френски музей. Когато питах Лоарет сега колко човека минават през Лувъра, на ден минават 30 хил. човека. Давате си сметка за каква машина говорим. Да, той е един чудовищен, световен музей, светът минава през него. И онова, което аз използвах, че успях, дадох си приятелските контакти на моята държава, да се случи нещо добро за нея, защото тя заслужава. Докарах го в България и след като му показах всичко от Несебър, през Созопол, през Мадарския конник, през Казанлъшката гробница до НИМ и до „Александър Невски” иконите долу, изпратих го в Париж, първо, доволен, трето, изумен от това, което му показахме. И второ, той беше вече убеден, че... Аз исках поне една изложба да покажем българска култура. Отидох наистина за една изложба последния път в Париж. Онова, което беше изненада, че толкова беше узряло всичко в главите на тези хора, за което много им благодаря, че те ни предложиха, аз отидох с малка кошница и се върнах с една голяма. Те ни предложиха не една изложбичка да ни направят – петгодишен рамков договор, за да може България по-трайно, 5 години да присъства по някакъв начин със значимите си произведения в Лувъра. От 8 департамента, 3 департамента на Лувъра изключителен интерес към българската култура изведнъж се появи.
Водещ: Ясно ли е какво първо ще бъде изложено в Лувъра от България?
Вежди Рашидов: Ами сега на 31-ви отиваме да подпишем рамковото споразумение, потвърдихме датата 31 януари, споразумение. Работни групи са направени. Проф. Божидар Димитров е ръководител на работната група. Едва сега предстои да уточняват. Онова, което първо ще се представи, е едно от двете. Ние имаме един много голям архив на ислямска култура. В момента се прави разширение на Византия и на ислямската култура, пространствата. И сега ще ги откриват. Първо ще се открие ислямската култура. Дори тук, аз също не знаех, са запазени кореспонденцията между Наполеон и султана. В този архив се намира, което беше тотална изненада и за мен, изненада и за Франция. Така че мисля, че това ще присъства.
Водещ: Това е едното.
Вежди Рашидов: И Византия на първо време. И за пет години работните групи непрекъснато ще обогатяваме тези колекции. И това е прекрасно. Изобщо почваме да работим. Третото, което е, също е една изненада, в Лувъра ние ще подпишем този рамков договор и за съвместни археологически проучвания, консервация и реставрация работи. Защото сега научих, благодарение на Божидар Димитров, че първите разкопки в „Свети Кирик”, ето, ние сме две европейски страни, можем съвместно да изградим един общо, колосален проект и да направим „Свети Кирик” национален паметник на българската археология, защото долу има и подводна археология и... Първият археолог, 1927 година който е дошъл, е от Лувъра, френски археолог, който е копал „Свети Кирик”. Първите разкопки са правени, то е нещо символично.
Водещ: Представяте ли си? Близо век по-късно ние се връщаме там, където сме започнали.
Вежди Рашидов: Е много е хубаво. Беше страхотно приятно. Вижте, това ще ни донесе, първо, в рамките на пет години, който мине от света, ще чете „България”. Така се прави реклама. Просто като минеш по един артефакт, четеш „еди-кой си, България”. Правим значима държавата. Второ, тя има и за какво. Трето, аз много бих искал да излезем от капсулата на ниското самочувствие, от комплексите за липса на самочувствие. Нямаме основание да имаме ниско самочувствие.
Водещ: Като казахте за самочувствие, много емоционална беше атмосферата в зала „Плейел” в Париж, Силви Вартан – 50 години на сцената.
Вежди Рашидов: Страхотна жена. Много симпатична жена. Тя такива жестове направи към България, такава огромна публика, беше толкова емоционално. Изпя две български песни, пък тя се просълзи. Разбира се, поздрави ме първо като приятел, след това като министър. Една чаровница, която работи за имиджа на България по един такъв добър начин, че по-добър посланик от това аз не виждам как ще... Беше много трогателно. Беше страхотно приятно. Бяхме заедно с господин Митеран – министъра на културата. И там с него си поизчистихме някои концепции за българския театър, как да има представления в големите френски театри. Сега го врънкам, дето се вика, непрекъснато, че искам френската опера, а не покрайнините на Париж, там, където 20-30 човека ще отидат да гледат. Искам българската опера да си пее каквото е мястото – във френската опера, там, където отиват големите познавачи на опера. Да, искам „Гран Пале”. Никога български крак не е влизал там. Влизал е като самостоятелно присъствие, нали, членове на Парижкия есенен салон, какъвто е Светлин Русев, Дечко Узунов беше, още няколко човека има, моя милост е член на Парижкия салон. Но в „Гран Пале” бих искал да представя съвременна българска пластична култура, да речем от Майстора и неговите съвременници до най-младия. Защото това е едно ветрило, доста голямо. Да, българските талантливи млади съвременни творци заслужават да бъдат показани на добри места. Това се опитвам да правя – България да се показва на престижни места, а не в дупки и мазета.
Водещ: Защото за Силви Вартан заговорихме. Аз обичам да чета ваши стари интервюта, не знам дали съм ви казвала. В началото на 2008 година, не помня вече къде, но в едно интервю вие казвате, че животът в България ви навява много, много тъга и искате да отидете да живеете в Испания. Помните ли?
Вежди Рашидов: Вижте, аз и сега с тъга говоря за много неща, защото просто всички... Вижте, ние сме един народ, колкото и добри желания да имаш, каквито усилия, винаги се появяват едни хора и те са едни и същи, като зареден ластик са, и веднага започва нещо върху теб. Няма нещо, на което да можеш да се израдваш. Още от първия ден идвам с радост от Париж, защото аз дори не съм мечтаел за 5 години да подпиша рамков договор. Това беше тяхно предложение, за което аз бях безкрайно щастлив. Още с идването, разбира се, пак кисели някои. Все нещо нещастни сме от нещо, недоволни сме от нещо. И онова, което ме изумява, че непрекъснато говорим за пари, а не и за творчество. Непрекъснато. И това малко ме стряска, леко, защото един творец и без пари, ако той е роден да бъде голям...
Водещ: Така е. Но мисълта ми е, ако тогава, 2008, сте имали някакви емигрантски нагласи, какво бихте казали сега на хората, които живеят в България, ама не им се живее в България, искат да отидат някъде другаде?
Вежди Рашидов: На тази тема аз съм казал, защото хората трябва да имат алтернатива. Говорим за другите хора. Хората на изкуството трябва да разберат едно нещо и те го разбират, разбира се. често говори по медиите, много лесно се говори и към което пригласят и журналистите доста в хора, че България не е пазар за култура, че България... България няма да стане в близките 100 години пазар за култура. И това трябва да е ясно. По една проста причина. Няма как от 7 млн. да станем за 10 години 70 млн. Пазарът е хората, които имаме. Ето, турците правят, примерно, са на трето място по производство на филми в света. Те трудно продават навън. е, малко сериали тръгнаха сега, но иначе те са така – „Тополчице моя”, така малко от тия сантиментите, турските. Но са 85 млн. Като ги врътне три пъти в киното и 10 млн. го гледат, той вече е на супер печалба. А ние сме 7-милионен народ. Затова казвам, ние трябва да си отворим очите, като Костурица, като сме малък народ, това, което Митовски скоро направи с БНТ и аз му се изкефих много, защото това е пътят. Не може да си индустрия и да не си продаваш продукта. Ето това е пътят. Ние трябва да се научим да отворим пердето, да видим, че просторът е много широк, много голям, хоризонтът е пред нас, и да тръгнем – 7,5 млрд. за културата има сцена. 7,5 млрд. Тази сцена трябва да гоним. А там не питат българин ли си, какъв си. Там или си духовна стока – аз ще го кажа, защото и духовността е вид материализиране, защото и аз си материализирам духа чрез бронз, поетът – чрез тетрадката, композиторът – чрез нотната тетрадка, но ние си материализираме чувствата. Този продукт или е продаваем или не се интересува никой от теб. Така е в света.
Водещ: Добре. Благодаря ви за този разговор. Успех ви пожелавам.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
