Постинг
24.12.2011 06:46 -
Помазаникът Божий
Предстои ни да празнуваме един чуден, необикновен и благодатен Рожден Ден – на нашия Господ и Спасител Иисус Христос! В Светата Библия Той многократно е назоваван Учител и Наставник, Пророк и Рави, Месия (Христос) и Цар, докато се стигне до Петровото изповядване: „Ти си Христос,Синът на Живия Бог”(Мат.16:16). Знаем ли обаче какъв е човешкият произход на Богочовека Иисус и какво е Неговото достойнство като Помазаник Божий?
МИТРОПОЛИТ СИМЕОН
Според Библейските родословни таблици Спасителят произлиза по плът от царствения род на Иуда (Бит.49:10), от който са царете на древния Израил. За това свидетелства Сам Христос: „Аз съм коренът и родът Давидов” (Откр.22:16). Едновременно с това, по пътя на родството, Иисус е свързан и с рода на Левий – брат на Иуда, от когото пък произлиза първосвещеническото съсловие (1Парал.6:3-15;49-53;Ездр.7:1-6).
Показателно за достойнството на Иисус като Помазаник е Неговото лично име, означаващо „Бог Спасител” (от евр.Иешуа, съкратено от Иехошуа). Младенецът във Витлеем е наречен така по изричната Божия повеля: „И ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му” (Мат.1:21). Нарицателното име Христос (на евр. Машиах) означава помазаник. В знак на Божий избор и посвещаване на Бога помазвани са били първосвещениците, царете и пророците.
В своето Послание до евреите Св. апостол Павел разкрива аргументирано особеното Христово служение, като проява на Божествената Му власт. На първо място, Апостолът разяснява превъзходството на Иисусовата личност над старозаветните пророци (Евр.1:1-4;13), от което произтича и превъзходството на Христовото Първосвещенство (гл.5). Като Божий Син Иисус Христос е неподвластен на греха и затова Неговото служение е в най-висша степен и пълнота спасително и благодатно за всички вярващи. Като истински Свещеник, Той приема служението Си чрез клетва от Бога Отец; Той е помазан за служение на Бога, като принася най-великата жертва – Сам Себе Си; Той е милостив Ходатай и снизходителен към човешките немощи.
Подобно на Своя старозаветен предобраз Мелхиседек, Спасителят е Помазаник и за царско служение, затова Той е най-съвършеното средоточие на духовната и светската власт. Именно това ни разкриват словата на Божия Син: „Даде Ми се всяка власт на небето и земята” (Мат.28:18). Според всички въжделения Месията е величествен и всемогъщ земен цар, притежаващ бляскаво великолепие и всемирна слава. В противовес на това Иисус Христос, през всичкото време на общественото Си служение, е носител на смирена величавост, кротост и послушание. Така, както във всичко, Той сбъдва пророческите думи: „Ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица.” (Зах.9:9;Ис.62:11).
Според Иисусовото разбиране за властта – тя е послушание и служение. Спасителят учи на това и Своите ученици, а чрез тях – и бъдещите Си последователи: „Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде роб; както Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина” (Мат.20:25-28). Верен на словото Си, по време на Тайната вечеря Божият Син, Първосвещеникът и Царят смирено умива нозете на Своите ученици, дори на този, който Го предаде (Иоан.13:3-17).
С Голготската саможертва и пречистата Си кръв Божият Помазаник умива греховете на целия човешки род и извършва докрай Своето служение – да „даде душата си откуп за мнозина”. Защото не друго, а точно любовта е в основата на Христовата власт. Затова оттогава тя е призвана да бъде служение и саможертва – за благото и добруването на другите: „Никой няма любов по-голяма от тая да положи душата си за своите приятели” (Иоан.15:1).
МИТРОПОЛИТ СИМЕОН
Няма коментари
Търсене
