Постинг
20.01.2012 11:15 -
Депутатите приеха мнима забрана за шистовия газ
Минути преди да обезсили мораториума ГЕРБ подкрепи глоба от 100 млн. лева за компании, които го нарушават
Георги Жечев
Веднага след гласуването на забраната, депутатите от ГЕРБ решиха тя да важи до влизането в сила на поправки в Закона за опазване на околната среда, с които да се изиска Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) при проучването за неконвенционален добив на нефт или газ (какъвто е шистовият газ), или до влизането в сила на изменения в Закона за подземните богатства, които да въведат забрана за спорната технология на хидравлично разбиване или т. нар. фракинг.
На практика това означава, че за всеки сондаж ще се прави ОВОС. Изискването ще бъде въведено с гласуваните в момента поправки на Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Те минаха на първо четене още преди зимната ваканция на парламента, но второто четене предстои. По време на заседанието представител на министерството на околната среда и водите подкрепи изискването за ОВОС. И досега законът даваше възможност на министъра да изисква информация (и да я оповестява) за всяка дейност, която може да бъде заплаха за здравето и околната среда, като процедурата вземем формата на ОВОС. Сега тази възможност ще бъде законово регламентирана.
Мораториумът няма да има пряка сила и поради друга причина. Депутатите приеха и че в срок три месеца лицата, вече придобили разрешение за извършване на проучвания и добив по метода за хидравлично разбиване, трябва да представят за одобрение преработени работни проекти, невключващи забранените методи. До този момент обаче няма компания, която да е заявила намерения за проучване на шистов газ, или пък за използване на хидравлично разбиване - американската Chevron има стандартно разрешение, за прочуване на газ и нефт. В следващите две години те така или иначе ще използват конвенционални методи - сеизмични проучвания и стандартни сондажи. Едва след като се докаже наличието на подходяща геология евентуално ще се пристъпи към експериментален фракинг, който пък трябва да покаже има ли икономически смисъл от извличането на газа и какви биха евентуални рискове от добива. Това се очаква след около четири години, освен ако компанията не поиска удължаване на разрешението си за търсене и проучване.
Последното обаче поставя инвеститорите в голяма несигурност, което е много вероятно да откаже американската компания. В такава ситуация обаче добре вирят фирмите с добри политически връзки.
А на вас кой ви плаща?
До абсурдния вот на народните представители се стигна след като ГЕРБ, БСП, РЗС и "Атака", които имаха свои съображения за това колко строга да е забраната, не можаха да се разберат за формулировката на текстовете. Мненията се люшкаха между "да изчакаме и тогава да проучваме " и "ако не проучим, няма как да знаем дали можем да добиваме такъв газ". Двете страни си подмятаха реплики "а на вас кой ви плаща" - или КГБ, или ЦРУ. Гостите на заседанието пригласяха на шумната дискусия между депутатите. Често заседанието се обръщаше на буквално на селска вечеринка, като най-активен в подмятанията беше депутатът от "Атака" Павел Шопов.
Депутатът от БСП Румен Овчаров обвини правителството в заговор. Според него залежите на шистов газ се знаели в България отдавна, а целта на кабинета била те да се подарят на Chevron (американската компания спечели правото да търси в съревнование с BNK Petroleum). Председателят на комисията по икономическа политика Мартин Димитров пък каза, че не трябвало да се правят експерименти в България.
Малкото поканени експерти биваха обиждани и обвинявани, че служат на чужди компании. Проф. Кристалина Стойкова, която е работила на практика с всички компании, които сондират в България (включително Texaco, която беше придобита от Chevron през 2000-та г.), отчаяно каза: "Явно вече експертността е грях". Аргументите и на двете страни бяха черпaни от интернет, като се цитираха и явно абсурдни преувеличение и свободни творчески интерпретации. Геолозите дори бяха заподозрени в заговор, тъй като прикривали наличието на фракинг в България. Доказателството на еколозите беше присъствието на китайски фирма при сондажите в Рогозина, която била специализирана при преодоляване на последиците от фракинг. Това би било доста странно, тъй като тази технология не се прилага все още в Китай (иначе въпросната фирма произвежда стандартно оборудване за сондажи).
Врътката на ГЕРБ
Преди заседанието в комисията бяха внесени няколко предложения с една идея – забрана на проучванията и добива на шистов газ чрез фракинг. Върху проекторешението на Яне Янев и група народни представители Валентин Николов (ГЕРБ) предложи изменения, които да направят забраната по-строга и категорична и така да удовлетворят исканията на екоактивистите. Сред мерките, които ГЕРБ подкрепи, е и глоба от 100 млн. лева за нарушаване на забраната.
В последния момент обаче Николов предложи продължителността на мораториума да се обвърже с промените в други закони, което също беше прието от съпартийците му. Това ядоса природозащитниците и част от депутатите, които напуснаха залата.
До обсъждането на забрана за фракинга, която ГЕРБ отхвърляше доскоро, се стигна след партийно заседание, на което народни представители от райони в Североизточна България, където обществените нагласи срещу добива на шистов газ са най-силни, са изразили притесненията си от предстоящите проучвания на американската компания Chevron. Фирмата беше избрана да търси газ в участък край Нови пазар след конкурс на икономическото министерство.
След заседанието министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков Линк досие
Депутатите от ГЕРБ приеха мораториум върху проучванията и добива на шистов газ, както обещаха на протестиращите през уикенда. Мярката обаче беше почти мигновено обезсмислена
Веднага след гласуването на забраната, депутатите от ГЕРБ решиха тя да важи до влизането в сила на поправки в Закона за опазване на околната среда, с които да се изиска Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) при проучването за неконвенционален добив на нефт или газ (какъвто е шистовият газ), или до влизането в сила на изменения в Закона за подземните богатства, които да въведат забрана за спорната технология на хидравлично разбиване или т. нар. фракинг.
На практика това означава, че за всеки сондаж ще се прави ОВОС. Изискването ще бъде въведено с гласуваните в момента поправки на Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Те минаха на първо четене още преди зимната ваканция на парламента, но второто четене предстои. По време на заседанието представител на министерството на околната среда и водите подкрепи изискването за ОВОС. И досега законът даваше възможност на министъра да изисква информация (и да я оповестява) за всяка дейност, която може да бъде заплаха за здравето и околната среда, като процедурата вземем формата на ОВОС. Сега тази възможност ще бъде законово регламентирана.
Мораториумът няма да има пряка сила и поради друга причина. Депутатите приеха и че в срок три месеца лицата, вече придобили разрешение за извършване на проучвания и добив по метода за хидравлично разбиване, трябва да представят за одобрение преработени работни проекти, невключващи забранените методи. До този момент обаче няма компания, която да е заявила намерения за проучване на шистов газ, или пък за използване на хидравлично разбиване - американската Chevron има стандартно разрешение, за прочуване на газ и нефт. В следващите две години те така или иначе ще използват конвенционални методи - сеизмични проучвания и стандартни сондажи. Едва след като се докаже наличието на подходяща геология евентуално ще се пристъпи към експериментален фракинг, който пък трябва да покаже има ли икономически смисъл от извличането на газа и какви биха евентуални рискове от добива. Това се очаква след около четири години, освен ако компанията не поиска удължаване на разрешението си за търсене и проучване.
Последното обаче поставя инвеститорите в голяма несигурност, което е много вероятно да откаже американската компания. В такава ситуация обаче добре вирят фирмите с добри политически връзки.
А на вас кой ви плаща?
До абсурдния вот на народните представители се стигна след като ГЕРБ, БСП, РЗС и "Атака", които имаха свои съображения за това колко строга да е забраната, не можаха да се разберат за формулировката на текстовете. Мненията се люшкаха между "да изчакаме и тогава да проучваме " и "ако не проучим, няма как да знаем дали можем да добиваме такъв газ". Двете страни си подмятаха реплики "а на вас кой ви плаща" - или КГБ, или ЦРУ. Гостите на заседанието пригласяха на шумната дискусия между депутатите. Често заседанието се обръщаше на буквално на селска вечеринка, като най-активен в подмятанията беше депутатът от "Атака" Павел Шопов.
Депутатът от БСП Румен Овчаров обвини правителството в заговор. Според него залежите на шистов газ се знаели в България отдавна, а целта на кабинета била те да се подарят на Chevron (американската компания спечели правото да търси в съревнование с BNK Petroleum). Председателят на комисията по икономическа политика Мартин Димитров пък каза, че не трябвало да се правят експерименти в България.
Малкото поканени експерти биваха обиждани и обвинявани, че служат на чужди компании. Проф. Кристалина Стойкова, която е работила на практика с всички компании, които сондират в България (включително Texaco, която беше придобита от Chevron през 2000-та г.), отчаяно каза: "Явно вече експертността е грях". Аргументите и на двете страни бяха черпaни от интернет, като се цитираха и явно абсурдни преувеличение и свободни творчески интерпретации. Геолозите дори бяха заподозрени в заговор, тъй като прикривали наличието на фракинг в България. Доказателството на еколозите беше присъствието на китайски фирма при сондажите в Рогозина, която била специализирана при преодоляване на последиците от фракинг. Това би било доста странно, тъй като тази технология не се прилага все още в Китай (иначе въпросната фирма произвежда стандартно оборудване за сондажи).
Врътката на ГЕРБ
Преди заседанието в комисията бяха внесени няколко предложения с една идея – забрана на проучванията и добива на шистов газ чрез фракинг. Върху проекторешението на Яне Янев и група народни представители Валентин Николов (ГЕРБ) предложи изменения, които да направят забраната по-строга и категорична и така да удовлетворят исканията на екоактивистите. Сред мерките, които ГЕРБ подкрепи, е и глоба от 100 млн. лева за нарушаване на забраната.
В последния момент обаче Николов предложи продължителността на мораториума да се обвърже с промените в други закони, което също беше прието от съпартийците му. Това ядоса природозащитниците и част от депутатите, които напуснаха залата.
До обсъждането на забрана за фракинга, която ГЕРБ отхвърляше доскоро, се стигна след партийно заседание, на което народни представители от райони в Североизточна България, където обществените нагласи срещу добива на шистов газ са най-силни, са изразили притесненията си от предстоящите проучвания на американската компания Chevron. Фирмата беше избрана да търси газ в участък край Нови пазар след конкурс на икономическото министерство.
След заседанието министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков Линк досие
Трайчо Трайков е министър на икономиката, енергетиката и ... Цялото досие
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
