Постинг
18.02.2012 07:14 -
Общество без норми се превръща в анархия
Адрианополският епископ Евлогий, игумен на Рилския манастир
От нашето поведение зависи дали ще настъпи краят на света
Ваше Преосвещенство, кои събития и инициативи на Българската православна църква за 2011 г. бихте откроили като най-важни, като най-значими?
Неприемливо е в църквата да се излъчват събития и инициативи на годината, тя не е светска институция. Нейната основна мисия е служението на Бога и на паството. За мен, колкото и да звучи сиво и всекидневно, най-важното в живота на БПЦ са църковните богослужения в нашите храмове. Те са основно задължение на всеки свещенослужител, независимо къде се намира храмът. Богослужението е нашата връзка с Бога и миряните в една енория, епархия и в църквата като цяло. Най-важното е, че в повечето храмове се извършваха редовно богослужения. Следва обаче да има повече свещенослужители, в повече населени места, където има православни християни, за да се извършва богослужение. Това е основното за мисията на църквата. В по-голямата си степен нашето духовенство е ревностно и извършва своите задължения. Не можем да пропуснем и канонизирането на Баташките и Новоселските мъченици събитие, каквото не бе имало от 1962 г.
СИЛВИЯ НИКОЛОВА
Ваше Преосвещенство, кои събития и инициативи на Българската православна църква за 2011 г. бихте откроили като най-важни, като най-значими?
Неприемливо е в църквата да се излъчват събития и инициативи на годината, тя не е светска институция. Нейната основна мисия е служението на Бога и на паството. За мен, колкото и да звучи сиво и всекидневно, най-важното в живота на БПЦ са църковните богослужения в нашите храмове. Те са основно задължение на всеки свещенослужител, независимо къде се намира храмът. Богослужението е нашата връзка с Бога и миряните в една енория, епархия и в църквата като цяло. Най-важното е, че в повечето храмове се извършваха редовно богослужения. Следва обаче да има повече свещенослужители, в повече населени места, където има православни християни, за да се извършва богослужение. Това е основното за мисията на църквата. В по-голямата си степен нашето духовенство е ревностно и извършва своите задължения. Не можем да пропуснем и канонизирането на Баташките и Новоселските мъченици събитие, каквото не бе имало от 1962 г.
Казвате, че всекидневното богослужение е най-важно. В последните години храмовете се пълнят с хора. Означава ли това, че като цяло се връщаме към истинската вяра или е поредното модно увлечение?
Периодът на модата „църква”, каквато имаше скоро след промените, вече отмина. Останаха ревностните християни. В това число не включвам кръщавките и венчавките, които в повечето случаи се изпълняват само по традиция, а не по лично убеждение на тези, които искат да се кръстят или венчаят. В последните години се забелязва, че броят на хората, които се обръщат към вярата, нараства.
Колкото до богослуженията ние ги извършвам независимо дали в храма има вярващи или не. Дори да няма нито един човек свещеникът е длъжен да служи и да се моли за своето паство. Всяко богослужение започваме с молитва за мир и благополучие на целия български народ.
Молите се дори за тези, които не се сещат често да влизат в храма?
Да, молим се и за тях. Например Светата литургия е обществено богослужение, което означава, че миряните трябва да присъстват на него, а не само да се казва, че е задължение на свещеника да служи. Той се моли за вярващите, но заедно с тях се моли за своето паство, за своя народ, за своята църква. Затова колкото повече християни присъстват на богослужение и участват дейно в него, толкова по-силни са молитвите, които свещеникът отправя към Бога, а те са за спасението на самите вярващи.
Преди години БПЦ имаше остра нужда от свещеници, вече има две семинарии, преодоляна ли е тази нужда?
Нужда все още има, много малко ученици постъпват в духовните училища, малко се и дипломират. Духовен сан обаче може да се приеме и без духовно образование след надлежна подготовка. Впрочем прави впечатление, че кандидатите са малко и в училищата по изкуствата. Изглежда, младите хора предпочитат „по-практичните” специалности.
Откъде дойде този отлив?
Някои твърдят, че нямат реализация, защото я разбират като израстване в йерархията. Някои кандидати са с по-материални виждания за живота. Затова и голяма част от младите хора вероятно не разбират какво всъщност означава да си свещенослужител. Всеки един свещенослужител, дори в най-малкото селце изпълнява висше служение, каквото другаде няма. Светът обаче се материализира. Много хора едва в напреднала възраст започват да осъзнават какво се случва в църквата, а също и че материалният свят, колкото и да получаваме от него, все нещо не ни достига.
Критиците на БПЦ твърдят, че липсата на мисионерска дейност е в основата на разколебания в нея авторитет в обществото като цяло. В същото време в църковните среди има виждане, че църквата като духовна по призвание следва да се занимава само с духовното, с мистичното. Къде е истината?
Мисионерската дейност на църквата е от първостепенните є задачи. Нека обаче не забравяме, че ние сме кръстени вече близо 1100 години. Едно общество, което вече е приело християнската вяра, не се нуждае от много мисионерстване. Самото служение на един свещенослужител е мисия. Не можем да тръгнем, особено в големите градове като амбулантни търговци от врата на врата в жилищните комплекси, където ще ни приемат като натрапници. Сега има достатъчно средства за комуникация, хората имат информация за православната църква, храмовете са отворени. Това не е малко, за да събуди една позадрямала душа, да я отведе в храма, за да чуе тя какво извършва там свещеникът, и да се помоли. Някои ни опонират, че богослужението е на неразбираем, църковно-славянски език. Това всъщност е нашият роден език, но в една по-късна редакция. Пеенето, богослужението се извършва на него, но четивата са на съвременен български език – абсолютно разбираем за всеки български гражданин. Въпреки това сме свидетели как по време, когато свещеникът чете Светото Евангелие, Апостолските послания, Псалтира, някой влиза, пали свещ, прекръства се набързо и излиза. Това означава, че не езикът е причина.
Каква тогава е причината?
Проблем е, че българинът като цяло обръща внимание на нещо само когато му се налага по задължение. Богослужението, слушането на Словото Божие е доброволно. Тук неизбежно трябва да споменем и въпроса с изучаването на вероучение в училищата. Ако децата от малки знаят какво става в църквата, какво означава догмат, християнска нравственост, нещата биха били далеч по-различни. Някои обвиняват църквата, че иска държавата да є върши работата по отношение на образованието. Аз обаче смятам, че това не е правилно.
Рилският манастир е не само най-голямата обител, в него идват не само православни поклонници, но и хора от други вероизповедания.
Прави впечатление, че дори и различните хора, които имат религиозно възпитание, се отнасят със светините ни с благоговение, като към свети неща. Поведението им е възпитано, държат се като в Божий дом, защото у тях са формирани духовни виждания и вярвания. За жалост случвало се е и се случва българи, чиито деди и прадеди са православни християни, да се държат непристойно, предизвикателно, да влизат с неприлично облекло. Ако в светските училища се изучава по-сериозно вероучение, то това ще даде на децата и юношите духовна култура, ще ги научи на нравственост, ще им даде по-широк поглед към света. Когато отидат да учат или да работят в чужбина, те няма да се чувстват неловко, когато попаднат в религиозна среда или в храм независимо сред каква нация или религиозно изповедание са се озовали. Какво обаче можем да очакваме, когато сме отсекли духовните си корени?!
Какво да очакваме, дядо игумене?
Всъщност няма нужда да очакваме. Резултатите отсега са налице. Да си припомним какво се случва сред учениците – преди няколко години ученички убиха своя приятелка в Пловдив, в Перник младеж уби свой приятел, не минава месец, дори седмица без подобна тъжна новина. Понякога се правят кръгли маси за детското насилие, но никой не повдига въпроса за религиозното възпитание.
Имате ли обяснение защо? Може би е по-удобно да се живее без морален коректив?
Действително, по-лесно се живее без морален коректив, имаме по-лесни оправдания на действията си. Учудващо е, че интелигенцията също проявява късогледство в тази посока. Едно общество без норми става анархия.
Има твърдения, че отслабването на вярата, потъпкването на нравствеността са белези за настъпване на края на света. Идва ли края на света през 2012 г.?
Белезите за края на света са описани в Светото Писание: войни, неблагополучия, болести, отпадане от вярата, упадък на морала и прекомерното вмешателство в Божието творение, което често пъти поражда катаклизмите, както и достиженията, дадени ни от Бога за унищожаване на човешкия род – тези неща вече са налице. Искаме или не искаме, ние вървим към края на света. От нас и нашето поведение зависи дали ще ускорим или не този процес. Ако търсим Бога в себе си, уважаваме ближните си и живеем според нормите, Господ ще ни помага във всичко и няма от какво да се плашим.
СИЛВИЯ НИКОЛОВА
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
