Постинг
01.08.2012 12:43 -
Когато Азис надвие Исус
Поредният опит да защитим със закон децата е обречен
Стела Стоянова
Пет-шестгодишни деца се въртят в пародия на кючек, облечени така, както дори една уважаваща себе си фолк звезда не би успяла. Може да ги видите в youtube - празнуват пародия на "абитуриентски бал" още в забавачката на фона на Азис, Ивана или Преслава. След време ще празнуват още такива балове - малко по-кичозни, много по-скъпи, с някой друг Азис - този, който е на мода в момента. Възрастните ги гледат отстрани и се радват - това вече е норма. Никой не се запитва дали не увреждаме крехката детска психика, облъчвайки я отрано с пошлостта на възрастния свят, дали не затваряме врати, когато трябва да отваряме хоризонти.
Чалгата е победила. В предизвестената битка между Азис и Исус първият води убедително и, както би казал някой геймър, при това му остават още няколко живота В този смисъл напълно справедливият вопъл на църква и синдикати срещу Закона за закрила на детето е леко позакъснял. То е все едно да се питаме кой ще изхвърли пепелниците на "Титаник", когато корабът вече се е устремил към дъното. И да искаме, както направиха синдикатите, "необходимата държавна цензура" да пази крехките детски души от облъчване с простотия, насилие и омраза, звучи малко нелепо. Още повече - да го искаме от мъртвородените текстове на закон, чиито автори май сами са се оплели в това, което искат да кажат. И които тепърва ще го пренаписват май още доста пъти. Дори и ако държавата реши да вземе на издръжка още някой "духовен" СЕМ, който да слага червени точки на всеки тв кадър, застрашаващ с нещо децата ни, това няма да ни реши проблема. Облъчването на децата с чалга в смисъл на ценностна система, а не на музика, е вече почти напълно завършен процес, за който никой не носи отговорност. За сметка на това, ако решиш да заведеш детето си на църква или, не дай си, Боже, да го кръстиш, може да се разделиш със сериозна сума пари
Не за друго, а най-вероятно поради непрофесионализма на авторите, написали закона. Впрочем чест прави на Светия синод, че за първи път заема адекватна, навременна и обществено значима позиция по съществен въпрос, вместо да клейми Мадона и Лейди Гага. Проблемът е, че държавата не може да му отговори смислено. Защото тя самата не знае какво иска за поколението, което расте обезверено, алиенирано от нея и дълбоко в душата си вече емигрирало. За последните 20 години така и не видяхме единна държавна политика по отношение на най-крехките и беззащитни същества, които (уж) се надяваме утре да останат тук. Всеки закон, свързан с децата или образованието им, преживява безчет поправки - най-често противоположни, дваж по-често некомпетентни, три пъти по-често правени, просто защото е започнал нечий нов мандат. Ту ги третираме като марионетки, вменявайки им безсмислени вечерни часове, ту ги оставяме да си избират сами училище, религия и ценности на възраст, когато все още не са подготвени да направят подобен избор. Пришиваме в законите си за детето текстовете на безсмислени европейски директиви, но не сме в състояние да им дадем ни един достоен пример в живия живот. Даваме им прекомерно много права, но забравяме да им вменим задължения. Отваряме вратите на и без това разградения двор, какъвто представлява обществото ни, но забравяме да наторяваме и поливаме растенията, които живеят в него. Авторите на законите ни са затънали до такава степен в "хармонизация" с Брюксел, че забравят да помислят, че зад текстовете им стоят реални човешки същества. И ако няма как да ги защитим, по-добре да си спестим безсмислените регулации и неграмотните формулировки. И да оставим Азис да си свърши работата.
Пет-шестгодишни деца се въртят в пародия на кючек, облечени така, както дори една уважаваща себе си фолк звезда не би успяла. Може да ги видите в youtube - празнуват пародия на "абитуриентски бал" още в забавачката на фона на Азис, Ивана или Преслава. След време ще празнуват още такива балове - малко по-кичозни, много по-скъпи, с някой друг Азис - този, който е на мода в момента. Възрастните ги гледат отстрани и се радват - това вече е норма. Никой не се запитва дали не увреждаме крехката детска психика, облъчвайки я отрано с пошлостта на възрастния свят, дали не затваряме врати, когато трябва да отваряме хоризонти.
Чалгата е победила. В предизвестената битка между Азис и Исус първият води убедително и, както би казал някой геймър, при това му остават още няколко живота В този смисъл напълно справедливият вопъл на църква и синдикати срещу Закона за закрила на детето е леко позакъснял. То е все едно да се питаме кой ще изхвърли пепелниците на "Титаник", когато корабът вече се е устремил към дъното. И да искаме, както направиха синдикатите, "необходимата държавна цензура" да пази крехките детски души от облъчване с простотия, насилие и омраза, звучи малко нелепо. Още повече - да го искаме от мъртвородените текстове на закон, чиито автори май сами са се оплели в това, което искат да кажат. И които тепърва ще го пренаписват май още доста пъти. Дори и ако държавата реши да вземе на издръжка още някой "духовен" СЕМ, който да слага червени точки на всеки тв кадър, застрашаващ с нещо децата ни, това няма да ни реши проблема. Облъчването на децата с чалга в смисъл на ценностна система, а не на музика, е вече почти напълно завършен процес, за който никой не носи отговорност. За сметка на това, ако решиш да заведеш детето си на църква или, не дай си, Боже, да го кръстиш, може да се разделиш със сериозна сума пари
Не за друго, а най-вероятно поради непрофесионализма на авторите, написали закона. Впрочем чест прави на Светия синод, че за първи път заема адекватна, навременна и обществено значима позиция по съществен въпрос, вместо да клейми Мадона и Лейди Гага. Проблемът е, че държавата не може да му отговори смислено. Защото тя самата не знае какво иска за поколението, което расте обезверено, алиенирано от нея и дълбоко в душата си вече емигрирало. За последните 20 години така и не видяхме единна държавна политика по отношение на най-крехките и беззащитни същества, които (уж) се надяваме утре да останат тук. Всеки закон, свързан с децата или образованието им, преживява безчет поправки - най-често противоположни, дваж по-често некомпетентни, три пъти по-често правени, просто защото е започнал нечий нов мандат. Ту ги третираме като марионетки, вменявайки им безсмислени вечерни часове, ту ги оставяме да си избират сами училище, религия и ценности на възраст, когато все още не са подготвени да направят подобен избор. Пришиваме в законите си за детето текстовете на безсмислени европейски директиви, но не сме в състояние да им дадем ни един достоен пример в живия живот. Даваме им прекомерно много права, но забравяме да им вменим задължения. Отваряме вратите на и без това разградения двор, какъвто представлява обществото ни, но забравяме да наторяваме и поливаме растенията, които живеят в него. Авторите на законите ни са затънали до такава степен в "хармонизация" с Брюксел, че забравят да помислят, че зад текстовете им стоят реални човешки същества. И ако няма как да ги защитим, по-добре да си спестим безсмислените регулации и неграмотните формулировки. И да оставим Азис да си свърши работата.
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
